Р Е Ш Е Н И Е
№
10.6.2019 г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд VІ-ти граждански състав
на
двадесети май две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 623 по описа за
Производството е
образувано по искова молба на „П.” ЕООД,
представлявано от Николай Николов, срещу
„Т.-Д., М., А.” ООД, представлявано от Алаа Асаад, с която се иска да бъде
прието за установено съществуването на вземане на ищеца за сумата от
7 081.41 лева, представляваща цена на закупено пилешко месо и изделия от
пилешко месо, по повод на което са издадени стокови разписки за периода от
30.10.2015 г. до 4.11.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение н парично
задължения по ЧГД № 3634/2018 г. на
ВТРС.
Ищецът твърди,
че с ответника са били в облигационни отношения по покупко-продажба и доставка на
пилешко месо и изделия от пилешко месо, по които е предал е стоката, предмет на
продажба, за което са издадени съответните стокови разписки. Заявява, че
ответникът не е заплатил сумите по извършените доставки, които претендира понастоящем.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
моли за уважаване на предявения с нея иск. Ангажира гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели.
Процесуалният
представител на ответника оспорва изложеното в исковата молба. Заявява, че
представляваното от него дружество не отрича, че страните са били в търговски
взаимоотношения по повод доставка на пилешко месо и продукти от такова месо, но
твърди, че цялата получена стока е била заплатена.
Великотърновският районен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск за реално
изпълнение на задължение за заплащане на цена по неформален договор за покупко-продажба, по който
ищецът следваше да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, породено на соченото от него основание, по което е изпълнил
задълженията си да предаде на ответника посочените в исковата молба стоки, както и
наличието на възникнало в негова полза изискуемо вземане срещу ответника за
заплащане на претендираната парична сума.
Съгласно
изявлението на процесуалния представител на ответното дружество в проведеното
открито съдебно заседание, между страните не е спорно, че в определен период от
време същите са били в търговски взаимоотношения по повод доставка и продажба
на пилешко месо и на продукти от пилешко месо.
За
установяване на твърденията си относно наличието на конкретното облигационно
отношение, по повод на което са възникнали процесните задължения на ответника,
ищецът ангажира писмени и гласни доказателства – стокови разписки, счетоводни
извлечения и разпит на двама свидетели.
От
така посочените доказателства обаче, не може да бъде направен извод за наличието на
валидно облигационно правоотношение, породено на соченото от ищеца
основание,
по което последният да е изпълнил задълженията си за
предаване на ответника посочените в исковата молба стоки.
За да
достигне до този извод, съдът съобразява, че нито една от представените по
делото стокови разписки не е подписана от представител на купувача, както и че по
повод на нито една от тези стокови разписки не е издадена фактура, която след
това да е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество. Това налага
извода, че въпросните стокови разписки не удостоверяват по несъмнен начин
наличието на твърдяното от ищеца конкретно облигационно правоотношение по
договор за продажба и доставка на описаните в разписките стоки, факта на извършената
доставка и приемането на стоките от ответника. Посочените обстоятелства не се
установяват и от ангажираните гласни доказателства. На първо място, според
показанията на св. Тихомир Станчев стойността на стоките, които той лично твърди
да е доставял, е била в интервала от 700.00 до 1 300.00 лева. Така
посочените от свидетеля стойности на доставките обаче, се различават драстично
с тези по представените стокови разписки, по-голямата част от които са за суми
в интервала от 20.00 до 100.00 лева. Въпросното твърдение на св. Станчев не
само не потвърждава факта на предаване на стоките по конкретните стокови
разписки, респ. възникването на облигационно отношение по извършените доставки,
а дори напротив – поставя същия под сериозно съмнение. На следващо място, св.
Станчев заявява, че при незаплащане на сумата по съответната стокова разписка,
на същата се е правило отбелязване „неплатена” и управителят на ответното
дружество е полагал своя подпис. В същия смисъл са и показанията на св.
