РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Ботевград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20221810200107 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т.И. П., роден на *** г. в У., с адрес за кореспонденция гр. С., ул. „***“
№ ** ет. *, ап. *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №
***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна
полиция, упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-
С., с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР С., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
1
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., заповед № ***/**** г.;
заповед № ****/**** г.; писмо от АПИ рег. № *** г.; и събраните гласни
доказателства – П.занията на свидетелите Б. АНДР. ПР. и Д. Т. Д., се
установява следната фактическа обстановка:
На *** г., в 14,25 часа, на 43 км, на АМ Хемус, в посока гр. В.,
свидетелите Б. АНДР. ПР. и Д. Т. Д. - полицейски служители при ОДМВР С.,
сектор Пътна полиция, изпълнявали служебните си задължения по контрол на
движението на ППС и спрели за проверка навлезлия след знак В4 за временна
забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, влекач Даф с рег. №
*** с прикачено полуремарке с рег. № ***, с максимално допустима маса 36
тона, управляван от унгарския гражданин Т.И. П.. За констатираното
нарушение, а именно навлизане след пътен знак В4, П. съставил на П. АУАН
№ GA***/0**** г., който нарушителят подписал без възражения. На
нарушителя била предоставена бланка-заявление на унгарски език, в която
било описано нарушението и разпоредбите на ЗДвП, които е нарушил, и
съответно какво административно наказание му се налага, но той отказал да я
подпише. Отказът бил удостоверен с подпис на един свидетел.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, в което е
възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на *** г., в 14,25 часа,
на автомагистрала Хемус, 43-ти км в посока гр. В., управлява влекач Даф с
рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № ***, с максимално допустима
маса 36 тона, като навлиза и се движи след знак за временна забрана за
движение на товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В4 в
изпълнение на заповед № *** г. на АПИ, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1
от ЗДвП, поради което на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложил
2
наказание глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха
доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени
в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят А. И. А. е осъществил състава
на нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна на *** г. жалбоподателят - водач на моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал
товарен автомобил влекач Даф с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. №
***, собственост на „***, в района на 43 км, в посока към гр. В., като е
навлязъл след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили
над 12. 000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед № *** г.
АПИ. Съдът приема, че жалбоподателя е възприел забраната, тъй като според
свидетелските П.зания, на които съдът дава вяра, е имало поставени поне
десет на брой пътни знаци през определено разстояние, които да указват
въведената забрана. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като
встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му
разпознаване и възприемане от участниците в движението.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 е императивна. Целта е да се задължат
водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира
безопасността на всички участници в движението и неправилното
изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на
пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност
да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на
пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи
3
следва да се съобразят с тях.
Посочването на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на
съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването
на поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на
отговорността му за нарушение на това задължение, поради което
възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за
неоснователни.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с
пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е
съобразил поведението си с него.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното
лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание.
Необосновано е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че жалбоподателя не е разбрал съдържанието на акта, тай
като не владеел български език. По делото е представено заявление-
декларация на унгарски език, в което е описано нарушението и наложеното
наказание, което заявление жалбоподателят е отказал да подпише.
Съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, Когато нарушителят
няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя
незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или
възражения на водача. А съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, „В
случаите по чл. 44, ал. 4 наказващият орган се произнася в деня на получаване
на административно-наказателната преписка“.
В случая е установено и доказано, че водачът не е български гражданин
и съответно спрямо не се прилага разпоредбата, предвиждаща предоставяне
на 3-дневен срок за възражения по АУАН, а следва издаването на НП в същия
ден. В тази връзка не се констатират допуснати процесуални нарушения.
Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за
нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната
разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма
4
на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за
оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от
определените в сочената правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен
случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното
деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните
последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер,
но са вредни за обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в
посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от
жалбоподателя. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и
на дееца.
Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния
случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно
постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР С.. Депозирането
обаче на писмени бележки, без юрисконсулт да е представлявал ОДМВР С.,
съдът не счита като защита от юрисконсулт, тъй като не са извършени от него
процесуални действия до приключване на устните прения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
Началник група в ОДМВР С., сектор Пътна полиция, упълномощен със
Заповед № ***/*** г. на МВР, с което на Т.И. П., роден на *** г. в У., с адрес
за кореспонденция гр. С., ул. „***“ № ** ет. * ап. *, на основание чл. 53 ЗАНН
5
и чл. 183, ал. 7 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 (триста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 1 месец, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6