Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 15.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 342/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №18-1204-005197/07.02.2019г. на началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което на К.П.П., ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв..
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и противоречи на фактическата обстановка по случая.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Й. от САК, който излага съображения, че нарушение не е извършено.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от разписка към НП на л. 6 от делото същото е връчено на 24.04.2019г., а видно от пощенски плик на л. 5 от делото същата е депозирана на 30.04.2019г., от легитимарано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН за това, че на 23.12.2018г., около 14,45ч., на АМ Тракия, 25,500км, жалбоподателят управлява л.а. Фолксваген Голф с рег. №СВ2639КТ с несъобразена скорост с пътните условия и реализира ПТП със спрелия л.а. Опел Астра с рег. №СА9461ТС.
Срещу водача бил съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Нарушителят е подписал акта, без да посочи възражения..
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид
събраните писмени доказателства, както и свидетелските показания.
АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия..
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до ограничаване на правото на защита на
нарушителя.
На
първо място съгласно чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в АУАН, така и в НП следва да бъде
описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е
извършено.
Съгласно посочената в АУАН и НП нарушена разпоредба- чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От
съществено значение за съставомерността на визираното нарушение от обективна страна е посочването на
конкретните условия, при които е настъпило произшествието - в конкретния случай
какви са били пътните условия.
В
конкретния случай в АУАН и НП не са посочени обстоятелствата, при които се
твърди, че е извършено нарушението. Посочено е единствено, че водачът
„управлява автомобила с несъобразена скорост с пътните условия и реализира
ПТП“, без да е посочено конкретно какви са били пътните условия. Следователно
липсва описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението
Това
обстоятелство затруднява и ограничава правото на защита на жалбоподателя и не
дава възможност на съда да прецени дали водачът се е движел със съобразена
скорост и с каква точно пътна обстановка е следвало да бъде съобразена тази
скорост. От описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението не
могат да се установят конкретните пътни условия, което прави и невъзможна
преценката дали жалбоподателят е съобразил скоростта си с тези обстоятелства.
На
второ място дори да се
приеме, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, то нарушението остана недоказано.
В тежест
на административнонаказващия орган е да докаже фактическите констатации,
изложени в АУАН и в НП.
Свидетелите
М. и К.(актосъставител и свидетел по акта) заявяват, че нямат никакъв спомен за
случая, като липсата на спомен обясняват с изминалия период от време и с
големия брой установени нарушения на правилата на ЗДвП, като същевременно
изясняват обикновено как се процедира при ПТП.
Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, но наред с това отчита, че същите са
лишени от каквато и да е конкретика и не установяват фактите и обстоятелствата,
относими към състава на изследваното нарушение. Същевременно представената по
делото докладна записка представлява вътрешноведомствен за наказващата
администрация документ, който не може да замести непосредствено депозирани
гласни доказателства, като липсата на спомен у свидетеля не може да бъде
съответно компенсирана. Заявеното от свидетелите, че поддържат написаното в
АУАН или в докладната записка не би могло да удовлетвори изискванията за пълна
и несъмнена доказаност на вмененото административно нарушение, тъй като по този
начин жалбоподателят е лишен от възможността да вземе непосредствено участие
при разпитите им, а това ограничава драстично правото му на защита.
Същевременно
допуснатият на жалбоподателя свидетел- Виктория Димитрова Лолева, заявява, че е
пътувала в автомобила заедно с жалбоподателя и същият е бил напълно спрял
поради това, че автомобилите пред него също са били спрели, като след това МПС
на жалбоподателя е ударено отзад от друг автомобил, вследствие на което удря
спрелия пред него автомобил.
Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното“. В съответствие с разпоредбите
на чл. 14, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН и Постановление №10/1973г.
по н.д 9/1973г. на Пленума на Върховния съд, задължително за съдилищата по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, така установената доказателствена
сила действително не е обвързваща за съда, поради което във фазата на съдебно
оспорване АУАН се цени в съвкупност със събрания по делото доказателствен
материал. Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е приложима в производството пред административнонаказващия орган, но не и
пред съда с оглед основния принцип на наказателния процес, прогласен в чл. 14,
ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. В съдебното производството пред
първата инстанция важат правилата на НПК и съобразно тях тежестта на доказване
лежи изцяло върху административнонаказващия орган и той следва да установи с
всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства
факта на извършване на административното нарушение и вината на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Редовно съставеният акт по
смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не може да бъде единствено доказателство за
удостоверяване изпълнителното деяние и вината на извършителя му. В горния
смисъл Решение № 6201 от 21.10.2014 г. по адм.д. № 6675/2014 г. на
Административен съд – София.
Следователно
не може да се приема, че авторството и самото нарушение са установено по
несъмнен начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без
констатациите по него да се подкрепят от останалите доказателства по делото,
какъвто именно е настоящият случай.
Потвърждаване
на НП единствено въз основа на съставения АУАН без наличие на достатъчно други
доказателства нарушава принципа за равнопоставеност на страните в процеса и
презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на противното. В случая
липсват каквито и да било други доказателства, подкрепящи обвинителната теза за
осъществяване от страна на жалбоподателя на процесното нарушение. В хода на
съдебното следствие не се установи безспорно административното нарушение,
вменено на жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено. Дори
напротив- от показанията на св. В.Д. Л., която действително е близка на
жалбоподателя, но същевременно е и единственият свидетел със спомен за
случилото се, се установи, че автомобилът на жалбоподателя е бил напълно спрял поради това, че
автомобилите пред него също са били спрели, като след това МПС на жалбоподателя
е ударено отзад от друг автомобил, вследствие на което удря спрелия пред него
автомобил.
По
изложените съображения атакуваното НП е незаконосъобразно, поради което и
следва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-1204-005197/07.02.2019г. на
началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което на К.П.П., ЕГН **********,
за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: