Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1343 / 03.07.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 104 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.И.Н.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 50, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. Л.М. *** срещу Наказателно постановление № 388531 – F425695 от 11.12.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП
– гр. Варна, с което на жалбоподателя Н., на основание разпоредбите на чл. 180,
ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 9256, 51 лева за това, че на
20.08.2018 г. в ТД на НАП – гр. Варна е извършена проверка, възложена с
Резолюция № 032691801627464/ 07.08.2018 г. във връзка с подадено от Н.И.Н., с
ЕГН: **********, в т.ч. ЕТ „Ниди – 66 – Д – Н.Н.“, с
ЕИК: ********* Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС – 0000 – 0044837/
07.08.2018 г., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и приключила с акт за
регистрация по ЗДДС № 030421801708988/ 20.08.2018 г., връчен на 20.08.2018 г.
по електронен път на деклариран електронен адрес за кореспонденция. Проверката обхваща всички доходи на задълженото лице, във всичките му
качества – физическо лице и ЕТ. При проверката е установено, че ЕТ „Ниди – 66 –
Д – Н.Н.“, с ЕИК: ********* има реализиран облагаем
оборот над 50000 лева (50171, 50 лева), на 18.07.2018 г. от ресторантьорска
дейност – снек бар. Съгласно действащият чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС
„когато оборотът е достигнат за период не по – дълъг от два последователни
месеца, вкл. текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7 – дневен срок
от датата, на която е достигнат оборота, като задълженото лице е следвало да
подаде заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в срок до 25.07.2018 г., а
заявлението е подадено на 07.08.2018 г., след изтичане на законоустановения
срок. Проверяваното лице е регистрирано по ЗДДС на 20.08.2018 г. – датата на
връчване на Акт за регистрация № 030421801708988/ 20.08.2018 г. Лицето дължи
данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50000
лева, от датата, на която е надвишен оборота, до датата на която е регистрирано
от органа по приходите, т.е. за периода от 18.07.2018 г. до 19.08.2018 г.,
лицето има реализиран оборот от извършена ресторантьорска дейност в размер на
55 539 , 06 лева, като приходите постъпват в брой и се отчитат чрез ЕКАПФ,
въведен в експлоатация на 30.04.2018 г., като дължимият неначислен ДДС е в
размер на 9256, 51 лева – нарушение на чл. 180, ал. 2 от Закона върху данъка за
добавената стойност.
Жалбоподателят Н.И.Н. намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и навежда твърдения,
че установената фактическа обстановка не кореспондира изцяло с действително
настъпилите факти, което е довело до неправилна правна квалификация на
нарушението. Жалбоподателят подчертава в своята въззивна жалба, че отговаря на
действителното фактическо положение обстоятелството, че заявление за
регистрация по ЗДДС № 030421801708988 е подадено от него на 07.08.2018 г., но според него дължимия данък е начислен точно за периода
18.07.2018 г. – 19.08.2018 г. Поради тази причина счита, че нарушението е
неправилно квалифицирано от административно – наказващия орган и моли за отмяна
на наказателното постановление.
В проведеното на 08.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 104 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, жалбоподателят Н.И.Н. не се явява лично, а се представлява от своя
процесуален представител адв. Л.М. ***, който моли за отмяна на наказателното
постановление, подчертавайки, че са налице условията за приложението на чл.
180, ал. 3 от ЗДДС, но в случая би било недопустимо в хода на съдебната фаза да
бъде променена правната квалификация на извършеното нарушение.
В проведеното на 08.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 104 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител гл. юрисконсулт Петинка Николова, която акцентира в
своята пледоария, че от събраните доказателства по един категоричен начин се
установява нарушението по чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, но същевременно
самата тя признава, че дължимия данък е начислен в срока, предвиден в чл. 180,
ал. 3 от ЗДДС, поради което и тази норма е напълно приложима.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На 20.08.2019 г. В.М.С. – ст.
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна и св. Д.Ф.Д. – гл. инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършили проверка по спазване на финансовото
и данъчното законодателство на задълженото лице Н.И.Н., който осъществявал
търговска дейност като ЕТ „Ниди – 66 – Д – Н.Н.“, с
ЕИК: *********. Конкретния повод за извършване на проверката било депозираното
на 07.08.2018 г. в ТД на НАП – гр. Варна
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № ДДС – 0000 – 0044837/
07.08.2018 г. от лицето Н.И.Н..
В хода на проверката
инспекторите по приходите в ТД на НАП – гр. Варна установили, че задълженото
лице осъществява търговска дейност като едноличен търговец и стопанисва снек
бар „Рай“, находящ се в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, като в обекта
функционира 1 бр. ЕКАПФ, въведен в експлоатация на 30.04.2018 г.
Св. Д. и ст. инспектор С.
установили също така едноличният търговец има реализиран облагаем оборот в
размер на 50 171, 50 лева. Същият е достигнат за период не по – дълъг от
два последователни месеца (за периода месец 06/2018 и месец 07/ 2018) на дата
18.07.2018 г.
Преценявайки, че задълженото
лице Н.И.Н., действащ и като ЕТ „Ниди – 66 – Д – Н.Н.“
не е депозирал в срок до 25.07.2018 г. заявление за регистрация по ЗДДС и с
това свое поведение, в частност бездействие е нарушил разпоредбите на чл. 180,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност, на 17.10.2018 г. В.М.С.
съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала задълженото лице Н.И.Н. за нарушение на посочените правни норми.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, като на 11.12.2018 г. Директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, наложил на жалбоподателя Н. административно
наказание „глоба“ в размер на 9256, 51 лева за извършено нарушение на чл. 180,
ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност.
По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено
по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи,
че вмененото във вина на жалбоподателя Н. нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
На практика във въззивната
жалба, а впоследствие и в хода на съдебната фаза на производството, въззивникът Н. и неговия процесуален представител адв. Л.М.
не оспорват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, която впрочем беше
приета за установена и от съда. Поради тази причина е безпредметно извършването
на детайлен анализ на всяко едно доказателство поотделно.
Все пак следва да се
отбележи, че съдът изцяло кредитира констатациите на инспекторите по приходите Д.
и С., обективирани в акта за регистрация по ЗДДС № 030421801708988/ 20.08.2018
г. и от които е видно, че на 18.07.2018 г. търговецът е достигнал оборот от
50 171, 50 лева, поради което и в същия този момент за него е възникнало
задължение в 7 – дневен срок да депозира заявление за регистрация по ЗДДС пред
съответната териториална дирекция на НАП.
От писмените материали,
съдържащи се в кориците на административно – наказателната преписка се
установява, че на 07.08.2018 г. жалбоподателят по електронен път е депозирал в
ТД на НАП – гр. Варна заявление за регистрация по ЗДДС, което е получило вх. № вх.
№ ДДС – 0000 – 0044837/ 07.08.2018 г. – обстоятелство, което се признава
безусловно в самата въззивна жалба.
При условие, че търговецът е
достигнал оборот над 50000 лева на 18.07.2018 г., очевидно е, че задълженото
лице е закъсняло с депозиране на заявлението за регистрацията си по ЗДДС,
поради което и съвсем правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност.
Същевременно обаче според
съда в съвсем приложима санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС,
която предвижда, че при нарушение по ал. 1 и ал. 2, когато регистрираното лице
е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева, а при повторно нарушение – не
по-малко от 400 лева.
Видно от представената наред
с въззивната жалба справка – декларация за ДДС от 14.09.2018 г. на задълженото
лице и Протокол за начислен данък за доставки на стоки или услуги от 20.08.2018
г., данъка върху добавената стойност е бил начислен в предвидения и очертан от
разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС срок, поради което и според съда в
действителност жалбоподателят Н. има законово право да се възползва от по –
благоприятната санкционна разпоредба, а именно нормата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.
При това условие, размерът на
административното наказание „глоба“, което следва да бъде наложен на
жалбоподателя Н.И.Н. следва да бъде в размер на 462, 82 лева
Според съда в конкретния
случай разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН е неприложима. В крайна сметка
закъснението, с което задълженото лице е депозирало своето заявление за
регистрация по ЗДДС не е рамките на ден, два или три, а е в рамките на около
две седмици, което предвид динамичния характер на обществените отношения,
свързани с данъка върху добавената стойност не може да се приеме за
пренебрежително малко закъснение.
Съдът не споделя възражението
на адв. М., че не е ясно мястото, в което развива стопанска дейност задълженото
лице. Действително в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление единствено е посочено, че приходите на търговеца
са от ресторантьорска дейност, упражнявана в снек бар, без да е посочено
неговото наименование и местонахождение (в случая снек бар „Рай“ в к.к. „Св.
Св. Константин и Елена“), но този пропуск на актостатвителя и административно –
наказващия орган по никакъв начин според съда не е накърнил правото на защита
на санкционираното лице. В крайна сметка от акта за регистрация по ЗДДС се
установява, че търговецът развива стопанска декност в един единствен обект, има
регистриран и въведен в експлоатация един единствен брой ЕКАПФ, поради което и
липсата на прецизност от страна на административно – наказващия орган в случая
не може да се приеме за толкова тежко нарушение, което едва ли не до такава
степен е опорочило административно – наказателното производство, за да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че следва Наказателно
постановление № 388531 – F425695 от 11.12.2018 г.,
издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна да бъде изменено в санкционната си част, като наложеното административно
наказание „глоба“ бъде намалено до размер от 462, 82 лева и същото да бъде
наложено на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 388531 – F425695 от 11.12.2018 г., издадено от
Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на Н.И.Н., с
ЕГН: **********, с адрес: ***№ 50, на основание разпоредбите на чл. 180, ал. 2
вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 9256, 51 лева нарушение на чл. 180,
ал. 2 от Закона върху данъка за добавената стойност, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ до
размер от 462, 82 лева и го НАЛАГА на
основание чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: