Р Е
Ш Е Н
И Е
№269
24.06.2021г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Г. Динкова КАН дело № 234 по описа
за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Районна
потребителна кооперация – гр.Гурково против
Решение № 260100 от 11.03.2021 г., постановено по АНД № 68/2021 г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора за нарушение на
Кодекса на труда. В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при
неправилно приложение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
поддържа, че съдът не е обсъдил възраженията му против издаденото НП и постановеният акт е немотивиран. Счита, че
в нарушение на закона за идентични по вид административни нарушения в
качеството му на работодател са дадени предписания, за неизпълнението на които
са издадени множество актове за установяване на административни нарушения с
една и съща правна квалификация. Твърди, че дадените предписания съставляват
един административен акт и съответно неизпълнението на предписанията на
контролния орган представлява едно съставомерно деяние, за което се следва
налагането на една административни санкция. Намира за приложима в случая
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед спецификата на деянието и условията, при
които е извършено. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да са постанови друго, с което обжалваното НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по
касационната жалба Дирекция «Инспекция по труда» - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт М., оспорва
жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде
потвърдено и претендира разноски пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и предлага съдебното решение на Районен
съд - Казанлък да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е
развило по жалбата на Районна потребителна кооперация /РПК/ гр.Гурково против Наказателно постановление № 24-002826/ 03.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора, с което на РПК гр.Гурково,
на
основание чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 лв., за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по
спазването на трудовото законодателство на 03.12.2020г. по представени
документи е установено, че РПК Гурково, в качеството му на работодател не е
изпълнила в определения срок до 02.11.2020г. задължително предписание, дадено
от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с Протокол
за извършена проверка № ПР2028208/
30.09.2020г., връчен на 06.10.2020г, да изплати уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа от Й. К. Д. за месец май 2020 г. в размер на
1173,35 лв. – чиста сума за получаване за изработените от нея 16 дни през месец
май 2020 г. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ(видно от ведомост за заплати за
месец май 2020 г. на РПК Гурково), съгласно изискването на чл.128, т.2 от
Кодекса на труда“, със срок за изпълнение 02.11.2020 г.
Казанлъшкият районен съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като
наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание
на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна
страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението
писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и
несъмнен начин е установена и доказана описаната в НП фактическа обстановка и
извършването на вмененото на РПК Гурково нарушение - неизпълнение от
работодателя на задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, което правилно е квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от КТ. По съображения за
липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН е потвърдил НП с наложено
наказание в минимален размер.
Решението е постановено в съответствие и
при правилно приложение на закона.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че за идентични по вид административни нарушения на работодателя
РПК Гурково са дадени предписания, за неизпълнението на които са издадени
множество актове за установяване на административни нарушения с една и съща
правна квалификация. Твърди се, че дадените предписания съставляват един
административен акт и съответно неизпълнението на предписанията на контролния
орган представлява едно съставомерно деяние, за което се следва налагането на
една административна санкция. По делото липсват каквито и да е било данни, още
по-малко доказателства, че за неизпълнението на идентични по съдържание
предписания на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора, са съставени десет акта за установяване на административни нарушения
респективно че за едно и също нарушение са наложени десет административни
санкции. Противно на твърдяното от касатора, всяко дадено задължително предписание
на работодателя по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, независимо от начина на неговото
обективиране – в отделен документ или в един документ заедно с други
предписания, представлява отделна принудителна административна мярка – в случая
по отношение на различни субекти, за различен период и различни дължими трудови
възнаграждения. Адресатът на предписанията е разполагал с възможност да ги
оспори, но след като не се е възползвал от нея, те са влезли в сила. Съответно
неизпълнението на всяко от дадените предписания представлява отделно
съставомерно бездействие, квалифицирано като административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ и основание за налагане на административна санкция. В този
смисъл обстоятелството, че работодателят не е изпълнил и други дадени от контролните
органи на Дирекция “Инспекция по труда” задължителни предписания по чл.404,
ал.1, т.1 от КТ за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото
законодателство, не е основание за налагане на обща административна санкция за
всички неизпълнени предписания.
В случая фактически, правно и
доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването
на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по
безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора проверка, РПК Гурково, в
качеството на работодател, не е изпълнило задължително предписание, дадено от
контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на основание
чл.404, ал.1, т.1 от КТ - да изплати на Й. К. Д. уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за м.май 2020г в размер на 1173,35 лв. – чиста сума за
получаване за изработените от нея 16 дни през месец май 2020 г. и обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ,
със срок за изпълнение 02.11.2020г /т. 15 от Протокол за извършена
проверка № ПР2028208/ 30.09.2020г/. Това
релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и с
наложено наказание в минималния предвиден в закона размер.
Съдът е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на обжалваното НП, като въз основа на
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е
направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния
закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като недоказани и
неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в изпълнение
на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното
решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на
подадената жалба. Напълно се споделя становището на съда, че случаят не може да
се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този
вид доколкото от санкционираното лице, чиято е доказателствената тежест, не се
сочат никакви доказателства за обратното.
При формиране на
вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни
действия на въззивния съд, съответно не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдяните касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260100 от 11.03.2021 г., постановено по АНД №
68/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.