Номер 229716.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София9-ти търговски
На 16.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Д.а
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502761 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1,във вр. с чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на МРРБ чрез пълномощника му адв.А. А.
против определение от 10.02.2020 г. на СГС, ГО, I-9 състав, постановено по гр.д.
№ 11403/2017 г., с което на основание чл.248 ГПК е допълнено протоколно
определение от 07.11.2019 г. в частта за разноските, като ищцата Ж. А. Ш.
осъдена да заплати на МРРБ сумата 9 530 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
определението. Твърди, че са представени доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в претендирания размер от 15 493,06 лева.Едва в съдебно заседание е
докладвана молбата на ищцата за прекратяване на производството по делото и
поради това МРРБ е било в невъзможност да представи списък с разноските в това
заседание. Моли съда да отмени обжалваното определение, като присъди
разноските в пълния им заявен размер,което е поискано още с отговора на
исковата молба.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна –
ищца в първата инстанция, чрез пълномощника й адв.П., в който излага доводи за
недопустимост и алтернативно за неоснователност на частната жалба. Излага
доводи също за недължимост на разноските от страна на ищцата, тъй като не тя е
станала причина за предявяването на исковете срещу ответниците, а нейните
пълномощници, които са завели делото от нейно име. Твърди, че съдът е следвало
да изследва въпроса дали има редовно учредена представителна власт.Моли съда
да остави без разглеждане частната жалба като недопустима, а алтернативно да я
отхвърли като неоснователна.
Софийският Апелативен съд, след като провери оплакванията в
частната жалба във връзка със събраните доказателства и изискванията на
закона, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок.
1
Неоснователни са доводите на ищцата, изложени в отговора, за
недопустимост на частната жалба.Видно от съдържанието на същата, обжалва се
определение от 10.02.2020 г., с което на основание чл.248 ГПК е допълнено
протоколно определение от 07.11.2019 г. в частта за разноските, като ищцата Ж.
А. Ш. е осъдена да заплати на МРРБ сумата 9 530 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.Т.е., пред СГС се е развило производство по чл.248 ГПК за
допълване на прекратителното протоколно определение на съда от 07.11.2019 г. в
частта за разноските. Съдът се е произнесъл по това искане с определението от
10.02.2020 г., което е предмет на разглеждане в настоящото производство. По
силата на чл.248,ал.3 ГПК, същото подлежи на обжалване. Поради това частната
жалба е допустима за разглеждане, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
От данните по делото е видно, че с молба от 04.10.2019 г. ищцата Ж. Ш.
е заявила, че не е учредила представителна власт на адв.Д., адв.Т. и адв.Т. за
завеждане на делото. Ако съдът не приеме това нейно изявление, изрично е
заявила, че оттегля пълномощията си от тези адвокати и моли съда да прекрати
производството по делото поради оттегляне на исковете.
В съдебно заседание от 7.11.2019 г. съдът е докладвал молбата на ищцата
за оттегляне на исковете и прекратяване на производството.Поради
непротивопоставянето на страните и на основание чл.232 ГПК, съдът е прекратил
производството. В това заседание пълномощникът на ответника МРРБ – адв.А.
отново е поискал присъждане на разноски, поискани още с отговора на
ИМ.Направил е изявление, че към момента не разполага със списък на разноските,
като е помолил съда да представи такъв до края на деня, ведно с доказателства за
заплатения адвокатски хонорар.
С определението от 7.11.2019 г. съдът на основание чл.232 ГПК е
прекратил производството поради оттегляне на иска. Изложил е мотиви, че
доколкото към момента липсва представен списък на разноските, то няма
основание за произнасяне по същите.
На същата дата е постъпила молба от МРРБ чрез адв.А. с приложен
Списък на разноските по чл.80 ГПК, Анекс към Договор от 17.05.2018 г., фактура
от 23.10.2018 г., копие от преводно нареждане от 9.11.2018 г. за превод по сметка
на адвокатското дружество от страна на МРРБ на сумата 15 493,06 лева.
Видно е още от доказателствата по делото, че този ответник е депозирал
отговор на исковата молба чрез упълномощения адвокат и същият се е явил в
първото по делото заседание, на което е докладвана молбата на ищцата за
оттегляне на исковете и прекратяване на производството.
Ищцата е направила възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар /л.852/, в отговора на искането за допълване на решението.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и
разпоредбата на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, съдът е преценил заплатеното адвокатско
възнаграждение като прекомерно и го е редуцирал до предвидения в тази
разпоредба минимален размер.
2
Въззивният съд споделя този извод. Действително, делото не се отличава
с фактическа и правна сложност. Освен това, единственото процесуално действие,
извършено от страната чрез пълномощника й, е подаването на отговор на ИМ. В
първото открито съдебно заседание делото е прекратено поради оттегляне на
исковете преди да бъде докладвано. Поради това правилно съдът е приел, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и го е намалил до
минималния предвиден в Наредбата размер от 9 530 лева.
Съдът не споделя доводите на ищцата, въззиваема в настоящото
производство, че не дължи разноски в производството, тъй като не била учредила
представителна власт на адв. Н.Д. и адв.Ж.Т., чрез които е депозирана исковата
молба в съда. Видно от представените с нея пълномощни /л.13 и 14/, същите са
редовни и удостоверяват учредена от ищцата представителна власт в полза на тези
адвокати пред всички съдебни инстанции. Ако ищцата твърди, че е претърпяла
вреди вследствие на измама от пълномощниците, то същата би могла да ги
претендира по общия исков ред. Във всички случаи обаче, след като е станала
причина за завеждане на делото, което впоследствие по нейно искане е било
прекратено, то на основание чл.78,ал.4 ГПК същата дължи разноски на ответната
страна.
При съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Частната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.02.2020 г. на СГС, ГО, I-9 състав,
постановено по гр.д.№ 11403/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3