Р Е Ш Е Н И Е № 2249
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 822 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
А.К.И. ***, чрез адв. В.Т. от САК, срещу Решение № 2153-15-76/09.03.2021г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
РНП-1-4-15-00843654 от 19.11.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено да се възстанови сума в размер на 16493.37 лв., от които главница 8168.62 лв.,
вече за времето от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. и лихва в размер на 8324.75
лв., начислена към 19.11.2020 г. В СЗ и
в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира
разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Установява се от доказателствата по делото и от
изисканото и приложено адм.д. № 782/ 2014 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, че с разпореждане № ********** протокол ПР-2083/10.12.2013 г. на основание чл. 99, ал.1, т. 6 от КСО на
Ръководителя на пенсионното осигуряване разпореждане № 71/13.11.2000 г. и
всички последващи са изменени, и е определен размер на лична пенсия за ОСВ,
считано от 02.10.2000 г. въз основа на представените от лицето документи за
осигурителен стаж от втора и трета категория.
Установява се също така, че е било издадено и още едно разпореждане №**********/Ра-909/30.12.2013г.
на същия Ръководителя на “ПО”, с което е било разпоредено И. да възстанови неправилно
изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода
01.01.2008г. – 31.12.2013г. с размер на главницата от 11 415,65 лева, която
сума представлява общия размер на недобросъвестно получени пенсии, а също така
и на закъснителни лихви до дата 31.12.2013 г. в размер на общо 5 679,77 лв.
Жалби срещу двете разпореждания са били разгледани в общо
производство, като е било издадено Решение №30/20.02.2014г. на Директор ТП на
НОИ – Пловдив.
С Решение № 1895/15.10.2015 г. по цитираното адм.д. 782/
2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменено решение
№30/20.02.2014г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, само в частта, с която е
оставена без уважение жалбата на А.К.И. *** срещу разпореждане №450
4024752/Ра-909/30.12.2013г. на Ръководителя на “ПО”, с което е разпоредено И.
да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст за периода 01.01.2008г. –
31.12.2013г. с размер на главницата от 11 415,65 лева, която сума
представлява общия размер на недобросъвестно получени месечни пенсии, а също
така и на закъснителни лихви до дата 31.12.2013г. в размер на общо 5 679,77
лева, като е отхвърлена жалбата в останалата и част, т.е. срещу разпореждане № **********
протокол ПР-2083/10.12.2013 г. В мотивите на съдебното решение е прието, че не
е установено и доказано, че жалбодателката е била недобросъвестна, именно
поради което е било отменено решението в посочената част.
Повече от пет години по-късно с разпореждане №
РНП-1-4-15-00843654/19.11.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл.98, ал.2, във връзка с чл.113 и чл.114,
ал.1 от КСО е разпоредено А.К.И. да възстанови недобросъвестно получената сума
за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 16493.37 лв., от
които главница 8168.62 лв., вече за времето от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. и лихва в размер на 8324.75 лв.,
начислена към 19.11.2020 г.
Същото е обжалвано по административен ред, като с
оспореното решение № 2153-15-76/09.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив жалбата е оставена без уважение.
При така изложеното съдът намира, че оспореното Решение №
2153-15-76/09.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № РНП-1-4-15-00843654 от 19.11.2020г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –Пловдив са нищожни. Съгласно чл.177,
ал.2 от АПК „Актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован
може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.“
В този случай въпросът дали жалбодателката е била
добросъвестна е разрешен с влязлото в сила Решение № 1895/15.10.2015 г. по
адм.д. 782/ 2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като този въпрос
не може да бъде пререшаван. Единствената разлика между разпореждане №450
4024752/Ра-909/30.12.2013г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив и разпореждане № РНП-1-4-15-00843654/19.11.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив са периодите, а
оттам и посочените суми. Доколкото обаче периодът по второто разпореждане
попада изцяло в обхвата на първото разпореждане, то следва да се приеме, че в
противоречие с влязлото в сила решение на съда повторно е разпоредено връщане
на суми, които вече са били предмет на разглеждане по друго и дело и за които
съдът се е произнесъл в полза на
жалбодателката.
Независимо от горното и за пълнота на изложението следва
да се каже, че установеният безспорно факт на неправилно извършени осигурителни
плащания в полза на жалбодателката /получила суми от фонд ДОО за недължими
пенсии/, не е достатъчен сам по себе си, за да обуслови материална
законосъобразност на нареденото връщане на непогасените по давност такива суми
от получателката им със съответната лихва. За да бъде ангажирана отговорността
й да възстанови получените суми за пенсии ведно с лихва върху тях, следва да
бъде установено, че тя е действала недобросъвестно. На основание чл. 114, ал. 1
от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното
лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113.
Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като
доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.
В разглеждания случай липсват доказателства, от които
може да се направи обоснован извод, че жалбодателката е била недобросъвестна,
защото е знаела при подаване на заявлението си за пенсиониране, че не разполага
с декларирания стаж и доход, обусловили отпускането на лична пенсия, нито пък
че съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно
съдържание, за да бъде пенсионирана преждевременно и при по-благоприятни за нея
условия. Липсата на оригиналното пенсионно досие на осигуреното лице в
архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив не води сама по себе си до такъв
извод, защото добросъвестността се предполага до доказване на противното, а по
реда на чл. 114, ал. 1 от КСО се възстановяват само недобросъвестно получените
осигурителни плащания.
Действащата към момента на отпускане на пенсията
разпоредба на чл. 9 от Наредбата за пенсиите /сега Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж/ е изисквала по първоначално постъпило заявление за
отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански
номер на заявителя, което да се съхранява в териториалното поделение на НОИ и
към него да се приложат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход
и останалите представени документи. В случая пенсионното досие не е било
съхранено от ТП на НОИ – Пловдив, като не са установени извършени от лицето
действия в нарушение или заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен
облагодетелстващ резултат.
Установеното с предходен влязъл в сила административен
акт, чиято законосъобразност е проверена по съдебен ред, че жалбодателката е
следвало да се пенсионира на друга дата и при други условия, както и че неоснователно е получавала пенсионни
плащания, е предпоставка да се изисква от нея връщане на тези суми със
съответната лихва в бюджета на НОИ, но само при условие, че получилото
осигурителните плащания лице е било недобросъвестно, а именно този съществен
елемент от фактическия състав на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО е останал
недоказан от компетентните административни органи. В издадените от тях актове
липсват факти и обстоятелства, които да сочат, че жалбодателката е била
недобросъвестна. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да
се направи обоснован извод, че жалбодателката съзнателно се е възползвала от
неистински документи и/или документи с невярно съдържание, за да й бъде
отпусната преждевременно лична пенсия и то при по-благоприятни за нея условия.
Няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били
укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел – неговото
облагодетелстване. Изводът на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за нейната
недобросъвестност не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на
лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно категорията на положения
труд и пенсионните права, а почива на вероятностни съждения, базирани на
непотвърденото наличие на категориен осигурителен стаж. Директорът на ТП на НОИ
- Пловдив не е анализирал възможността неправилно изплащаната пенсия да се
дължи на некоректно издадени документи от осигурител или на неправилна преценка
от страна на пенсионния орган. Неправилната преценка на категорията на труда би
могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото се пенсионно
производство по първоначално отпускане на пенсията.
При това положение не може да се приеме за доказано, че
жалбодателката е съзнавала, че част от придобития от нея стаж е от други
категории. Поначало добросъвестността се предполага до доказване на противното,
а недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване
на акт по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган.
Изложеното обуславя извода, че административните органи
не са установили надлежно, че жалбодателката е била недобросъвестна при
подаване на заявлението си за отпускане на пенсия и при получаване на пенсиите
през процесния период, поради което не е било доказано наличието на основанието
по чл. 114, ал. 1 от КСО за вменяване на задължение за връщане на получените
осигурителни плащания в бюджета на фонд ДОО ведно с лихвата по чл. 113 от същия
кодекс. Следователно разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ – Пловдив /в потвърдената му от горестоящия административен орган
част/, с което това е било наредено, и потвърдилото го в непогасената по
давност част решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив са издадени и в
нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал.
1 във връзка с чл. 98, ал. 2 от КСО - т. е. налице е основанието по чл. 146, т.
4 от АПК за отмяна на административното решение в атакуваната му част.
В същия смисъл е формирана и практика на Върховния
административен съд, шесто отделение, изразена с решенията по административни
дела № 11881/2014 г., № 1339/2017 г., № 7868/2019 г., № 8352/2019 г., №
153/2020 г., № 1415/2021 г., и др.
Поради изложеното обаче в първата част на настоящото
изложение, следва да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени за
нищожни Решение № 2153-15-76/09.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, и
потвърденото с него Разпореждане № РНП-1-4-15-00843654 от 19.11.2020г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –Пловдив.
При този изход на делото и съобразно своевременно
направеното искане следва да бъде осъден НОИ – гр.София да заплати на Ангелина Божилова Симеонова от гр.Пловдив разноски в размер на 350 лв.,
като съдът намира основателно направеното възражение за прекомерност, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 2153-15-76/09.03.2021г. на Директора на ТП
на НОИ - Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане № РНП-1-4-15-00843654 от
19.11.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –Пловдив.
ОСЪЖДА НОИ – гр.София да заплати на А.К.И. *** разноски в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/