Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е
№ ……………/05.07.2021 г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХХХІІІ с-в, в публично съдебно заседание на
втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията адм.д.№ 969/2021 г по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
В
обстоятелствената част на искането се излага твърдение, че на 01.11.2019
г. при полагане на труд към фирма „Интерком“ по производство на поцинковани профили, И. е получил увреждане на лекия си крак, довело впоследствие до ампутацията му под
коляното. От тази дата И. той не е работил, но твърди, че е продължило
приспадане по чл. 41 , ал.3 от НК / два работни дни се считат за три дни лишаване
от свобода/. Подателят на искането счита , че му се дължи трудово
възнаграждение около 150 лв. месечно . Бездействието по изплащане на
възнаграждение за труд според И. е нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и се иска
неговото прекратяване .
В съдебно
заседание лишеният от свобода се явява лично и поддържа искането си.
Ответникът –
началник на затвора гр. Варна , редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за
установено следното по административноправния спор от фактическа страна:
К. Е.И. *** наказание „ лишаване от
свобода“ за срок от 7 години по
присъда на Софийски градски съд по нохд. № 5673/2016 г. /л. 21 от делото/.
Със заповед №
37/02.04.2018 г. на началника на
затвора- Варна на К.И. е възложено
полагане на доброволен неплатен труд като общ работник в цех „Профили“ , а със
последваща заповед № 108/27.09.2018 г. на ответника на основание чл.
163 и чл.164 от ППЗИНЗС той е преназначен на платен труд
в същия цех. / л. 22 и 23 /.
В проведеното
открито съдебно заседание на 02.07.2021 г. К.И. заявява ,че от 01.11.2019 г. до
настоящия момент не е полагал труд по време на изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Представено от началника на затвора гр. Варна извлечение за приходи на лишения от свобода К.И. дава
сведение , че за периода 01.09.2018 г.- 25.05.2021 г. последно молителят е
получил на 05.11.2019 г. възнаграждение за положен труд през м. октомври 2019
г. в размер на 180.84 лв. / л. 24-27/.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да
иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл. 3.
Петитумът на
отправеното към съда искане от К.И. е за
прекратяване на бездействие на началника на затвора по изплащане на трудово
възнаграждение считано от 01.11.2019 г.
Получаваното
от И. възнаграждение за труд, който полага в затвора гр. Варна , не е трудово
възнаграждение, не е обезщетение по трудово правоотношение, пенсията или
стипендията , не е обезщетение по социалното осигуряване, включително за
безработица или социалните помощи, предоставяно от държавния или общинския
бюджет. И. изтърпява наказание лишаване от свобода и не се намира в трудово
правоотношение, съответно не получава трудово възнаграждение.
Според чл.41,
ал.1 от НК изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с
подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели
превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната
професионална квалификация.
Новелата
на чл.77, ал.1 от ЗИНЗС гласи ,че по време на изтърпяване на наказанието
лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл.78, ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по
поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част
определена със заповед на министъра на правосъдието, но не по-малко от 30 на
сто от възнаграждението за изработеното.
В
случая не е налице трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда,
доколкото в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в
трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното
ресоциализиране.
Предвид
представените от ответника писмени доказателства се установи истинността на
твърдението на И. , че след 01.11.2019 г. по време на изтърпяване на наложеното
му наказание „ лишаване от свобода“ не е получавал възнаграждение за труд
. Неговото фактическо твърдение в проведеното
открито съдебно заседание ,че не е полагал труд считано от 01.11.2019 г.
представлява признание на неизгоден на страната юридически факт.
Дори и
правоотношение по полагане на труд от К.И. да не е трудово, субективното
материално право на възнаграждение възниква само срещу
изпълнено задължение за полагане на труд , а данните по делото сочат
липса на положен труд . В тази връзка няма неоснователно бездействие на началника
на затвора гр. Варна по изплащане на възнаграждение за труд на К.И..
В
обобщение подаденото искане е лишено от основание и следва да се отхвърли .
Мотивиран
от изложените съображения съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането
на К.Е.И. с ЕГН:**********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
затвора гр. Варна , за прекратяване на
бездействието на началника на затвора
гр. Варна от 01.11.2019 г. по изплащане на възнаграждение за труд.
Разпореждането
може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му, пред тричленен състав на
варненския административен съд.
Препис от
разпореждането да се изпрати на страните по делото.
Административен съдия: