Решение по дело №7300/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4091
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 6 юни 2019 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20191100507300
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 06.06.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо Гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

СВИЛЕН СТАНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 7 300 по описа на съда за 2019 г., констатира следното:

 

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на З. „Б.И.“ АД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 788 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 131/2019 г., изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева.

В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение от 1100 лева било завишено с оглед липсата на данни, че по делото взискателят е предприел действия по „водене на делото“.

Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност, както и да бъде правилно определен размера на таксите, дължими на ЧСИ.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя, с които жалбата е оспорена.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 131/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № 788 – М.К., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на П.Д.М., въз основа на изпълнителен лист от 20.03.2019 г. по гр.д. № 4279/2018 г. по описа на САС, 7 състав, с който жалбоподателят З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на взискателя сумата от 10 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 09.02.2014 г.

Приложен към молбата е и договор за правна защита и съдействие, от който се установява учредяване на валидна представителна власт на адв. В.О.по отношение на взискателя респ. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв.

С постановление от 25.03.2019 г. ЧСИ – К.е приел разноски в размер на 1 100 лв. за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело.

С молба от 28.03.2019 г. длъжникът З. „Б.И.“ АД е заявил възражение досежно прекомерността на приетия размер на разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение на взискателя.

Съдебният изпълнител с разпореждане е оставил без уважение искането за намаляване на размера на възнаграждението и длъжникът /настоящ жалбоподател/ е уведомен за това на 10.04.2019 г. /стр.29 в изп. дело/.

Жалбата, с която е инициирано настоящото производство е депозирана по пощата на 16.04.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, като нормата е приложима и в рамките на изпълнителното производство.

При проверка за законосъобразността на частичния отказ на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

С изпратената и получена покана за доброволно изпълнение на длъжника е поканен с двуседмичен срок от получаването й да заплати посочените в поканата суми. Срокът е изтекъл на 09.04.2019 г., като не се оспорва факта, че сумите, за събиране на които е образувано изпълнителното производство не са заплатени от длъжника до изтичането на този момент.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В този смисъл са решение 266 от 19.12.2013 г. по гр.д.1427/2012 г., ІV ГО на ВКС и решение 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал. 2. Определен по този начин, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за действия, свързани със събиране на вземането възлиза на 415 лева (чл. 10, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.) т.е. общо 615 лв.

Общият минимален размер от 615 лева,  определим по правилата на чл. 10 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. е адекватен на обема и сложността на оказаната правна помощ, извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. Приетият размер на адвокатско възнаграждение на взискателя е около два пъти по-висок от минималния такъв.

Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че постановлението на ЧСИ от 25.03.2019 г. следва да се отмени за горницата над 615  лв., а в останалата си част жалбата на длъжника следва да се остави без уважение.

 

Така мотивиран, съдът

                                            Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ постановление на частен съдебен изпълнител рег. № 788 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20197880400131 от 25.03.2019  г. В ЧАСТТА за възлагане на длъжника З. "Б.И." АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** на разноски за платено от взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 615 лв. (шестстотин и петнадесет рева), до който го НАМАЛЯВА на основание чл. 78 ал.5 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З. "Б.И." АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***  срещу постановление от 25.03.2019 г. В ЧАСТТА за възлагане на длъжника З. "Б.И." АД, на разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 615 лв.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                       2.