Венелина Венева, а именно че при частично плащане на сумата по дадена стокова
разписка върху същата се е правило съответното отбелязване и че по-принцип
стоковите разписки са се разписвали от управителя на „Т.-Д., М., А.” ООД. От
показанията на двамата свидетели, разгледани в тяхната взаимовръзка, следва
извод, че тази своеобразна процедура е била принципно положение при извършването
на доставките към ответника, от която, разбира се, е възможно да е имало и изключения,
но категорично не и извод, че въпросното отбелязване върху разписката и
полагането на подпис е било някакво изключение. От представените от ищеца
стокови разписки се установява, че на нито една от тях няма отбелязване „неплатена” и/или подпис на управителя на
ответното дружество. Това обстоятелство вече не само поставя под сериозно
съмнение факта на предаване на стоките по конкретните стокови разписки, а по-скоро
сочи, че тези стоки не са доставени от ответника. Действително, самото
предаване на стоката по договор за покупко-продажба не е основание да не бъде
заплатена нейната цена (т.е. не е необходимо продавачът да е изпълнил, за да
иска изпълнение), но предвид неформалния характер на соченото от ищеца
конкретно облигационно правоотношение предаването на стоката в случая е
свидетелство не само за неговото изпълнение, а и свидетелство за самото
възникване на облигационното правоотношение с посочения в исковата молба
предмет.
Представеното
по делото счетоводно извлечение също не удостоверява наличието на сключен
договор между страните с посоченото от ищеца съдържание, доколкото същото
представлява частен документ, който няма материална доказателствена стойност и който
следва да се преценява с оглед останалите представени доказателства. Тези
доказателства обаче, включително след съпоставката им с въпросното счетоводно извлечение,
не установяват твърдяното облигационно правоотношение, извършената доставка и
приемането на стоките от страна на ищеца. Това е така, доколкото издадените от последния
стокови разписки са частни свидетелстващи документи и удостоверяват
материализираното в тях изявление, но същите не са основание за плащането на
цената на стоката. Цената се дължи не защото е издадена дадена стокова разписка
и/или фактура, а защото е била доставена съответната стока, обективирана в
същите. В този смисъл, за доставянето на стоката (а оттам и за сключването на
неформалния договор за покупко-продажба) следва да са налице безспорни
доказателства, за да се приеме, че се дължи насрещна престация, като издаването
на стокова разписка и/или на фактура, само по себе си, не означава, че стоката
е била доставена. Т.е. при липсата на други доказателства, от които да се
установява по несъмнен начин факта на доставката на стоките, описани в процесните
стокови разписки, както и приемането им от ответника, не може да се направи
извод за наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
търговска продажба на посочените стоки, поради което и за ответника не е
възникнало задължение за заплащане на продажна цена.
Твърдението
на ищеца, че ответникът не спори извършването на доставките и получаването на
стоките, а само заявява, че вече е заплатил тяхната цена, не може да бъде
споделено. Напротив, в съдебно заседание процесуалният представител на
ответника заявява, че всичката стока, която е получена, е била заплатена
от неговия доверител. Т.е. по същество право-изключващото възражение на
ответника е, че стоката по процесните стокови разписки не е получена, именно поради
което и същата не е била заплатена.
С
оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск остана
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед
становището на съда за неоснователност на предявения иск и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатски хонорар, заплащането на които следва
да се възложи
в тежест на
ищеца. От страна на ищеца е направено своевременно възражение за прекомерност
на така уговорения
и заплатен от ответника адвокатски хонорар, което съдът намира за
основателно, тъй като фактическа обстановка по делото не сочи на неговата
сложност от фактическа и правна страна - същото беше разгледано в
едно открито заседание и от страна на ответника не бяха ангажирани допълнителни
доказателства.
Предвид на това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението за
адвоката следва да бъде намалено до сумата от 700.00 лева. В
полза на ответника следва да се присъдят и направените в производството по ЧГД № 3634/2018 г. на ВТРС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
Така мотивиран,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „П.” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано
от Николай Николов, срещу „Т.-Д., М., А.” ООД, ЕИК *********, представлявано
от Алаа Асаад, с който се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземане на ищеца за сумата от 7 081.41 лева,
представляваща цена на закупено пилешко месо и изделия от пилешко месо, по
повод на което са издадени стокови разписки за периода от 30.10.2015 г. до
4.11.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3634/2018 г. на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от Николай Николов, да заплати на „Т.-Д., М., А.” ООД, ЕИК *********,
представлявано
от Алаа Асаад, сумата от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща направените в
производството по ЧГД № 3634/2018 г.
на Великотърновския районен съд
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: