№ 315
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Васил Ст. Гатов
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600439 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:32 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдим С. М. Б. – лично и с адв. Р. Д..
Жалбоподателят – подсъдим М. С. Б. – лично и с адв. З. Т..
Жалбоподателят – частен обвинител С. ИВ. О. редовно призована по
телефона не се явява; И. Р. М. не се явява редовно призована, за тях се явява
адв. М. Т..
Адв. Т. – знаят доверителите ми за делото, няма да се явяват.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. Т. – да се даде ход на делото.
Адв. Д. – да се даде ход на делото.
Адв. Т. – да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
1
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Адв. Т. – нямаме искания.
Адв. Т. – нямаме искания.
Адв. Д. – уважаеми съдии, представям допълнително изложение към
въззивната жалба и болничен за отсъствието ми в предходното съдебно
заседание. Имаме доказателствени искания, но не съм ги описала в
допълнението.
От името на подзащитния ми правя искане за извършване на
графологична експертиза за подписа на М.Б. в протокол за разпит на
обвиняем от 27. 03. 2018 г. на л. 14 т. 2 ДП, тъй като в съд. зас. от 19. 12. 2019
г., когато при разпита на подсъдимия в съд. зас. същият е заявил, че подписът
не е негов.
Освен това моля да се допусне до разпит като свидетел К. Л., чиито
показания са прочетени в съдебното производство, за това настоява
подзащитният ми, тъй като този свидетел желаем да се разпита относно
обстоятелството: в колко часа го е видял на инкриминираната дата.
По искане на моя подзащитен отново моля да бъде предявено на другия
подс. М. С. Б. писмо по мярката му, където е направил признания, за да се
запита дали това писмо произхожда от него. Аз не можах да го открия това
писмо, той е бил с друг защитник тогава, в една от мерките му за
неотклонение.
Съдът ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ на защитата да уточни къде точно се
намира писмото.
Адв. Д. - на л. 192 от НОХД.
ПРОКУРОРЪТ – считам, че и трите искания са неоснователни, моля да
ги оставите без уважение. Запознах се с писмото и без значение дали в случая
ще бъде предявено на другия подсъдим писмото или не, доколкото той в
последните си обяснения пред първа инстанция е поддържал версия,
приблизително близка на отразеното в писмото, а на мен, макар и да е малко
въпрос по същество, ми се струва че това писмо е от онези доказателства, за
2
които е направен опит да се изфабрикуват, така че да попаднат в рамките на
тезата на подс. С.Б..
По отношение на искането за почеркова експертиза за подписа на
протокол за разпит също е неоснователно, тъй като там е присъствал адвокат
и нямаме никакви основания да считаме, че подписът не е положен от
подсъдимия.
За разпита на свидетеля, на един човек, на които са прочетени
показанията със съгласието на защитата възразявам, защото едва ли ще каже
нещо ново след 2 години.
Адв. Т. – иска се предявяване на писмено доказателство, неприобщено
по реда на НПК от съдебния състав, не е коментирано в мотивите към
присъдата и въобще не е годно доказателство по реда на НПК. Така че изцяло
възразявам по искането за предявяване на такива доказателства.
Отделно от това съм съгласна с аргументите на държавното обвинение
по другите две искания и считам, че не следва да бъдат уважавани.
Адв. Д. – за подписа в протокола от 27. 03. експертиза искаме.
Адв. Т. – уважаеми апелативни съдии, аз имам резерви само за това
писмо, което, ако въобще го е писал моят подзащитен и незнам при какви
обстоятелства, да кажем извън съдебно заседание за нещо, но прав е
прокурорът, че то съвпада с това, което той каза пред съда, там
констатирахме и противоречия, така че за това имам резерви. За останалите
искания на защитата уважете ги, защото очевидно подсъдимият настоява за
това, защото ако не ги уважите подсъдимият ще остане с впечатлението, че
делото е решено без да се обсъдят всички доказателства по делото. За това
дали подписът е пред защитник или не - за мен е без значение. Както
прецените вие, но за негово успокоение ги уважете. За свидетеля ние се
съгласихме да се четат показанията му, той имаше тогава друг защитник и
очевидно след смяната му се налага това искане. Това е становището ми.
Съдът, след тайно съвещание, намира, че искането на защитата на подс.
С. Б. за назначаване на графологична експертиза на подписа, положен на
протокола за разпит като обвиняем на М.Б. от 27. 03. 2018 г., е
неоснователно. Този протокол е приложен в т. 2 л. 14 ДП и в него изрично е
отбелязано, че по време на разпита е присъствал неговият служебен
3
защитник. В края на протокола изрично е отбелязано, че същият е прочетен и
той удостоверява това с подписа си и нещо повече, изрично е отразено, че
обясненията са записани правилно. Доколко тези обяснения ще бъдат
обсъждани и ценени е въпрос по същество и съдът ще ги преценя при
обсъждане на всички останали доказателства, събрани по делото.
По отношение искането за разпит на свидетеля Л.. Както правилно беше
посочено от прокурора настоящото производство е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по т. 1 и в хода на разпоредителното съдебно
заседание от първоинстанционното производство от страна на защитата е
поискано да протече именно по този ред и е дадено съгласие да не се
разпитват голяма част от посочените от обвинението свидетели вкл. и на св.
К. Л.. С оглед процедурата, която е приложена в хода на ДП показанията на
свидетеля Л. са прочетени в протокола от съдебно заседание на л. 89 гърба от
първоинстанционното производство, така че съдът счита, че няма основания
този свидетел да бъде призоваван за преразпит и неговите показания ще се
преценят, с оглед всички останалите събрани доказателства по делото.
С оглед третото искане на защитата съдът счита, че с оглед гарантиране
правото на защита на подсъдимите няма пречка, ако те желаят, в днешното
съдебно заседание да бъдат поканени да дадат обяснения.
Предвид на горното съдът и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подс. М.Б. и С.Б. да дадат обяснения, ако
желаят.
Подс. М. С. Б. – със снета по делото самоличност.
Разбирам в какво съм обвинен.
Желая да дам обяснения.
Писмото, което се намира на л. 192 от т. 1 на НОХД това писмо аз съм
го писал.
ПРЕДЯВИ СЕ на подс. М.Б. писмо на л. 192 от НОХД.
Подс. М.Б. – на очната ставка, първата или втората очна ставка го писах,
ще излъжа. Тази очна ставка не мога да кажа дали по време на съдебното дело
4
беше или на ДП. Да кажа истината, беше целта да напиша това писмо.
Разказах преди това на съда каква е истината под натиск да го забъркам и
баща ми, преди това на ДП бях казал други истории. Аз го писах това писмо
по време на очната ставка.
Нямам какво друго да кажа.
ДАДЕ СЕ ВЪЗМОЖНОСТ на подс. С. М. Б. да даде обяснения, ако
желае в днешното съдебно заседание.
Подс. С. М. Б. – със снета по делото самоличност.
Разбирам в какво съм обвинен.
Не желая да давам обяснения. Само искам да Ви дам личната ми
защита.
Съдът намира, че са налице основанията на чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 4
НПК да се прочетат обясненията на подс. С. М. Б. в протокола му за разпит в
том 2, л. 43 от ДП в присъствието на защитник, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ обясненията на подс. С.Б. в протокола му за разпит
от 31. 07. 2018 година.
ПРОЧЕТОХА СЕ обясненията на подс. С. М. Б..
Подс. С.Б. – поддържам това, което ми прочетохте. 17:30 – 18 часа,
поддържам и обясненията си относно часа 17:30 – 18:00 ч., че съм занесъл
бабека в клуба на „П.“.
ПРОКУРОРЪТ – нямам други искания.
Адв. Т. – нямам искания.
Адв. Д. – нямаме други искания.
Адв. Т. – нямаме други искания.
Съдът, счете делото за изяснено от фактическа страна и след като се
прочетат и приемат представените писмени доказателства по делото следва да
се обяви за приключило въззивното съдебно следствие и да се даде ход на
съдебните прения.
Предвид на изложеното съдът и
О П Р Е Д Е Л И:
5
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, считам че и двете жалби,
депозирани ред вас са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Що
се касае до частния протест намирам същия за основателен по съображенията,
които ще изложа след малко.
За жалбата на подс. С.Б., тъй като до момента не беше представено
допълнение, пледоарията ми ще започне с доводите посочени от защитника
му по време на пледоариите при първоинстанционното разглеждане на
делото, след което ще премина и към новите доводи в тази жалба.
Първото, което ми прави впечатление е, че както в жалбата, така и пред
първоинстанционния съд в пледоарията, отсъства възражение по
експертизите. Напротив, направено е изявление, че всички тези експертизи
трябва да се приемат като достоверни. Това, че С. не е бил съдружник на
пострадалия, а само се е занимавал със строителна дейност в обекта ми се
струва, че на нещата трябва да се отговори де факто и де юре. Действително
де юре той не е бил съдружник, такъв е бил неговият син, но от свидетелите
става ясно, че човекът, който действително е управлявал бизнеса, ако мога
така да го нарека, който е движел всички неща не само с ремонтите, а и
събиране на оборота, заплати и т. н. е подс. С.Б.. Единствено доказателство в
тази насока, че той не е управлявал реално дружеството са неговите
обяснения, друго няма.
За поставената камера, там теза е, че щом двамата обвиняеми са
предоставили камерата на разследващите - значи не е имало от какво да се
притесняват. Всъщност, от доказателствата може да се заключи, че тя е била
предоставена, защото и двамата са били дълбоко убедени, че тя е бутофорна и
е поставена там от пострадалия само, за да плаши и предпазва. В тази връзка
те са били наясно, в тяхното съзнание, че предоставянето на органите на ДП
няма да помогне за разкриване на истината, но от друга страна ще
демонстрират една добросъвестност, което ще им помогне подозренията
6
срещу тях да бъдат снети. Най-важният въпрос поставен и в пледоарията, и в
т. 1 от жалбата е становището, че от събраните доказателства, от прочита им
не ставало ясно, че С.Б. е действал и има съпричастност към убийството.
Според тази теза той е действал само в първоначалния бой, това което
прочетохме и чухме днес и в показанията в протокола, което се е случило,
след като пострадалият му нанесъл пръв удара в главата. За случилото се в
другото помещение липсват доказателства, освен обясненията на другия
обвиняем, на които не следва да бъде давана вяра, защо - не намерих точен
отговор, но необосновано е твърдението, че обясненията на подс. С.Б. следва
да се кредитират, защото отговарят при съпоставката им с останалите
доказателства. Трудно ми е да посоча поне едно доказателство, което пък да е
в съзвучие с обясненията му. В тази насока ОС е бил изключително подробен
в мотивите си. Несъответствията в обясненията на този обвиняем и другите
доказателства започват още с казаното за нанесен удар от пострадалия в
главата му, видно от видеозаписите удар или блъскане има, но не е в областта
на главата, а на гърдите му. В последствие, през времето неговите обяснения
са крайно различни, взаимно изключващи се на различни етапи на
производството, докато се стига до обясненията пред ОС, когато е било
възможно тези обяснения да се напаснат с всички доказателства, събрани по
делото, така че да изглеждат в някаква степен поне достоверни. В тази връзка
съдът е направил единствено възможния извод, като е кредитирал
обясненията на другия подсъдим от ДП, като достоверни и подкрепящи се с
останалите доказателства в най-голяма степен. Тук не става дума за никакъв
оговор доколкото с обясненията си обв. М. не е прехвърлял отговорност от
себе си върху баща си, а е признал своята вина и участието и на двамата.
Внимателният анализ на показанията на лицата, пребивавали заедно в местата
за лишаване от свобода още един път потвърждават недостоверността на
обясненията на подс. С.Б. и желанието му за напасване на обясненията му с
други доказателствени източници, създадени умишлено от него впоследствие,
според мен.
Не следва да се споделя и внушението на защитата, че наличието на
телефонни повиквания от С. към пострадалия след убийството води до
извода, че той не е знаел какво се е случило с него и затова му е звънял. При
наличие на достатъчно доказателства за авторството, тези позвънявания може
да се преценят само като още един опит да се прикрие извършеното.
7
За квалификацията особена жестокост и особено мъчителен начин ще
взема по-късно становище, когато говоря по втората жалба.
За допълнението към въззивната жалба днес представено, мисля, че
дадох отговор по същество, а за процесуалните нарушения ще кажа, че дори
тези неща, посочени от защитата да са процесуални нарушения, те не са
съществени и това не следва да се отразяват на вашето решение.
По отношение на жалбата на подс. С.Б. прави впечатление, че тя
започва с липса на критика за приетата фактическа обстановка, на М.
извинявам се, но според нея съдът не е отбелязал, че пострадалият е нанесъл
удар на подс. С. и тогава синът му М. се е включил в борбата. Струва ми се,
че това не отговаря на истината, въпросът кой с какво и къде точно е нанесъл
удар, е многократно коментиран в мотивите, както и на л. 88, където съдът е
приел, че пострадалият е блъснал с ръка подс. Б. в областта на гърдите. Що се
отнася до това, че пострадалият се е съпротивлявал и затова е бил пренесен
боят в другото помещение, ми се струва, че това не може да се отрази нито на
квалификацията на деянието, нито на размера на наложеното наказание. Не
може да се черпят доводи в полза на обвиняемите от факта, че пострадалият
се е защитавал, което е изконно право на всеки човек.
По квалификацията, убийство по особено мъчителен начин, което
според защитата не е налице. Основният довод е, че претърпените болки и
страдания от пострадалия и предсмъртни мъки, дори и да са били значителни,
а в тази насока съдебно - медицинската експертиза е категорична, те не са
били изпитани в един по-продължителен период от време, от което следва, че
деянието неправилно е квалифицирано по този по-тежък престъпен състав и
защитата е посочила и едно решение на ВС в подкрепа на това становище, но
и в самата жалба е посочено правилно, че има и достатъчно решения в
обратната посока, които са посочени пък в мотивите на първата инстанция.
За мен е трудно да преценя какво точно според защитата е по-
продължителен период от време, не е ясно над 10 или 20 мин. или повече, но
в крайна сметка доказано по несъмнен начин е, че целият побой е продължил
през един не малък период от време. Броят на ударите е толкова голям, че не
може да се допусне, че всичко това се е случило в един кратък период от
време, няма и никакви доказателства, че всички тези удари са нанесени да
кажем в рамките на 2-5 мин. През този период на пострадалия са били
8
нанесени множество удари и от двамата подсъдими, довели до различни
травматични увреждания – с ръце, с различни предмети по тялото и по
главата. Видно от СМЕ травматичните увреждания са били прижизнени, а
смъртта е настъпила едва след нанасянето на ударите с тъпото на брадвата.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че смъртта е настъпила 4 до 6
сек. след нанасяне на първия удар с брадвата, поради което е изпитвал
значителни по качество и обем мъки само през този период, само в този
отрязък, само в рамките на тези секунди. Болки и страдания всеки човек
изпитва при всеки удар, разбира се не всеки удар води до значителни болки и
страдания, но когато те са значителни по брой и сила всеки следващ удар
засилва степента на причинената обща болка и мъките, някои от ударите са
били със значителна сила и са нанесени с предмети и на места, които вън от
съмнение са причинили тежки страдания. Примерно ударът с греда в областта
на главата и ухото и в слепоочието, в лявата гръдна област, причинил
контузия на сърцето, другите разкъсни рани по главата на пострадалия, извън
тези с брадвите нанесени, насложени един върху друг удари с твърд предмет.
От съществено значение е за тази квалификация заключението на тройната
СМЕ съгласно, която побоят е продължил дълго време, прилагани са
различни техники от обвиняемите, душене, многобройни юмручни удари,
удар на лицето в земята, хващане на краката и събаряне на земята, удар с
дървета греда по главата, в резултат на всичко това пострадалият постепенно
е изгубвал сили и е престанал да се съпротивлява, но е бил все още в
съзнание. Следва да се добавят и първите два удара с тъпата част на брадвата
и последиците от тях и от контузията в сърцето. Най-важното е наличието на
СМЕ, съгласно която константната съдебна практика се намира в основата на
установяване на този квалифициращ признак на деянието убийство. Съдът се
е позовал основателно, според мен, на тази СМЕ като следва да се подчертае,
че и пред първата инстанция, и в пледоариите, и жалбите пред Вас липсва
какъвто и да е опит за оспорване на тази експертиза на установяваните факти
от нея, както липсва и искане за назначаване на допълнителна или повторна
експертиза, ако тя страда от някакъв порок. На практика тя е приета, не е
имало възражения от никой по приемането й и в тази връзка много трудно
към момента, без да има друга експертиза или друго, може да се приеме, че
този признак квалифициращ не е налице.
9
По втората част на жалбата или квалификацията особена жестокост тук
доводите на защитата до някъде се препокриват с изложеното, като в жалбата
се приема, че са налице множество удари по тялото и главата, но
смъртоносният е бил само тези с брадвата по главата на пострадалия и се
прави изводът, че поради тази причина особена жестокост не е налице.
Вторият довод е, че нито брадвата, нито летвата, с която са нанесени
ударите по главата, са били предварително подготвени от двамата подсъдими
и обстоятелството, че те случайно са се намирали там и са станали случайно
оръдие на престъплението. Липсвали и доказателства за желание за мъст. Не
бих се опитал да твърдя, че тези доводи до някъде се отнасят към
квалификацията особено жесток начин. Правилно съдът е приел в мотивите
си, че особена жестокост е налице, когато по интензитет дейността на
извършителите явно надхвърля необходимото за причиняване на смъртта.
Този факт следва да бъде приет за доказан, поради наличието на множеството
удари, на изключително тежки травми по различни места на тялото и главата
на пострадалия. Поради това ми се струва, че може да се установи обективно
какво е било субективното отношение на извършителите към жертвата.
Противното би означавало да приемем казаното от тях за вярно и да приемем
по този начин, че квалифициращият признак особена жестокост не е налице
Тя в случая се изразява освен от дълго продължилия побой, като в нанасянето
са се редували двамата обвиняеми, извинете, но тук е налице нещо като били
са го на почивки, единият го държал – другият го бил, после са се сменяли.
Най-вече обаче тази особена жестокост може да бъде извлечена от ударите с
брадва. Първо, може с основание да бъде поставен въпросът защо е било
необходимо тези удари да са три, според мен и след първия удар, резултатът
щял да е налице. Не е без значение и фактът, че са нанесени на един човек
ударите, чиято съпротива отдавна е била съкрушена. Не се ангажирам със
становище дали смъртта би настъпила без поне един удар, нанесен с брадвата,
но според мен тя би настъпила и след първия удар. Всичко това говори за
едно ожесточение, надхвърлящо многократно необходимото, за да бъде
получен целения от подсъдимите резултат. Не мога по друг начин да
интерпретирам онова доказано обстоятелство, че преди да започне нанасянето
на 3-те удара с брадвата подс. С. се обърнал към сина си и му заповядал да си
обърне главата на другата страна. На самия него му е било ясно какво ще
последва от тези три удара. В тази връзка ми се вижда малко смешно, как да
10
кажа, желанието за запазване под някаква форма на подс. М. да наблюдава
онова, което се върши и това води до извод какво точно е то и дали е било
жестоко или не е било жестоко. Това по доводите на двете жалби.
За частният протест – считам, че същият е основателен и следва да бъде
уважен, поради няколко причини.
На първо място първото, което следва да бъде обсъдено при определяне
вида и размера на наказанието е - биха ли могли целите на чл. 36 НК при
евентуално налагане на някое от трите наказания, посочени в особената част
на НК за това престъпление да изпълнят предназначението си или не?
Правилно в мотивите си съдът е приел, че за да бъде наложено
наказание следва да е налице разпоредбата на чл. 38 ал. 2 НК, заради което
пък трябва да са налице доказателства, че престъплението е изключително
тежко, че са налице едновременно многобройност на съставомерност на
квалифициращи елементи, негативни характеристични данни и не на
последно място и обществения отзвук, предизвикан от престъплението.
Четейки тази част от мотивите ми се струва, че всички тези обстоятелства от
значение за вида на наказанието са налични.
Съгласявам се с доводите в протеста на частното обвинение за това, че
съдът неправилно е приел, че в случая е налице само един квалифициращ
признак. Да, точката, по която са били признати за виновни подсъдимите - т.
6 на чл. 116 е една, но вън от това квалифициращите признаци са два и за тях
аз говорих по-нагоре в пледоарията си. Струва ми се, че протестът следва да
бъде уважен и поради следното: едно, единствено смекчаващо отговорността
обстоятелство е приел съдът за установено за подс. С.Б. и това е неговата
трудова ангажираност. Но смекчаващите и отегчаващи обстоятелства следва
да бъдат приемани не само като общ брой и да се прави някаква аритметика с
тях, макар в случая и това е налице, множество отегчаващи обстоятелства и
едно, единствено смекчаващо, но каква може да е толкова тежестта на
смекчаващото обстоятелство трудова ангажираност. Според мен всеки трябва
да е трудово ангажиран, освен ако не е изпаднал в тежка, трайна
нетрудоспособност.
По тези съображения, мога и други да изложа, но ще оставя на
колежката, защото протестът е неин, считам, че протестът следва да бъде
уважен и присъдата изменена по посочения начин в него.
11
Адв. Т. – Уважаеми апелативни съдии, аз ще Ви моля да уважите
частния протест, жалба, на частното обвинение, подробни аргументи съм
изложила към допълнението към жалбата.
Считам, че наказанието наложено на двамата подсъдими е занижено, с
оглед и процесуалното поведение на С.Б. в целия процес. Считам, че
неговото наказание би следвало да бъде ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР без
ЗАМЯНА, докато наказанието на М., с оглед процесуалното поведение до
приключване на първоинстанционния съд все пак е довело до разкриване на
самото престъпление и неговото наказание би следвало да бъде
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.
Защо считам, че наказанието на С.Б. следва да е ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР
БЕЗ ЗАМЯНА, защото от извършване на деянието до настоящия момент аз не
виждам в нито един момент покаяние, съжаление, вина, а безспорно са
събрани безспорни доказателства във връзка с неговите действия,
прехвърлени на вината на сина си, което е абсолютно морално укоримо, освен
че това е най-тежкото престъпление – лишаване на човек от живота му, моля
да уважите изложените аргументи на защитата в допълнението, като
увеличите размера на наказанията.
Моля да отхвърлите жалбите, като неоснователни по изложените
аргументи от държавното обвинение.
Адв. Т. – Уважаеми съдии, ще моля да уважите жалбата от името на моя
подзащитен и мое име и на бързо, защото тя е доста подробна, ще маркирам
основното в нея.
Действително по фактическата обстановка нямаме бележки, аз казах че
той призна даже повече отколкото е извършил. Тук някакъв укор от страна на
прокурора и не знам уважаемият представител на АП дали е гледал
видеозаписа и там много добре се вижда кой започва физическата разправа
пръв и как протича тя. Това са моите аргументи, на които
първоинстанционният съд е пропуснал малко да се позадълбочи.
Основните ми аргументи са за квалифициращите признаци дали е по
особено мъчителен начин и в условия на жестокост. Да, в съдебната практика
очевидно има противоречие относно това дали следва да има особено
мъчителен начин само по броя на ударите, получени от пострадалия, както
12
отрази уважаемият представител на прокуратурата. Основно да се реши дали
има мъчителен начин на умъртвяване е от СМЕ, основата е тя, тя не дава дори
характера на причиняването на телесните увреждания свързани с
медикобиологичните признаци, какви са – леки, средни и т. н. телесни
повреди. Дават само за ударите по черепа, трите, пръснат череп, и някаква
травма на сърцето, без да има някакви други травми около сърцето. Упрекът
тук е, че защитата е заявила че не оспорва, извинявайте, прокуратурата и
съдът са длъжни да събират доказателства за фактите, които са в полза на
обвинението, така и в полза на защитата. Така че след като ние нямаме 5-10-
15 колко леки телесни повреди, щото така както са описани аз правя някакво
заключение, че се касае за леки телесни повреди, дори тази с удара по главата
с летвата, множество леки телесни повреди, дори и с юмруците, с голи ръце,
пак е за леки телесни повреди. Няма заключение от вещите лица всеки един
от ударите какво би могъл да допринесе за смъртта, с изключение на тези 3
удара евентуално с брадва, която не е намерена, наистина за тежка телесна,
единствено по черепа. Би следвало, според прокуратура, да настъпи смъртта
още след първия удар с тази брадва, но след първия удар пострадалият е
давал още признаци на живот и затова евентуално са последвали вероятно и
следващите, а не защото са изпитвали, който и да му ги е нанасял,
неизмеримо удоволствие да му ги нанася. Очевидно е, че съдебната практика
е противоречива, множеството удари не е достатъчно да се реши, че
пострадалият изпитвал свръхмерни мъки и мъчения, за мен колко е
продължил боя макар и при всички удари от двамата няма, един, два часа,
колко са го били, това не е установено. Освен това, има и съмнения от страна
на вещите лица тази травма около сърцето до какво би могла да доведе. Това
е едно предположение, ние не можем да стъпваме на него. Говорят, че е
възможно да е бил зашеметен, ами ако е така - той изпитвал ли е тези
съразмерно големи мъки, които да осъществят признака на особено
мъчителния начин?
За особената жестокост в теорията има 3 виждания. Едно убийство да е
с особена жестокост се гледа начинът на извършване на деянието, характера
на ударите, оръжието и т. н. Второто се свързва с личността на дееца и каква е
тя. Според вещите лица той не е жесток човек, и третата теоретична
постановка е едно обединение на тези първи два теоретични признака –
начинът на извършване и личността на дееца. В тази насока считам, че
13
първоинстанционният съд не се е задълбал достатъчно да обоснове, че
деянието е с особена жестокост извършено, защото голямата част от броя на
ударите, пак го свързвам със СМЕ, те не са от порядъка на някакви счупвания
да има, прониквания в коремната или гръдната кухина, освен тези три удара
извършени през 2 сек., най-тежките, които са причинили черепно - мозъчната
травма, основната за причиняването на смъртта. Затова считам, че съдът
недостатъчно задълбочено е приел, и не мога да приема укора, че защитата
едва ли не е спала като не е поискала повторна или допълнителна експертиза.
