Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 68 по описа за
2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на И.С.И. с ЕГН ********** *** против Решение за отказ за издаване на свидетелство за
управление на МПС на Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - Шумен. В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на постановление отказ,
аргументирани с твърдението, че визираното в решението наказателно
постановление е погасено по давност, съответно оспорващият не дължи заплащане на наложената с него
глоба. Въз основа на изложените аргументи моли отказът на административния орган
да му издаде свидетелство за управление на МПС да бъде отменен като
незаконосъобразен, съответно същият да бъде задължен да издаде СУМПС. В съдебно
заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен процесуален представител
адв.Н.к.от ШАК, като заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на
атакуваното решение. Излага подробни аргументи за недължимост на наложената
глоба, поради изтекла погасителна давност, въз основа на които моли за отмяна
на обжалвания акт.
Ответната страна – Началник
сектор «Пътна полиция», представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И.С.,
оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е
издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на
посоченото в него материално – правно основание. Моли за решение, с което
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският
административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин вх.№ 7453/27.11.2019г., подадено от И.С.И. до сектор «Пътна
полиция» - Шумен с искане да му бъде издадено СУМПС. Заявлението било
придружено с изискуемите документи – Удостоверение за здравословно състояние на
водач / кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС;
декларация от лицето, че не притежава СУМПС; квитанция за платена такса за
издаване на искания документ.
Видно от
приложените към преписката доказателства, на гърба на представеното заявление,
заявителят вписал следния текст «запознат съм, че в тридневен срок трябва да
донеса платежно нареждане за НП 16086900 от 28.08.2016г.»
С писмо рег. №
869000-17671/28.11.2019г. началник сектор «Пътна полиция» изискал информация от
ТД на НАП - Варна, офис Шумен досежно наличие на образувано изпълнително дело
срещу лицето И.С.И., като при положителен отговор да посочи дали към ИД е
включена глоба по НП № 16-0869-001942/24.08.2016г. на началник сектор «ПП» -
Шумен; изискуема ли е тази глоба и в какъв размер е същата.
С писмо изх.№ С190027-178-0038374/06.12.2019г.
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Шумен уведомил началник сектор
«Пътна полиция» – Шумен, че за посоченото лице е образувано ИД *********/2018г.
на 07.02.2018г. НП № 16-0869-001942/24.08.2016г., с което е наложена глоба в
размер на 2000,00 лева е присъединена по изпълнителното дело. Към датата на
отговора няма постъпили суми за разпределение.
Въз основа на
получената информация и предвид липсата на представени от лицето доказателства
за заплащане на глобата, началник сектор «Пътна полиция» постановил Решение за
отказ за издаване на СУМПС по заявление с вх.№ 7453/27.11.2019г., подадено от И.С.И.,
поради наличие на неплатени глоби за нарушения по ЗДвП, за които не са изтекли
сроковете за изпълнение и не са погасени по давност.
Решението е връчено
на неговия адресат на 31.12.2019г.
Несъгласен с
постановения отказ И.С.И. подава настоящата жалба пред Административен съд –
Шумен с искане за неговата отмяна.
Жалбата е подадена
на 13.01.2020г., видно от положеното пощенско клеймо върху пощенския плик,
находящ се на л.7 от делото.
По делото е
представена административната преписка по издаване на обжалваното решение.
Процесуалният представител на ответната страна представя в съдебно заседание
наказателно постановление № 16-0869-001942/24.08.2016г., издадено от Началник група
в сектор «Пътна полиция» към ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.174, ал.3
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на И.С.И. е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 2000 лева и «лишаване от право да управлява МПС»
за срок от 24 месеца. Видно от същото, наказателното постановление е връчено на
04.11.2016г. и е влязло в законна сила на 12.11.2016г.
Във връзка с
образуваното съдебно производство по АД № 68/2020г. на ШАдмС, административният
орган е отправил ново запитване до ТД на НАП – Варна, офис Шумен с оглед
изясняване на обстоятелството дали глобата, наложена с въпросното наказателно
постановление е погасена по давност или същата е изискуема и дължима от лицето
(писмо рег.№ 869000-1380-03.02.2020г. – л.34).
С писмо изх.№
С200027-178-0003675/04.02.2020г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна,
офис Шумен, сочи че към датата на отговора задължението не е погасено, както и
няма постъпили суми за разпределение.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не
се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства,
представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е Решение за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС
на Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – Шумен, постановено по заявление
с вх.№ 7453/27.11.2019г., подадено от И.С.И.. Доколкото с акта се засягат права
и законни интереси на жалбоподателя, съдът намира, че същият подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Оспорването е направено от надлежна страна –
адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок от неговото връчване, при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
При извършения
контрол за валидност на оспореното решение
съдът констатира, че същото е издадено от Началник сектор «Пътна полиция»
при ОД на МВР - гр.Шумен. Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от
министъра на вътрешните работи, свидетелство за управление на МПС се издава от
звената «Пътна полиция» при СДВР и ОДМВР според постоянния адрес на лицето. В
случая И.С.И. ***, съответно същият се води на отчет в сектор «Пътна полиция»
при ОДМВР – Шумен, с оглед на което началникът на сектор «ПП» - Шумен се явява
материално и териториално компетентен орган да се произнесе по подаденото
заявление.
Актът е издаден при
липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в
предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава съществените
реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. В решението е
посочено наименованието на органа, който го е издал, както и адресатът на акта.
Посочено е и фактическото основание за издаването му, а именно – наличието на
незаплатена изискуема глоба в размер на 2000 лева, наложена с наказателно
постановление №16-0869-001942/24.08.2016г. на сектор «Пътна полиция» - Шумен по
ЗДвП, както и правното основание – чл.159, ал.2 от ЗДвП, съгласно който не се
издава свидетелство за управление или негов дубликат, както и отнетото СУМПС не
се връща до заплащане изцяло на дължимите от лицето глоби. Решението съдържа
ясна разпоредителна част – отказ да се издаде СУМПС по подаденото заявление
предвид наличие на неплатени глоби за нарушения по ЗДвП, за които не са изтекли
сроковете за изпълнение и не са погасени по давност като публично държавно
вземане.
Извършената от съда
проверка не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения по
издаване на административния акт, които биха могли да обосноват отмяната му по
чл.146, т.3 от АПК. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36
от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. По повод подаденото заявление е
извършена проверка не само в база данни АИС АНД, но и е отправено нарочно
запитване до публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Информацията, съдържаща се в получения отговор от НАП е възпроизведена в
обстоятелствената част на издадения акт. Въз основа на изложеното съдът приема,
че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати нарушения на
административно производствените правила, които да бъдат определени като
съществени и които да мотивират неговата отмяна.
С оглед изложеното решението
се преценява като удовлетворяващо изискванията за валиден индивидуален
административен акт - постановен от компетентен орган, в предвидената от закона
форма и при липса на съществени процесуални нарушения.
Решението за отказ
за издаване на СУМПС е постановено при спазване на относимите материално-правни
разпоредби и съблюдаване целта на закона. Административният орган, съобразно регламентирания
в чл.7 от АПК принцип на истинността, изискващ административните актове да се
основават на действителните факти от значение за случая, както и да се извършва
преценка на всички релевантни факти и доводи, правилно е интерпретирал
обстоятелствата по делото, което е довело до правилно приложение на материалния
закон, поради следните съображения:
По делото няма спор
по фактите, а именно, че административната процедура е надлежно инициирана с
подаване на заявление по образец, придружено с необходимите документи, както и
че посоченото в обжалвания отказ наказателно постановление, издадено за
нарушение по ЗДвП, е влязло в сила на 12.11.2016г. и глобата по същото не е
платена.
Спорът е правен и
се свежда до това доколко административният орган правилно е приложил
разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗДвП и дали заявителят има дължима глоба, както
е посочено в процесното решение.
Съгласно чл.159,
ал.2 от ЗДвП не се издава свидетелство за управление на моторно превозно
средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до
заплащане изцяло на дължимите от него глоби. Видно от нормативния текст,
задължително изискване за издаване на СУМПС е липсата на задължение за плащане
на глоби. По отношение на жалбоподателя е налице Наказателно постановление №16-0869-001942/24.08.2016г.,
издадено от началник група в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, с което е наложена
глоба в размер на 2000 лева за нарушение на ЗДвП. Наказателното постановление е
влязло в сила на 12.11.2016г., като наложената
глоба не е платена.
На основание чл.170, ал.2
от АПК при оспорване на отказ за издаване на административен акт, оспорващият
трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Следователно
в тежест на жалбоподателя И.С.И. е доказването на визираните в
материалноправната норма предпоставки за издаване на СУМПС - в случая
изпълнението на изискванията на чл.159, ал.2
от ЗДвП. Оспорващият не твърди, че е платил наложената глоба. Същият
заявява, че са налице предпоставките за погасяване по давност на задължението,
произтичащо от влязлото в сила наказателно постановление. Това негово твърдение
не е подкрепено с никакви доказателства. Жалбоподателят не представя документ,
издаден от публичен изпълнител, удостоверяващ погасяване на публичното
задължение.
От друга страна –
видно от материалите по делото, преди издаване на обжалвания отказ, Началникът
на сектор «Пътна полиция» е извършил необходимата проверка относно наличието на
неплатени глоби не само в АИС АНД, но е изискал и информация от ТД на НАП –
Варна. С писмо изх.№ С190027-178-0038374/06.12.2019г. публичен изпълнител при
ТД на НАП – Варна, офис Шумен е уведомил административния орган за наличието на
изискуемо задължение, произтичащо от въпросното наказателно постановление.
Оспореният акт – решение за отказ за издаване на СУМПС на началник сектор
«Пътна полиция» при ОД на МВР – Шумен е мотивиран именно с наличието на
непогасено задължение за глоба по посоченото НП. От приложеното по делото
заверено копие на НП № 16-0869-001942/24.08.2016г. е видно, че същото е влязло
в законна сила, като липсват доказателства, че наложената с него глоба е платена
или задължението е погасено. Следователно, оспореният административен акт е
издаден в съответствие с разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗДвП, която съдържа
забрана за издаване на СУМПС по отношение на водач, който не е заплатил изцяло
дължимите от него глоби. Предвид изложеното издаденият на цитираното правно
основание отказ на началник сектор «Пътна полиция» – Шумен да издаде СУМПС по
заявление, подадено от И.С.И., обективиран в обжалваното решение, е
законосъобразен, а подадената жалба е неоснователна и недоказана, поради което
следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на
изложението и с оглед упорито поддържаните от оспорващия доводи, че глобата по
визираното в процесния акт наказателно постановление е погасена по давност,
съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприети спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече
нова давност. В чл.82, ал.3 от ЗАНН е предвидено, че независимо от спирането
или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако
е изтекъл срок надвишаващ с ½ срока по ал.1. Според чл.82, ал.4 от ЗАНН
разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането ѝ в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. В
процесния случай е очевидно, че наказателното постановление е изпратено за
събиране от органите на НАП и съобразно отразеното в писмото, изпратено от
публичния изпълнител, задължението не е погасено, както и няма постъпили суми
за разпределение. В този смисъл са неоснователни доводите на жалбоподателя относно
вида на вземането и за погасяване по давност на задължението за заплащане на
глоба, наложена с въпросното наказателно постановление. Този въпрос следва да
бъде поставен за разглеждане пред публичния изпълнител, на когото наказателното
постановление е изпратени за събиране. Възраженията за изтекла давност следва
да бъдат направени именно в административно производство по издаване на акт за
погасяване на задължения, което е от компетенциите на съответните органи при ТД
на НАП.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Същият съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, като в хода на
административното производство не са допуснати нарушения на производствените
правила. Решение за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС на
Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – Шумен, постановено по заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин вх.№
7453/27.11.2019г. съответства на материалния закон и неговата цел, поради което
подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от
спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
придружителното писмо, с което се изпраща преписката и поддържано в съдебно
заседание от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.4
от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като
съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр.Шумен
(в чиято структура е началник сектор към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна
полиция»), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на И.С.И. с ЕГН **********
*** против
Решение за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС, постановено
от Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – Шумен по заявление за издаване
на документ за самоличност на български гражданин вх.№ 7453/27.11.2019г.
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен сума в размер на 100 (сто) лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: