№ 1187
гр. Перник, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720102539 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното гр.д. № 02539 по описа на съда за 2022 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на
В. С. П. ЕГН ********** гр.****
Чрез пълн.адв.К.П. БлАК
срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът
НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумите по ИЛ от 18.01.2013 издаден по чгд
№ 9186/2012 ПРС и образувано –
Първо изп.дело №337/2013г. на ЧСИ Д.
Перемирано с Постановление на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК
С последно изп.действие 26.06.2013г.
И повторно образувано -
изп.дело № 1969/2021 на ЧСИ А.В., за сумите
а именно:
сумата1263.19 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия периода 01.05.2009 г.- 30.04.2011 г.,
сумата 342.04лв. лихва за забава за периода 30.06.2009-23.11.2012г. и
законната лихва върху главницата – от12.12.2012г. до окончателното
изплащане на сумите
сумата 132.11лева – разноски
1
поради погасяване на сумите по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по
давност, доколкото след датата на последното действие до датата на подаване
на исковата молба – е изминал период от повече от 3 години, каквато била
приложимата в случая давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Излагат се и доводи с оглед приложението на Постановление на
пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.
В тази връзка се иска предявените искове да бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца изразява
становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложените
доказателства се установява следното:
Поради незаплатени от ищеца суми срещу него от страна на ответното
дружество било образувано посоченото ч.гр.д на Пернишкия РС /заповедно
производство/.
В хода на същото била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми.
По молба от дружеството като взискател и въз основа на посочения
изпълнителен лист било образувано изп.д. дело № 337/2013 на ЧСИ Д..
Перемирано на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК с Постановление на ЧСИ
Установи се по наличните доказателства, че последно валидно
изп.действие с дата 26.06.2013г.-
След което е образувано второ изп.дело № 1969 /2021г. на ЧСИ А.В.,въз
основа на същия изпълнителен лист
Видно от доказателствата е, че процесното изпълнително дело било
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Независимо от
това дружеството продължава да търси заплащане на процесните суми.
Процесните суми са погасени по давност, доколкото след датата на
последното действие до датата на подаване на исковата молба – е изминал
период от повече от 3 години, каквато била приложимата в случая давност,
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице са задължителни указания за съда, съгласно мотивите на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
2
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява,
че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение
По изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника за
прекратяване по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани, като липсват
данни да са събрани и суми от длъжника.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. на ПРС.
Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от
твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/
се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е
налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му.
Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
/в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от
2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Съдът счита производството по делото за изцяло допустимо, доколкото
липсват данни от длъжника ищец да са събрани каквито и да било суми.
3
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433,
т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче
съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за
изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, по молба на
ответното дружество , са образувани две последовадетли изп.дела за едни и
същи суми
По тези съображения изпълнителното производство следва да се приеме
за прекратено по закон /еx lege/ доколкото след наложения запор, от
взискателя не са отправени други искания за извършване на изпълнители
действия в продължение на период от две години
/по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС/.
Следва да се отбележи че за настъпване на това прекратяване е без
значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил нарочен акт в този
смисъл.
При преценката дали след образуване на изпълнителното дело
процесните вземания са погасени по давност съдът намира, че следва да
съобрази разрешенията, дадени с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на
Пленума на ВС /ППВС/.
Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба
за образуване, съответно образуването на изпълнително производство
представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет
на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема.
4
В същото, съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ
(1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
Последващите тълкувателни решения се състоят от две части.
С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с
втората част се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя
поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно
решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт
престава да се прилага.
Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които
то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент /също – Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то
г.о. на ВКС; Решение № 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на
Пернишкия ОС/.
Въз основа на тази съображения относно прекъсването и спирането на
давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото
исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях (отмяната на даденото с Постановление № 3 от
18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за
разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на
давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с
настъпилата перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че
новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване
Следващото действие, довело до прекъсване на давността, е извършено
преди перемиране на изпълнителното дело
Съгласно трайната съдебна практика /а и приложимата правна уредба –
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД/ давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение.
Такива в конкретната хипотеза действително може да предприеме само
съдебният изпълнител, но давността е свързана и с поведението на кредитора.
Същата обаче не се прекъсва веднъж с искането на взискателя и още веднъж с
предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.
От своя страна налагането на запор или възбрана в изпълнително
производство, съгласно т. 1 от цитираното ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК
5
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника.
То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява
принудата в изпълнителния процес съответно длъжникът започва да търпи
ограничение в правната си сфера
/ така цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г.
на 4-то г.о. на ВКС, както и Решение № 248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/.
С оглед гореизложеното предявените искове са изцяло основателни и
следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
С оглед изхода на същото обаче такива се дължат само на ищеца – в
размер: 400лв.адв.възн., 69.49лв д.такса и 29лв. за такси пред ЧСИ за копията
от изп.дела.
Разноските са изчислени според действащите тарифи, поради което
съдът не споделя възражения за прекомерност.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на В. С. П. ЕГН **********
гр.****
Чрез пълн.адв.К.П. БлАК
срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********,
че посоченият
НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумите по ИЛ от 18.01.2013 издаден по чгд
№ 9186/2012 ПРС и образувано –
Първо изп.дело №337/2013г. на ЧСИ Д.,перемирано с Постановление на
осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК и повторно образувано -изп.дело № 1969/2021 на
ЧСИ А.В., за сумите:
сумата1263.19 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия периода 01.05.2009 г.- 30.04.2011 г.,
сумата 342.04лв. лихва за забава за периода 30.06.2009-23.11.2012г. и
законната лихва върху главницата – от12.12.2012г. до окончателното
изплащане на сумите
сумата 132.11лева – разноски
поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ
НА В. С. П. ЕГН ********** гр.****
6
Чрез пълн.адв.К.П. БлАК - РАЗНОСКИ : 400лв.адв.възн. , 69.49лв д.такса и
29лв. за такси пред ЧСИ за копията от изп.дела
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7