Ами, ако тя е в ущърб на моя подзащитен аз какво ще правя, да го набутам да
му докажа тежката вина ли. Така че нека прокуратурата си върши своята
работа, а ние да си защитаваме клиентите както решим с тях. Така че ще Ви
моля да уважите жалбата ми.
Аз считам, че и размерът на наказанието не е съобразен с
изключителното му процесуално поведение, защото ако още първоначално не
беше признал и посочил къде е хвърлен трупът, какво щеше да разкрие
прокуратурата, защото отчитайки поведението му, това би допринесло и до
разкриването и на други престъпления, за които се чака само на
самопризнание да бъдат разкрити. Така че, уважаеми апелативни съдии, моля
да уважите в пълен размер жалбата ни.
Подс. М.Б. ЗА ЗАЩИТА – съгласен с казаното от адв. Т..
Адв. Д. – Уважаеми г-да апелативни съдии, поддържам жалбата на моя
подзащитен срещу присъдата на ОС по НОХД 1094/2019 г. Ще видите, че
доводите ми основно в жалбата и допълнителното изложение касаят не
толкова квалификациите на деянието, защото защитната ни позиция от
самото начало от ДП и още в съдебната фаза, когато е бил с други защитници
е, че той не е съпричастен към извършване на деянието, за което е признат за
виновен. Поради тази причина аз не съм се спирала толкова на
квалифициращите белези на престъплението по чл. 116, което достатъчно
обстойно направи защитникът на другия подсъдим.
Дали доказателствата по делото водят до категоричния извод дали С.Б.
е участвал и е допринесъл за причиняването, умишленото умъртвяване на
пострадалия М.. Не мога да се съглася с прокурора, че тук видите ли липсват
каквито и да е доказателства в тази насока и всички наши доводи пред ОС не
се подкрепяли от доказателствата. Напротив, ще видите че мотивите на
14
първоинстанционния съд изцяло препокриват фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт и изцяло в тях се възпроизвеждат обясненията
на другия подсъдим и син на моя подзащитен – подс. М. С. Б.. Аз искам да
засегна въпроса дали тези обяснения са кредитирани правилно от
първоинстанционния съд? Ще видите на първо място, че на 19. 12. 2019 г. в
съдебно заседание, когато е давал обяснения подс. М. С. Б., ще видите
първоинстанционният съд е прочел обясненията му, дадени в ДП, като в
протокола от 27. 03. 2018 г. за разпит на обвиняем, подсъдимият заявява, че
подписът на част от страниците не е негов и макар и да поискахме
графологична експертиза и колегата пред ОС го е поискал, както и сега, не бе
установено дали подписът е на М.Б.. Това по един съществен начин опорочава
извода, че тези обяснения следва да бъдат кредитирани. Обстоятелството, че
бил присъствал и защитник не води до извода, че страниците не могат да
бъдат заменени. Считам, че това обстоятелство следваше да бъде проверено,
за да може и двамата подсъдими, да знаят че всичко, което те правят като
възражения е проверено и водят до законосъобразност на изводите на ОС.
При прочитане обаче обясненията на този подсъдим – М. С. Б., съдебният
състав не е посочил основанието от НПК, въз основа на което основание
следва да се прочетат обясненията му. Аз смятам, че това е едно съществено
процесуално нарушение, довело до накърняване правото им на защита, което
води и до опорочаване на съдебния акт и води до връщане на делото за ново
разглеждане.
Подобно е сторено и в съдебното заседание на 28. 10. 2019 г., когато
съдът е пристъпил към прочитане показанията на голяма част от свидетелите
– Р.; Ц.; Б.; Ф. Б.; И. Д.; Р. Б.; Ю. Н.; К. Л.; К.; Х.; ИВ. Г., изброила съм ги, и
пристъпил е към разпит на тези свидетели без да се посочи правното
основание, на което се прочитат показанията им. Смятам, че така отново е
допуснато съществено процесуално нарушение довело до накърняване
правото на защита, което води до порок на процесуалните правила и е довод
за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане. Това са ни основните доводи.
Първоинстанционното производство неправилно е протекло по реда на
чл. 371 т. 1 макар и да има съгласие на страните за прочитане показанията на
свидетели и вещи лица, тъй като според мен следваше да се проведе съдебно
15
следствие за изясняване на обективната истина, и тези свидетели и най-вече
за свидетеля К. Л., който свидетел поискахме да се разпита непосредствено и
устно пред вас, считам че по този начин са накърнени правото на защита на
подсъдимите, защото не се извърши непосредствено разпит пред тях на важен
свидетел какъвто е св. Л., чиито показания са прочетени, без да се посочва
правното основание, заявява за часа на убийството, че моят подзащитен е бил
с него в заведение „С.“ и моят подзащитен няма как да е бил на мястото на
извършване на инкриминираното деяние. Не се съмнявам в неговите, но
трябваше съдът да се убеди устно и непосредствено за това дали са
достоверни показанията му.
За фактическата обстановка, за която прокурорът твърди, че са
категорични доказателствата за съучастието на подс. С.Б. в инкриминираното
деяние, е, кое е толкова категорично освен обясненията на другия подсъдим,
дадени в ДП и впоследствие отказал се от тях и дал други, различни по
съдържание, в които вече заявява, че баща му С. не е съучастник в
инкриминираното деяние. Основното доказателство, за което прокурорът
пледира е за камерата, на която се виждало започването на побоя от подс. С. и
нанасянето на ударите към пострадалия. Тук отново считам, че е опорочен
този запис, защото виждате от доказателствата по делото, че има разминаване
в часа на записа и от тук ни се поражда съмнение защо има разминаване и
дали не е манипулиран записът и защо този запис е категорично
доказателство за съпричастност на подс. С.Б..
Наличието на кръв на обувката на моя подзащитен също води до
съпричастност на С.Б. в инкриминираното деяние. Аз смятам, че в своите
обяснения, които и вие днес прочетохте, обяснява от къде е тази кръв по
обувката му и участието му приключва до там. Считам, че следва да се
кредитират тези му обяснения, защото те съвпадат с на другия подсъдим,
които той е дал в съдебно заседание по НОХД. Не са налице категорични
доказателства, да, има много медицински експертизи, психиатрични и
психологични експертизи, които ние не сме оспорвали, защото това не е наше
задължение, травматичните увреждания са си травматични увреждания,
оспорваме единствено и само, че тези травматични увреждания, причинили
инкриминирания резултат, а именно умъртвяването, са причинени от подс. С.
М. Б.. Поради тази причина и всичко изложено в допълнението си, аз смятам
16
че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена и се
постанови нова, с която да се признае подзащитният ми за невинен по чл. 116
вр. чл. 115 НК.
По отношение обстоятелството, че днес се поиска от представителя на
АП да бъде уважена жалбата на частното обвинение и да бъдат увеличени
наказанията за моя подзащитен от 20 години лишаване от свобода на
доживотен затвор без замяна, тъй като липсвали обстоятелства
характеризиращи се като добри характеристични данни. Аз не мога да се
съглася, няма нито един довод, че е с висока степен на обществена опасност и
се налага да се увеличи наказанието му в един такъв размер. Това наказание,
определено от първоинстанционния съд беше поискано от представителя на
ОП, който е водил цялото ДП и участва в съдебното производство пред ОС,
той самият поиска такива наказания, които бяха уважени от съда. Право е на
частното обвинение да обжалва, но не видях да бъде посочен нито един
довод, че вие трябва да налагате такива тежки наказания и на двамата
подсъдими. Аз съм на мнение, че тези наказания са завишени и не съм
посочила доводи в жалбата, защото позицията ни е, че С. М. Б. няма участие
и желаем да бъде оправдан.
Ако прецените, че са налице съществени процесуални нарушения
каквито аз считам, че са допуснати, ще моля да отмените присъдата и върнете
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд Пловдив.
ПРОКУРОРЪТ – няма да реплекирам, просто ще допълня пледоарията
си в частта за наказанието. Казаното от мен потвърждавам, че е изцяло в сила
за подс. С.Б.. Не съвсем така стоят нещата с другия подсъдим, т. е. със сина
му. Безспорно там са налице обстоятелства, които признавам с ръка на
сърцето, че са смекчаващи и би могло да се разсъждава дали в тази част
жалбата да бъде уважена или не, но ми се ще да Ви кажа, че няма шанс този
човек да бъде превъзпитан докато е под крилото на баща му. Единствената му
възможност е да бъде далеч от него, в тази връзка и следва да бъде
ориентирано и наказанието му.
Подс. С.Б. ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Представям писмени бележки, като лична защита.
Подс. М.Б. ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с казаното от адвоката ми.
17
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
С. М. Б. – подкрепям искането на адвокатите и моля да го уважите.
М. С. Б. – съжалявам за станалото и моля да ми намалите присъдата.
Съдът, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе със съдебен акт в срок.
Заседанието се закри в 12:54 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18