№ 312
гр. Варна, 02.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500241 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба,
подадена от КПКОНПИ гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, против протоколно определение от 08.04.2022г., постановено
по гр. д. № 608/18г. по описа на ОС-Варна, с което производството по делото
е прекратено като недопустимо. Счита се, че определението е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на закона. Сочи се, че в изпълнение на
дадените от съда указания ищецът с молби от 25.01.22г. и от 07.04.22г. е
уточнил, че в хода на проверката е било установено, че към началната дата на
същата ответникът не е притежавал недвижими имоти, МПС и налични суми
по банкови сметки, нито вземания и задължения. Към края на проверявания
период са били налични описани недвижими имоти с посочени от ищеца
пазарни стойности, както и наличието на задължение по ипотечен кредит с
падеж на погасяване 30.12.2038г. Поради това и точният размер като стойност
на притежаваното в края на проверявания период имущество би могъл да се
установи само чрез извършването по делото на СИЕ. С исковата молба е бил
предявен и иск за отнемане в полза на държавата освен на налични имоти, но
и на паричната равностойност на внесени парични средства за онлайн
залагания, за погасяване на усвоени кредити по разплащателна банкова
сметка, равностойността на отчуждени по противопоставим на държавата
недвижими имоти и на МПС. Счита се, че след като ищецът е навел
твърдения за наличието на значително несъответствие между имуществото и
нетния доход на ответника за целия проверяван период (в размер на
300 834.49 лв. като разлика между нетния доход от 34 987.98 лв. и
придобитото и отчуждено имущество в размер на 335 882.46 лв.), то искът е
допустим, а на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ, когато имуществото е отчуждено,
се отнема паричната му равностойност. Изложени са правни съображения
относно съдържанието на понятията „имущество“ (според легалната му
дефиниция в материалния закон и съдебната практика) и „пари“, за да се
обоснове, че последните съставляват „имущество“ и когато същото не е
налично в патримониума на проверяваното лице – искът е за отнемането на
равностойността му, т.е. за определено парично вземане. Освен това се
1
поддържа, че имуществото, придобито през целия проверяван период е
релевантно, дори когато не е налично, защото подлежи на отнемане
паричната му равностойност, поради което следва да участва при
изчисляването на „значителното несъответствие“. Претендира се отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от ответника
СТ. Т. К. чрез надлежен процесуален представител, чрез който се поддържа,
че същата е неоснователна. Изложени са съображения, че исковото
производство е недопустимо, тъй като производството за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество е било образувано след
изтичане на предвидения в закона преклузивен срок. Повече от 6 години след
започване на проверката срещу ответника е било постановено ново ТР №
1/04.06.20г. по т.д. № 1/18г. на ОСГК на ВКС, което е станало повод за
отмяна на първото прекратяване на делото, но това не означава, че ответникът
не търпи ограниченията на наложените обезпечителни мерки, чието действие
е довело и до невъзможността му да обслужва кредита си и да придобие
недвижимия имот, за която цел е бил получен кредита. Освен това се
поддържа, че частната жалба е недопустима, тъй като съобразно актуалната
съдебна практика се изисква наличието на значително несъответствие да е
налице между имуществото в началото на проверявания период и
имуществото в края на проверявания период, което несъответствие да е в
размер над 250 000 лв. В настоящия случай исковата молба е предявена за
отнемане на имущество на стойност 312 794.26 лв., но с молба от 02.03.22г.
ищецът е направил частичен отказ от претенцията си за отнемането на
недвижим имот, представляващ ателие № 3, поради което исковата претенция
вече има парична стойност под 250 000 лв. – 232 794.26 лв. Освен това
пазарните стойности на претендираното за отнемане имущество са посочени
само от ищеца и липсват доказателства дали това са реалните пазарни
стойности. Счита се, че частната жалба е неоснователна, тъй като на отнемане
подлежи само притежавано налично имущество, а не и доходи и приходи на
проверяваното лице или имущество, което е напуснало патримониума му, тъй
като е отчуждено, потребено, изоставено или обезценено. Поради изложеното
се претендира частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и
недопустима и обжалваното определение да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на разноски, вкл. и адвокатски хонорар.
Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Същата се явява
допустима, а разгледана по същество – и основателна, по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадената на 16.03.18г. искова молба от Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество против СТ. Т. К. от гр. Варна, с искане на
осн. чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./, приложим към посочената дата на
основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, да се отнеме имущество на
стойност 312 794.26 лв., придобито през проверявания период от 12.03.04г. до
12.03.14г. Твърдяло се е, че претендираното за отнемане имущество е
незаконно придобито, предвид наличието на презумпцията по чл. 21, ал. 2 от
ЗОПДНПИ /отм./ - установено било наличието на значително несъответствие
в имуществото на проверяваното лице, възлизащо на 300 834.48 лв., тъй като
2
установените доходи, приходи или източници на финансиране са били в
размер на 80 924.22 лв., обичайните и извънредни разходи в размер на
45 936.24 лв. (от което следва, че нетният доход е бил 34 987.98 лв.), а
придобитото през проверявания период имущество било в размер на
335 822.46 лв., от които: стойността на придобити недвижими имоти в размер
на 290 000 лв., придобити МПС за 1 466.87лв., внесени средства за онлайн
залагания в размер на 10 468.13 лв. и разходи за погасяване на кредити в
размер на 33 887.46 лв. Така на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 72 от ЗОПДНПИ
(отм.) се претендирало отнемането на ателие № 3 в гр. Варна на стойност от
80 000 лв. (производството в тази част е прекратено поради отказ от иска с
определение № 260094/09.03.22г., което е влязло в сила), 22 кв.м. ид.ч. от
дворно място в гр. Варна на стойност 18 000 лв., сумата в размер на 10 468.13
лв. внесени парични средства за онлайн залагания, сумата от 5 300.14 лв.
погасителни вноски по усвоени кредити и разплащателна сметка, сумата от
2 575.99 лв. внесени парични средства, надхвърлящи погасените главница и
лихви по усвоени кредити по разплащателна сметка, сумата от 145 000 лв.,
представляваща пазарната равностойност на продаден апартамент № 14 в гр.
Варна, сумата от 50 000, представляваща пазарната стойност на отчуждено
двойно подземно паркомясто в гр. Варна и сумата от 1 450 лв.,
представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил.
В исковата молба се е твърдяло, че въз основа на уведомление от
10.03.14г. от РП-Варна за привличането на ответника в качеството му на
обвиняем на 07.02.14г. по ДП № 294/14г. на І РУ на МВР-Варна в
извършването на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 от НК (попадащо в
хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 15 от ЗОПДНПИ /отм/), Комисията е образувала
със съответен акт от 12.03.14г. проверка за придобиването на незаконно
имущество. С решение от 07.12.17г. Комисията е образувала производство за
отнемане на незаконно придобито от ответника имущество, а въз основа на
взето решение на 14.03.18г. за внасяне на искането в съда, е предявена
исковата молба.
Въз основа на ТР № 1/04.06.20г. по т.д. № 1/18г. на ОСГК на ВКС, с
определение № 237/30.06.20г. по ч.гр.д. № 3191/19г. на ВКС, ІV г.о. е било
отменено определение № 391/13.06.10г. по в.ч.гр.д. № 296/19г. на ВАпС, с
което пък е било потвърдено определение № 604/21.02.19г. по настоящото гр.
д. 609/18г. на ВОС за прекратяване на производството поради неспазване на
срока за извършване и приключване на проверката от Комисията, и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради това
изложените в отговора на частната жалба съображения досежно
недопустимостта на исковото производство поради неспазване на този
инструктивен (а не преклузивен) срок, не следва да се обсъждат отново.
Наведените от ищеца твърдения в изпълнение на дадените от съда
указания с определения от 08.01.22г. и от 10.02.22г. са, че към началото на
проверявания период ответникът и бившата му съпруга не са притежавали
имущество – недвижими и движими вещи, парични суми и вземания и
задължения. Към края на проверявания период ответникът притежава
описаните в исковата молба имущества. Повторени са твърденията относно
начина на остойностяване на значителното несъответствие, изхождайки от
това, че имуществото е съвкупност за целия проверяван период. След
частичният отказ от иска относно ателие № 3, то цената на иска следва да се
намали от 312 794.26 лв. на 232 794.26 лв.
3
Настоящият състав на съда намира, че с оглед на наведените от
Комисията твърдения по фактите, отправените до съда искания, както и от
установеното по-горе, то приложимият закон за преценка на допустимостта
на предявения от Комисията иск, е ЗПКОНПИ по арг. от нормата на § 5, ал. 2
от ПЗР на същия, в редакцията на тази норма след изменението й с ДВ, бр. 1
от 2019г., тъй като проверката и производството пред съда са започнали по
ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.12г. и отменен, считано от 23.01.18г., но бил
приложим според § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ до допълването му с ал. 2
през 2019г./, но следва да се довършат по реда на ЗПКОНПИ. Съобразно
нормата на § 1, т. 3 от ДР на приложимия ЗПКОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период,
независимо, че проверката и производството за отнемане на незаконно
придобито имущество са започнали по реда на ЗОПДНПИ /отм./ (в този см.
виж Решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о.,
ГК).
Съдебното производство се явява допустимо и с оглед представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответника като обвиняем в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./
(понастоящем - чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ), за постановяването на надлежни
актове за образуване на проверка за установяване на незаконно придобито
имущество, за образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество и за внасяне на искане за отнемане на такова
имущество от ответника.
При констатацията на първоинстанционния съд за редовност на
исковата молба, предвид и уточняването на твърденията на Комисията,
доказването на тези твърдения от ищеца и наличието или липсата на
предпоставките за отнемане на претендираното имущество в полза на
държавата, е въпрос по съществото на правния спор, по който съдът се
произнася с решението си. Освен това следва да бъде посочено, че Комисията
е обосновала претенцията си за отнемане на равностойност на неналично
имущество (недвижими вещи и МПС) с твърдения за отчуждаването им по
противопоставим на държавата начин в посочените и предвидени от закона
хипотези.
Действително по приложението на ЗПКОНПИ е налице понастоящем
противоречива съдебна практика на ВКС по въпросите относно това:
- дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието,
съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период?, и
- подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
4
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество?
По тези въпроси е образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на
ОСГК на ВКС, но при наведените твърдения за наличието на значително
несъответствие, то въпросът е относим към основателността, а не към
допустимостта на иска.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато
за продължаване на производството.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.04.2022г., постановено по гр. д. №
608/18г. по описа на ОС-Варна И ВРЪЩА делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5