№ 3348
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110214933 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. И. от гр***** срещу наказателно
постановление № 24-4332-007346/08.04.2024г., издадено от Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което: 1/За нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр. ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1,
т.3, б.”в” ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5
ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на
14.10.2023г., около 19,15 часа, неизвестен водач, управлявайки лек автомобил
„Тойота Селика 2000” с ДК ******, в гр.София, по път Е871, с посока на
движение от гр.Перник към гр.София и на около 300м преди бензиностанция
„Газпром”, поради несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя,
реализирал последователно пътно-транспортно произшествие в лек
автомобил „Ситроен Ксантия” с рег.№ *********, нанасяйки материални
щети на задната му част, като вследствие на удара лекият автомобил „Ситроен
Ксантия” с рег.№ ********* отскача и удря спрелия лек автомобил „БМБ
1
525Д” с рег.№ ********, който се намирал пред него, като вследствие на удара
са нанесени материални щети на задната част. След това напуснал мястото на
пътно-транспортното произшествие без да уведоми службата за контрол на
МВР по територия.
Жалбоподателят оспорва наказателно като твърди, че автомобилът, на
който бил собственик, бил противозаконно отнет няколко дни преди
възникналото пътно-транспортното произшествие. Твърди, че липсвали
достатъчно обстоятелства по нарушението – не били посочени мястото и
времето на деянието, в противоречие с фактическите обстоятелства било
посочено, че не изпълнил указанията на СДВР и че напуснал мястото на
пътно-транспортното произшествие. Моли съда да отмени наказателно
постановление № 24-4332-007346/08.04.2024г., издадено от Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в хода на съдебното производство чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Представя
писмени бележки.
Въззиваемият СДВР-ОПП се явява в съдебно заседание, оспорва
въззивната жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
евентуално заплатени разноски за адвокат. Представя писмено
становище.
Видно от писмо № УРИ № 433200-103258/04.10.2024г. на СДВР,
наказателно постановление № 24-4332-007346/08.04.2024г. е връчено на
24.09.2024г. Жалбата е депозирана в деловодството на СДВР на 30.09.2024г. - в
законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка:
На 14.10.2023г., около 19,15 часа, С. М. И. управлявал собствения си
лек автомобил „Тойота Селика 2000” с ДК ******, в гр.София, по път Е871, с
посока на движение от гр.Перник към гр.София. На около 300м преди
бензиностанция „Газпром”, поради несъобразена скорост с пътните условия,
жалбоподателят реализирал пътно-транспортно произшествие с движещия се
2
пред него лек автомобил „Ситроен Ксантия” с рег.№ *********, управляван
от свидетеля В. М. Г.. От силния удар лекият автомобил „Ситроен Ксантия” с
рег.№ ********* увеличил скоростта си и ударил намиращия се пред него лек
автомобил „БМБ 525Д” с рег.№ ********, управляван от свидетеля А. А. Ч.и.
Въпреки възникналото пътно-транспортно произшествие водачът на лекия
автомобил „Тойота Селика 2000” с ДК ****** не спрял, а увеличил скоростта
и избягал от мястото на деянието без да уведоми службата за контрол на МВР
по територия.
На място били изпратени свидетелите А. В. Д., В. И. Н. и М. Е. С. -
***** към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, които извършили проверка по
случая. След разговор с водачите на претърпелите материални щети
автомобили - свидетелите Г. и Ч.и – установили марката и регистрационния
номер на автомобила, предизвикал пътно-транспортното произшествие.
Данните били докладвани на ОДЧ при 06 РУ-СДВР и било разпоредено
издирвателните мероприятия да продължат.
След като получила тази информация свидетелката Д. Б. С. –
полицейски служител - по упътване на ОДЧ при 06 РУ-СДВР се насочила с
патрулния автомобил към района на Княжево. Процесният автомобил,
предизвикал пътно-транспортното произшествие бил намерен изоставен пред
бар „Шишарка”. Свидетелката установила повреди по предната броня на
автомобила, характерни за механизма на причиняване на щетите по лекия
автомобил „Ситроен Ксантия” с рег.№ *********.
В същото време след дадено разпореждане на ОДЧ при 06 РУ-СДВР
свидетелят С. посетил УМБАЛСМ „Проф.Н.Й.Пирогов”, където бил приет за
лечение водачът на лекия автомобил „Тойота Селика 2000” с ДК ******, с
наранявания по лицето и горните крайници. Същият отрекъл да е собственик
на лекия автомобил, но след справка проверяващият установил, че лицето е
собственик на автомобила, за който се твърдяло да е предизвикал пътно-
транспортното произшествие. Полицейските служители посетили мястото,
където бил открит изоставеният автомобил и се убедили, че това е
автомобилът, причинил щетите по лекия автомобил „Ситроен Ксантия” с рег.
№ *********. Върнали се в болничното заведение и провели беседа с
жалбоподателя, след което свидетелят С. изготвил протоколи за ПТП №
874207 и № 874208.
3
Въз основа на протоколи за ПТП № 874207 и № 874208 и
декларациите от другите участници в пътно-тронспортното произшествие –
свидетелите В. М. Г. и А. А. Ч.и - свидетелят С. А. Д. – *** при ОПП-СДВР
съставил акт за установяване на административно нарушение Серия АД №
0582987/01.03.2024г., в който субсумирал установените нарушения под
разпоредбите на чл.20, ал.2, чл.123, ал.1, т.3, б.”в” и чл.188, ал.1 ЗДвП. Актът
за установяване на административното нарушение бил връчен на нарушителя
на датата на съставянето му. Жалбоподателят не възразил при връчването му и
не се възползвал от правото на възражение срещу констатациите в АУАН в
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Административно-наказващият орган въз основа
на акта за установяване на административно нарушение издал наказателно
постановление № 24-4332-007346 /08.04.2024г., с което: 1/За нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП наложил на С. М. И. глоба в размер на 200 лв., на основание
чл.179, ал.2, пр. ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП - глоба
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121к-13180 /29.10.2019г.
и 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и Заповед рег.№ 513з-
586/26.01.2017г. на Директора на СДВР/, акт за установяване на
административно нарушение Серия АД № 0582987/01.03.2024г. и наказателно
постановление № 24-4332-007346/08.04.2024г. на Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ при СДВР са издадени от оправомощените за това
длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН /една
година от извършване на нарушението/ и е предявен на нарушителя.
Наказателно постановление № 24-4332-007346/08.04.2024г. е издадено в 6
месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Поради тези причини съдът приема, че при съставяне на НП
административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон.
Основният аргумент на жалбоподателя, с който претендира за
4
неоснователност и незаконосъобразност на обжалваното НП, е отричане на
авторството на деянието, тъй като според твърденията му бил в обективна
невъзможност да го управлява – автомобилът му бил откраднат.
В тази връзка съдът съобрази изисканото писмено доказателство –
писмо рег.№ 433200-70642/20.06.2025г. на ОДМВР-Перник, от което е видно,
че е обявена за общодържавно издирване регистрационната табела на лекия
автомобил „Тойота Селика 2000” с ДК ******, като мярката е обявена на
11.12.2023г. по заявление на собственика на лекия автомобил, депозирано на
същата дата/л.96/. Това събитие е настъпило след датата на възникналото
пътно-транспортно произшествие /14.10.2023г./, поради което твърдението е
необосновано и е в противоречие с фактическите обстоятелства.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля М. Е. С.,
който след проведените издирвателни мероприятия установил жалбоподателя,
приет за лечение в здравно заведение заради получени наранявания по лицето
и горните крайници. Лицето дало неверни данни, че не е собственик на лекия
автомобил, причинил настъпването на пътно-транспортното произшествие,
което твърдение е било оборено от данните от проверката в масивите на СДВР
относно собствениците на МПС. Свидетелят е извършил проверка и на
щетите по автомобила, причинил пътно-транспортното произшествие, имайки
предвид показанията на потърпевшите водачи на засегнатите МПС и огледа на
автомобилите. Съобразявайки поведението на жалбоподателя с обективните
находки по автомобилите и показанията на другите участници в пътно-
транспортното произшествие е достигнал до единствения съобразен с
фактическите обстоятелства извод за авторство на пътно-транспортното
нарушение в лицето на С. М. И..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Ч.и, които са
очевидци на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Свидетелят Г.
има ясен спомен за нанесения удар от лекия автомобил, движещ се на висока
скорост след него. Ясен спомен за механизма на възникване на пътно-
транспортното произшествие с неговия автомобил има и свидетелят Ч.и.
Показанията на двамата свидетели са логични и безпротиворечиви помежду
си. Кореспондират с декларациите и на двамата водачи на засегнатите МПС,
както и с издадените от тях декларации и съставените от полицейските
служители протоколи за ПТП.
5
В показанията си свидетелите А. В. Д., В. И. Н. и М. Е. С. –
полицейски служители – потвърждават констатациите, възпроизведени от тях
в двата протокола за ПТП, които са изготвени на базата проведените беседи с
пострадалите водачи на леки автомобил, както и на техните декларации.
Констатациите за настъпилото ПТП в протоколи за ПТП № 874207 и
№ 874208 са възпроизведени в акт за установяване на административно
нарушение Серия АД № 0582987/01.03.2024г., респ. наказателно
постановление № 24-4332-007346/08.04.2024г.
Нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП поставя изискване към водачите на
пътните превозни средства при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно § 6, т.30 ЗДвП, за да се квалифицира едно деяние като пътно-
транспортно произшествие, следва винаги да са настъпили щети в процеса на
движение на МПС.
Видно от протоколи за ПТП № 874207 и № 874208 имуществените
вреди, причинени на лек автомобил „Ситроен Ксантия” с рег.№ *********,
лек автомобил „БМБ 525Д” с рег.№ ******** и лек автомобил „Тойота Селика
2000” с ДК ******, са подробно описани.
Съдът намира, че свидетелските показания на В. М. Г. – водач на
лекия автомобил „Ситроен Ксантия” с рег.№ ********* - подкрепят
констатациите на административнонаказващия орган за извършено нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДвП. Показанията и на другия потърпевш – макар автомобилът,
управляван от него, да не се е движил непосредствено пред управлявания
автомобил от жалбоподателя- също е бил въвлечен в предизвиканото пътно-
транспортно произшествие чрез опосредения от удара от лек автомобил
„Ситроен Ксантия”, респ. от неправомерно поведение на водача на лекия
автомобил „Тойота Селика 2000” с ДК ******.
Поради тази причина съдът приема, че водачът на лек автомобил
„Тойота Селика 2000” с ДК ****** е причинил с поведението си настъпването
6
на пътно-транспортното произшествие, нарушавайки разпоредбата на чл.20,
ал.2 ЗДвП.
Констатирайки административното нарушение за АНО е следвало
корелативното задължение за налагане на административни наказания.
Видно от санкцията по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвПза извършеното
нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП се предвижда наказание глоба във фиксиран
размер от 200 лв. Налагайки административното наказание в посочения
размер съдът намира, че АНО законосъобразно е наложил наказанието за
констатираното нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
По отношение на нарушението начл.123, ал.1, т.3 ЗДвП съдът намира:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП гласи, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а)
да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Видно от протоколи за ПТП № 874207 и № 874208 и свидетелските
показания на В. М. Г. и А. А. Ч.и, виновният водач на лек автомобил „Тойота
Селика 2000” с ДК ****** е напуснал мястото на възникналото пътно-
транспортно произшествие без да изчака контролните органи.
От субективна страна водачът на автомобила, предизвикал
настъпването на ПТП, е действал с пряк умисъл – съзнавал е, че е допуснал
ПТП – управляваният от него автомобил е намерен на друго място, бил е
изоставен, при разговора с полицейския служител в УМБАЛСМ
„Проф.Н.Й.Пирогов” е заявил, че причината за получените наранявания е
нанесен побой от друго лице.
Съдът намира, че свидетелските показания, съпоставени с
7
доказателствата по административната преписка, подкрепят констатациите на
административнонаказващия орган за извършено нарушение по чл.123, ал.1,
т.3, б.”в” ЗДвП.
Констатирайки административното нарушение за АНО е следвало
корелативното задължение за налагане на административно наказание.
Видно от санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП законодателят е предвидил
налагането на две кумулативни наказания - глоба в размер от 50 до 200 лв. и
лишаване на водача на МПС от правото да управлява МПС за срок от 1 до 6
месеца. Определяйки размера на наложената санкция АНО е съобразил
липсата на отегчаващи вината обстоятелства и размерът на щетите. Налагайки
наказанието в размер –средния – глоба от 100лв. – АНО е издал
законосъобразен акт.
Наказателно постановление № 24-4332-007346/08.04.2024г. като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и претенцията на
административнонаказващия орган за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, същата е основателна. Жалбоподателят
следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
007346/08.04.2024г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на С. М. И. от гр.*****, *****, са наложени,
както следва: 1/За нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП е наложено глоба в размер
на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр. ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. М. И. от гр.*****, *****, да заплати на СДВР разноски
по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
8
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9