№ 165
гр. Несебър, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150100921 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7423/07.08.2024 г.
на Т. Т. М., ЕГН **********, А. Ш., гражданка на Република **********родена на
********** г. гр. Пероча, **********И. В. Б., гражданка на Руската Федерация,
родена на ********** г. в гр. Москва, **********Г. Ю. Т., гражданин на Руската
Федерация, роден на ********** г. в гр. Москва, **********всички действащи чрез
адв. З. Н. от БАК със съдебен адрес в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Автогара
Сл.бряг, офис сграда „Каравел“, партер, офис 2, срещу собствениците в Етажната
собственост на комплекс „Р.*“, БУЛСТАТ ***, с административен адрес в с. ***,
представлявани от председателя на управителния съвет Т.П., с която се иска от съда,
на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразни решенията, взети
от общото събрание на ЕС по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10 включително от дневния
ред на общо събрание, проведено на 01.07.2024 г. Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда с ид. №
***, съставляваща комплекс „Р.*“ в с. Равда, общ. Несебър, както и че на посочената
дата били взети оспорваните решения на ОСЕС. Заявяват се допуснати нарушения на
процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС по чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 16, ал. 5
от ЗУЕС - нередовно свикване, неизяснен кворум и липса на представителство за
участвалите пълномощници на етажни собственици, порочен начин на гласуване, като
се твърди незаконосъобразност и на самите решения по подробно изложени
съображения досежно всяко от тях, вкл. за противоречие с чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. №
8980/26.09.2024 г. от страна на ответника - собствениците в Етажната собственост на
сграда с ид. № ***– к-с „Р.*“, представлявани от председателя на УС – Т.Г.П., чрез адв.
М. М. от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „***, с който е взето становище за
неоснователност по същество на предявените искове. Счита се, че претенциите на Т.
М. и Г. Т. са недопустими, предвид отсъствието на доказателства за собствеността им
1
по отношение на самостоятелни обекти в ответната ЕС. Излагат се подробни
насрещни аргументи в подкрепа на твърденията за редовно и законосъобразно
проведено ОСЕС и отсъствие на посочените от ищците нарушения на закона. По
същество се моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника.
В открити съдебни заседания, ищците не се явяват лично. Представляват се от
упълномощения си общ процесуален представител, който поддържа предявения иск и
моли съда да го уважи и да отмени оспорените решения. Представя списък на
разноските, чието присъждане иска и възразява за прекомерност на заплатеното от
ответната страна възнаграждение за адвокат.
Ответната страна се представлява в съдебни заседания по делото от законния
представител - председателя на управителния съвет на етажната собственост, както и
от упълномощен адвокат. Оспорва иска, като недоказан и неоснователен и моли за
отхвърлянето му. Претендира присъждането на разноски, съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищците е да
установят, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на
законовите изисквания, както следва: при спазване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14,
чл. 15, чл. 16, ал. 5, чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, при редовно свикано ОСЕС, проведено
при наличие на кворум и мнозинство, вкл. чрез присъствието на надлежни
представители на етажните собственици, при изяснен кворум, при спазване на
правилата за взимане, протоколиране и оповестяване на решенията и спазване на
материалния закон при приемането им.
С протоколно определение № 1028/08.10.2024 г. съдът е изготвил доклад по
делото в горния смисъл, приет без възражения на страните, като е отделил за
безспорно обстоятелството, че на 01.07.2024 г. са взети решения на общото събрание
на етажната собственост /ОСЕС/ в сграда с ид. № *** – комплекс „Р.*“. В подкрепа на
този факт са и представените от страните доказателства – приложеният с исковата
молба и отговора протокол /л. 18-25; л. 54-61 от делото/, установяващ взети
положителни решения на ОСЕС от 01.07.2024 г., предмет на оспорване по настоящото
дело.
От представени от ищците нотариални актове /л. 7-16 от делото/ се установява
собствеността на Т. М., А. Ш. и И. Б. по отношение на самостоятелни обекти в
процесната сграда, съставляваща к-с „Р.*“. В същия смисъл е и представеният от
ответната страна присъствен списък за процесното общо събрание, в който посочените
лица са отразени като етажни собственици.
Що се касае до ищеца Г. Т., от събраните доказателства – нотариален акт и
удостоверение за сключен брак /л. 15-16; л. 318-319 от делото/ се установява, че
същият е съпруг на етажната собственичка Е.Ф.Г.. Видно от легитимиращия
Герасимова нотариален акт същата е придобила собственост в ответната ЕС на
25.07.2016 г. Същевременно, брачното свидетелство удостоверява, че бракът с
ищеца Т. е бил сключен впоследствие - на 09.12.2020 г. Така за съда се налага извод, че
ищецът Т. не успя да докаже качеството си на етажен собственик в к-с „Р.*“, респ. не
2
притежава активна легитимация за упражняване на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС,
предвид което и производството по делото спрямо него следва да бъде прекратено.
Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
напр. решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК,
протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание
действия и взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на
съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока
за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо
оспорването на протокола в съдебното производство е необходимо етажният
собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС,
каквито твърдения в настоящия процес не бяха направени.
По делото отсъстват твърдения протоколът да е бил оспорен по реда на чл. 16,
ал. 9 от ЗУЕС, предвид което съдът приема, че същият е придобил стабилитет и
обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила,
съответно - за вярно вписаните в него обстоятелства и автентичността на положените
подписи на посочените в него лица.
Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от
характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по
заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Предвид горното, настоящият съд намира, че следва да бъдат разгледани
единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба и допълнени с изявление по реда на чл. 143, ал. 2 от
ГПК. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на следните групи: - че
събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; - че са
налице нарушения в представителството на етажните собственици и ОС е проведено
при неправилно установен кворум; - че оспорените решения са незаконосъобразни и
противоречат на материалния закон.
По възраженията на ищците за нарушение на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква
най-малко един път годишно от управителния съвет /управителя/.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че ОС се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които свикват събранието, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата най-късно 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа, като датата и часът на
поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват
общото събрание, за което се съставя протокол.
От представените от ответника писмени доказателства – протокол от проведено
на 14.07.2023 г. ОСЕС на сграда Р.* /л. 164-174 от делото/; протокол № 6/07.04.2024 г.
от заседание на УС на ЕС РИЧ – 3 /л. 45-47 от делото/; покана за провеждане на ОС
съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС на ЕС РИЧ-3, сграда находяща се на адрес: обл. Бургас,
общ. Несебър, с. *** за датата 01.07.2024 г., 08,30 часа /л. 48-49 от делото/; протокол за
поставена на покана /л. 50 от делото/; писмо на Община Несебър и приложени към
3
него доказателства /л. 193-286 от делото/, се установява, че ОС, на което са взети
оспорените решение, е свикано по инициатива на управителния съвет на ЕС, който е
упълномощил председателя си Т.П. да извърши всички необходими действия във
връзка със свикването и да изготви и подпише нужните документи, вкл. покана, от
името на членовете на УС. При така установените факти, за съда се налага извода, че
процесното ОС е законосъобразно свикано по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, по
инициатива на действащия управителен съвет на ЕС, в срока на гласувания му мандат,
предвид което и възражението на ищците в обратен смисъл се явява неоснователно.
Действително поканата за провеждане на ОС е била подписана единствено от
председателя на УС, но в рамките на изрично гласувания му мандат и по решение на
УС.
Що се касае до оплакванията за нередовност на поканата, съдът намира същите
за несъстоятелни. Видно от приложената от ЕС покана същата отговаря на формалните
изисквания на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, вкл. съдържа вписване за датата и часа на
поставянето , изписани с ръкопечатен текст. Датата и часа на поставяне на поканата
в сградата се установяват и от надлежно съставения нарочен протокол, изготвен с
участието на двама етажни собственика. Доколкото законодателят е предвидил
изготвянето на писмен акт за установяване датата и часа на поставяне на поканата за
свикване на ОС, съдът намира за недопустимо да обсъжда и кредитира събраните в
тази връзка противоречиви свидетелски показания на разпитаните в хода на делото
лица – А.А. и Т.Ф..
За пълнота следва да се отбележи, че към исковата молба е представен вариант на
поканата /сканирано копие/, която действително не съдържа пъкопечатното
отбелязване за дата и час на поставяне, положено в оригинала, но съдържа печатно
вписване на датата „23.06.2024 г.“, както и посочване на ел.поща, от която е изпратена.
Доколкото разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС предвижда особен режим за
уведомяване на отсъстващи от ЕС етажни собственици, вкл. чрез заявена пред
председателя на УС ел.поща, за съдът се налага извод, че представената с исковата
молба покана съставлява именно екземпляр за електронно уведомяване, за който не
намират приложение особените изисквания на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.
Предвид установеното и при отсъствие на изрични оплаквания на ищците за
допълнителни нарушения на процедурата по свикване на процесното ОСЕС, съдът
приема, че същото е законосъобразно свикано по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, по
инициатива на УС на ЕС, с надлежна писмена покана, поставена на видно и
общодостъпно място на информационното табло в централния вход на сградата,
непосредствено след входната врата на сграда „Р.*“, с. Равда, ул. „Крайбрежна“ № 45 –
повече от 7 дни преди провеждането му.
По възраженията на ищцовото дружество за нарушения на чл. 14, чл. 15 и чл. 16,
ал. 5 от ЗУЕС:
С исковата молба е направено изрично оплакване за неизяснени кворум и
представителство на процесното ОСЕС.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС собственик или ползвател, който не може да
участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството
си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го
представлява. Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на
предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на
събранието, или в писмена форма, включително под формата на електронен документ,
изпратен на електронен адрес на управителния съвет (управителя). С последващите
разпоредби на ал. 3 и ал. 4 от чл. 14 се предвижда възможност за етажен собственик да
упълномощи писмено и друго лице, но с нотариална заверка на подписа или адвокат с
4
писмено пълномощно, като е предвидено ограничение – един собственик/ползвател
може да представлява най-много трима собственици/ползватели. Повелята на ал. 5
предвижда, че участието на пълномощник се отразява в протокола на общото
събрание, а копие от пълномощното се прилага към него.
От своя страна, разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС предвижда, че общото
събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на
най-малко 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с
изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4.
Процесното ОСЕС е проведено по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС – присъствено,
като представителството на ид.ч. в общите части на сградата е удостоверено с
присъствен списък, съставляващ неразделна част от протокола /л. 51-53; л. 66-78 от
делото/, в размер на общо 64 % ид.ч. Тук следва да се отбележи, че предвид наличието
на заверка от председателстващия ОСЕС и протоколчика на приложението, същото се
ползва с обвързваща съда и страните доказателствена стойност относно констатациите
за представляваните обекти на ОСЕС и вида на представителството.
Същевременно, във връзка с възраженията на ищеца, по делото бе изслушана
съдебно-техническа експертиза на вещото лице Г. Ц., приета без възражения на
страните с изслушване на експерта в съдебно заседание, заключението по която съдът
цени, като безпристрастно и компетентно дадено. Експертът е дал извод, въз основа на
събраните доказателства и след справка с кадастъра, че действителният кворум на
процесното ОСЕС е бил 64,855 %, а мнозинствата за приемане на решенията, както
следва: по т. 3, т. 3.1, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10 – 64,844 % ид.ч.; по т. 5 - 63,855 % ид.ч.; а по
т. 8 – 61,915 % ид.ч.
Съдът, по възражение на ищците, извърши проверка на осъщественото
представителство от пълномощници на процесното ОСЕС /л. 125 – л. 163 от делото/ и
констатира нарушения. Така, макар ап. 3 със собственик В.В. да е представляван по
обикновено писмено пълномощно от лице с идентична фамилия – М.а В., не бяха
ангажирани доказателства от ответната ЕС, на която се следва тежестта на доказване,
за факта същата да е пълнолетен член на домакинството на етажния собственик и да е
вписана в книгата на етажната собственост, предвид което и представляваните от
обекта 1,345 % ид.ч. /по експертно заключение/ следва да бъдат изключени. От
представляваните ид.ч. следва да бъдат изключени и 1,272 % ид.ч. /по експертно
заключение/ за ап. 12, собствен на А.П., доколкото представеното пълномощно за Олга
Карпенко /трето лице без установено друго качество/ не отговаря на изискванията на
чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС. Не следва да бъде зачетено и представителството на ОСЕС на
пълномощника Т.Ф., действал за ап. 38, собственост на С.Ш., представляващ 1,079 %
ид.ч. по експертиза; за ап. 41, собственост на М.Б., представляващ 1,882 % ид.ч. по
експертиза; и за ап. 55, собственост на О.Х., представляващ 1,972 % ид.ч. по
експертиза. Видно от доказателствата и присъствения списък, пълномощника
Филипова не се явява етажен собственик/ползвател и е била преупълномощена с
представителство по отношение на посочените съсобственици от етажния
собственик/пълномощник И.И.. Идентично е становището на съда и относно
пълномощника Ц.Ц., действал на ОСЕС за ап. 49, собствен на Е.П. и Е.С.,
представляващ 2,058 % ид.ч. по експертиза, преупълномощен отново от И.И.. С
посочените преупълномощавания се заобикаля императивното правило на чл. 14, ал. 4
от ЗУЕС, доколкото съсобственика И. е действал на ОСЕС като представител и на
други етажни собственици, предвид което и същите не следва да бъдат зачетени /така
и Решение № 1220 от 01.12.2022 г. по в. гр. д. № 994 / 2022 г. на Окръжен съд –
Бургас/. Така изчисленият с експертизата кворум следва да бъде намален със сбора на
представляваните от посочените обекти ид.ч. или с 9,608 % ид.ч. от общите части в
5
сградата. Независимо от това при изваждане на 9,608 % ид.ч. от общо
представляваните на ОСЕС 64,855 % ид.ч. от общите части остават легитимно
представлявани 55,247 % ид.ч. от общите части на сградата, които са достатъчни с
оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС за провеждане на ОС в обявения в
поканата час. Ето защо съдът намира, че констатираните допуснати нарушения на чл.
14, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС с приемането, че посочените пълномощници могат да
представляват посочените по-горе и описани в списъка към протокола етажни
собственици и обекти, не се е отразило на законосъобразността на провеждането на
ОС, доколкото и без съответните на тези етажни собственици 9,608 % ид. части от
общите части на сградата, е бил налице изискуемият кворум за провеждане на ОС.
Неправилните изчисления на ЕС на представените на ОС ид.ч. от общите части на
сградата, констатирани с експертизата, и констатираните от съда незаконосъобразно
отчетени като надлежно представлявани 9,608 % ид.ч. от общите части не влияят и
мнозинствата по взетите решения, които се запазват съответни на предвижданията на
чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС.
Тук е мястото да се посочи несъстоятелността на оплакванията на ищците за
допуснати формални нарушения в съдържанието на протокола и съгласно чл. 16, ал. 5
от ЗУЕС, който предвижда, че протоколът следва да съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части
от етажната собственост, които те представляват номера на самостоятелния обект,
начина, по който са гласували лицата - „за“, „против“ или „въздържал се“, опис на
декларациите в случай на проведено неприсъствено гласуване, техен подпис,
същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. От
доказателствата по делото се установява, че в случая присъствието на представители
на самостоятелните обекти в сградата е било удостоверено с нарочен списък,
неразделна част към протокола, в който са посочени всички данни за обектите,
собствеността им, ид.ч. които представляват и явилите се за тях лица /с посочено
качество/. Същевременно, гласуването на ОСЕС се е осъществявало с поименни
протоколи, съдържащи подробни данни за гласувалите лица, представляваните обекти
и начина на гласуване, удостоверен с подписи по всяко решение. В този ред на мисли,
съдът намира, че императивните изисквания на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС са спазени в
процесния случай и не се установяват формални нарушения на закона, водещи до
незаконосъобразност на взетите на ОСЕС решения.
По възраженията за незаконосъобразност на взетите решения:
Видно от протокола от проведеното ОСЕС и индивидуалните протоколи за
гласуване, при гласуването на решението по т. 3 от дневния ред е добавено
предложение, гласувано условно по т. 3.1. Именно срещу последното са насочени и
възраженията на ищците, доколкото същото включва въпрос, който не е бил
предварително обявен с дневния ред и е бил инцидентно поставен при разискването на
решението по т. 3 от същинския дневен ред на събранието от В.В. Така на ОСЕС се е
достигнало, освен до гласуване заложения проект на решение по т. 3 за приемане
отчета на председателя на УС и до гласуване на решение по т. 3.1 за поставяне на
отделен електромер на помпите за изпомпване на дъждовна вода под ресторанта в
сградата. Доколкото правилото на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС изрично забранява приемането
на решения от ОСЕС по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в
неотложни случаи, то съдът намира за основателно оплакванията на ищците за
незаконосъобразност на решението по т. 3.1. Видно от протокола отсъстват мотиви за
неотложност на въпроса, същият не е поставен при обсъждане на предварителните
въпроси, респ. не е следвало да бъде включен в гласуването. Изложеното налага извод,
че взетото по т.3.1. решение на ОСЕС следва да бъде отменено, като противоречащо на
6
чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС.
Доколкото по т. 4 от дневния ред на процесното ОСЕС не е произведено
гласуване, респ. не е прието решение, жалбата досежно решението по т. 4 следва да се
остави без уважение поради липса на подлежащо на съдебен контрол положително
решение.
Неоснователни се явяват оплакванията срещу приетото от ОСЕС решение по т. 5
от дневния ред – за приемане на годишен бюджет за календарната 2025 г.
Възраженията относно формалната законосъобразност на протокола и начина на
отразяване на гласуването в него бяха обсъдени по-горе, предвид което съдът не
намира за нужно да ги преповтаря. Що се касае до оплакванията за неяснота на
бюджета, съдът не споделя същите. От представеното приложение към протокола по т.
5 от дневния ред, извършените разисквания и съдържанието на самото решение се
налага извод, че се касае до приет бюджет за календарната 2025 г. /01.01-31.12.2025 г./.
Никъде в протокола и проекто-бюджета не се упоменава различен период на
бюджетната /финансова/ година, предвид което и не се констатират посочените в
исковата молба неясноти и противоречия, които да налагат отмяна на решението по т.
5, предвид което същото следва да се остави в сила.
С атакуваното решение по т. 6 от дневния ред ОСЕС в процесната сграда е
определила размер на паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за
календарната 2025 г. в размер на 150 лева на 1 процент ид.ч. от общите части на
сградата, като е приела срок за внасянето им от етажните собственици – до 31.01.2025
г. Освен вече обсъдените твърдени нарушения по чл. 14 и чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС,
ищците твърдят незаконосъобразност на посоченото решение поради противоречието
му с чл. 50 от ЗУЕС. Действително съгласно нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС
средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост,
но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. В случая,
взетото решение дава формула за определяне на годишния общ размер на вноските за
всеки собственик, посредством която впоследствие без затруднение би могло да се
определи размера на дължимата от всеки от тях месечна вноска. В този смисъл, съдът
намира, че начинът на определяне размера на дължимите от етажните собственици
вноски към фонда кореспондира с общия смисъл на закона и е обвързан с
притежаваните от тях идеални части. Незаконосъобразно обаче се явява решението в
частта, с която е предвиден срок за авансовото изплащане на вноските в пълен размер
в началото на календарната година. Логиката на закона е фондът да набира средства за
посрещането на бъдещи необичайно високи разходи, като се формира от месечни
вноски, обвързани по размер относно минимума им с минималната работна заплата за
страната, т.е. касае се до отчисления на поносими суми от личния бюджет на всеки
собственик, събирането на които не предполага спешност. В този смисъл, съдът
намира оплакванията на ищците за незаконосъобразност на решението по т. 6 за
частично основателни, като същото следва да бъде отменено в частта, с която е
определен различен от законоустановения ред за събиране на вноските към фонда.
Изцяло незаконосъобразно и противоречащо на чл. 51 от ЗУЕС се явява
оспореното решение на ОСЕС по т. 7 от дневния ред. Съгласно същото е определен
размерът на годишната такса във фонд „Управление и поддържане на общите части на
етажната собственост“ за календарната 2025 г. - поравно, но според вида и
предназначението на обектите, като годишната такса за апартаментите е предвидена в
размер на 500 лева, за ресторанта – в размер на 250 лева, а за
ателиетата/паркоместата/офисите/складовете – в размер на 50 лева, като е предвиден и
7
срок за изплащането им към ЕС – до 31.01.2025 г. Независимо от наименованието на
вида вноска, в случая се касае до годишните разходи за управление и поддръжка на
общите части в сградата, по отношение на които действа императивна законова
уредба. С изменения на чл. 51 от ЗУЕС /в сила от 29.09.2023 г./ законодателят
предвиди нова ал. 7, с която възприе три алтернативни начини за разпределяне на
разходите, но без да предоставя свобода за допълнителни вариации. Така с ал. 7 се
предвижда, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на
етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на
собствениците или на сдружението по един от следните начини: 1. поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят; собственикът на необитаем
самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател;
2. съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, или
3. поравно на самостоятелен обект. Възприетият с решението по т. 7 от процесното
ОСЕС начин не съответства на закона, доколкото предвижда неравнопоставеност
между собствениците на различни видове обекти в ЕС. Съдът не разполага с
правомощие за намеса по същество в решението на ОСЕС, предвид което и предвид
констатираното противоречие с материалния закон, взетото по т. 7 от дневния ред на
процесното ОСЕС решение следва да бъде отменено, с оглед изричните оплаквания на
ищците.
Не се констатира основание за отмяна на взетото по т. 9 от дневния ред решение.
Противно на оплакванията на ищците решението е съответно на направеното
предложение по обявения с поканата дневен ред.
Що се касае до ветото по т. 10 от дневния ред на ОСЕС решение, същото се явява
частично незаконосъобразно. С решението е определен начин на ползване на общи за
ЕС части – офис в ЕС, както и е прието изготвянето на писмо до съсобствениците за
изнасяне на наличните им лични вещи в офиса и в други помещения /общи части на
сградата/ - складово помещение под стълбище към паркоместа и помещение на ет. 1 до
ап. 1, респ. предприемане на принудителни действия за освобождаване на всички
посочени помещения. В първата си част и досежно начина на ползване на офиса –
обща част - решението е законосъобразно взето на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „б“
от ЗУЕС, предвиждаща правомощие на ОС на ЕС да приема решения за отдаване под
наем или за предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата при
спазване на нормите за пожарна и аварийна безопасност. Решението за предоставяне
на УС и КС на ЕС и хигиениста в ЕС безвъзмездното ползване на офис –обща част за
ЕС е взето и с изискуемото по чл. 17, ал. 7, т. 6 от ЗУЕС мнозинство – с 55,247 % ид.ч.
от общите части на сградата или 100 % от представените на ОСЕС ид.ч. В останалата
част решението е незаконосъобразно, като взето при отсъствие на компетентност на
ОСЕС да предприема безцелни действия, още по-малко принудителни, по
освобождаване на общи части от вещи на съсобственици. Такова решение би било
допустимо в случай на взето законосъобразно решение за отдаване по наем или
предоставяне безвъзмездното ползване на общите части, при спор за ползването им
или при изпълнение на приетия правилник за вътрешния ред в ЕС. В случая не се
констатира основание за решението във втората и третата му част, поради което и
подлежи на отмяна като незаконосъобразно. За пълнота следва да се посочи, че
решението относно начина на ползване на офиса, след стабилизирането му, подлежи
на изпълнение по реда на ЗУЕС и без да е необходимо допълнително решение на ЕС.
Що се касае до хипотеза, в която ОСЕС извън компетентността си е взело решение
относно частна собственост, то такова решение би било нищожно и атакуемо по
съдебен ред неограничено със срок и от съответното заинтересовано лице.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че предявеният
8
иск следва да бъде частично уважен, като се отменят решенията, взети на 01.07.2024 г.
от ОСЕС по т. 3.1, по т. 6 – в частта, с която е определен срок за плащане до 31.01.2025
г. на вноските към фонд „Ремонт и обновяване“ за 2025 г., по т. 7, както и по т. 10 – в
частта, с която е прието изготвянето на писмо до етажните собственици и
предприемане на действия по принудително освобождаване на общи части от вещи на
съсобственици. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен, а оспорените
положителни решения да бъдат оставени в сила. По отношение на ищеца Т.
производството подлежи на прекратяване.
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни по равно. С оглед
представения списък и доказателствата, ищцата Ш. е заплатила държавна такса за
производството в размер на 80 лева, от която в тежест на ответната страна следва да се
възложи възстановяването на 40 лева. Що се касае до възнаграждението за адвокат от
1000 лева, същото е заплатено от четиримата ищци – за всеки сумата от по 250 лева.
Доколкото производството по отношение на ищеца Т. се явява недопустимо, то
разноски за адвокат се дължат единствено на ищците М., Ш. и Б. – за всяка сумата от
125 лева. Съдът намира възражението за прекомерност на така заплатените адвокатски
възнаграждения от ищците за неоснователно.
От своя страна ответната етажна собственост доказва разходи за депозит за
експертиза в общ размер от 680 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1500 лева. По своевременното възражение на ищците съдът намира заплатено от
ответника възнаграждение за адвокат за прекомерно с оглед предмета на делото, като
счита за съответна на фактическата му и правна сложност и с оглед броя на
проведените заседания сумата от 900 лева, до която следва да бъде намалено. Така, в
тежест на ищците М., Ш., Б. и Т. следва да се възложи заплащането на сторените от
ответната страна разноски в общ размер от 790 лева /половината от общия доказан
размер на разноските на ответника от 1580 лева/ или за всеки от тях – сумата от по
197,50 лева. Доколкото съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото, съразмерна част от сторените по делото разноски на
ответната страна следва да се възложат и в тежест на ищеца Т..
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 и чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба вх. № 7423/07.08.2024 г. на Г.
Ю. Т., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г. в гр. Москва,
**********срещу собствениците в Етажната собственост на комплекс „Р.*“, БУЛСТАТ
***, с административен адрес в с. ***, представлявани от председателя на управителния
съвет Т.П., с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като
незаконосъобразни решенията, взети от общото събрание на ЕС по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9
и т. 10 включително от дневния ред на общо събрание, проведено на 01.07.2024 г., и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 921/2024 г. по описа на НРС спрямо ищеца Г. Ю.
Т., като недопустимо.
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от
етажните собственици Т. Т. М., ЕГН **********, А. Ш., гражданка на Република
**********родена на ********** г. гр. Пероча, **********И. В. Б., гражданка на
Руската Федерация, родена на ********** г. в гр. Москва, Руска Федерация, срещу
собствениците в Етажната собственост на комплекс „Р.*“, БУЛСТАТ ***, с
административен адрес в с. ***, представлявани от председателя на управителния
съвет Т.П., следните решенията от 01.07.2024 г., взети от Общото събрание на
9
собствениците на сграда с ид. № ***, съставляваща комплекс „Р.*“ в с. Равда, общ.
Несебър: по т. 3 /респ. т. 3.1/ от дневния ред – в частта, с която е взето решение за
слагане на отделен водомер за отчитане на електроенергията на помпите, които
изпомпват дъждовната вода, находящи се в подземието на ресторанта; по т. 6 от
дневния ред – в частта, с която е предвиден срок за плащане на вноските за фонд „
Ремонт и обновяване“ за календарната 2025 г. – до 31.01.2025 г. включително; по т. 7
от дневния ред – изцяло; по т. 10 от дневния ред – в частта, с която е прието
изготвянето на писмо до етажните собственици в срок до 31.07.2024 г. и
предприемането на действия по принудително освобождаване на общи части /офис,
складово помещение под стълбище към паркоместа и помещение на ет. 1 до ап. 1/ от
вещи на етажни собственици след 31.08.2024 г., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от
етажните собственици Т. Т. М., ЕГН **********, А. Ш., гражданка на Република
**********родена на ********** г. гр. Пероча, **********И. В. Б., гражданка на
Руската Федерация, родена на ********** г. в гр. Москва, Руска Федерация, срещу
собствениците в Етажната собственост на комплекс „Р.*“, БУЛСТАТ ***, с
административен адрес в с. ***, представлявани от председателя на управителния
съвет Т.П., за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на собствениците на
сграда с ид. № ***, съставляваща комплекс „Р.*“ в с. Равда, общ. Несебър, проведено
на 01.07.2024 г. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл.
42, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост следните оспорени
позитивни решения: по т. 3 от дневния ред – в частта, с която е приет отчета на
председателя на УС за периода 01.07.2023 г. – 23.06.2024 г.; по т. 5 от дневния ред; по
т. 6 от дневния ред – в частта, с която е определен размер на паричните вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“ за календарната 2025 г. – 150 лева за 1 процент ид.ч. от
общите части; по т. 9 от дневния ред; по т. 10 от дневния ред – в частта, с която е
взето решение офисът /обща част в ЕС/ да се ползва от членовете на УС и КС на ЕС,
както и от лицето, назначено за хигиенист към ЕС за съхранение на повереното
имущество.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в собствениците
в Етажната собственост на комплекс „Р.*“, БУЛСТАТ ***, с административен адрес
в с. ***, представлявани от председателя на управителния съвет Т.П., да заплатят на
Т. Т. М., ЕГН **********, сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в собствениците
в Етажната собственост на комплекс „Р.*“, БУЛСТАТ ***, с административен адрес
в с. ***, представлявани от председателя на управителния съвет Т.П., да заплатят на
А. Ш., гражданка на Република **********родена на ********** г. гр. Пероча, Руска
Федерация,, сумата от 165 /сто шестдесет и пет/ лева, представляваща направени по
делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в собствениците
в Етажната собственост на комплекс „Р.*“, БУЛСТАТ ***, с административен адрес
в с. ***, представлявани от председателя на управителния съвет Т.П., да заплатят на
И. В. Б., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г. в гр. Москва, Руска
Федерация, сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща направени по
делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, Т. Т. М., ЕГН **********,
А. Ш., гражданка на Република **********родена на ********** г. гр. Пероча,
**********И. В. Б., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г. в гр.
Москва, **********и Г. Ю. Т., гражданин на Руската Федерация, роден на **********
г. в гр. Москва, **********да заплатят разделно на собствениците в собствениците
в Етажната собственост на комплекс „Р.*“, БУЛСТАТ ***, с административен адрес
10
в с. ***, представлявани от председателя на управителния съвет Т.П., сумата от 790
/седемстотин и деветдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски /или
за всеки от ищците сумата от по 197,50 лева/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
В частта с характер на определение за частично прекратяване на делото
спрямо ищеца Т., решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца Г. Ю. Т. и
ответната етажна собственост.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11