Решение по дело №2271/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№           /16.02.2018г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ДРИНГОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

Мл.с. АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретар Светлана Т., като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело № 2271 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 45932/11.08.2017г. от Е.П.Т., ЕГН ********** и И.А.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адв. Б.Х., срещу решение № 3157 от 31.07.2017г., постановено по гр. дело № 7360/2015г. на Районен съд – Варна, ХХV-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу М.П.Т., ЕГН ********** и А.Н.Т., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците реална част с площ от 6 кв.м. /обозначена в зелен цвят на приложената от вещото лице комбинирана скица, находяща се  на л.302 от дело/ от имот с идентификатор № 10135.2723.597, находящ се в гр.Варна, м. „Траката” с площ по скица от 777 кв.м., а по документ за собственост 800 кв.м., при съседи на имота: имоти с идентификатори № № 10135.2723.974; 10135.2723.783 и 10135.2723.9534.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на решението поради необоснованост. Въззивниците изразяват несъгласие с извода на съда, че процесните 6 кв.м. не представляват част от имот № 783. Сочат, че ПНИ не създава права в полза на въззиваемите върху процесната част, тъй като същият няма отчуждително действие. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск и да им се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК e постъпил отговор от насрещните страни, чрез процесуалния им представител адв. С.И., в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендират направените разноски пред въззивната инстанция.

Образувано е и по частна въззивна жалба вх. № 53028/19.09.2017г. на М.П.Т., ЕГН ********** и А.Н.Т., ЕГН **********,***, чрез процесуалния им представител адв. С.И. срещу определение № 9233 от 11.09.2017г., постановено по гр. дело № 7360/2015г. на Районен съд – Варна, ХХV-ти състав, с което е отхвърлена молбата на частните въззивници за изменение на решение № 3157 от 31.07.2017г., в частта на разноските.

В частната жалба са наведени оплаквания за липса на преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

            Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС от Е.П.Т. и И.А.Т. срещу М.П.Т. и А.Н.Т. за осъждане на ответниците да предадат на ищците реална част с площ от 6 кв.м. /обозначена в зелен цвят на приложената от вещото лице комбинирана скица, находяща се на л.302 от делото/ от имот с идентификатор № 10135.2723.597, находящ се в гр.Варна, м.”Траката” с площ по скица от 777 кв.м., а по документ за собственост 800 кв.м.,  при съседи: имоти с идентификатори №№10135.2723.974, 10135.2723.783 и 10135.2723.9534.

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен с идентификатор 10135.2723.783 съгласно нот.акт №73, том I, рег. №1130, дело №71 на нот. Юлия Каменова-Костадинова, вписан в СВ под №128, том 24, рег. 8157, дело 5826 от 30.03.2007г., придобит в условията на съпружеска имуществена общност по време на брака им. Сочат, че имотът им е с площ от 600 кв.м. съобразно правото на собственост, описано в акта. Твърдят, че процесната реална част, предмет на претенцията им се владее от ответниците без правно основание въз основа на тяхна претенция, че границата се определя от ПНИ. Твърдят, че по отношение на имотите няма изработен и влязъл в сила дворищно регулационен план, тези имоти не са урегулирани, изработените и одобрени ПНИ и КК и КР на гр.Варна не са регулационни планове и не създават регулационни отношения. Заявяват, че границите между имотите им е неправилно отразена в ПНИ и КК и КР на гр.Варна и че действителното положение е така както е отразено по предходните кадастрални планове, действали преди тяхното изработване. Смятат,че ответниците са завзели и владеят част от техния имот.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за нередовност на претенцията. Оспорва се надлежната пасивна процесуална легитимация на ответницата А.Т. с твърдения, че същата е лице чуждо на спорното право като в тази връзка се навеждат възражения за недопустимост на иска по отношение на същата. Твърди се, че имот 10135.2723.597 е индивидуална собственост на М.Т.. В тази връзка се излага,че с нотариално завещание от 27.12.1963г. №1125/63г. Трифон Калев завещава на Трифон Т. /брат на ответника/ и на М. Т. дворно място в с.Черноок, представляващо парцел V -249 в кв.54 с площ от 2576 кв.м. С НА за замяна от 09.06.1987г. № 89, том VII, дело 2031/1987г. на нот. Людмила Гонова, И. Д. прехвърлил на М.Т. недвижим имот в м-ст „Горна и Долна трака” в землището на гр.Варна с площ от 800 кв.м., като в замяна М.Т. му прехвърлил придобития от своя дядо имот в с.Черноок. Твърди се, че двамата ответници са сключили граждански брак на 12.10.1968г. като собствеността върху процесния имот е придобита изцяло със замяна на лично имущество на съпруга, придобито по завещание и не е подчинено на режима на съпружеската имуществена общност, не е придобито в резултат на съвместен принос и принадлежи единствено на ответника М.Т.. Ответниците оспорват основателността на иска. Оспорват липсата на 32 кв.м. реална част от владението на ищците от собствения им имот и сочат, че дори и да е налице такава оспорват същите да са ситуирани по твърдяната обща граница на ищцовия имот и имота на М.Т.. Оспорват обстоятелството, че съгласно заповедта на Областния управител за одобряване на ПНИ процесната реална част е придадена към техния имот, както и че неоснователно упражняват върху нея фактическа власт. Оспорват твърдението на ищците, че в резултат на неправилното заснемане претендираните кв.м. са графично изобразени като част от техния имот в резултат на влязла в сила заповед за одобрение на ПНИ. Сочат, че имот 10135.2723.597 по предходен кадастрален план е бил с номер 3341, по план от 1987г. с номер 1724, като площта му по документ за собственост е 800 кв.м., а по кадастрална карта 777 кв.м. Твърдят, че на място западната им граница, граничеща с път е материализирана чрез изградена телена ограда и стоманенобетонни колове по цялата си дължина още през 1982г. със съгласието на праводателя И. Д., както и че местоположението й не е променяно до настоящия момент. Излагат, че с декларация –потвърждение праводателят им е потвърдил, че на 14.01.1982г. по силата на Заповед №19/14.01.1982г. на ОНС гр.Варна се съгласява и отстъпва, продава част от земята си в размер на 75 кв.м. /25 м. дължина на 3 м.ширина/ в горния край на имота си, започващ от чер коларски път в ляво на имота му по синура с П.У. /бивш собственик на парцел №1725/ в дясно от този синур, стигащ до имота на Т.Ж. /бивш собственик на имот №1746/ за път. Декларацията е била приподписана от Ж. и от В.С. /бивш собственик на имот №601 и 602, а по стар план № 1745/ с нотариална заверка на подписите. На 14.01.1982г. И. Д. декларирал в посочената декларация, че е получил 210 лв. на ръка от В.С., след няколко дни преводен запис за 4.50 лева, сума определена от Комисията по заповедта. В замяна на това с другия молител за път с Ж. имали споразумение, че последният му отстъпва 48 кв.м. от имота си, за да може да продължи пътя по същия синур, в същата посока до имота на В.С. - парцел 1745, за да го ползват и двамата. На 21.05.2004г. бил сключен договор споразумение между В.С. и Т.Ж., по силата на който двамата потвърдили, че през 1982г. се споразумели С. да заплати на наследника на И. Д. за земя 25х3 м. =75 кв.м.х0.06 лева =4.50 лева и други суми. През същата 1982г. страните визирали в двустранното споразумение, че е бил прокаран пътя, който е съществувал към датата на договора. Това налагало извод, че спорната обща граница никога не е била фактически променяна от момента на прехвърляне на собствеността върху ищците от 30.03.2007г. и преди това. Твърдят, че праводателят на техните продавачи чрез отстъпване на 48 кв.м. от имота си се е съгласил за целта на споразумението да бъде изменена вътрешно регулационната граница на имота, която да се трансформира в уличнорегулационна като се материализира чрез изграждане на обща с 1724 граница по протежението на телената ограда. В разписния лист към изготвения помощен план при съставянето на ПНИ за ищцовия имот имало отстъпено право на преминаване за път с ширина 3 метра съгласно Заповед №19/14.01.1982г., която заповед била влязла в сила. Фактът на влизането в сила на заповедта не се оспорвал от ищците, които признавали, че поради пропуск от обжалването й в срок я оспорили по гр.д. № 2189/2015г. с искане за обявяване на нейната нищожност, което искане било оставено без уважение съобразно постановеното решение по това дело. Излагат, че Заповед № РД-06-7706-321/29.11.2006г. на Областния управител също не била обжалвана от праводателя на ищците и е влязла в сила. Заради домогванията си да придобият отново доброволно отстъпената част за път или погрешно попълнения имот с неоснователно увеличена площ през 2001г. ищците инициирали искане по гр.д. № 750/2015г. по описа на ВРС за обявяване нищожността на тази заповед. По делото е била назначена СТЕ за изясняване на относимите въпроси, заключението по която била, че при отразяване на процесните имоти няма територия от ПИ 783, придадена към ПИ 597, а разликата в отразяването на северната граница на ищците в различните планове е в резултат на естествена ерозия /свличане/ на терена през годините. На 29.07.2013г. е било извършено геодизическо заснимане на имота, като видно от протокола от същото било, че е запазена правоъгълната форма на имота. Въз основа на заснемането е била изготвена частна техническа експертиза, в която било изразено становище, че за необходимост от изграждането на подпорна стена поради установена денивелация около 0.40-0.50м. на имота на ответниците със съществуващия път, която била одобрена от Главния архитект при Община Варна, р-н „Приморски” на 10.06.2014г. В условията на евентуалност се позовават на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност, след който краен момент са придобили правото на собственост върху процесните кв.м.

