РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 959
гр. Пловдив, 25 май 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 706
по описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е във връзка
с Решение № 477/15.03.2023 г.,
постановено по касационно адм. дело № 18/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, ХХІ с., с което
Решение № 1955/07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2308/2021 г. по описа
на Административен съд гр. Пловдив, ХІІІ с., е отменено в отхвърлителната му част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в
посочената част.
При новото
разглеждане на делото, съобразно указанията на касационния състав, изложени в
отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
3. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд (по адм. дело № 2308/2021 г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив) са предявени
искови претенции от М.Д.А. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер
на 56 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, както следва:
·
3 000 лв. за периода от
02.02.2015 г. – до 05.05.2015 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест
Пловдив (първи иск);
·
15 000 лв. за периода от
05.05.2015 г. до 08.12.2016 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора
Пловдив (втори иск);
·
5 000 лв. за периода от
29.10.2017 г. до 12.05.2018 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест
Пловдив (трети иск);
·
25 000 лв. за периода от
12.05.2018 г. до 15.06.2020 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора
Пловдив (четвърти иск);
·
5 000 лв. за периода от
17.08.2020 г. до 28.04.2021 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест
Пловдив (пети иск) и
·
3 000 лв. за периода от
28.04.2021 г. до 25.08.2021 г. (датата на предявяване на исковата молба),
когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив (шести иск).
Вредите се сочи,
че са в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив, както и
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив.
По отношение на
трите пребивавания в Арест Пловдив възраженията на ищеца са, че е поставян в
условията на пренаселеност, липса на естествена светлина, поради малкия размер
на прозорците, наличието на дървеници, хлебарки и мухъл в спалните помещения,
както и принуждаване да се съблича гол преди и след всяко свиждане с адвокат
или близък.
За Затвора
Пловдив твърденията са следните: във всички килии, в които е пребивавал,
нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.; липса на вентилация, чрез която да се
пречиства въздухът, която ведно с пренаселеността, довело до задух и кашлица у
ищеца; лошо състояние на тоалетните в килиите – неработещи казанчета, липса на
работещи чешми или умивалници, липса на уединение, тъй като тоалетните не са
шумоизолирани; лошо състояние на банята – на л.св. се налагало да се къпят по
30-40 заедно при работещи само 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено
студена вода, водата е с лошо качество и не става за пиене, въпреки това,
ищецът я пие, тъй като няма откъде другаде, което водело до вирусни инфекции и
заболявания у ищеца; банята не се дезинфекцирала след всяко къпане;
неосигуряване на достатъчен приток на естествена слънчева светлина; липса на
външна изолация на стените в Затвора Пловдив, вследствие от което отоплението
през зимата е трудно и има случаи, в които не може да заспи поради ниските
температури; непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като на молбите за
предоставяне на такива, е получавал отказ; спалното и постелъчно бельо се
сменяло изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници и
бълхи в леглата, вследствие на което ищецът ставал обект на нападения от
насекоми и постоянно имал обриви по тялото и крайниците; недостатъчно и
нередовно дезинфекциране на затворническите помещения; липса на водена с ищеца
индивидуална и корекционна работа, непредоставена възможност за участие в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до
поведенческа и личностна криза у ищеца.
Адм. дело №
2308/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив е приключило с
постановяване на Решение № 1955/07.11.2022 г., с което Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София и ОСЪДЕНА да заплати на М.Д.А. ЕГН **********, сумата в размер на 1794
лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в Затвора – Пловдив за следните периоди: от 29.10.2018 г.
до 15.06.2020 г. (595 дни), от 11.05.2021 г. до
16.05.2021 г. (6 дни), от 21.05.2021 г. до 22.06.2021 г. (33 дни), от
25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. (19 дни), от 20.07.2021 г. до 25.08.2021 г. (37
дни), както и сумата в размер на 10 лв. представляваща внесена по
делото ДТ. Искът в останалата му част по периоди и за разликата до пълния му
предявен размер от 56 000 лв. е ОТХВЪРЛЕН.
Отхвърлено е също
така и искането, направено от процесуален представител на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на разноски.
От диспозитива на
решението на първоинстанционния съд се установява, че е присъдено обезщетение
общо за 690 дни по 2,60 лв. на ден (1794 лв. : 690 дни = 2.60 лв./ден), като:
· Периодът от 29.10.2018 г. до 15.06.2020 г., обхващащ общо 595 дни, е част от
четвъртия исков период (от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г. – общо 766 дни, за
който се претендира обезщетение в размер на 25000 лв. или по 32,64 лв.
на ден), а присъденото обезщетение възлиза на 1547 лв. (595
дни х 2,60 лв./ден). Следователно
четвъртият иск е отхвърлен за разликата от 1547 лв. до пълния предявен
размер от 25000 лв. и за периода 12.05.2018
г. – 28.12.2018 г. вкл., последният представляващ част от обхвата на
претендирания - от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г. вкл.
· Периодите от 11.05.2021 г. до 16.05.2021 г. (6 дни), от 21.05.2021 г. до
22.06.2021 г. (33 дни), от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. (19 дни), от
20.07.2021 г. до 25.08.2021 г. (37 дни), или общо 95 дни, са част от шестия исков
период (от 28.04.2021 г. до 25.08.2021 г. – общо 120 дни, за
който се претендира обезщетение ва размер на 3000 лв. или по 25 лв.
на ден), а присъденото обезщетение по този иск възлиза на 247
лв. (95 дни х 2,60 лв./ден). Следователно шестият иск е отхвърлен за разликата от 247 лв. до пълния
предявен размер от 3000 лв. и за дните
28, 29, 30 април, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 17, 18, 19, 20 май, 23, 24 юни,
13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 юли 2021 г. вкл.
(общо 26 дни), последните, представляват
част от обхвата на претендирания период от 28.04.2021 г. до 25.08.2021 г. вкл.
4. При съобразяване на изложеното в т. 2 и т. 3 от настоящото решение, следва
да се приеме, че предмет на разглеждане в настоящото съдебно производството са
предявените от М.Д.А. ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М., искове
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с които ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетения за претърпени от
него неимуществени вреди в общ размер на 54206 лв. (56000
лв. – 1794 лв., последната сума присъдена с Решение № 1955/07.11.2022 г.,
постановено по адм. дело № 2308/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пловдив), в това число:
·
3 000 лв. за периода от
02.02.2015 г. – до 05.05.2015 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест
Пловдив (първи иск);
·
15 000 лв. за периода от
05.05.2015 г. до 08.12.2016 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора
Пловдив (втори иск);
·
5 000 лв. за периода от
29.10.2017 г. до 12.05.2018 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест
Пловдив (трети иск);
·
23453 лв. (25 000 лв. - 1547 лв., последната присъдена с Решение № 1955/07.11.2022 г., постановено по
адм. дело № 2308/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив) за периода от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г., когато твърди, че е
пребивавал в Затвора Пловдив (четвърти иск). Тук
следва да бъде уточнено, че периодът от 29.10.2018 г. до 15.06.2020 г.,
обхващащ общо 595 дни, който каза се е част от този исков период и за който
вече е присъдено обезщетение в размер на 1547 лв. (595 дни х 2,60 лв./ден)
ще бъде разгледан
за горницата от присъдените 2,60 лв. на ден до претендирания пълен дневен
размер от 32,64 лв. (на ден);
·
5 000 лв. за периода от
17.08.2020 г. до 28.04.2021 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест
Пловдив (пети иск) и
·
2753 лв. (3000 лв. - 247 лв. присъдена с Решение № 1955/07.11.2022
г., постановено по адм. дело № 2308/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пловдив) за периода от 28.04.2021 г. до 25.08.2021 г. (датата
на предявяване на исковата молба), когато твърди, че е
пребивавал в Затвора Пловдив (шести иск). Тук отново следва да бъде
уточнено, че периодите от 11.05.2021 г. до 16.05.2021 г. (6 дни), от 21.05.2021
г. до 22.06.2021 г. (33 дни), от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. (19 дни), от
20.07.2021 г. до 25.08.2021 г. (37 дни), или общо 95 дни, който каза се са част
от този исков период и за които вече е присъдено обезщетение в размер на 247
лв. (95 дни х 2,60 лв./ден) ще бъдат разгледани за горницата
от присъдените 2,60 лв. на ден до претендирания пълен дневен размер от 25
лв. (на ден).
Както вече бе
казано, вредите се сочи, че са в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест Пловдив, както и наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора Пловдив, като самите неблагоприятни условия вече бяха
описани в т. 3 от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.
5. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
6. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявените
искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
7. От справка на Началник с-р Арест ОС „ИН“ Пловдив от 23.09.2021 г. (лист 34 и сл. по АД № 2308/2021 г. по описа на
съда) и становище на ИСДВР А.при
Затвора Пловдив от 22.10.2021 г. (лист 55 по АД № 2308/2021 г. по описа на съда) се установява, че М.Д.А. е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в АРЕСТ ПЛОВДИВ в периодите от 30.01.2015 г. до 07.05.2015 г. вкл. (на
08.05.2015 г. е изпратен в Затвора Пловдив), от 30.10.2018 г.
до 28.05.2019 г. вкл. (на 29.05.2019 г. е изпратен в
Затвора Пловдив), от 18.08.2020 г. до 27.04.2021 г. вкл. (на 28.04.2021 г. е изпратен в Затвора Пловдив).
Тук е необходимо да се направи следното уточнение:
В справка на Началник с-р Арест ОС „ИН“ Пловдив от 23.09.2021 г. (лист 34 и сл. по АД № 2308/2021 г. по описа на
съда) и становище на ИСДВР А.при
Затвора Пловдив от 22.10.2021 г. (лист 55 по АД № 2308/2021 г. по описа на съда), относно третият период на пребиваване в Арест
Пловдив (от 18.08.2020 г. до 27.04.2021 г. вкл.), има разминаване в датата, на която ищецът е преведен
в Затвора Пловдив. В справката от Арест – Пловдив е посочена дата 22.04.2021
г., а в становището от Затвора Пловдив, тази датата е 28.04.2021 г. Доколкото
последната дата съвпада и с твърденията на ищеца, съдът приема, че третият
период на престой на ищецът в Арест – Пловдив е именно от 18.08.2020 г. до 27.04.2021
г. вкл.
Според цитираната справка на Началник с-р Арест ОС „ИН“ Пловдив от
23.09.2021 г., ищецът А. през цитираните периоди е бил настанен последователно
в следните килии: през първия период в килия № 203 на ет. 2, която е с квадратура 14,74 м2 и е съжителствал с
още две задържани лица, през втория период в килия № 210 на ет. 2, която е с квадратура 14,74 м2 и е съжителствал с
още две задържани лица, през третия период в килия № 208 на ет. 2, която е с квадратура 14,74 м2 и е съжителствал с
още две задържани лица. Килиите са били оборудвани с три легла с размери 190/70
см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса за
хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см.
Постелъчният инвентар в килията е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите
се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е
и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и
всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно.
Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица.
Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно
течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на
обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест - Пловдив. Изградена е
модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти
за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112 см.- което се явява 1.4
кв.м. Като от общата квадратура на килията извадим тази на санитарния възел се
получава 13,34 кв. м., разделено на броя на обитателите в нея реално
всеки един от тях ползва 4.45 кв. м. жилищна площ. Извеждането до банята на
Арест-Пловдив става по утвърден график за месец с периодичност два пъти
седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество - по
съответното предписание.
Арест - Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани към
водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане
през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация.
Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна
уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се
изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух
отвън се вкарва в килиите.
Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е
с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички
задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължителното съгл. ЗИНЗС
време за престой на открито.
Относно дезинфекцията на арестните помещения са представени със
становището наличните в архив на Арест - Пловдив протоколи за ДДД обработка за
визираните периоди, а именно Протоколи от 04.08.2020 г., от 07.12.2020 г., от 23.03.21 г., от 09.07.2015
г., от 05.02.2019 г., от 06.03.2019 г., от 22.05.2019 г.
8. От данните по делото се установява, че в ЗАТВОРА
ПЛОВДИВ ищецът М.Д.А. е пребивавал, както следва:
8.1. От справка на Началник с-р Арест
ОС „ИН“ Пловдив от 23.09.2021 г. и от становище на ИСДВР И.при Затвора Пловдив
от 28.10.2021 г. (лист 34 и 60 по АД №
2308/2021 г. по описа на съда) се установява, че А. *** на 08.05.2015 г.
и пребивава там до 12.04.2016 г. вкл., като от 13.04.2016 г. до 16.07.2016 г.,
когато е бил освободен, е настанен в ЗООТ Смолян.
През периода от 08.05.2015
г. до 12.04.2016 г. вкл. е обитавал следните
помещения в Затвора Пловдив:
Със зап. №
863/30.06.2015 г. е настанен в шеста група, стая № 12. Размерите на спално
помещение № 12 е 41.65 кв.м. без санитарният възел с три отваряеми прозореца с
размери 1.50 x 1.10 м., 1.00 x 1.10 м. и 1.00 x 1.00 м. Санитарният възел е
2.52 кв.м. с един отваряем прозорец 0.30 x 1.15м.
Със зап. №
977/24.07.2015 г. е настанен в трета група, стая № 36. Размерите на спално
помещение № 36 е 15.06 кв.м. без санитарният възел с един отваряем прозорец с
размери 1.20 x 1.20 м. Санитарният възел
е 2.56 кв.м.
Със зап. №
1251/11.09.2015 г. е настанен в трета група, стая № 27. Размерите на спално
помещение № 27 е 39.02 кв.м. без санитарният възел с два отваряеми прозореца с
размери 1.20 x 1.20 м. и 1.20 х 1.20 м. Санитарният възел е 4.36 кв.м. с един
отваряем прозорец 1.20 x 1.20 м.
С протокол №
936/06.04.2016 г. от заседание на комисия по чл. 73 от ЗИНЗС и зап. №
577/07.04.2016 г., от 13.04.2016 г. е преместен в ЗО ОТ „Смолян".
Междувременно, в
разглеждания период ищецът е бил назначен на работа в „Обособено
производство" със зап. № 883/01.07.2015 г. Със зап. № 1824/18.12.2015 г.
за показана добра работа и примерно поведение е награден с писмена похвала, а със
зап. № 369/02.03.2016 г. във връзка с националния празник 3-ти март, показана
добра работа и примерно поведение е награден с извънредна хранителна пратка.
В тази връзка в становище на ИСДВР И.при Затвора Пловдив от 28.10.2021
г. е уточнено, че в Затвор
Пловдив и в системата на ГДИН единствения меродавен документ, от които може да
се направи справка за броя на л. св. по спални помещения е „Сведение за
разпределение и движение на лишените от свобода", което пък по утвърдената
„Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и
поделения" - ТС-НО-5, утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020 г. на
Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви", се
съхранява за срок от три години.
8.2. От справка на Началника на Затвора
Пловдив от 22.10.2021 г., справка на Началник с-р Арест ОС „ИН“ Пловдив от
23.09.2021 г. и становище на ИСДВР Ц.при Затвора Пловдив от 28.10.2021 г. (лист 34, 53 и 63 по АД № 2308/2021 г. по описа
на съда) се установява, че А. *** на 29.05.2019 г. и пребивава там до 14.06.2020
г. вкл. (на 15.06.2020 г. е освободен).
През периода от 29.05.2019
г. до 14.06.2020 г. вкл. (общо 383 дни) от страна на Затвора Пловдив е представена информация само за част от
посочения период (тъй като според цитираната „Номенклатура на делата със
срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения" - ТС-НО-5,
утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и
утвърдена от Държавната агенция „Архиви", „Сведение за разпределение и
движение на лишените от свобода" се съхранява за срок от три години), а именно:
Информация
за настаняването на л. св. М.Д.А. е предоставена за периода от 04.06.2019 г. до
15.06.2020 г., когато е освободен от Затвора Пловдив.
През посочения
период л. св. А. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив
като е бил настанен в спално помещение № 22 на пост № 3, в което е бил
преместен съгласно протокол № 1319/04.06.2019 г.
Наличната
информация е предоставена в следната таблица:
|
Година./Месец |
Помещение
№ |
Площ
кв. м. без санитарен възел |
Площ
сан. възел кв. .м. |
Брой
на л.св при 4 кв. м. |
Брой
на л.св в стаята. |
|
|
РЦ |
26.50 |
4,05 |
6 |
|
|
|
3-ти пост, 22 стая |
|
|
|
|
|
04.06.2019
г. 11.06.2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
12.06.2019 г. 21.06.2019 г. |
|
|
|
|
10 |
|
22.06.2019
г. 05.07.2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
06.07.2019
г. 11.07.2019 г. |
|
|
|
|
10 |
|
12.07.2019 г.
31.07.2019 г. |
|
|
|
|
11 |
|
01.08.2019 г.
02.08.2019 г. |
|
|
|
|
10 |
|
03.08.2019 г. 13.08.2019 г. |
|
|
|
|
11 |
|
14.08.2019 г. 09.09.2019 г. |
|
|
|
|
10 |
|
10.09.2019 г. 13.09.2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
!4,09.2019 г. 19.09.2019 г. |
|
|
|
|
10 |
|
20.09.2019
г. 27.09.2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
28.09.2019 г. 01.10.2019
г. |
|
|
|
|
10 |
|
02.10.
2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
03.10.2019
г. 04.10.2019 г. |
|
|
|
|
8 |
|
05.10.2019
г. 07.10.2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
08.10.2019
г. 09.10.2019 г. |
|
|
|
|
10 |
|
10.10.2019 г.
11.10.2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
12.10.2019 г. 18.10.2019
г. |
|
|
|
|
8 |
|
19.10.2019 г. 01.11.2019
г. |
|
|
|
|
9 |
|
02.11.2019
г. 08.11.2019 г. |
|
|
|
|
8 |
|
09.11.2019
г. 13.11.2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
14.11.2019 г. 15.11.2019 г. |
|
|
|
|
8 |
|
16.11.2019 г. 18.11.2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
19.11.2019 г.
26.11.2019 г. |
|
|
|
|
8 |
|
27.11.2019
г. 17.12.2019 г. |
|
|
|
|
10 |
|
18.12.2019 г. 20.12.2019 г. |
|
|
|
|
9 |
|
21.12.2019
г. 09.01.2020
г. |
|
|
|
|
10 |
|
10.01.2020
г. 11.01.2020
г. |
|
|
|
|
9 |
|
12.01.2020
г. 14.02.2020 г. |
|
|
|
|
8 |
|
15.02.2020
г. 17.02.2020 г. |
|
|
|
|
9 |
|
18.02.2020
г. 24.03.2020
г. |
|
|
|
|
10 |
|
25.03.2020
г. 16.04.2020
г. |
|
|
|
|
8 |
|
17.04.2020
г. 15.06.2020
г. |
|
|
|
|
9 |
Установяват се
общо 383 дни (в
това число и 6 дни считано от 29.05.2019 г. до 03.06.2019 г. вкл. на основание
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, доколкото за тези дни не е предоставена информация от
страна на ответника),
през които на ищеца не е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.
Във всички спални
помещения, в които е бил настаняван, а и във всички спални помещения в затвор
гр. Пловдив има обособени санитарни възли, с достъп до течаща студена вода.
Оборудването на спалните помещения е стандартно и еднакво за всички л. св., а
именно легло с размери 90 x 180 см. и шкаф с размери 45 х 50 см.
Къпането на
лишените от свобода е в обща баня, като всички л. св. имат достъп до течаща
топла вода съгласно утвърден график за разпределение на времето на л. св. от
съответната група.
Отоплението
се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния
сезон. Проветряването на стаята е по желание на л. св. и могат да правят това
чрез отваряне на прозорците.
Хигиената в
спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както и могат да си закупуват от лавката на затвора
предмети и хранителни продукти, които л. св. могат да получават, ползват и
държат при себе си (зап. № ЛС - 04-642/28.11.2018 г. на Министъра на
правосъдието). Съответният отговорник на спалното помещение изготвя график за
почистване, което е на доброволен принцип.
Размерите на
спалните помещения са като следва:
Спално
помещение № 22 на пост № 3 е с един отваряем прозорец, който е с размери 1.20 х
1.20 м.
Лишеният от
свобода А. е назначен на работа в „обособено производство" към ДП ФЗД - ТП
Пловдив, на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден съгл. зап. №
2177/16.08.2019 г. Същият е работил до освобождаването си от Затвора Пловдив.
На л. св. А. е
предложено да бъде включен в групова работа по история „България-вчера днес и
утре", но същият категорично е отказал да се включи в нея. Предложено му е
да участва в курс по английски език воден в 3 та група - „Аз уча
английски", но л.св. отново е отказал. Представен е първоначален план на
присъдата.
8.3. Относно престоя на ищеца в Затвора Пловдив в периода
28.04.2021 г. до 28.08.2021 г. – датата на предявяване на
исковата молба.
От становище на ИСДВР А.при
Затвора Пловдив от 22.10.2021 г. (лист 55 по АД №
2308/2021 г. по описа на съда) се установява, че
ищецът М.Д.А. е преведен от Следствен арест Пловдив в
Затвора Пловдив на 28.04.2021 г. Настанен е в стая
„Транзит“ на Приемно отделение, където пребивава до
разпределянето си в 5-та група на 07.05.2021 г. Стаят „Транзит“ е с обща площ
от 18.17 кв. м., от които 14,90 кв. м. площ на стаята, т.е. с капацитет
за 3-ма лишени от свобода и 3,27 кв. м. площ на санитарния възел. Стаята има
един прозорец с размери 1,20 х 1,00 м., позволяващи проникването на достатъчно
дневна светлина и вентилация на помещението.
Ищецът е
пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва: от 28.04.2021
г. до 01.05.2021 г. вкл. съвместно с 4
лица (общо 4 дни), а от 02.05 до
07.05.2021 г. вкл. с 1 лице.
От становище на
ИСДВР И.при Затвора Пловдив от 28.10.2021 г. (лист 60 по АД №
2308/2021 г. по описа на съда) се установява, че с
протокол № 2613/11.05.2021 г. ищецът е преместен в трета група, стая
№ 25. Размерите на спално помещение № 25 е 31.32 кв.м. без
санитарният възел с два отваряеми прозореца с размери 0.50 x 1.20 м. и 1.20 х 1.20
м. Санитарният възел е 4.49 кв.м. с един отваряем прозорец 0.40 x 1.20 м.
Въпросната стая е с капацитет за 7 л. св. В периода 11.05.2021 г. –
21.06.2021 г. вкл. в посочената стая са били настанени заедно с ищеца между
8 и 10 лишени от свобода, с изключение на периода от 17.05.2021 г. до
20.05.2021 г. вкл., през който лишените от свобода са били между 6 и 7 човека.
С протокол № 3269/22.06.2021 г. ищецът е преместен в
трета група, стая № 27. Размерите на
спално помещение № 27 е 39.02 кв.м., т.е. с капацитет за 9 л. св. без
санитарният възел с два отваряеми прозореца с размери 1.20 x 1.20 м. и 1.20 х 1.20
м. Санитарният възел е 4.36 кв.м. с един отваряем прозорец 1.20 х 1.20 м. В
тази стая ищецът е пребивавал от 22.06.2021 г. до 28.08.2021 г., като
заедно с него са били настанени между 10 и 12 л. св. Изключение от казаното правят
периодите 23.06.2021 г. – 24.06.2021 г. вкл. и 13.07.2021 г. – 19.07.2021 г.
вкл., когато в стая № 27 са били настанени 9 л. св.
Установяват се
общо 102 дни (в
това число и 3 дни считано от 08.05.2021 г. до 10.05.2021 г. вкл. на основание
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, доколкото за тези дни не е предоставена информация от
страна на ответника),
през които на ищеца не е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м. Тези
102 дни са включени в периодите от 28.04.2021 г. до 01.05.2021 г. вкл., от 08.05.2021
г. до 10.05.2021 г. вкл., от 11.05.2021 г. до 16.05.2021 г. вкл., от 21.05.2021
г. до 22.06.2021 г. вкл., от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021
г. до 25.08.2021 г. вкл.
Със зап. № Л-1908/22.07.2021 г. е
назначен на работа в „Обособено производство".
Л.св. А. не е изявил желание за
включване в индивидуални и групови работи.
Рискът от рецидив е висок – 87 т. С
л.св А. са провеждани беседи и разговори по различни поводи - при планиране на
присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за започване на работа,
при желание от негова страна и др.
Във всеки санитарен възел, всеки лишен
от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез
централно локално парно през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по
желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на
прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените,
като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от
лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно
списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от
свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап.
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието).
На всички лишени
от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а като
работещ има достъп всеки работен ден след приключване на работния процес.
8.4.
През
процесните периоди в Затвора Пловдив е извършена дезинсекция и дератизация
против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, „ДДД1“
ООД гр. София и ЕТ „Биоцид“. С посочените търговци, ГДИН е сключила договори (представени по
делото) за извършване на услуги по дезинфекция и дератизация на сградите на
ГДИН и на териториалните й служби в страната. В тази връзка са представи:
Протоколи
за извършена ДДД обработка – 4 бр. за различни месеци през 2015 г. и 6 бр. за
различни месеци през 2016 г.; Протоколи за извършени услуги от 22.05.2019 г., 11.07.2019 г., 03.09.2019 г.,
18.11.2019 г., 29.01.2020 г., 10.03.2020 г., 18.05.2020 г., 08.02.2021
г., 23.03.2021 г.
В цитираните
протоколи са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е
третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на
лицето извършил описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо
протокола.
8.5. Според справка от 03.11.2021 г. (л. 58 по първоинстанционното дело), Затворът Пловдив разполага с постелен инвентар и спално
бельо - чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно за да бъдат
обезпечени всички л. св. в корпуса и в двете ЗО. Всеки л.св. при постъпването
си получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност.
Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на л.св. като в утвърден
график от Началника на Затвора, два пъти седмично - в понеделник и четвъртък,
всеки л.св. има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на
затвора. При изхабяване на бельото по преценка на л.св. същият има право
бельото му да бъде заменено, като оформи молба адресирана до Началника на
затвора. Няма възможност за раздаване на чисто нов постелен инвентар, но всичко
описано се предава изпрано, чисто и обезпаразитено.
Във всяка стая в
Затвора Пловдив има достъп до денонощно течаща вода. Случаи, в които няма такъв
е единствено при отстраняване на ВиК повреди. Времето за достъп до топла вода е
посочено в утвърден от Началника на Затвора Пловдив, график за разпределение на
времето на л.св.
За поддържането на
хигиената в затворническа баня е разкрит работен обект на основание чл. 80, ал.
1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен л. св. При извършваните проверки от
длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническа баня е
задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта.
8.6. Според справка от 28.10.2021 г. (л. 56 по първоинстанционното дело), през периода на изтърпяване на наказанието на л. св. М.Д.А.
от 01.05.2015 г. до 30.10.2021 г. в Затвора Пловдив не са правени основни
ремонти на килиите на лишените от свобода, като цяло поради пренаселеността на
затвора и липсата на финансови средства. В затвора се извършва своевременна
смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителните тела.
Не се допуска да има счупени прозорци /същите се подменят своевременно/.
През 2017 г. е
извършено боядисване на общите помещения на л. св. Дограмата е подменена с нова
/ПВЦ/. Поставен е гранитогрес в общите умивални. На пети пост е извършено
боядисване на килиите на л. св.
През 2019 г. е извършен
основен ремонт на входа и стълбището на пост 5 и 6, включващ изкъртване на
старата мазилка /до тухла/, нова замазка с цимент и пясък, шпакловане и
боядисване.
През 2020 г. е
извършен основен ремонт на входа и стълбището на банята и медицинския център,
включващ изкъртване на старата мазилка /до тухла/, нова замазка с цимент и
пясък, шпакловане и боядисване.
Със собствени
сили лишени от свобода назначени като строители извършват ремонти със
строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН и
базата се поддържа в сравнително добро състояние, имайки предвид старата
материална база.
Банята е обща.
Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всеки ден по график има баня
за л. св. Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на
територията на Затвора. Същият е закупен през януари 2017 година. Въглищата се
осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН.
В Затвора -
Пловдив няма изградена смукателна и нагнетателна вентилация. Помещенията се
вентилират от прозорците, които се намират във всяка стая и тоалетна. Същото се
отнася и за наказателните килии.
Относно мухъла:
възможно е да се появява, тъй като лишените от свобода сушат дрехите си в
килиите и вътре се получава конденз.
Външна и вътрешна
изолация на стените на Затвора не е правена.
9. По делото като свидетели са разпитани
следните лишени от свобода лица:
9.1. М.Р.Л.: Същият заявява, че познава М.А., с когото изтърпявали заедно наказание лишаване от свобода. В момента били в една
килия с него в Затвора - Пловдив. Преди това били пак заедно, в един отряд -
трети отряд - миналата, по миналата година. Преди това били в различни отряди,
но работели заедно. Виждали се постоянно. Тогава М. бил в 22 стая, 35, а също
така и в 27. Сега били заедно в 27 стая - може би от около 10 месеца. Като цяло
условията не били добри изобщо. В тоалетната нямало топла вода, нямало течаща
студена вода, не се поддържали баните, били мръсни. Прозорецът бил много
високо. Миришело постоянно в тоалетната. Прозорецът бил леко отворен. Водата била
ледено студена. Трябвало да се мият с ледено студена вода. Всички прозорец били
много на високо - нямало светлина. Имало мухъл по тавана от влагата. Между
дограмата на прозорците имало цепнатина и постоянно духало, денонощно ставало
течение. Лятото път било страшна жега. Парно имало, но вечерта точно, когато било
най-студено го спирали, към осем, девет часа го спирали и сутринта към 6,30
часа пак го пускали. В стаята им сега имало мебели - железни шкафове и две
маси. В момента в стаята били девет човека, с две маси и един стол и четири или
пет шкафа железни. Вечерта също се спирал тока. До тоалетната ходели на лунна
светлина, абсолютно нищо не се виждало, многократно се удряли, падали -
отвратително било. Преди били девет човека за кратко време, но като цяло били
над 10 - 11, 12, 13, 14 човека. Предишните стаи, в които е бил били по-малки от
27 стая, но пак били по 10, 12 човека и нагоре. Стая 27 била от две стаи - една
малко по-голяма и една преходна. Общо територията на двете стаи била не повече
от 30 квадрата. Другите стаи били около 20 – 24 квадрата. М. имал проблеми с
гастрити, язви, имал постоянно болки между корема и гърдите. Ходел на лекар, но
не му обръщали внимание. Не съществувала вентилация. Прозорците били на тавана,
който бил много висок, около четири метра. Прозорците почвали от над 2 метра
височина и били крайно недостатъчни да се проветрява. Отдолу било с паркет на около
30 години и върху него имало балатум, който също бил на 30 години - постоянно
миришело на мухъл и не можело да се проветри. Топла вода нямало в стаята. Имало
баня, където се къпели два пъти седмично. Работели девет или десет душа. Къпели
се по 50 човека на 10 душа. Банята била мръсна, имало прах от въглища и не можели
да се изкъпят както трябва. Доколкото му е известно на М. не са предлагали
програми, в които да участва. Преди се случвало да предлагат програми, но сега
напоследък изобщо не се предлагали програми. Преди работели с тях психолози, но
сега вече не се случвало такова нещо. Пръскали против хлебарки и дървеници –
два, три пъти годишно се пръскало, но нямало никакъв ефект, пак имало дървеници
и хлебарки - постоянно били наядени. Дървениците много ги тормозели. В спалното
имало метла и лопатка за чистене. Долу-горе една година карали с една метла и
лопата. Получавали препарати по половин килограм прах за пране на човек, 200 мл
веро и един сапун за един месец, с които не знаем какво да правим да се къпем
ли, да чистим ли, да мием чинии ли.
9.2. Л.Г. Б.: Същият заявява, че познавам ищеца М.. Търпели заедно наказание лишаване от свобода - много
пъти, но не помни колко пъти. Били заедно в стая 33 и в стая 27. Няма спомен
точно коя година е било - през 2015 год. били заедно, след това не помни вече
коя година в коя стая са били. В стаите положението било много зле. Не бил
правен ремонт може би от 20 години - мухъл, дървеници, хлебарки, балатумът не бил
сменян, осветление нямало, на всичкото отгоре трети пост бил на ламарини и
лятото било голяма жега. Стаите, в които били заедно с М. били с номера 27 и
33. В стаите били по 12, 13 човека. Сега били малко по-малко, но тогава били
много. Вентилационна система нямало. Прозорците били на два метра височина -
нито въздух влизал, нито нищо. В стаите имало по един прозорец. Прозорецът бил
голям - метър височина на 80 см ширина и само едното крило се отваряло. Не
влизала светлина от два метра височина. Не си спомня М. да се е виждал с
някакъв инспектор - никой не ги викал за нищо. Маса имало в стаята, ако човек
си намерел. Купували я, ако имали цигари. Никой не осигурявал маса. Давали
дюшек и одеяло - всичко сами си снабдявали. Имало дървеници и хлебарки много,
даже и в момента също имало. Пръскали, но като напръскали повече се увеличавали.
Спалните помещения се почиствали, но зависело от хората, които били
настанени вътре - през два, три дена,
всеки ден, зависело от хората вътре в стаята. Тяхната стая се чистела през ден,
два. То не можело да се изчисти, балатумът не бил сменян от 25 – 30 години. Не знае
М. да е отказвал включване в програми. Не си спомня такова нещо.
ІІІ. За правото:
10.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив и Ареста - Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под
стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на
правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статус, е административна по своето естество.
12. Следва да бъде
съобразено и че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това
положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди
всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал мярка за
неотклонение "задържане под стража" или пък наказание "лишаване
от свобода" в някое от специализираните за това места.
13. На първо място,
с оглед възражението направено от страна на ответника за изтекла погасителна
давност, е необходимо да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от
ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този
давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени
вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този
срок може да бъде осъществено единствено доброволно /аргумент от чл. 118 от ЗЗД/. И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е
сторено от страна на ответника.
По отношение на
периода от 02.02.2015 г. – до 05.05.2015 г., когато ищецът
е пребивавал в Арест Пловдив и от 05.05.2015 г. до 12.04.2016 г. вкл., когато ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, следва да се
констатира, че давностният срок за предявяване на иск за посочените периоди е
изтекъл. В случая приложение следва да намери Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004
г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им, е от момента на преустановяването им. А от приложените по делото справки се
установява, че към 06.05.2015 г., съответно към 13.04.2016 г., дори и да са били
налице твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията
на Арест – Пловдив, съответно от страна на затворническата администрация на
Затвора гр. Пловдив, същите следва да бъде прието, че са преустановени,
доколкото след 05.05.2015 г. не се твърди да са били налице незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на Арест Пловдив, а на втората дата
ищецът е бил преведен от Затова Пловдив в ЗООТ Смолян (т.е. в друго място за
лишаване от свобода). Само за пълнота следва да се посочи, че ищецът е преместен от
Арест Пловдив в Затвора Пловдив на 08.05.2015 г.
С други думи
казано, иск за периода 02.02.2015 г. – до 05.05.2015 г. е следвало да бъде
предявен най-късно до 05.05.2020 г., а иск за периода от 05.05.2015 г. до
12.04.2016 г. вкл., е следвало да бъде предявен най-късно до 13.04.2021 г.
Исковата молба обаче, по повод на която е образувано настоящото производство, е
депозирана на 25.08.2021 г., т.е. правото на иск за обсъжданите периоди е
погасен по давност.
Следователно, първият предявен
иск, с който се иска Главна
дирекция “Изпълнение на
наказанията” да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3 000 лв. за периода от
02.02.2015 г. – до 05.05.2015 г., за престоя му в
Арест Пловдив, за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка
„задържане под стража, е изцяло погасен по давност и като такъв ще
следва да бъде отхвърлен. Вторият предявен иск, с който се иска Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да бъде осъдена
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 15 000 лв. за времето от 05.05.2015
г. до 08.12.2016 г., за престоя му в Затвора Пловдив, за претърпени от него
неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, се явява
частично погасен по давност относно периода от 05.05.2015 г. до 12.04.2016
г. вкл., а в останалата част - от 13.04.2021 г. до 08.12.2016 г. се
явява неоснователен, доколкото А. през този период не е пребивавал в
Затвора Пловдив, а в ЗООТ Смолян. При това положение и вторият предявен иск ще
следва да бъде изцяло отхвърлен.
14. По отношение на останалите четири иска, тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства не се установява А. да е
пребивавал:
- в Арест
Пловдив от 29.10.2017 г. до 12.05.2018 г., представляващ целия исков период
по третия предявен от ищеца иск.
- в Затвора
Пловдив от 12.05.2018 г. до 28.05.2019 г. и на 15.06.2020 г. когато е бил освободен. Посочените дни са част от исковия
период по четвъртия предявен иск (за периода от
12.05.2018 г. до 15.06.2020 г.). Както вече бе
казано, от данните по делото се установява, че в рамките на четвъртия исков
период, А. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 29.05.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл. (общо 383 дни).
Само това е
достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните
неимуществени вреди през цитираните по-горе периоди, през които А. не е
пребивавал в Затвора Пловдив и в Арест Пловдив), исковите претенции са неоснователни.
15. При това
положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, ще бъдат разгледани по същество само за престоя на ищеца:
·
в Затвора Пловдив за
времето от 29.05.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл. (общо 383 дни), представляващо част от
исковия период по четвъртия предявен иск (от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г.). Тук следва да бъде направено
още едно уточнение, а именно, че периодът от 29.10.2018 г. до 28.05.2019 г. (представляващ част от периода
29.10.2018 г. - 15.06.2020 г., за който вече е присъдено обезщетение с Решение № 1955/07.11.2022 г.,
постановено по адм. дело № 2308/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пловдив, ХІІІ с.) няма да бъде разгледан за горницата от присъдените 2,60 лв. на ден до
претендирания пълен дневен размер от 32,64 лв. (на ден), защото както се посочи по-горе, ищецът не е бил в Затвора
Пловдив през този период. Присъденото с Решение № 1955/07.11.2022 г., постановено по адм. дело
№ 2308/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, за този период (от 29.10.2018 г. до 28.05.2019 г. –
212 дни) обезщетение, възлиза на 551,20 лв. (212 дни х 2,60 лв.) и остава дължимо,
доколкото първоинстанционното решение не е отменено в тази част.
·
в Арест Пловдив от 17.08.2020 г. (справка л. 53 по адм. дело №
2308/2021 г. по описа на съда) до 27.04.2021 г. вкл. и
·
в Затвора Пловдив от
28.04.2021 г. до 25.08.2021 г. (датата
на предявяване на исковата молба.
16. Във връзка с
изложеното в т. 13 и т. 15 от настоящото решение, следва изрично да се посочи,
че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената
част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на
съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл.
214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от
посочените в исковата молба. Ето защо няма как в настоящото съдебно
производството да бъдат разглеждани условията в Арест Пловдив или в ЗООТ Смолян,
след като през съответния период се твърди поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив (или обратно).
17. За разрешаването на настоящия административноправен спор
е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.
Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284,
ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).
В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване
на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
18.
В случая, с оглед твърденията на ищеца относно
петия исков период, а именно от 17.08.2020 г. до 28.04.2021 г. (т.е. до 27.04.2021 г. вкл., тъй като следващия исков период започва от
28.04.2021 г.) от Ареста Пловдив е представена съответната справка, съдържаща конкретна информация
свързана с пребиваването на А. в мястото за изпълнение на постановената по отношение
на него мярка за неотклонение, от която се установява, че А. *** през посочения
период. Данните от тази справка и приложените към нея Протоколи за извършени
ДДД обработки на територията на ареста, бяха подробно описани в т. 7 от
настоящото решение. Тези данни, явно изключват възможността да бъдат приети за
истинни, твърденията на А., че в обсъждания периоди, бидейки в Ареста Пловдив
за прилагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ е бил принуден да
живее в условията на пренаселеност (по-малко от 3 кв.м., нетна площ на човек в
килията), недостатъчно проветряване и дневна светлина и при наличието на
насекоми, гризачи и мухъл в помещението. През исковия период, обитаваното от
ищеца и още две лица помещение № 208 е било 14,74 м², тоест по 4,90
м² за всеки от тях. Условията за обитаване са описани с детайлни
подробности. При това положение и при липсата на каквито и да е други заявени
или установени данни по делото, ще следва да бъде прието, че те са истинни.
На следващо място, според чл.
286, ал. 3, т. 2 от ППЗИНЗС, обиск на задържаните под стража се извършва
задължително във всички случаи на влизане или излизане от килията или района на
ареста. В случая не се установиха данни, изпълнението на това задължение от
администрацията на Арест Пловдив де е било осъществявано по начин, който да е
поставял ищеца в унизително положение.
Еднозначният извод, който се
налага е, че по отношение пребиваването на А. *** през исковите периоди, не се
установява той да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
В случая, явно не може да се
приеме, че задълженият административен орган не е изпълнил обязаността си по
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да представи данни и документи, които се намират у
него. В този смисъл, следва отново да се посочи, че от страна на ищеца, не се
ангажираха никакви доказателства – нито гласни, нито писмени, въз основа на
които да е възможно да се получи макар и откъслечна информация, във връзка със
заявените от него твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Казано
с други думи, основанията на исковата претенция за присъждане на обезщетение в
размер на 5 000 лв. за периода от 17.08.2020 г. до 28.04.2021 г.., останаха само твърдения в
процеса, без да бъдат посочени и събрани каквито и да е доказателства.
Показанията на разпитаните по делото свидетели, също не съдържат данни относно
пребиваването на А. ***. Тази пълна процесуална пасивност от страна на ищеца и
липсата не само на посочени и представени доказателства, не могат да бъдат
преодолени, единствено посредством
процесуалната презумпция, възведена в чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
Изложеното
до тук обосновава неоснователност на петата искова претенция. Тя ще
следва да бъде отхвърлена.
19. Съотнасянето на описаните данни в т. 6 и т. 7 от
настоящото решение, касаещи престоя на ищеца в Затворите Пловдив от 29.05.2019
г. до 14.06.2020 г. вкл. и от 28.04.2021 г. до 25.08.2021 г. вкл. (датата
на предявяване на исковата молба.), и цитираните
правни норми, налагат извод за неоснователност на следните твърдения на ищеца:
19.1.
Помещенията, които е обитавал А. при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора
Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени
с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се
е осъществявало посредством централно парно.
19.2. Що се отнася до хигиената в Затворите Пловдив, от приетите по делото справки и становища, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
19.3.
За част от периода 28.04.2021 г. - 25.08.2021 г. вкл., не се установява и
нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно А. да е обитавал помещения, в
които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в
т.ч. и за него) да е
по-малка от 4 кв. м. Касае се за периодите от 02.05.2021 г. до 07.05.2021 г.
вкл., когато е бил настанен в стая „Транзит“ на Приемно отделение от 17.05.2021
г. до 20.05.2021 г. вкл., когато ищецът е бил настанен в трета група, стая
№ 25, от 23.06.2021 г. до 24.06.2021 г. и от 13.07.2021 г. до
19.07.2021 г. вкл., когато е бил настанен в трета група стая № 27 в Затвора
Пловдив. Конкретните данни са описани подробно в т. 8.3. от настоящото решение,
поради което няма да бъдат преповтаряни.
19.4. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за неработещи казанчета, счупени плочки,
липса на работещи чешми и умивалници в санитарните възли на обитаваните от А.
помещения, за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се налагало
да се къпят по 30-40 човека. Такива данни не могат да бъдат извлечени
включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ламбов и Б.. Впрочем
в тази насока ищецът не е ангажирал никакви доказателства. Действително следва
да се констатира, че свидетелят Ламбов заявява при разпита му, че се къпели по
50 човека на 10 душа, което обаче не означава, че тези 50 човека са се къпели
едновременно, а освен това липсва нормативно установено задължение за ответника
да осигури душове според броя на лишените от свобода, които изтърпяват
наказания „лишаване от свобода“ в съответното пенитенциарно заведени.
Неосигуряването
на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока също има оплакване
от страна на ищеца, както впрочем и шумоизолация в тоалетните, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна
изолация/шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен това
поставянето на такава също не е нормативно установено задължение на ответника.
19.5. Досежно оплакването на ищеца,
че спалното му бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му
предоставяли достатъчно дебели завивки през зимата, което настоящият съдебен
състав също намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че по делото не
се установява А. да е подавал молба с искане за получаване на допълнителен
постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен
отговор. Освен изложеното следва да се добави, че смяната на спалното бельо на
лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка.
19.6. Относно твърденията досежно
липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца, както и липсата на
предоставена възможност за участва в програми за въздействие за индивидуална и
групова работа, е необходимо да се съобрази следното:
Действително от данните по делото не се установява по отношение на ищеца
от страна на затворническата администрация да са осъществявани установените в
закон дейности, изрично регламентирани в нормите на чл. 152 от ЗИНЗС (според чл. 152, ал. 1 ЗИНЗС, социалната дейност и
възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от
свобода включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.
програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.
образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески,
културни и спортни дейности и религиозна подкрепа - чл. 152, ал. 2 от закона. С
лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и
възпитателна работа - чл. 152, ал. 3 ЗИНЗС), вр. чл. 120 и сл. от ППЗИНЗС, доколкото от страна на ответника не са
представени предвидените в чл. 156, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 121, ал. 5 от ППЗИНЗС
годишен доклад за резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение
на присъдата, както и отчет на резултатите от индивидуалната корекционна
дейност.
С оглед обаче, сравнително кратките периоди, през които няма данни за
индивидуална и корекционна работа с ищеца (от 29.05.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл. и от 28.04.2021 г. до 25.08.2021
г. вкл.), категоричният отказът на А. за
участие в групова работа и в курс по английски (така становища на л. 61 и 64 по първоинстанционното дело, възпроизведени
по-горе в раздела „за фактите“), удовлетворяване на желанието му за участие в трудовия процес (със заповед № 2177/16.08.2019 г. и Заповед №
Л-1908/22.07.2021 г. А. е назначен на работа в „Обособено производство“ до
09.12.2016 г., когато е освободен от Затвора), следва да се приеме, че неизвършването на индивидуална и корекционна
работа с ищеца, не води до накърняване на човешкото му достойнство, съответно
не може да се квалифицира като унизително третиране, т.е. като нарушение на чл.
3 ЗИНЗС.
19.7. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи през обсъжданите искови периоди, през които същият е бил настанен в
Затворите Пловдив и Арест Пловдив, доколкото от страна на ответника са
ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и дератизации
против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“,
„ДДД1“ ООД гр. София и ЕТ „Биоцид“, с които ГДИН има сключени договори за
всички поделения на територията на страната. В тази връзка, както вече бе
казано, са представени множество Протокола за извършени услуги подробно описани
в т. 7 и т. 8.4. от настоящото решение, в които са описани размерът на
третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу
какви вредители, имената на лицето извършил описаните в протокола дейности и
имената на лицето приемащо протокола.
Този извод не се промяна от показанията на разпитаните по
делото свидетели, доколкото наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в
затвора и ареста не е спорно между страните и именно в тази връзка от страна на
ответника са предприети действия за периодично извършване на дезинсекции и
дератизации на територията на процесните пенитенциарни заведения.
Ето защо обсъжданите показания не могат да обосноват
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС, още
повече, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите
действия по дезинсекция и дератизация, което изключва незаконосъобразното й
бездействие.
19.8. Относно твърденията за
лошо качество на питейната вода в затвора, което освен, че остана недоказано, е
необходимо да се посочи, че доколкото качеството на питейната вода следва да
бъде осигурено от нейния доставчик, а именно - „Водоснабдяване е канализация“
ЕООД гр. Пловдив (на интернет страницата на дружеството-доставчик – на
адрес Качество на водата (vik.bg), изрично е
посочено, че „Към “Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД Пловдив е изграден Лабораторен Изпитвателен Комплекс състоящ
се от две направления направление “Питейни води” и направление “Отпадъчни води”,
като „Лабораторен Изпитвателен Комплекс е
акредитиран от ИА “БСА” съгласно БДС EN ISO/IEC 17025:2018: - да извършва
изпитване на: Питейни води. Подземни води. Повърхностни води. Отпадъчни води.
Утайки; - да извършва вземане на проби/извадки/ от: Питейни води. Отпадъчни
води.“), т.е. не зависи от действия или бездействия на
затворническата администрация, то няма как да бъде ангажирана отговорността на
ответника в тази насока.
19.9. Непротиворечива
в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията
информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани
в т. 7 и т. 8 от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които Костов е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора -
Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал.
2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание"
(в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United
Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални
последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само
действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на
едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство.
Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на
страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране
или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат
да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от
свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително
отнасяне.
20. Установява се
обаче, че в периода от 29.05.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл.
(последният представлява част от четвъртия исков период - от 12.05.2018 г. до
15.06.2020 г.) - 383 дни и 102 дни
от шестия исков период (28.04.2021 г. - 25.08.2021 г. вкл.), или общо 485 дни, ищецът е пребивавал
в Затвора Пловдив, в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна
площ от минимум 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Както вече бе
казано, въпросните 102 дни са включени в периодите от 28.04.2021 г. до 01.05.2021 г. вкл., от 08.05.2021 г.
до 10.05.2021 г. вкл., от 11.05.2021 г. до 16.05.2021 г. вкл., от 21.05.2021 г.
до 22.06.2021 г. вкл., от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г.
до 25.08.2021 г. вкл.
(вж. т. 8.2. и 8.3. от настоящото решение).
21. Приетото за установено в т. 20 от настоящото решение налага извода, че в
рамките на разглежданите периоди администрацията е поставила изтърпяващия
наказание А. в неблагоприятни условия по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка
с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на
нормативно установено задължение да осигури на изтърпяващия наказание лишаване
от свобода А. минимално необходима жилищна площ. Неосигуряването на съответната
жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са
квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лица от
основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за това
съждение е дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално
подпомагане (ЗСП), според която, „Основни жизнени потребности“ са достатъчно
храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на
страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне
на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени
потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и
притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от А.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извода, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират, гражданите които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП (редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която,
диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65
години, живеещо само - 73 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според
която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища
ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от
предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.
За процесните 2019 г., 2020 г. и 2021 г., с ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр.
102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен гарантиран
минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцирания минимален
доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в
размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото А.
в периодите от 29.05.2019 г. до
14.06.2020 г. вкл. (част от четвъртия исков период - от 12.05.2018 г. до
15.06.2020 г.) - 383 дни и от
28.04.2021 г. до 01.05.2021 г. вкл., от 08.05.2021 г. до 10.05.2021 г. вкл., от
11.05.2021 г. до 16.05.2021 г. вкл., от 21.05.2021 г. до 22.06.2021 г. вкл., от
25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г. до 25.08.2021 г. вкл. –
102 дни (всички част от шестия исков период), или общо 485 дни, е бил лишен само от
част от необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности, то
размерът на компенсиращото обезщетение, следва да бъде определен като 3/4 от
последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден.
22. Следователно:
· за периода от 29.05.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл. - 383 дни,
представляващи част от четвъртия исков период, обезщетението възлиза на сумата
от 1796,27 лв. Тази сума обаче, вече частично е присъдена на ищеца с
първоинстанционното решение. Както вече бе казано, в т. 3 от настоящото
решение, с Решение № 1955/07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2308/2021
г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, на ищеца е присъдено обезщетени
в размер на 1547 лв. (595 дни х 2,60 лв./ден) за периода от 29.10.2018 г. до
15.06.2020 г., (общо 595 дни), който е част от четвъртия исков период (от
12.05.2018 г. до 15.06.2020 г. – общо 766 дни, за който се претендира
обезщетение в размер на 25000 лв. или по 32,64 лв. на ден). Каза се също
така в т. 15 по-горе, че периодът от 29.10.2018
г. до 28.05.2019 г. (представляващ част от периода 29.10.2018 г. - 15.06.2020
г., за който вече е присъдено обезщетение с Решение №
1955/07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2308/2021 г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив, ХІІІ с.) няма да бъде
разгледан за горницата от присъдените 2,60 лв. на ден до претендирания пълен
дневен размер от 32,64 лв. (на ден), защото от данните по делото (вж. т. 8.2. по-горе) се установи, че ищецът не е бил в Затвора Пловдив през този период.
Съответно, присъденото с първоинстанционното
решение обезщетение за този период (от 29.10.2018 г. до
28.05.2019 г. – 212 дни), възлиза на 551,20 лв. (212
дни х 2,60 лв.), а за периода от 29.05.2019 г. до
14.06.2020 г. вкл. - 383 дни, възлиза на 995,80 лв. (383
дни х 2,60 лв. на ден), или общо 1547 лв. (551,20
лв. + 995,80 лв.)
При това положение от сумата в размер на 1796,27 лв., която според настоящия съдебен състав следва да бъде присъдена на ищеца за периода от 29.05.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл., трябва да се приспадне вече
присъдената за този период сума в размер на 995,80 лв. с Решение № 1955/07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2308/2021 г. по
описа на Административен съд гр. Пловдив. Това от своя страна означава, че с
настоящото решение на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение по справедливост в размер на 800,47 лв. (1796,27 лв. – 995,80
лв.) за периода от 29.05.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл., който
най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като
четвъртият иск до пълния му размер от 23453 лв. (вж.
т. 4 от настоящето решение) и за останалите периоди
в рамките на претендирания от 12.05.2018 г. до
15.06.2020 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
·
За периодите от 28.04.2021 г. до
01.05.2021 г. вкл., от 08.05.2021 г. до 10.05.2021 г. вкл., от 11.05.2021 г. до
16.05.2021 г. вкл., от 21.05.2021 г. до 22.06.2021 г. вкл., от 25.06.2021 г. до
12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г. до 25.08.2021 г. вкл. – 102 дни (всички
част от шестия исков период), обезщетението
възлиза на сумата от 478,38 лв. Тук по аналогичен начин от тази
сума трябва да се приспадне вече присъдената за този период сума в
размер на 247 лв. с Решение № 1955/07.11.2022
г., постановено по адм. дело № 2308/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пловдив (вж. т. 3 от настоящото решение). Това от своя страна означава, че с настоящото решение на ищеца следва да
бъде присъдено обезщетение по справедливост в размер на 231,38 лв. (478,38 лв. – 247 лв.) за цитираните
по-горе периоди, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди, като шестият иск до пълния му размер от 2753
лв. (вж. т. 4 от настоящето решение) и за останалите периоди от 02.05.2021 г. до
07.05.2021 г. вкл., от 17.05.2021 г. до 20.05.2021 г. вкл., от 23.06.2021 г. до
24.06.2021 г. вкл. и от 13.07.2021 г. до 19.07.2021 г. вкл., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Конкретните размери на следващите се обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, възлизащи в горепосочените размери, са определени от съда при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването
на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
В случая този размер е определен от съда като са отчетени посочените
по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.А., с ЕГН **********, чрез
адвокат М., иск срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра
на правосъдието, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 3000
лв. за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в Арест Пловдив през периода от 02.02.2015 г. до
05.05.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.А., с ЕГН **********, чрез
адвокат М., иск срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра
на правосъдието, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 15000
лв. за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора
Пловдив през периода от 05.05.2015 г. до 08.12.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.А., с ЕГН **********, чрез
адвокат М., иск срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра
на правосъдието, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 5000
лв. за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в Арест Пловдив през периода от
29.10.2017 г. до 12.05.2018 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на М.Д.А., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 800,47 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в периода от
29.05.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 23453 лв. и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 12.05.2018 г. до 15.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.А., с ЕГН **********, чрез
адвокат М., иск срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра
на правосъдието, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 5000
лв. за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест Пловдив през периода от 17.08.2020
г. до 28.04.2021 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на М.Д.А., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 231,38 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в периода от
28.04.2021 г. до 01.05.2021 г. вкл., от 08.05.2021 г. до 10.05.2021 г. вкл., от
11.05.2021 г. до 16.05.2021 г. вкл., от 21.05.2021 г. до 22.06.2021 г. вкл., от
25.06.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г. до 25.08.2021 г. вкл..,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му
размер от 2753 лв. и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 28.04.2021 г. до 25.08.2021 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: