РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. В., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г.П. Й.
при участието на секретаря В.В. У.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20211300500380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 298 от 07.07.2021г. по гр.д.№1056/2020г. по описа на Районен съд-В.,
ВРС отхвърля предявения от Б. И. Б., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“П.“ *, вх. *, ап. *,
против Общинско предприятие “С.Д.“ при Община В., иск за заплащане на сумата от 5
047,69лева, трудово възнаграждение за периода от 07.07.2017г. до 07.07.2020г.,
ведно със законната лихва считана от 07.07.2020г. до окончателното издължаване,
като неоснователен.
Отхвърля предявения от Б. И. Б., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“П.“ *, вх. *, ап. *,
против ОП “С.Д.“ при Община В., иск за заплащане на сумата от
646,70лева, обезщетение за забава върху горната сума, считано от падежа на
всяко вземане до предявяване на иска - 07.07.2020г., като неоснователен.
Отхвърля предявения от Б. ИВ. Б., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“П.“ *, вх. *, ап. *,
против Общинско предприятие “СП“ при Община В., иск за заплащане на сумата от
500,00лева, незаплатена стойност на работно облекло, ведно със законната лихва считана от
предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен.
Отхвърля предявения от Б. ИВ. Б., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“П.“ *, вх. *, ап. *,
против Общинско предприятие “СП“ при Община В., иск за заплащане на
1
сумата от
150,00лева, обезщетение за забава върху горната сума, считано от падежа на
всяко вземане до предявяване на иска - 07.07.2020г., като неоснователен.
Отхвърля искането на Б. И. Б., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“П.“ *, вх. *, ап. *, за
присъждане разноски по делото, като неоснователно.
Осъжда Б. И. Б., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“П.“ *, вх. *, ап. *, да заплати на
Общинско предприятие “СП“ при Община В., сумата от 100,00лева разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, като искането в останалата част отхвърля като
неоснователно.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Б. И. Б., ЕГН **********, от гр. В.,
ж.к.“П.“ *, вх. *, ап. * чрез адв.В.Б. от АК-В. и със съдебен адрес: гр.В., ул.“К.А.Б.“№*,
партер, с която обжалва първоинстанционното решение в частта с която са отхвърлени
предявените искове против Общинско предприятие “СД“ при Община В. за заплащане на
сумата от 5 047,69лева, трудово възнаграждение за периода от 07.07.2017г. до
07.07.2020г., ведно със законната лихва считана от 07.07.2020г.до окончателното
издължаване и за заплащане на сумата от 646,70лева, обезщетение за забава върху
горната сума, считано от падежа на
всяко вземане до предявяване на иска - 07.07.2020г.
Моли да бъде отменено решението в ожалваната му част и да бъдат уважени
предявените осъдителни искове. Прави искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
Излагат се доводи във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение,
поради нарушения на материалния закон.
Поддържа се, че ВРС не е обсъдибл обстоятелствата на които се основава
предявеният от него иск. Излага се, че през исковия период от 07.07.2017г. до 07.07.2020 г.
между него и Направление “СУ и ЗД“ при Община В. има сключен трудов договор № 13 /
11.11,2004г. по силата на който заемал длъжността „медицинска сестра“.
Твърди се, че за заеманато от него длъжност и през посоченият исков период са
действали отраслови колективни трудови договори в отрасъл „З.“, като началните заплати
на работещите, включително и за заеманата от него длъжност са 700лв. до 2018г., съгласно
колективен трудов договор /КТД/ от 2018г. и 900лв., съгласно отраслов КТД за периода от
2018г. до претендираната дата на постъпване на исковата молба в съда-07.07.2020г.
Излага се, че с два броя споразумения към трудовия договор началното му трудово
възнаграждение, считано от 01.02.2018г. било в размер на 630,00лева, при договорен размер
от 700,00лева, и 700,00лева, считано от 01.01.2019г. при договорен размер от 900,00лева, т.е.
по-ниско от договорените с двата колективни трудови договора.
Поддържа се, че съгласно изискванията на чл.59 ал.1 КТ,сключените КТД на
2
отраслово ниво са задължителни за членовете на синдикалните организация, които са ги
сключили, като той е член на Федерация на синдикатите в здравеопазването - КНСБ.
Съгласно чл. 3 и чл. 4 от колективните трудови договори, действащи за исковия период,
началния размер на трудовото възнаграждение за заеманата от него длъжност, влиза в сила
след приемане на Закона за държавния бюджет за съответната година.
Излага се, че се касае за целеви,държавни дейности,които се изплащат ритмично от
държавният бюджет, като делегирани такива, за осъществяване на дейност"З." и са
превеждани ежееодно на Община В. чрез направление НСУЗД към общината.
Поддържа се, че правният му интерес от предявяване на исковете бил обусловен от
обстоятелството, че не е получил в пълен размер договорените с КТД работни заплати за
исковия период. Исковете били доказани със съдебно-счетовотната експертиза по делото.
С въззивната жалба не са представени доказателства и не се направени
доказателствени искания.
В останалата необжалвана част е влязло в законна сила.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „СД“ с адрес: гр. В., ул. „КБ“ № *, ет. * с който се
оспорва въззивната жалбата. Навежда доводи за правилността на първоинстанционното
решение. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в
рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери
спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1
от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред РС-В. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от
КТ във вр. с чл. 59 от КТ, чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от Б. ИВ. Б., ЕГН **********,
от гр. В., ж.к.“П.“ *, вх. *, ап. *, против Общинско предприятие “СД“ при Община В. да
3
заплати на ищеца сумата от 5 047,69лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 07.07.2017г. до 07.07.2020г., ведно със законната лихва
считана от 07.07.2020г. до окончателното издължаване, сумата от 646,70лв. обезщетение за
забава върху горната сума, сумата от 500лв., представляваща незаплатена стойност на
работно облекло, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска до
окончателното издължаване, както и сумата от 150лв., обезщетение за забава върху
сума от 500лв. за незаплатена стойност за работно облекло, считано от падежа на всяко
вземане до предявяване на иска - 07.07.2020г.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът Общинско
предприятие „Социални дейности“ гр. Видин е подал писмен отговор. Оспорва
основателността на исковете. Не оспорва обстоятелствата за наличие на трудово
правоотношение, за исковия период, между ищеца и Направление „СУ и ЗД“ при Община
В., чийто правоприемник е Общинско предприятие „СД“ при Община В. Твърди, че с
Решение № 188 взето с Протокол № 11 / 21.12.2020г. на Общински съвет В., считано от
01.01.2021 г. е създадено Звено „Детско и
училищно здравеопазване“ при Община В. Всички медицински специалисти, включително и
ищеца, имали трудови правоотношения с Направление „Социални услуги и здравни
дейности“, са прехвърлени към новосъздаденото общинско звено по чл. 123 от КТ.
По делото пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, назначена е и
приета съдебно - счетоводна експертиза.
От приложените към исковата молба Допълнително спорузумение №110/01.03.2016г.,
Допълнително спорузумение №57/30.01.2018г. и Допълнително спорузумение
№87/18.02.2019г и трите към трудов договор №13/11.11.2004г., сключени между въззивника
Б. и Направление „Социални услуги и здравни дейности“ /НСУЗД/ при Община В. се
установява твърдяното трудово правоотношение за исковия период от 07.07.2017г. до
07.07.2020г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „медицинска сестра“.
С Решение № 187, взето с Протокол № 11 / 21.12.2020г. на Общински съвет – В. /л.44
и сл./, е дадено съгласие за създаване на Общинско предприятие „СД“, считано от
01.01.2021 г. Със същото Решение, считано от 01.01.2021 г., е закрито Направление
„Социални услуги и здравни дейности“, като Общинско предприятие „СД“ е станало негов
правоприемник. Съгласно т. 10 от Решението, неразплатените задължения, към 31.12.2020г.,
на Направление „Социални услуги и здравни дейности“, са поети от създаденото Общинско
предприятие „СД“. Със Заповед № РД - 02 - 11 - 10/05.01.2021г. на Кмет на Община В.
/л.57/, е закрито Направление „Социални услуги и здравни дейности“, като Общинско
предприятие „СД“ е станало негов правоприемник. С Решение № 188, взето с Протокол №
11/21.12.2020г. на Общински съвет - В., е дадено съгласие за създаване, считано от
01.01.2021 г., на Звено „Детско и училищно здравеопазване“ при Община В.
4
От приложените към исковата молба два броя КТД е видно, че:
Страни по Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ от 2016г. са :
Национално сдружение на частните болници - АИКБ, Национална асоциация на
работодателите от здравеопазването - БСК, Национална браншова стопанска камара на
търговците - дистрибутори на едро на лекарствени продукти, медико - санитарни и билкови
препарати към Българска търговско-промишлена палата, Българска асоциация на
търговците на едро с лекарства - КРИБ, Федерация на синдикатите в здравеопазването към
КНСБ, Медицинска федерация „П.“.
Страни по Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ от 2018г. са :
Сдружение „МК“ - организация, членуваща в АИКБ, Национална асоциация на
работодателите от здравеопазването - БСК, Национална браншова стопанска камара на
търговците - дистрибутори на едро на лекарствени продукти, медико - санитарни и билкови
препарати към Българска търговско-промишлена палата, Българска асоциация на
търговците на едро с лекарства - КРИБ, Федерация на синдикатите в здравеопазването към
КНСБ, Медицинска федерация „П.“.
От удостоверение №1/06.07.2020г. се установява, че ищецът е член на синдиката на
КНСБ на здравните специалисти към НСУЗД-Община В.
От писмо на Министерство на труда и социалната политика до ОП“СД“-В. с вх.№РД-
08-1031/03.06.2021г. се установява, че министърът на труда и социалната политика не е
издавал акт (заповед) по чл.51б, ал. 4 от КТ за разпростиране прилагането на Колективен
трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“ от 2016г. и Колективен трудов договор за
отрасъл „Здравеопазване“ от 2018г.
По делото е назначена и приета съдебно - счетоводна експертиза, по която вещото
лице е дало заключение по поставените от ищеца задачи за изчисляване размера на трудово
възнаграждение на ищеца съобразно приложените колективни трудово договори и
съответно за разликата между начислено и изплатено и претендирано трудово
възнаграждение, същото е дало заключение и за претендирания размер на мораторната
лихва за исковия период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е
допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция счита, че въззивната жалба е бланкетна, а по същество
възпроизвежда наведените обстоятелства в исковата молба относно твърдяната
основателност на предявените искове без в същата да се сочат конкретни пороци на
5
обжалваното решение. Единственият сочен порок е относно необсъждането на съдебно-
счетоводна експертиза и значението и за доказване на предявените искове.
ВОС напълно споделя изложените от ВРС мотиви на обжалваното решение.
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 59 от КТ,
чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
Страните не спорят относно съществувалото трудово правоотношение между
въззивника /ищеца/ и Направление „Социални услуги и здравни дейности“ при Община В.
през исковия период от 07.07.2017г. до 07.07.2020г.
По силата на Решение № 187/21.12.2020г. на Общински съвет В., считано от
01.01.2021 г. е закрито Направление „Социални услуги и здравни дейности“, и е създадено
Общинско предприятие „СД“, което е и негов правоприемник. По силата на цитираното
решение и на основание чл.123 от КТ трудовото правоотношение с ищеца не е прекратено, а
същият е бил преназначен в новообразуваното предпритие - Общинско предприятие „СД“
при Община В., който е работодател на ищеца и надлежен ответник.
Съгласно чл.123, ал.2 от КТ правта и задълженията на работодателя прехвърлител
преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната
се прехвърлят на новия работодател приобретател.
Безпорно се установи и доказа в производството, че предишният работодател на
въззивника Направление „Социални услуги и здравни дейности“ при Община В. не е страна
по представените Колективни трудови договори в отрасъл „Здравеопазване“ от 2016г. и от
2018г. и същите са били неприложими между въззивника и НСУЗД-В. за претендирания
исков период, поради което не са възникнали и задължения в тази насока и за въззиваемата
страна, като правоприемник на правата и задълженията на Направление „Социални услуги и
здравни дейности“ към Община В.
При сключване на колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище,
работодателят се представлява от представителна организация на работодателите.
Отрасловите и браншовите колективни трудови договори имат ограничено приложно поле -
поначало те действат за отрасъла или бранша, в който са създадени представителните
синдикални и работодателски организации и в който са заети техните членове - работници,
служители и работодатели. В хипотезата на чл. 51б, ал. 4 КТ министърът на труда и
социалната политика може да разпростре прилагането на колективния трудов договор на
отраслово или браншово равнище или на отделни негови клаузи във всички предприятия от
отрасъла или бранша. Сключеният на отраслово или браншово равнище колективен трудов
договор обвързва валидно всички работодатели, които са членове на представителните
организации на работодателите, подписали договора, а също така и всички членове на
подписалите го синдикални организации. Разпоредбата на чл. 51б, ал. 4 от КТ урежда
разпростирането на условията на колективния трудов договор извън посочените лица, т. е.
тези които не са членове на съответните работодателски или синдикални организации,
страни по договора. В настоящия случай въззивникът /ищец/ е член на представителна
6
синдикална организация - страна по Колективните трудови договори, но работодателят
Направление „Социални услуги и здравни дейности“ при Община В., не е член на
представителна организация на работодателите, страни по процесиите договори.
Следва да се отбележи, че в настоящият случай по делото по безспорен и
категоричен начин се доказа, че министърът на труда и социалната политика не е издал
заповед, с която да е разпрострял действието на Колективните трудови договори, във всички
предприятия от отрасъла или бранша, видно от писмо на Министерство на трпуда и
социалната политика до ОП“СД“-В. с вх.№РД-08-1031/03.06.2021г.
Настоящата инстанция кредитира, като правилна и обоснована приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, досежно извършените от вещото лице изчисления, но с
оглед правният извод на съда за неприложимост между въззивника и бившитя му
работотодетл НСУЗД-В. за исковия период на процесните два броя колективни трудови
договори и неоснователност на исковите претенции, то това доказателство няма правно
значение за разрешаване на настоящият спор.
Ето защото въззивната жалба срещу решението на ВРС следва да бъде оставена без
уважение, а съдебният акт – потвърден, като правилен и обоснован.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер от 100 лв. на ответната
по жалбата страна Общинско предприятие “СД“ при Община В., което въззивната страна Б.
И. Б. следва да бъде осъден да заплати. Делото не е от фактическа и правна сложност.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 298 от 07.07.2021г. постановено по гр.д.№1056/2020г.
по описа на Районен съд-В.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“П.“ *, вх. *, ап. *, да заплати на
Общинско предприятие “СД“ при Община В., сумата от 100лв. /сто лева/ разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
7
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8