Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ТИ
граждански състав, в
открито заседание на 17.06.2020 година, в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 6665 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.86 от ЗЗД.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от "***" ЕАД,
вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, "***", представлявано от ***- ***
и *** - Прокурист, действащи чрез пълномощника си Г.Г.С., редовно упълномощен с
нотариално заверено пълномощно per. № ***, ***/10.02.2017 г. по описа на *** -
нотариус с район на действие - СРС, вписана под № *** в регистъра на
Нотариалната камара Сл. тел.: *** против М.М.Г., ЕГН **********,***, в която се
твърди следното : В законоустановения срок и на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415 от ГПК и чл.124 от ГПК се предявяват установителни искове,
обективно съединени при условията на кумулативност относно вземания в общ
размер на 2 759.89 лева (две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и
осемдесет и девет стотинки), от които:
- изискуема главница в размер на 2
601.11 лева (две хиляди шестстотин и един лева и единадесет стотинки), от която
- редовно падежирала главница в размер на 592.07 лева (петстотин деветдесет и
два лева и седем стотинки), начислена за периода от 15.09.2018 г. до 15.04.2019
г. включително и предсрочно изискуема главница в размер на 2 009.04 лева (две хиляди
и девет лева и четири стотинки);
- изискуема редовна лихва в размер на
92.37 лева (деветдесет и два лева и тридесет и седем стотинки), начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 29.04.2019 г. включително;
- изискуема наказателна лихва в размер
на 66.41 лева (шестдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки), от която -
изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 38.10
лева (тридесет и осем лева и десет стотинки), начислена за периода от
15.09.2018 г. до 30.05.2019 г. включително и изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 28.31 лева (двадесет и осем лева и
тридесет и една стотинки), начислена за периода от 30.04.2019 г. до 30.05.2019
г. включително;
- заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
Вземането си ищецът обосновава със следното : на
08.03.2018 г. между „***" ЕАД (Банката) и кредитополучателя М.М.Г. е
подписан Договор за потребителски кредит № ***, с който е отпуснат кредит в
размер на 3 040.50 лева
Кредитът
е напълно усвоен от кредитополучателя на 08.03.2018 г.
Съгласно
чл.1. от Договора, кредитът ще бъде използван за рефинансиране на кредит и
потребителски нужди, като крайният срок за погасяване на кредита е 15.03.2021г.
В
чл.4. от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за
отпуснатия кредит - редовна лихва в размер на 6.40 % (шест цяло и четиридесет
стотни процента), за първите 12 (дванадесет) месеца, считано от първата падежна
дата на кредита, след което дължимата редовна лихва е в размер на 6-месечен
Sofibor и надбавка от 6.235 (шест цяло и двеста тридесет и пет хилядни) пункта,
като редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на
годишна база.
При забава в заплащането на дължими
вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава - наказателна лихва, чийто
размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна)
лихва се надбавят 10 (десет) пункта годишно (чл.4.5. от Договора).
Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за
главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.
В чл.5.2. от Договора страните са
уговорили, че кредитът ще бъде погасен на 36 (тридесет и шест) анюитетни
месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано
от 15.04.2018 г. до 15.03.2021 г. включително, като дължимата погасителна
вноска, за първите 12 (дванадесет) месеца от действието на Договора е 93.05
лева (деветдесет и три лева и пет стотинки).
Банката е изпълнила всички свои
задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона. На
кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на
кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови
нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните.
Обстоятелства, довели до настъпване
на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита:
Основно задължение на заемателя,
съгласно чл.430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.
Съгласно чл.8.1. от Договора,
неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на
неизпълнение. Съгласно чл.9.2. от същия, при настъпване на случай на
неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми и незабавно платими.
Кредитополучателят не е заплатил
дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати-15.09.2018 г., 15.10.2018
г., 15.11.2018 г., 15.12.2018 г., 15.01.2019 г., 15.02.2019 г.,15.03.2019 г. и
15.04.2019 г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна
разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми.
Предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя М.М.Г. на 30.04.2019 г. с писмо
изх.№ ИЗХ-001-25519 от 05.04.2019 г. Видно от приложената обратна разписка,
писмото е достигнало до адреса на кредитополучателя, посочен в титулната част
на Договора, като на основание чл.11.8. от Договора, се счита за надлежно
получено.
Според Решение № 40/17.06.2015 г. по
т.д.№ 601/2014 г. на ВКС, 1 т.о., както и Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д.№
2072/2015 г. на ВКС, 1 т.о., е допустимо да се фингира недоставеното или само
изпратено от Банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай,
че договорът между страните предвижда определени предпоставки, при наличие на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на
длъжника изявлението на Банката, че е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем.
В случая писмото за предсрочна
изискуемост не е получено, защото пратката не е била потърсена от длъжника.
Фактическото получаване на уведомлението от длъжника не е осъществено, поради
неговото бездействие, а кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни
задължението си за уведомяването му, упражнявайки правомощието си да обяви
предсрочната изискуемост на кредита. В Договора е предвидена уговорка —
чл.11.8., че изявленията в писмена форма ще се считат за получени, ако
достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя. Тази уговорка е
действителна и не е неравноправна, защото нейната цел е да се защитят
интересите на Банката в случай на недобросъвестно поведение на страната, която
се укрива и поставя в невъзможност другата страна да упражни права, за което е
необходимо уведомяване.
Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за банков кредит е
осчетоводена на 30.04.2019 г.
Предсрочната изискуемост е санкция
за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно
изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при
настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна)
лихва и лихва за забава. В Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г.
на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем
за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този
момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и
такси.
Банката е предприела действия за
принудителното събиране на вземанията си - подадено е до съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника М.М.Г., въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 3601/2019 г. по описа на Районен съд -
Плевен, XIII-ти състав.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника М.М.Г.
съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор
за потребителски кредит № *** от 08.03.2018 г., а именно:
- изискуема главница в размер на 2
601.11 лева (две хиляди шестстотин и един лева и единадесет стотинки), от която
- редовно падежирала главница в размер на 592.07 лева (петстотин деветдесет и
два лева и седем стотинки), начислена за периода от 15.09.2018 г. до 15.04.2019
г. включително и предсрочно изискуема главница в размер на 2 009.04 лева (две
хиляди и девет лева и четири стотинки);
- изискуема редовна лихва в размер
на 92.37 лева (деветдесет и два лева и тридесет и седем стотинки), от която -
изискуема редовна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 87.04 лева
(осемдесет и седем лева и четири стотинки), начислена за периода от 15.09.2018
г. до 15.04.2019 г. включително и изискуема редовна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 5.33 лева (пет лева и тридесет и три стотинки),
начислена за периода от 15.04.2019 г. до 29.04.2019 г. включително;
- изискуема наказателна лихва в
размер на 66.41 лева (шестдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки), от
която - изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на
38.10 лева (тридесет и осем лева и десет стотинки), начислена за периода от
15.09.2018 г. до 30.05.2019 г. включително и изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 28.31 лева (двадесет и осем лева и
тридесет и една стотинки), начислена за периода от 30.04.2019 г. до 30.05.2019
г. включително;
- заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност - в
случай че главните установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415
от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, на основание
чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗЛ и във връзка с указаното от ОСГТК на
ВКС в ТР № 4/2013 г. (т. 116), се предявява осъдителен иск за гореописаните
суми.
Твърди се, че настоящата искова
молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в
забава. Исковата ни молба има характер на уведомление до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията ни за главницата.
Процесиите ни вземания претендирани с настоящия иск стават предсрочно изискуеми
в хода на спорното исково производство в момента на връчване на ответника на
настоящата искова молба (позовавам се на Решение № 178 от 12.11.2010 г. по
т.д.№ 60/2010г., т.к., II т.о. на ВКС). Съдът следва да зачете този юридически
факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до
приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция (чл.235, ал.З от ГПК
във връзка с тълкуването на т.9 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС). Когато с
предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването на които
е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се
счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от
закона потестативно право на неговия носител. В подобен аспект е и постановеното
в решение №61/30.04.2010 г. по т.д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК, първо отделение в
което е прието, че въз основа на приложението на чл.235, ал.З от ГПК следва да
бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, ако в течение на делото
притезанието стане изискуемо (Решение № 167 от 22.12.2014 год. на ВКС,
Търговска колегия, първо отделение по т. д. № 3174 по описа за 2013 год.)
Съгласно,
приетото от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013 г. (т.11 6.), въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. Съгласно Решение № 321-1968-111
на ВС, разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по
главния иск (от неговото неуважаване). Макар и да е предявен евентуално, искът
се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия,
насочени към разглеждането му по същество /така и Решение № 285-1977-11 на ВС/).
Претендират се разноски.
Представените доказателства като
относими следва да се приемат, а исканията в тази връзка – да се уважат.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез
особения представител адв. Ц.П., адвокат към Адвокатска колегия - гр. Плевен,
със служебен адрес и място на призоваване: ***, с който исковата молба се оспорва и се твърди
следното : Неустойки и дължими суми по договора за кредит са завишени и
противоречат на закона.Счита, че при подписването на договора за кредит е
трябвало да присъства преводач. Поради накърняване на принципа на „добри нрави“
по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.3 ЗЗД се е достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение.
Счита, че договорът е нищожен и не е
породил правни последици. Счита, че предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Счита, че исканата неустойка е в
голям размер.
В о.с.з. ищецът не се представлява.
В о.с.з. ответникът се представлява
от особения представител адв.П., която представя писмена защита,
оспорвайки иска.
Искът е предявен в законоустановени едномесечен срок след даване на
указания от заповедния съд в производството по ч.гр.д.№3601/2019г., поради което е допустим. По същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приобщеното ч.гр.д.№
3601/2019год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на
03.06.2019год., въз основа на депозирано по пощата на 31.05.2019год. заявление
на ищеца срещу ответника за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
процесните суми, като видно от посоченото основание на вземането – същото
е идентично по основание и размер с настоящото вземане на ищеца в
исковото производство.
От представения препис на договор за потребителски кредит от 08.03.2018год., сключен между
„*** ЕАД, в качеството на кредитор и ответника М. Г., в качеството на кредитополучател, се
установява, че между страните било постигнато съгласие за предоставяне на креди в размер
3040,50лв., с краен срок на погасяване на кредита – 15.03.2021год. В чл.4.1 от
договора е уговорена годишна лихва, като за първите 12 месеца, считано
от първата падежна дата на кредита, същата е била фиксирана в размер 6,40 %, а
след първата година а дължимата редовна лихва да е в размер на 6-месечен Sofibor
и надбавка в размер на 6.235. Страните са договорили ГПР в размер на 12,68 %;
дължима наказателна лихва при просрочване на дължимите плащания – в размер на
10% на годишна база върху всяка забавена дължима от кредитополучателя сума. От
договора се установява, че всички уведомления и изявления във връзка с договора
следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от
кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерска служба с обратна разписка достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за
промяна на адреса – чл.11.8. по делото е представен Погасителен план към
договора за кредит, от който се установява и какви са месечните вноски, които е
следвало да заплаща ответникът и какво съдържа всяка една вноска. Установява се
също така от приложения препис на сключения между страните договор, че в същия
е регламентирано, че банаката има право да обяви всички суми по кредита
за изцяло и предсрочно изискуеми при неизпълнение от страна на
кредитополучателя на което и да е условия по съглашението, в това число
неплащане на падежа на дължима погасителна вноска – чл.9.2. Установява се от
приложеното по делото писмо с изх.№ ИЗХ-001-25519 от 05.04.2019год., изпратено
до адреса на кредитополучателя, че ищецът е направил опит да уведоми ответника,
че обявява договора за кредит за предсрочно изискуем. Видно от представената по
делото обратна разписка е, че уведомлението, с което ищецът е направил опит да
уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост е върнато като
непотърсено в срок. Отбелязването е направено на 30.04.2019год. Установява се в
хода на настоящото дело, че регистрираният адрес на ответника е същият, посочен
от него в договора и няма доказателства той да е уведомявал кредитора си за промяна на същия.
По
делото е изслушано и прието заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза на ВЛ В.В., от което се установява ,че размерът на вземането на
ищеца спрямо ответника за главница и
лихви е
именно в претендирания от ищеца като дължим размер.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установява
се безспорно в производството по делото валидно
възникнало правоотношение между „***” ЕАД, в качеството на кредитодател
и ответника м.г., в качеството на кредитополучател по
сключен между тях Договор за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ от 08.03.2018г.
Установяват
се съществените елементи на
това правоотношение, както и изпълнението на задължението, произтичащо от него
за кредитодателя – да предостави уговорения кредит на кредитополучателя-установено и от заключението на ВЛ. От същото се
установява, че ответникът е усвоил изцяло сумата от 3040,50лв.- по негова сметка в
банката – ищец. Заплатил е първите четири вноски,
като не е заплатил тези, дължими към 15.09.2018год. – 15.04.2019год., което
дало основание на кредитора за обявяване на целия кредит за предсрочно
изискуем. Към датата на
отправяне на волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост – 05.04.2019г.,
в негова полза е възникнало предвиденото такова субективно потестативно право
по чл.9.2. от договора – неизпълнение на задължението
длъжника за плащане на която и да е погасителна вноска с настъпил падеж. За да настъпи предсрочната изискуемост, е
необходимо волеизявление на банката да е достичнало до длъжника и от този момент
настъпват целените последици – в този смисъл е възприетото в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014г., ОСГТК на ВКС. Както е прието в Решение №148 от
02.12.2016г. на ВКС по т.д. №2072/2015г.,
І т.о., клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като
получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението
(на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В
чл.11.8. от договора е
регламентирано, че всички изявления на банката, касаещи правоотношението, ще се
считат получени от длъжника, ако чрез изпращане по пощата достигнат до адреса
на кредитополучателя, посочен в искането. Осъществяването на тези предпоставки
се доказа в настоящото производство с обсъденото изявление на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост, пощенски плик, установяващ изпращането му
и оформена обратна разписка, установяваща достигане на съобщението до адреса на
длъжника, сочен в договора. При това, съдът приема, че е била положена от
банката дължимата грижа да доведе до знанието на длъжника изявлението си, че е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Невъзможността за
лично връчване е обусловена от поведението на длъжника, за който и в настоящото
производство се установи отсъствието му от вписаните постоянен и настоящ адрес.
От заключението на ВЛ се установява
,че размерът на съществуващото вземане на ищеца спрямо ответинка е в претендираните размери. Съдът намира, че тези суми са били изцяло
дължими към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.05.2019г.
Съдът приема за неоснователни
наведените от особения представител доводи за неоснователност на исковата
претенция. По делото се установява, което е изписано и саморъчно от ответника в
договора, че владее български език и разбира смисъла и значението на текста
на договора и последиците, които поражда същият за него. С оглед уговорените
клаузи на договора, вкл. за дължима
лихва, съдът приема ,че не са налице такива, които да накърняват добрите
нрави и да водят до насрещна
нееквивалентна престация ,дължима от ответната страна. Не е налице в този
смисъл основание за прогласяване на договора за нищожен. Предсрочната
изискуемост на задълженията на ответника по кредита е обявена надлежно, по предвидения в закона ред
и е произвела своето действие. Не е
налице претенция за неустойка, поради което по тези доводи на особения
представител съдът не дължи отговор.
Предвид изложеното, искът се явява основателен и доказан, поради окето съдът следва да признае за установено съществуването на вземанията
на кредитора, претендирани и в заповедното производство.
При този изход на делото не се дължи
произнасяне по евентуално предявеният осъдителен иск.
По отношение разноските по делото : с оглед изхода на спора и
на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените в заповедното
и исковото производство разноски. В заповедното производство са наеправени разноски за държавна такса в размер на 55,20 лв. и, а разноски за
юрисконсултско възнаграждение 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ
бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с
чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
или общо разноски в размер на 105,20лв., които следва да се присъдят
изцяло на ищеца. В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер 860,84лв.-за държавна такса-148,84лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., определено по правилото на чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП, особен представител в размер на 412лв. и депозит за вещо лице в размер на 200лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.М.Г., ЕГН **********,***, представляван по делото от особен представител адв.Ц.П. от ПлАК, ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***-***, „***”, следните суми : изискуема главница в размер на 2601.11
лева, от която редовно падежирала главница в размер на 592.07 лева, начислена
за периода от 15.09.2018 г. до 15.04.2019 г. включително и предсрочно изискуема
главница в размер на 2 009.04 лева; изискуема редовна лихва в размер на 92.37
лева, от която изискуема редовна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер
на 87.04 лева, начислена за периода от 15.09.2018г. до 15.04.2019 г. включително
и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 5.33
лева, начислена за периода от 15.04.2019г. до 29.04.2019г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 66.41 лева, от която изискуема
наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 38.10 лева,
начислена за периода от 15.09.2018 г. до 30.05.2019г. включително и изискуема
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 28.31 лева,
начислена за периода от 30.04.2019 г. до 30.05.2019 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3601/2019год. по описа на Плевенски районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.М.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-***, „***”, следните суми: сумата от 105,20лв., представляваща разноски за заповедното
производство по
ч.гр.д. № 3601/2019год. на ПлРС
и сумата от 860,84лв., представляваща разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: