Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1245
25.07.2016 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на дванадесети юли две
хиляди и шестнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: А.С.
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6810 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Т.Ж.И., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Бургас, срещу
Д.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, с искане съдът да приеме за установено
спрямо ответника, че ищецът е едноличен собственик на лек автомобил марка „****”,
модел „****” с немски рег. № ****, рама № ****.
Ищецът е обосновал правния си интерес
от предявяване на иска с обстоятелството, че автомобилът е задържан от органите
на полицията, като претенции за връщането му е предявила Б.. Тъй като според
прокуратурата е налице гражданскоправен спор относно собствеността на
автомобила, прокурор на БРП е отказал връщането му.
Ищецът е посочил, че е придобил
автомобила с договор (кауфвертраг според немското законодателство) от
31.12.2011 г. от автокъща в Г., на която дата е заплатил продажната цена. На
10.01.2012 г. внесъл автомобила в България, като я оставил за пазене на брат
си. Междувременно автомобилът бил иззет от органите на полицията. Б. пуснала по
негова молба и от негово име искане до полицията процесното МПС да бъде върнато,
но БРП отказала. Моли съда да уважи иска.
Ответникът чрез своя особен
представител е посочил, че искът е неоснователен, тъй като под сключения немски
договор за покупка на автомобила се е подписала Б.. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК. По така
предявения иск в тежест на ищеца бе да установи принадлежността в своя
патримониум на правото на собственост върху вещта на твърдяното основание. В
исковата молба е посочено, че ищецът е придобил собствеността върху лекия
автомобил на 31.12.2011 г. в Г. чрез възмездна сделка, оформена в договор (kaufvertrag). Видно от съдържанието на договора, приложен по
делото, на 31.12.2011 г. Т.И. е придобил срещу сумата от 600 евро лек автомобил
марка „****”, модел „****”, произведен през 1996 г., с рама № ****. Така сключеният
писмен договор е достатъчно основание, за да се приеме, че И. е придобил
валидно собствеността върху автомобила. Съобразно нормата на чл. 65, ал. 1 КМЧП придобиването и
прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата
по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или
настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването.
Следователно за установяване правото на собственост е необходимо установяване
на действителна покупко-продажба съобразно действащото към момента на сделката
германско законодателство. Предвид разпоредбите на Bürgerliches Gesetzbuch
продажбата на лек автомобил се извършва в обикновена писмена форма. Затова и
приложеният договор установява, че ищецът се легитимира като собственик на лек
автомобил марка „****”, модел „****”, рама № ****.
Действително
е налице и втори договор за покупко-продажба на същия автомобил, като
продавачът е същият, а купувач е ответникът Д.Б.. Съдът обаче намира, че вторият
договор не би могъл да породи вещно действие, доколкото същият е съставен на
02.02.2012 г. – повече от месец след подписване на първия договор. Сключеният от Д.Б. договор за покупко-продажба 02.02.2012
г. не е произвел транслативен ефект и ответницата не е могла да придобие право
на собственост, тъй като праводателят й не е бил собственик на автомобила,
предмет на този договор – той вече е бил прехвърлен на Т.Ж. още на 31.12.2011 г.
Събраните по
делото гласни доказателства също сочат за основателност на претенцията.
Свидетелят А. Д. е посочил, че е живял с Т.И. в Г. и са работили заедно. Помни,
че Т. е закупил автомобил „**** ****” – масленозелен с жълти номера – заедно са
отишли в авто-къщата в Г. и Т. предал парите на арабина, който държал
авто-къщата. Т. купил колата малко преди да го задържат. Свидетелят е посочил,
че Д. – жената, с която И. живеел на семейни начала, не е купувала кола в Г.,
тъй като не работела и нямала пари.
Правото на
собственост на ищеца е установено, без ответникът да е противопоставил свои
права, които да изключват правото на И.. Затова с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за доказано, че ищецът е собственик
на процесния автомобил, описан в исковата молба, поради което и предявеният иск
следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение
за особен представител в размер на 300 лева.
Водим
от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***, че Т.Ж.И., ЕГН **********, понастоящем в Затвора –
гр. Бургас, е едноличен собственик на лек автомобил марка „****”, модел „****”
с немски рег. № ****, рама №*****.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д.С.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата
от 350 лева (триста и петдесет лева) за държавна такса и възнаграждение на
назначения й особен представител.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.С.