С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен, като е прието, че ищците не са собственици на процесната реална част.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

С договор за замяна от 09.06.1987г., обективиран в нот.акт №89, том VIII, дело 2039/1987г. М.П.Т. е придобил от И. Х. Д. собствеността върху лозе в местност „Горна и Долна Трака” в землището на гр.Варна в зона за здравни и курортни нужди с площ от 800 кв.м., при граници: лозарски път, П.У., Т.Ж..

По силата на договор за доброволна делба от 05.09.2001г. №140, том I, рег. №2504, дело №140, заверен нотариално от нот. №115 Виктория Дякова, сключен между Х.И. Х., С.С.К., А. Т. К. и М.П.Т., в качеството им на съсобственици на лозе - овощна градина в землището на гр.Варна, м.”Траката” с площ от 2000 кв.м., съставляващо ПИ 1724 кв.98 по плана на града, при граници: от три страни - пътища и имоти № № 1747; 3245 и 3246, М.П.Т. е получил в дял и изключителна собственост – лозе - овощна градина в землището на гр.Варна, м. „Траката” с площ от 800 кв.м., съставляващо част от ПИ 1724 кв.98 по плана на града, представляващо дял първи от СТЕ, оцветен в жълт цвят, при граници: от две страни - полски път и имоти № № 3246 и дял втори.

С договор – споразумение от 21.05.2004г., заверен нотариално на същата дата от нот. рег. №212 Роза Кожухарова, В. Ж. С. и Т.С. Ж. са потвърдили, че през 1982г. се споразумяли В.С. да заплати на наследника на И. Х. Д., собственик на имот №1724 за земя 25м х 3м =75 кв.м. - 4.50 лева; за 13 броя бетонни кола – 26 лева и за 12.5 кг бодлива тел – 18.75 лева. Посочено е, че допълнително, за да се съгласи да отстъпи от мястото за път В. Ж. С. да заплати на И. Х. Д. сумата от 210 лева, която е платена на ръка през 1982г. В замяна на това Т.Ж. отстъпва 48 кв.м. /16 х 3 м ширина/ от мястото си за път на В. Ж. С. завинаги. Отразено е, че през 1982г. е прокаран пътят, който съществува и в настоящия момент и се ползва от собствениците като споразумението било потвърждение на устното им споразумение, което направили на 14.01.1982г. при издаването на заповед №19/14.01.1982г. на ОбНС- гр.Варна.

С декларация-потвърждение с нотариална заверка на подписа от 12.10.2005г. на нот. №224 Петър П., И. Х. Д. в качеството му на бивш собственик на парцел № 1724 м.”Валаяр” е потвърдил, че на 14.01.1982г. по силата на Заповед №19/14.01.1982г. на ОНС-Варна се е съгласил и е отстъпил и продал част от земята си в размер на 75 кв.м. /25 х 3м/ за път на горния край на имота си, започващ от чер коларски път вляво на имота му по синура с П.У.- парцел 1725 , вдясно от този синур, стигащ до имота на Т.С. Ж., бивш собственик на парцел 1746- другия молител за път. Посочил е, че същия ден 14.01.1982г. е получил 210 лева на ръка и след няколко дни преводен запис за 4.50 лева- сума определена от комисията, съставител на заповедта, от В.С. Ж.. В замяна на това с Т.Ж. имали споразумение, че Т.Ж. отстъпва 18 кв.м. /16х 3 м/ от имота си, за да може пътя да продължи по същия синур в същата посока до имота на В. Ж. С. – парц.1745, за да го ползват и двамата.

С договор за покупко-продажба от 30.03.2007г., обективиран в НА №73, том I, рег. № 1130, дело № 71/2007г. на нот. №434 Юлия Каменова-Костадинова, Е.П.Т. е придобила място в гр.Варна, местност „Траката”, представляващо ПИ № 3246 по плана на „Траката” целият с площ от 600 кв.м., при граници: път, ПИ № №1725, 1726, 1745, 3245, 3341. В т.2 от договора е записано, че в случай, че към датата на сделката одобреният със Заповед № РД-06-7706-321/29.11.2006г. на Областния управител план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание пар. 4 ЗСПЗЗ на селищно образувание, местност Валаяр, землище Варна, община Варна, обнародвана в ДВ бр.4/2007г. е влязъл в сила за имота по т.1 /продавания имот/ и срещу посочената цена да бъде продадена в границите и характеристиките на новообразувания съгласно плана имот, а именно имот  №783 в гр.Варна, ЕКНМ 10135, м.”Валаяр” , кад. Район №523, идентификатор 10135.5230.783 целият с площ от 561 кв.м., при граници: имоти  № №597; 600; 601; 595; 596.

С КНА за собственост на недвижим имот №4, том 4, рег. №5741, дело №454 от 01.07.2013г. на нот. №214 Жана Тикова, М.П.Т. е признат за собственик на ПИ с идентификатор 10135.2723.597, находящ се в гр. Варна, местност „Траката”, местност „Валаяр” с площ от 800 кв.м. по документ за собственост и по КК - 777 кв.м. с номер по предходен план 1724, при граници: имоти с №№10135.2723.974; 10135.2723.783; 10135.2723.9534 и построената в имота двуетажна къща с идентификатор 10135.2723.597.1 в режим на СИО с А.Н.Т..

По делото е изготвена СТЕ, по която вещото лице е констатирало, че за територията, в която се намират имоти №10135.2723.783 и № 10135.2723.597 са действали следните планове: КП от 1956г. на Крайбрежието на гр.Сталин, м.”Старите лозя”; КП от 1969г. на м.”Фатрико дере”; КП от 1987г. на ВЗ ”Траката”; ПНИ на СО „Валаяр”. Тези имоти не са отразени в КП от 1956г., като от комбинирания цифров модел на КП от 1956г. и КК се установява, че територията на ПИ №10135.2723.597 е част от територията на ПИ 1420, а ПИ №10135.2723.783 е част от територията на ПИ 1419. Имотите не са отразени и в КП от 1969г., като ПИ №10135.2723.597 е част от територията на ПИ 918, а ПИ №10135.2723.783 попада върху територията на ПИ 918 и ПИ 1169. По КП от 1987г. ПИ №10135.2723.783 съответства на ПИ 3246, а  ПИ №10135.2723.597 съответства на ПИ 3341. Границите им са частично идентични, тъй като се констатира голяма разлика между местоположението на северната граница на ПИ №10135.2723.783, която е изградена от бетонова подпорна стена с височина 0.5 м и по КП от 1987г. представлява полумасивна ограда, разположена на високата част на ската между двата имота. Тази северна граница съответства по местоположение на Дял I от скицата на съдебна делба по гр.д. №3048/1988г. на ВРС, приложена към Решение от 29.09.1989г., който дял е попълнен със Заповед №Р-12/16.02.2001г. на Кмета на гр. Варна. Разлика е констатирана и в местоположението на северната граница на ПИ №10135.2723.597 /общата част за двата имота/ със съответната част от северната граница на ПИ 3341 по КП от 1987г. В тази част между двата имота по КП от 1987г. е съществувала нематериализирана граница, която е отразена в плана с приемането му. Промените в местоположението на общата граница за двата имота е получено при заснемането на съществуваща паянтова ограда при актуализиране на плана от 1987г. за изработване на помощния план към ПНИ, като новото положение на границата е определено от заснетата ограда и е пренесено в ПНИ и съвместно без промени в КК. С актуализирането на КП от 1987г. за изработване на помощния план към ПНИ значително е изменена северната граница на имота, която е приведена по заснетата нова граница - подпорна стена. Променена е и северната граница на ПИ 3341, която е обща граница на двата имота по измерената паянтова ограда. С промяната на границите на ПИ 3246 по КП от 1987г. в ПНИ и КК се променя площта на имота на 561 кв.м. Със Заповед № Р-127/17.04.2002г. на Кмета на гр.Варна в КП 1987г. са попълнени имоти 3341, 3342 и 3343 на основание Договор за доброволна делба на имот  №268 от 10.09.2001г., с който ПИ 1724 е разделен на три дяла. Площта и границите на ПИ 1724 са определени с инструментално заснемане. ПИ 3341, попълнен със заповедта съответства на Дял I от договора за делба с площ от 800 кв.м., като получената площ от оцифреното копие на попълнения ПИ 3341 по КП от 1987г. е 753 кв.м., като на ПИ 3341 съответства ПИ №10135.2723.597 по КК с площ от 777 кв.м. Разликата в площите на двата имота се дължи на заснетите огради и отразяването им за граници при актуализирането на КП от 1987г., от грешки при оцифряването на графичния КП от 1987г. за изработването на актуализирания КП, като промяната в границите води и до промяна в площите на двата имота. В заключение вещото лице е посочило, че с актуализиране на КП от 1987г. се изменят общите граници на двата имота, което е довело и до придаване на площи между имотите. На комбинирана скица на л. 302 от делото експертът е отразил придадените площ от имот 3246 към имот 3341 в зелена част и придадените площи от имот 3341 към имот 3246 в розов цвят. Посочил е,че няма вписване на основание за промяна в границите в разписните листи и кадастралните регистри към плановете. Съгласно допълнителното заключение по СТЕ договорът за доброволна делба на ПИ 1724 е попълнен без промяна на северната граница на ПИ 1724 и съвпада със северната кадастрална граница на ПИ 3341. Точността при определяне на координатите на границата е в рамките на допустимите стойности съгласно получените данни от изравнението на растера,в който попадат имотите КП от 1987г. Заснетата северна граница на ПИ 597 по КК, която е материализирана на място с изградена полумасивна ограда не съвпада с кадастралната граница на ПИ 597 по ПНИ, КП към Помощен план и КК и със северната граница на 3341 по КП от 1987г. като е налице отклонение между тях. Заснетата ограда навлиза в западната част в ПИ 3246 с 60 см, а в източната навлиза в ПИ 3341 с 90 см.  

За установяване на твърденията на ответниците за придобиване на имота по давност са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. А. Ц. и Я.М.В.. Първият свидетел излага, че притежава съседно място на спорния имот с номер 1149, стар номер 1745. Казва, че да стигне до имота си почти всеки ден минава покрай имота на М. и имота на Е. и И., като започнал да ходи там от 1985г. Сочи, че през 2005г. започнал строителство в имота си и през 2004г., когато били готови документите помолил М. да изместят оградната мрежа между пътя, по който минавали и неговия имот, да дръпнат оградата към него, за да има подход за бетоновозите и големите камиони, които ще влизат във връзка със строежа. М. се съгласил. Заедно с него дръпнали неговата ограда от колонката на тяхната порта към мястото на М., за да се получи подход за камионите. След завършването на строежа през 2005г. оградата не се възстановила и останала така както я били преместили. Мястото в тази част било бетонирано от М. и синовете му, тъй като имало денивелация от общинския път и при големи дъждове се образували реки и ставало трудно да се паркира колата. На предявената скица, находяща се на л.74 свидетелят посочва къде се намира бетонираната част, което е отбелязано със син химикал на скицата. Свидетелят излага, че в началото оградата в тази част била от колове с бодлива тел, а след това бодливата тел се сменила с оградна мрежа без да се сменят коловете. Свидетелят Я.В. излага, че има място в близост до процесното на около 100 метра – парцел 524, като притежавал имота от 1994г. Казва, че минава всеки ден от там. Сочи, че където е портата, от която се влиза в имота на М. имало един джоб, разширение, защото улиците били много тесни и не можели да се разминават две коли, като оградата се изместила към имота на М.. На предявената скица, находяща се на л.74, свидетелят посочва къде се намира джоба към имота на М., което е отбелязано със син химикал на скицата. Той бил направен с бетон, за да спира водите. 

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това. Наведените твърдения за това, че ищците са собственици на процесната реална част имот, която се владее без правно основание от ответниците, обуславят извод за допустимост на предявения осъдителен иск за собственост.

В конкретния случай ищците, сега въззивници, твърдят собственически права върху процесната реална част от недвижим имот въз основа на договор за продажба от 30.03.2007г., по силата на който са придобили правото на собственост върху ПИ № 3246 по плана на „Траката“, целият с площ от 600 кв.м.

Между страните липсва спор, че към датата на предявяване на иска процесната реална част се владее от ответниците.

По отношение правното основание за осъществяваното владение ответниците твърдят да са собственици на недвижим имот от 800 кв.м., част от който е и процесната реална част въз основа на договор за доброволна делба от 2001г., в евентуалност – въз основа на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност.

По делото е установено, че към 30.03.2007г., датата на която ищците са придобили правото на собственост върху ПИ № 3246 по плана на „Траката“, е влязъл в сила ПНИ на с.о. „Ваялар“, по който план имотът на ищците е с идентификатор 10135.5230.783 и площ от 561 кв.м. Безспорно е установено, че праводателите на ищците, както и тези на ответниците, не са ползватели на земеделски земи, чието право да е трансформирано в право на собственост или реститути на земеделски земи. Същите са собственици, легитимиращи се като такива на самостоятелно основание, поради което ПНИ представлява кадастрален план, който няма конститутивно или отчуждително действие, поради което не може да промени границите или площта на имотите им. Следователно, имотите на страните следва да имат индивидуализиращите ги белези по предходния кадастрален план, действащ към момента на придобиването им. Съгласно заключението на вещото лице по проведената СТЕ това е плана от 1987г. на в.з. „Траката“. Видно от изготвената от вещото лице комбинирана скица процесната реална част попада извън северната граница на ПИ № 3341 по КП от 1987г. на в.з. „Траката“ и е част от ПИ 3246, и едва с ПНИ е включена в границите на имот с идентификатор 10135.5230.597, собственост на ответниците. По делото липсват данни ответниците да са придобили процесната реална част по силата на транслативна сделка. Ирелевантни са и събраните доказателства досежно постигнато споразумение през 1982г. между праводателя на ответниците – И. Д. и съседите му Т.Ж. и В.С., доколкото евентуалните промени в имотите им следва да е намерило отражение в КП от 1987г. Не се установяват и твърденията им за изтекла в тяхна полза придобивна давност. В хода на съдебното производство ответниците последователно поддържат северната граница на имота им да не е променяна откакто се легитимират като собственици. Тоест, същата следва да бъде ситуирана като по плана от 1987г. Събраните гласни доказателства също не могат да обосноват различен извод, доколкото са източник на промяна на границата, отбеляза от свидетелите със син химикал на приложената на л.74-І скица, която промяна няма отношение към процесната реална част, защрихована с червен цвят на същата скица. 

Установеното наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки налагат извод за основателност на предявения ревандикационен иск и като такъв същият следва да се уважи.

Предвид несъвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските.

Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на въззивниците сторените разноски пред първата инстанция в размер на 1004 лв. и пред настоящата инстанция в размер на 26,90 лв., или общо 1030,90 лв. Съдът не присъжда претендираните от въззивниците пътни разходи, доколкото представените доказателства в тази насока не кореспондират с датата на проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция.

 

По частна въззивна жалба вх. № 60693/24.10.2017г.:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на първоинстанционното дело е ревандикационен иск с цена 899,20 лв., който е отхвърлен и в полза на ответниците е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., редуцирано от претендираните 1000 лв. след своевременно релевирано възражение за прекомерност.

Съобразно задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В случая пред първата инстанция са проведени няколко съдебни заседания, но същите не са обусловени висока правна и фактическа сложност, а от процесуалното поведение на страните и техните процесуални представители. Правилно първоинстанционният съд е намерил за основателно възражението за прекомерност, като е редуцирал претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение в размер, съобразен с Наредба № 1/2004г.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 3157 от 31.07.2017г., постановено по гр. дело № 7360/2015г. на Районен съд – Варна, ХХV-ти състав, с което е отхвърлен предявения от Е.П.Т., ЕГН ********** и И.А.Т., ЕГН **********,*** срещу М.П.Т., ЕГН ********** и А.Н.Т., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците реална част с площ от 6 кв.м. /обозначена в зелен цвят на приложената от вещото лице комбинирана скица, находяща се  на л.302 от дело/ от имот с идентификатор № 10135.2723.597, находящ се в гр.Варна, м. „Траката” с площ по скица от 777 кв.м., а по документ за собственост 800 кв.м., при съседи на имота: имоти с идентификатори № № 10135.2723.974; 10135.2723.783 и 10135.2723.9534, както и частта за присъдените разноски

 

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.П.Т., ЕГН ********** и И.А.Т., ЕГН **********,***, от една страна, и М.П.Т., ЕГН ********** и А.Н.Т., ЕГН **********,***, от друга страна, че Е.П.Т., ЕГН ********** и И.А.Т., ЕГН ********** са собственици на основание договор за продажба от 30.03.2007г., обективиран в НА №73, том I, рег. № 1130, дело № 71/2007г. на нотариус № 434 Юлия Каменова - Костадинова на реална част с площ от 6 кв.м. /обозначена в зелен цвят на изготвената от вещото лице комбинирана скица, приложена на л.302 от първоинстанционното дело/ от имот с идентификатор № 10135.2723.597, находящ се в гр.Варна, м. „Траката” с площ по скица от 777 кв.м., а по документ за собственост 800 кв.м., при съседи на имота: имоти с идентификатори № № 10135.2723.974; 10135.2723.783 и 10135.2723.9534 и ОСЪЖДА М.П.Т., ЕГН ********** и А.Н.Т., ЕГН ********** да предадат на Е.П.Т., ЕГН ********** и И.А.Т., ЕГН ********** владението върху реалната част от имота, на основание чл. 108 от ЗС.

ОСЪЖДА М.П.Т., ЕГН ********** и А.Н.Т., ЕГН **********,*** да заплатят на Е.П.Т., ЕГН ********** и И.А.Т., ЕГН **********,*** сумата от 1030,90 лв. /хиляда и тридесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените съдебно деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 1004 лв. и пред въззивната инстанция в размер на 26,90 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9233 от 11.09.2017г., постановено по гр. дело № 7360/2015г. на Районен съд – Варна, ХХV-ти състав, с което е отхвърлена молбата на М.П.Т., ЕГН ********** и А.Н.Т., ЕГН ********** за изменение на решение № 3157 от 31.07.2017г., в частта на разноските.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: