П Р О Т О К О Л
гр. Хасково, 25.08.2020 година
Хасковският окръжен съд в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА БОНЧЕВА
При
участието на секретаря: Р. Русева
и
прокурора: Николай ГУГУШЕВ
сложи
за разглеждане: НОХД № 627 по описа за 2019 година
докладвано
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
На
именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Във връзка с въведената и
удължена епидемична обстановка в страната и приетите правила и мерки за работа
в съдилищата от Съдийска колегия към ВСС, връзката с подсъдимия Г.М.Ш. се
осъществява чрез видеоконферентна система в Затвора – Стара Загора.
Съдът извърши проверка на
видеовръзката със Затвора – гр. Стара Загора.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.М.Ш.: Връзката
е добра - чувам Ви и Ви виждам. Не възразявам, че не присъствам в съдебната
зала.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
Хасково се явява прокурорът Николай ГУГУШЕВ
ПОДСЪДИМАТА Р.Н.В., уведомена
от предходното съдебно заседание, се явява лично и с упълномощения си защитник
адв. Г.Х..
Явява се адв. А.Т.Т. –
защитник на подсъдимия Г.М.Ш.,
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. Х.: Ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА Р.Н.В.: Ход на делото. АДВ.Т.: Ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.М.Ш.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма
процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
На основание чл. 272, ал. 1
от НПК съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимите.
Р.Н.В. - родена на *** ***, ******, *****, *****, ЕГН**********. ....., .....,
...., ........, ЕГН **********.
На основание чл. 272, ал. 4
от НПК съдът провери връчени ли са своевременно на подсъдимите преписи от
обвинителния акт и от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително
заседание.
ПОДСЪДИМАТА Р.Н.В.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на
съда преди повече от 7 дни. Запозната съм със съдържанието му.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.М.Ш.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на
съда преди повече от 7 дни. Запознах се със съдържанието му.
На основание чл. 274, ал. 2
от НПК съдът разясни на подсъдимите правата им, предвидени в НПК.
ПОДСЪДИМАТА Р.Н.В.: Запозната
съм с правата си в този процес.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.М.Ш.: Запознат
съм с правата си в този процес.
На
основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните правото им на отводи
и възражения срещу състава на съда, прокурора, защитника и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения
и искания за отводи.
АДВ.Х.: Нямам възражения и искания за отводи.
ПОДСЪДИМАТА Р.Н.В.: Нямам
възражения и искания за отводи.
АДВ.Т.: Нямам възражения и
искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.М.Ш.: Нямам
искания за отводи и възражения.
Съдът ПРИКАНИ страните да изразят становище по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо
Председател, моето становище по въпросите, които трябва да бъдат разгледани в
разпоредителното заседание е следното: Делото е подсъдно на ОС-Хасково. На досъдебната
фаза няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство. В досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени процес нарушения довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. На лице са основания за
разглеждане на делото по особените права, но специфичното е, че прокуратурата е
постигнала споразумение с един от подсъдимите, а именно с Г.М.Ш., което
представям на съда и съдът ще следва да
процедира по реда на чл. 384а от НПК, а именно след разпоредителното заседание
да отложи делото, ако не са налице основания за връщане на прокуратура и делото да бъде
разгледано от друг състав на ОС-Хасково. По т.5 нито една от хипотезите посочени
в тази норма не са налице. По отношение
на мярката за процесуална принуда, няма основание да бъде отменена на този етап
и моля същата да се потвърди. Няма искане за събиране на доказателства и делото
да бъде насрочено в едномесечен срок и
да бъдат призовани лицата от списъка към Обвинителния акт.
АДВ.Т.: Делото е подсъдно на
ОС-Хасково. На досъдебната фаза няма основание за прекратяване и спиране на
наказателното производство. В досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени процес нарушения довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите. Считам, че по отношение на подзащитния
са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно по реда
на Глава 29 от НПК, тъй като с
представителя на ОП-Хасково сме постигнали споразумение, което е подписано и,
което прокурорът представи в днешното съдебно заседание, поради, което считам,
че делото следва да бъде отложено за друга дата, с оглед одобряване на
споразумението. Няма основание за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник,
вещо лице преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия
по делегация. Относно мерката за процесуална принуда няма основание за отмяна.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.М.Ш.: Съгласен съм с адвоката ми.
АДВ.Х.:
Уважаема госпожо съдия, по
отношение на първата точка дали делото е подсъдно на настоящата съдебно
инстанция искам да подчертая, че разпоредбата на чл. 282 от НК е обща разпоредба, така е
прието и Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС и след внимателен прочит на
Обвинителния акт става ясно, че същият дава такава фактулогия, че води към
престъпление по чл. 311 от НК - съставяне на документ с невярно съдържание. По
този случай разпоредбата на чл. 311 от НК се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 282 от НК, във връзка с
това считам, че делото не е подсъдно на ОС-Хасково. Обвинителният акт е с голям
обем и след внимателен прочит установих, че в същия се съдържат много неясноти, противоречия, а също и липса
на достатъчна конкретика. В частта, в която се посочва извършените от подсъдимата
В. действия, които да попаднат в обхвата на чл. 280 от НК, са посочени редица
действия и бездействия от нейна страна.
Съдебната практика е категорична, че чл. 282 от НК е бланкетна
разпоредба и всяко едно действие или бездействие посочено в нея, трябва да бъде свързано със съответната законово норма която
е нарушена, било то закон или наредба. В случая като съответни действия или
бездействия на подсъдимата в диапозитива от обвинителния акт на стр. 53 е посочено,
че подсъдимата не е напомнила отговорността на разпитаните свидетели по обстоятелствената
проверка в случая на лъжесвидетелстване. Отбелязвам, че всички посочени в
последствия действия и бездействия от нотариуса единство само това действие има
правилно свързване, с нарушената на разпоредба
на нормативен акт. Посочено е кое действие е извършил нотариуса и е посочена
точната разпоредба, но от тук нататък във всички останали обвинението ги
представя в един абзац и ги изрежда. Следва посочване на действие от страна на
подсъдимата В., че съзнателно е подбрала и събрала доказателства. Посочва се,
че е взела страна и още много други на които ще се спра подробно. При посочване
на толкова много действия или бездействия след това в обвинителния акт започват
да се сочат нарушените разпоредби, които са много на брой и не става ясно коя
разпоредба, с кое действие от посочените се свързва. Отделно от това действията,
които са посочени като бройка са по-малко от посочените законови разпоредби,
което не създава яснота, какво е имало предвид обвинението посочвайки повече
разпоредби от посочените действия преди това в обвинителния акт. Това считам,
че накърнява правото на защита и не може да се прецени за кое действие се
отнася. Искам да отбележа, че едно от действията е посочено, че съзнателно
обвиняемата В. е подбрала и събрала доказателства по нотариалните дела, когато
тук се касае за обстоятелствена проверка и основната част от доказателства се
събират от този който иска да бъде снабден с нотариален акт. Единственото,
което се събира пред нотариуса са разпита на трима свидетели. Посочва се, че В.
е взела страна по посочените нотариални дела. Уважаема госпожо съдия,
обстоятелствената проверка е охранително производство тук нямаме страни. Касае
се за охранително производство с едно лице, което е молител по
обстоятелствената проверка. Това също създава неяснота, която страна е взела
нотариуса и както има предвид обвинението. На следващо място е посочено, че са
допуснати пропуски в извършване на обстоятелствените проверки, които биха
довели до накърняване на правата и интересите на страните, но тук няма страни,
а имаме един молител. След това е записано, че нотариусът е разпитал свидетелите
заедно, а не поотделно и собствено ръчно е написал показанията от името на свидетелите,
каквито показания не са дадени. Не става ясно, какво е нарушението на нотариуса.
Това, че собствено ръчно е написал
показанията или това, че е посочила неверни изявления и обстоятелства по обстоятелствената
проверка. Когато се касае за неверни изявления и обстоятелства по
обстоятелствена проверка и когато се касае за констативен нотариален акт,
единствен орган, който може да прецени дали има неверни изявления и
обстоятелства е гражданския съд, който има правомощията да прецени дали този Констативен
нотариален акт е законен. Следват още пропуски в оибвинителния акт, които са
свързани със субективната страна на престъплението. Относно субективната страна
на престъплението има достатъчно съдебна практика, която казва, че престъплението
освен, че трябва да бъде извършено с пряк умисъл, трябва да има и специална
цел. Характерно за този вид престъпление (специална цел) бе
направен опит от бивши главен прокурор да инициира на промяна в чл. 282 от НК. В обвинителния акт е посочено, че специалната
цел в случая на подсъдимата В. е да
набави за себе си облага, изразяваща се в сума в общ размер 190,31 лв. Тук
искам да отбележа, че няма как това да бъде специална цел. Защо? Дори в
Обвинителния акт представителя на обвинението (стр. 37) е посочил, че
нотариуса дори и да не уважи молбата за обстоятелствената проверка, той си
получава таксите и тези такси не подлежат на връщане, т.е. това не може да бъде
мотив на нотариуса, нито специална цел. Дори и да не бъде уважена молбата за
обстоятелствена проверка нотариусът пак ще си получи сумата. Искам да посоча
едно некоректно изписване на тази сума, която обвинението счита, че попада в специалната
цел - търсене на облага, тъй като се сочи като обща сума, а не като сума по
отделните нотариални дела. При грешното изчисление на тази сума и след като се
счита „облага“ трябва да бъде конкретна.
От това зависи степента на обществената опасност и това дали престъплението е
маловажно. След като се говори за облага трябва сумата да бъде точна и не е
допустимо в обвинителния акт да има техническа грешка. Разполагам с фактури по
които всъщност е действителната сума получена от нотариуси. Въпреки, че в обвинителния
акт пише, че сумата е без ДДС, което всъщност
е правилно, навсякъде сумите се посочват с ДДС. На стр. 54 в обвинителния акт е посочена сума 190,31 лв.,
а реалната сума е 158,58 лв., видно от
фактурите. На стр. 56 в обвинителния акт е посочено - облага в размера на 129,88
лв., а без ДДС-то тази сума е 108,23 лв. На стр. 57 в обвинителния акт фактурата е на стойност
84,37 лв. На стр. 58 е посочена облага в размер на 75,67 лв., а всъщност без ДДС е 63,06 лв. Считам това за съществен пропуск в обвинителния акт. При
посочване на специалната цел в обвинителния акт, обвинението навсякъде използва
една и съща формулировка – специалната цел на подсъдимата В. е да набави за
себе си облага в паричен размер, и отделно неуточнена по размер парична сума,
което считам за абсолютно недопустимо, когато говорим за специална цел и облага
в обвинителния акт не трябва да има израз
или описания - неуточнена по размер парична сума, която е обещана. Това създава
изключително голяма неяснота у подсъдимата срещу какво да се защитава. Има солидна съдебна практика по отношение на
това, когато трябва да се изследват немаловажните последици, обвинението също е посочило практика, че може
да се касае за материални и нематериални щети, но трябва в обвинителния акт
ясно да се посочи по отношение точно на
кого са тези щети. На стр. 53 в обвинителния акт, а и на други места в същия е
посочено, че тези немаловажни вредни последици, които се изразява до уронване
на авторитета на специална категория длъжностни лица на които държавата възлага
извършване на предвидени в закона нотариални действия. Искам да уточня какво
точно създава неяснота. Споменават се
кръг от лица, които попада в обхвата на два закона - Закона за нотариусите и нотариалната дейност
и ГПК. Да, но в обхвата на тези два закона работят не само нотариусите. Съобразно
ГПК, работят и съдиите по вписванията, който също проверява нотариалните актове,
а имаме и помощник-нотариуси така, че тук има неяснота по отношение за кого са
настъпили тези немаловажни последици. Това, което казах е изведено конкретно
със сделките свързани с дата 14.03.2017
г. по отношение на обстоятелствените проверки. По отношение на обстоятелствените
проверки на другите дати положението е идентично. Във връзка с изложеното ще
упомена нещо, което е в
обстоятелствената част на обвинителния акт и касае Ш., но е свързано и с моята
подзащитна, относно извършено
престъпление в условията на съучастие. Още в началото на обвинителния акт не
става ясно, с какво подсъдимият Ш. е подтикнал и мотивирал подсъдимата В. да
извърши престъпление след като, както вече споменах тези такси и без да се одобри
молбата му за обстоятелствената проверка, таксите не се връщат на молителя. По
отношение на формата „помагачество“ не става ясно, с какво е обещала и на кого
е искала да помогне с извършване на престъплението. Искам да спомена няколко
решение, които са съдебна практика - Съгласно
ППВС 2/1980 г. на ВС по отношение на
съпоставка между общия и специалния състав има Решение № 503 по
наказателно дело № 1556/2014 г. на III-то
отделение на ВКС. По отношение на
възражението ми, с оглед на факта,
че чл. 282 от НК е бланкетна норма, трябва да се посочат всички други
нормативни актове и разпоредби, които са нарушени се подкрепя от Решение № 32/2015 г. по
наказателно дело № 1866/2014 г. на ВКС.
По отношение на възраженията ми свързани с обективната цел искам да посоча съдебна
практика - Решение № 213 по наказателно
дело № 56/2011 г. на ВКС и Решение № 52/2018 г. по наказателно дело № 56/2018
г. на ВКС.
Уважаема госпожо съдия, с
оглед изложеното аз Ви моля настоящото производство да бъде прекратено и делото
върнато на държавното обвинение. С оглед взетата мярка за неотклонение спрямо
подсъдимата В. на настоящия етап следва да се потвърди.
ПОДСЪДИМАТА Р.Н.В.: Придържам
се към адвоката.
Съдът се оттегли на
съвещание.
Съдът, след съвещание и след
като изслуша становището на страните и направените искания по всички въпроси,
предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно
на Окръжен съд - Хасково като първоинстанционен съд.
Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
По отношение на въпроса дали
са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът като се запозна с
материалите по делото и повдигнатите срещу подс. Р.Н.В. обвинения, за извършено
престъпление по чл. 282, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 НК и срещу подс. Г.М.Ш. за извършено престъпление по чл. 282, ал.
1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20, ал.3 и ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и
извърши проверката по чл. 248, ал. 2 НПК намира, че са налице предпоставките на
чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното
производство по следните съображения:
Според настоящия съдебен
състав внесения в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246,
ал. 2 и ал. З от НПК.
Право на подсъдимите е да се
защитават както срещу фактите, така и срещу правото, а в случая е налице липса
на кореспондиращи с правната квалификация на деянието фактически основания в
обстоятелствената част на обвинителния акт. По принцип изпълнителното деяние на
състава по чл. 282, ал. 1 НК се изразява в нарушение или неизпълнение на
служебните задължения от страна на дееца, или превишаване на права, като в
случая са инкриминирани първите две форми на изпълнителното деяние и за двамата
подсъдими.
Както правилно е посочил
прокурорът в правно мотивационната си част на обвинителния акт, съгласно ППВС
2/1980 г. длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато в
пределите на своята компетентност в кръга на възложените задачи и функции
извършва дейност, която не е съобразена със заеманата длъжност.
Длъжностното лице не
изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия, свързани с
изискванията на службата и установени в нормативен акт или се касае до
бездействие по служба.
В обвинителния акт е
необходимо да се посочи всяка една от двете форми на изпълнителното деяние и
тъй като разпоредбата на чл. 282 НК е бланкетна, от съществено значение е да
бъдат описани нарушените или неизпълнените конкретни такива служебни
задължения, както и да бъде конкретизиран техният източник. Възпроизвеждането
на нормата на чл. 282, ал. 1 НК, без тя да е била запълнена с конкретно
съдържание, така че да съдържа белезите на индивидуализирано по начин на
осъществяване престъпно деяние ли пък с посочени общи разпоредби, не дава
възможност
на
подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, както и да реализира в пълен
обем правото си на защита. Съдържанието на бланкетната норма се запълва успешно
обаче с императивни норми, които не следва да са общи, препращащи или
устройствени, тъй като те не биха могли да доведат до ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимия, респ. подсъдимите. Криминализираното в
особената правна норма на чл. 282 НК престъпление предполага несъблюдаване,
пренебрегване или превишаване на служебните задължения и правомощия,
произтичащи от заеманото длъжностно качество и нормативни актове, създаващи
конкретни задължения, респективно запретяващи действия на съответното
длъжностно лице при изпълнения на вменените му функции и задължения с оглед
изпълнение на службата му.
В настоящия случай в
диспозитива на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата В. е нарушила
множество служебни задължения, произтичащи от различни разпоредби на ЗННД, ГПК
и ЗС. В тази насока следва да се подчертае, че в посочените чл. 17, чл.24 и
чл.25, ал.1 ЗННД се съдържат общи разпоредби, като в член 17 от ЗННД е въведено
правото на нотариуса да бъде независим. Разпоредбата на чл. 24 ЗННД пък
запретява на нотариуса да взема страна. Ноторен факт е, че в описаните
охранителни производства по издаване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка има само една страна, в чийто интерес нотариусът изготвя съответния
нотариален акт по обстоятелствена проверка, а в чл. 25 от същия закон са
посочени общи задължения на нотариуса при изповядване на сделки. Следователно в
тези разпоредби не се регламентират конкретни служебни задължения или забрани,
които прокурорът да е обосновал и да са в пряка причинно-следствена връзка с
престъпния резултат. Цитираните текстове въвеждат общи принципи, на които е
подчинена дейността на нотариалния орган. Поддържаните с обвинителния акт
нарушения на процесуалните правила на охранителното производство по ГПК, за
които е обвинена В., също очевидно сами по себе си не могат да обосноват
съставомерност на инкриминираните действия по основния състав на престъплението
по служба. Възприемането на тази теза би довело до превратно тълкуване на
закона при неговото приложение, респ. всяко процесуално нарушение да се явява
основание за ангажиране наказателната отговорност на длъжностното лице,
извършило нарушението за чието отстраняване съществуват други правни средства
за защита /практика ВКС/в конкретния случай общия исков ред, регламентиран в
ГПК -оспорване по исков ред и отмяна на нотариалния акт/, посочено и от
държавното обвинение. Както настоящият състав отбеляза по-горе, за обективната
страна на деянието по чл. 282 НК следва да се изхожда от нарушаване на
конкретни служебни задължения, а не на такива, които имат принципно съдържание.
Същото важи и за посоченото нарушение на материално-правна разпоредба от ЗС,
регламентираща давностното владение или пък
посоченото нарушение за събиране на документи, което не става ясно как
се намира в причинно-следствена връзка с крайния резултат, а и са налице
противоречия във фактическите твърдения с оглед описаните в тази връзка
действия на подс. Ш..
Така деянието, за да е престъпно,
следва да се характеризира не само с конкретната изпълнителна форма, в случая
нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, но с пряката обвързаност
с посочената в наказателния закон специална цел и последици, което
характеризира субективната страна на деянието, като от това поведение на
длъжностното лице законът сочи, че могат да настъпят немаловажни вредни
последици. Или, както е посочил и ВКС „За да прерасне процесуалното нарушение в
ново качествено състояние на извършено престъпление, законодателят е въвел
допълнителен признак с изискването нарушението на служебните задължения да е
извършено за реализиране на специална цел, която се изразява в набавяне на
облага за себе си или за другиго или да причини другиму вреда„ /Решение № 50/01.07.2011год.
по н.д. № 708/2010 г. на ВКС. Затова е наложително още с обвинителния акт да се
посочи и фактическият състав, от който е изведена претендираната от обвинението
специална цел, преследвана от В., а именно да получи облага за себе си и за
другиго и в какво е конкретното ѝ изражение. Важно е да се отбележи, че
специалната цел не може да бъде хипотетична и да се предполага единствено с
оглед действията на подсъдимата, така както е сторил прокурорът.
Субективната страна се
характеризира с два признака - пряк умисъл и специална цел. Длъжностното лице
трябва да съзнава, че не изпълнява или нарушава определени свои задължения,
както и да предвижда, че от деянието могат да настъпят определени немаловажни
вредни последици. За субективната страна на престъплението по чл. 282 НК,
съгласно горепосоченото, е типична специалната цел, която длъжностното лице
преследва - да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму
вреда. Облагата може да бъде имуществена или всяка друга полза и изгода, всякакво
благоприятно положение или благоприятно изменение на състоянието на дееца или
на друго лице. В диспозитива на ОА е посочено, че подсъдимата В. с нарушаването
и неизпълнението на служебните си задължения е имала за цел да набави за себе
си облага, изразяваща се в общата сума от дължимите нотариални такси, както и
неуточнена по размер бъдеща парична сума, която съгласно обещанията на
подсъдимия Ш. и свидетеля Велчо Атанасов, тя следвало да получи след извършване
на деянието, като за св. Атанасов, това за първи път е посочено на стр. 46 от
ОА. Така въведеното описание на специалната цел в диспозитива на обвинителния
акт и липсата на яснота относно размера на бъдещата парична сума, представлява
непрецизно описание на специалната цел
по смисъла на чл.282, ал.1 НК. Освен това, в обвинителния акт прокурорът
фактически не е обосновал какви са били отношенията между подсъдимия Ш. и
подсъдимата от една страна, и между подсъдимата и свидетеля Велчо Атанасов
/починал/, който освен за дъщеря си, действал и в интерес на св. Ш., която пък
от своя страна дори нямала представа, че се съставя нотариален акт за описаните
земи в нейна полза, и как , по какъв начин се извежда претендираната от
обвинението специална цел, преследвана от подсъдимата В., т.е. тя да действа по
користни подбуди. Липсва описание на каквито и да са фактически отношения между
тях, които да я мотивират за извършване на престъплението с цел да
облагодетелства Ш., А. и Ш.. В случая буди недоумение и посочената специална
цел, преследвана от самата подсъдима, изразяваща се в получаване на съответните
нотариални такси общо в размер на 640,38 лв., което е абсолютно несъразмерно с
извършените от нея действия по нотариалните производства, така че да я
мотивират за извършване на деянията, получавайки „облага“.
Наред с горепосоченото, при
длъжностните престъпления по основния състав на чл. 282, ал. 1 НК, отговорът на
въпроса, за възможността от настъпване на немаловажни вредни последици може да
се даде, едва след като се установи наличието на останалите признаци от състава
на престъплението. Това е така, защото при престъплението по чл. 282 НК,
основен или квалифициран състав, настъпването на възможните съставомерни
последици е предопределено от наличие на предвидените по основния състав
осъществени форми на изпълнително деяние.
Съгласно ППВС № 2/1980 г.
вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер и се
изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и
интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране
на държавните органи и обществените организации, както и в сериозното
разколебаване на доверието и авторитета в тях. Възможността за настъпване на
вредните последици трябва да е реална, действителна, а не абстрактна. При
решаването на въпроса за немаловажността на вредните последици следва да се
отчитат всички фактически обстоятелства на конкретното деяние, в случая деяния,
като се държи сметка за важността на нарушените обществени и материални
интереси, както и отрицателното въздействие в обществото и т.н., като обаче
паричният еквивалент на получената или доставената на длъжностното лице облага
следва да е ясна и конкретна. Възможността за настъпване на немаловажните
обществени последици следва да се намира в причинна връзка с инкриминираното от
обвинението неправомерно поведение по служба и въпросът за немаловажността на
тези последици трябва да се изясни задълбочено от прокурора. В случая той е
посочил в обстоятелствената и диспозитивната части на обвинителния общо
настъпването на немаловажни вредни последици без да диференцира имуществени ли
са или неимуществени, с оглед изброените в обстоятелствената част на обвинителния
и в неговата правно- изводна части лица -собственици и такива - ползватели на
имотите - предмет на обстоятелствената проверка, като неимуществените отново са
залегнали хипотетично, а не конкретно. В тази връзка и въпреки декларираният
отказ от страна на Ш. и А.от собствеността, в ОА е неясно в какво се изразяват
немаловажните вредни последици, дали подсъдимата е предвиждала възможността за
настъпването им или поради снабдяването на Ш., Ш. и А. с нотариални актове за
земеделските имоти и възможността им за разпореждане с тях, вече са били настъпили
значителни вредни последици. В твърденията на прокурора във фактическата част
на обвинителния акт, че т.н. „бели петна„ , т.е имотите - предмет на
охранителното производство, за които са били съставени нотариални актове по
обстоятелствена проверка, принадлежат на други лица - живи наследници, а
впоследствие при проверка от страната на св. Енчева, се установило, че тези
имоти са дадени на ползуватели на основание сключени споразумения /стр. 33 от
ОА/. В крайна сметка със съставяне на НА на всички изброени имоти не става
ясно, подс. В., след като е признала за собственици Ш., А. и Ш. и ги е снабдила
с нотариални актове за въпросните земеделски земи, за да своят и се разпореждат
с тези имоти.
Отсъствието на фактически
състав в тази част, както и по отношение на останалите признаци от състава
относно извършени с пряк умисъл и специална цел действия, не позволяват да се
приеме, че съдът разполага с годно обвинение, респективно възможност на
подсъдимите да реализират в пълна степен правото си на защита.
На следващо място по
отношение на подсъдимият Ш. е налице неяснота в обстоятелствената част и в
диспозитива на обвинителния акт в какво точно се изразява обещанието му да даде
помощ след деянията и каква е помощта. Следва да се подчертае, че посочените от
прокурора форми на съучастие чрез съвети, разяснения и осигуряване на
свидетели, са действия, които предшестват или съпътстват деянията, а не се
осъществяват след тях. Това ограничава възможността на подсъдимия да разбере в
какво точно е обвинен и на тази основа да упражни правото си на защита. Двете
форми на съучастие - подбудителство и помагачество са описани общо и без да са
разграничени, като в диспозитива е посочено, че Ш. като подбудител и помагач, е
извършил действия, които едновременно покриват признаците и на двете форми на
съучастие.
В обвинителния акт не е
изяснено от страна на прокурора в какво точно се изразява личното свойство и
отношение на дееца /подсъдимата В./, което да обоснове прилагането на чл. 21,
ал.3 от НК, вменявайки и двете форми на съучастие на подсъдимия Ш..
Гореизложените мотиви за допуснати нарушения
в обвинителния акт по отношение на подсъдимата В. важат в еднаква степен и за
подсъдимия Ш..
На последно място, видно от
описаните фактически действия в обстоятелствената част на обвинителния акт е,
че подсъдимата В. самостоятелно като извършител и в съучастие с подсъдимия Ш. в
качеството му на подбудител и помагач е извършила действия при съставянето на
официални документи, каквито са Протоколите за извършените обстоятелствени
проверки, въз основа на които са изготвени постановленията и нотариалните
актове, с които е удостоверила неверни обстоятелства. В т. 5 на ППВС 2/80 год.
е разгледана подобна хипотеза. С удостоверяване на неверни обстоятелства или
изявления в официален документ, се приема, че се осъществява състава на друго
престъпление от особената част на НК, тъй като нарушението или неизпълнението
на служебните задължения е признак от състава на съответното документно
престъпление, за което се предвижда по - тежко или еднакво наказание. Във
връзка с възражението на адв. Х. по т.1 от разпореждането, следва да се
отбележи, че право на прокуратурата на досъдебната фаза на наказателното производство е да формира и да
повдига обвинение въз основа на събраните доказателства и доказателствени
средства. Непосочването в обстоятелствената част
на обвинителния акт на посочените факти и обстоятелства, респ. констатираните
неясноти досежно тези факти, съставлява винаги основание с оглед ТР № 2/2002 г.
на ВКС за връщане на делото в предходна процесуална фаза, какъвто е и
настоящият случай, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на подсъдимите в осъществяването му. Липсата на
посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено процесуално
нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до
ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога
би могло да създаде предпоставки за допускане на абсолютно процесуално
нарушение.
Допуснатите процесуални
нарушения съдът преценява като съществени такива, т.к. нарушават правото на
подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени. Допуснатите процесуални
нарушения не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство и поради
това винаги съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на предходната процесуална фаза, на която същите са отстраними.
По тези мотиви и на основание
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал 1, т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И: № 260016
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 627/2019 г. по описа на
ХОС.
ВРЪЩА делото на ХОП за отстраняване на посочените в мотивната част
на настоящото определение съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила.
Определението подлежи на
обжалване и/или протест в 7- дневен срок от днес пред ПАС по реда на Глава XXII
НПК.
Заседанието приключи в 11:46 часа.
Протоколът се изготви в
съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар: