Решение по дело №411/2018 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 249
Дата: 26 юни 2018 г. (в сила от 18 юли 2018 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20185510200411
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             26.06.18 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав


На осемнадесети юни

Година 2018


В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана ГРОЗЕВА

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 411 по описа за 2018 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 483 от 26.01.2018 г. на РДГ С.. Жалбоподателят И.И.Б., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. С. е депозирала писмено становище за незаконосъобразност на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез юрисконсул Тилева счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че жалбоподателят е транспортирал с МПС-во м. "С." с рег. № **** и ремарке с рег. № ****10 пр. куб. м дърва за горене от благун, непридружени с превозен билет. Нарушението е било извършено на 05.09.2017 г. в 10.50 часа в гр. Казанлък на бул. "Никола Петков", с което е бил нарушен чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 483 от 05.09.2013 г., констативен протокол № 117378 от 05.09.2017 г. и показанията на св. Т.Г., които кореспондират помежду си.

Нито в жалбата, нито в писменото становище се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е превозвал 10 куб. м дървесина, непридружена с превозен билет и това обстоятелство безспорно се установява от всички доказателства по делото.

Следователно съдът приема, че жалбоподателят е нарушил чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, според който се забранява транспортирането, на дървесина, непридружена с превозен билет.

За нарушението АНО е наложил наказание по съответната санкционна норма на чл. 266, ал. 1 от ЗГ.

От експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че цената на дребно на 10 куб. м дървесина е 700 лв, а от показанията на св. Г. се установява, че дървесината е била натоварена на МПС-во след като горският стражар е напуснал района на товареното ѝ.

Следователно правилно АНО е приел тези обстоятелства за отегчаващи  и е наложил наказание глоба в размер на 300 лв., съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН за определяне на наказанието.

Правилно също са били отнети в полза на държавата незаконните 10 куб. м дървесина.

В тази част НП се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение на отнемането на МПС-во и ремаркето послужили за извършването на нарушението съдът установи чрез автотехническата оценителна експертиза, че те са на обща стойност 25 460 лв. и многократно надхвърлят стойността на незаконната дървесина в размер на 700 лв.

Съгласно чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН отнемане не се допуска, когато стойността на вещите послужили за извършване на нарушението явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.

В тази част НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Не се споделят възраженията на адв. Станечева за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП поради грешка в бащиното име на жалбоподателя и допусната поправка в АУАН по отношение на правната квалификация след връчването му.

Действително в НП е посочено, че бащиното име на жалбоподателя е И., вместо И., както се установява от направената от съда справка в системата на ЕСГРАОН, но във всички документи жалбоподателят е бил посочен с едно и също ЕГН.

Следователно се касае за техническа грешка, като такава е била допусната дори в жалбата срещу НП, но това не я прави негодна да породи процесуални правни последици и да бъде разгледана от съда.

Що се касае за поправката в АУАН, то същата не може да се счита за съществено процесуално нарушение.

От показанията на св. Г. се установява, че е съставил два акта - за немаркиране и за транспортиране без превозен билет.

В писмо на РДГ С. до ЮИДП С. се посочва, че съставеният акт № 069147 се връщал за корекция, тъй като в него е било посочено като правна квалификация чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ вместо по т. 2 от същата разпоредба.

От АУАН е видно, че жалбоподателят е отказал да получи акта, което надлежно е било удостоверено с подписа и трите имена на свидетел, но същият му е бил връчен и го е получил срещу подпис.

Следователно поправката от т. 1 на т. 2 е била направена след връчването на акта, но това е без съществено правно значение за валидността на производството, защото посочването на грешна правна квалификация в АУАН или въобще непосочването на такава не е съществено процесуално нарушение според съдебната практика, тъй като при издаването на НП АНО прилага разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Този извод не търпи промяна ако след поправката нарушителят бъде намерен и акта му се връчи отново, още повече, че според разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при отказ на нарушителя да подпише акта, съставителят не е длъжен да му го връчва.

При друга хипотеза на съставяне на нов АУАН с правилната правна квалификация по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН би се стигнало до ново административнонаказателно производство със същия предмет, а това е в разрез с правилото за ne bis in idem. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 пр. I от НПК повторно образуваното административнонаказателно производство подлежи на прекратяване (вж. и ТП 3-15 ВКС).

Съдът не споделя възражението, че производството е следвало да бъде проведено срещу "И." ЕООД само, защото редовното позволително за транспортиране само за 60 куб. м дърва е било издадено на дружеството. По делото не се събраха доказателства, че дружеството е автор на деянието. Напротив от показанията на св. Г. се установява, че жалбоподателят е знаел, че след като отговорният горски стражар е напуснал района, т.а. е бил натоварен с 10 куб. м дърва повече, отколкото е позволявало позволителното за извоз за 60 пр. куб. м. При издаване на НП АНО е съобразил разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, според която за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В АУАН се посочва, че жалбоподателят работи по трудов договор в дружеството.

При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на НП.

На осн. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за изготвяне на експертизите, общо в размер на 235,95 лв. следва да се заплатят от жалбоподателя по сметка на РС Казанлък.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 483 от 26.01.2018 г. на РДГ Стара Загора, в частта му, с която на И.И.Б. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. и са отнети в полза на Държавата 10 пр. куб. м дърва от благун, а в останалата част, с която са отнети в полза на Държавата т.а. "С." с рег. №  **** и полуремарке с рег. № ****, го ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА И.И.Б. ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Казанлък направените по делото разноски в размер на 235,95 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,