Р Е Ш
Е Н И Е № 1134
В ИМЕТО НА НАРОДА
16.07.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи юни две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 7619 по
описа за 2019 година
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 474269-F505947 от 31.10.2019 г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности„ – Пловдив в Централно управление на
НАП – гр.Пловдив, с което на „АСС -
СИНКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица,
Стопански двор № 1, представлявано от А.А.С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева
за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/,
вр. чл.118, ал.8 и ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционна норма от чл.185, ал.2, изречение ПЪРВО
вр. ал.1 от ЗДДС, в чл.185, ал.2, изречение ВТОРО вр. ал.1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената на
жалбоподателя имуществена санкция от 3000 лв. на 500 лв.
ОСЪЖДА „АСС - СИНКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перущица, Стопански двор № 1, представлявано от А.А.С., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 66,67 лева
/шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 474269-F505947 от 31.10.2019 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП –
гр.Пловдив, с което на „АСС - СИНКО“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица,
Стопански двор № 1, представлявано от А.А.С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/
лева за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
/Наредбата/, вр. чл.118, ал.8 и ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят „АСС - СИНКО“ ЕООД, по
съображения, изложени в жалбата,
не оспорва фактическите констатации,
касаещи нарушението. Моли съда процесното наказателно постановление да бъде
отменено с твърдение, че случаят е маловажен на осн.чл.28 от ЗАНН или изменено
с приложение на чл.185, ал.2, изр. последно във вр. с ал.1 от ЗЗДС във връзка с
твърдението, че нарушението не е довело до неотчитане на приходи. В съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от процесуалния си представител – адв. И. С., който поддържа
жалбата и направените с нея искания.
Административнонаказващият
орган – ЦУ на НАП Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от юрк. П., който пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F505947 от 26.08.2019г. е
издаден по повод извършена проверка на 14.08.2019г. в търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ведомствена бензиностанция, находящ се в
гр. Перущица, Стопански двор 1, стопанисван от „АСС - Синко " ЕООД за това,
че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал.12 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ не е спазило изискванията на цитираната наредба, като
не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП ЕСФП от дата
01.07.2019 г.
При
извършената проверка се установило, че лицето извършва зареждане на течни
горива по чл.118, ал.8 от ЗДДС на превозни средства за собствени нужди /пътно
строителна техника/ от 5 броя стоящи на собствената си тежест пластмасови
съдове с вместимост от 1000 литра всеки, съдържащи течно гориво – дизел
/съответно съд 1-0 литра, съд 2-400 литра, съд 3-650 литра, съд 4-700 литра,
съд 5-750 литра – общо 2450 литра/, като не използва ЕСФП за отчитане на
заредените количества гориво. При анализ на представените документи е
установено, че за м. август лицето е получило по документи 5954 л. дизелово
гориво, и е изразходило 3504 л., което надхвърля разрешеният годишен разход от
2000 л., с 1504 л. От началото на годината до момента на проверката е получило
85067 л.
Направена
била справка в информационния масив на НАП - програмен продукт на „ФУДВ“, при
която се установило, че за конкретния обект няма монтирано, въведено в
експлоатация и използвано регистрирано в НАПЕСФП от дата 01.07.2019 г. до
датата на проверката – 14.08.2019 г.
Нарушението
било прието за извършено и констатирано на 14.08.2019 г. при осъществената
проверка, документирана с протокол серия АА № 0029303/14.08.2019г., ведно със
събраните доказателства към него.
Така
установеното от актосъставителя и свидетел по делото В.И.П. било квалифицирано като
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр.
чл.118, ал.8 и ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на
представляващ дружеството.
В
срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения от жалбоподателя, с които
същият не оспорва установените в хода на проверката факти, но предвид факта, че
деянието не е довело до неотчитане на приходи за Фиска, моли или за приложение
на чл.28 от ЗАНН, или за налагане на санкция по чл.182, ал.2, изречение второ
вр. ал.1 от ЗДДС. Тези възражения били приети за неоснователни от административнонаказващия
орган /АНО/ с мотив, че е висока принципната обществена опасност на деянието.
Било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание,
актосъставителят В.И.П. потвърждава авторството на АУАН и направените
констатации в него. В допълнение свидетелят потвърждава и констатацията си, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и
непротиворечиви на останалия доказателствен материал, още повече ясното и
изрично становище на жалбоподателя, че е съгласен с констатациите в АУАН и в
НП.
След като се запозна с всички
представени по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира следното от
правна страна:
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
жалбоподателят „АСС - Синко " ЕООД е нарушил нормативен акт по прилагане
на чл. 118 от ЗДДС и конкретно чл. 7, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.
за монтиране, въвеждане в експлоатация и регистриране в НАП ЕСФП.
Действително
при извършената проверка на 14.08.2019г. в стопанисван от жалбоподателя обект –
търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ведомствена бензиностанция,
находящ се в гр. Перущица, Стопански двор № 1, е констатирано, че лицето не е
спазило реда за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП фискално
устройство /ЕСФП/ при положение, че количеството ползвано от същия гориво за
собствени нужди го е задължава от 01.07.2019 год. да осигури ЕСФП на обекта си.
От друга страна, безспорно в случая се установи, че същото това нарушение не е
довело до неотразяване на приходи. Това изрично се потвърждава с показанията на
св.П. пред съда. Неговите показания следва да се кредитират в това отношение –
липсват надлежни констатации и ангажирани доказателства за обратното. Дори с
възражението си по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят е обърнал внимание на административнонаказващия
орган в тази насока, а същият не е опровергал това твърдение.
При това
положение настоящият съд намира, че неправилно, в нарушение на материалния
закон е наложена санкцията на жалбоподателя. Същият е наказан на осн.чл.182,
ал.2 от ЗДДС, изречение първо. Съгласно този текст за нарушения на чл.18 ЗДДС
или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на същия
член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от
300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева.
Съгласно
второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите
лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за
юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500
до 2000 лева.
Следователно,
фактът на обективно извършеното нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., и фактът, че същото не е довело до неотчитане на приходи, следва
да се обвържат със санкцията по чл.185, ал.2, изречение второ във вр.с ал.1 от ЗДДС, касаеща по-леко наказуемо нарушение.
С
оглед на горното така обжалваното НП следва да се измени на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН като се приложи
посоченият по-горе закон за по-леко наказуемо нарушение.
При
определяне размера на имуществената санкция съдът съобрази на първо място, че
АНО в обжалваното НП, макар неправилно да е приложил закон за по-тежко
наказуемо нарушение е определил същата в предвидения за него минимум от 3000
лв. Същевременно нито в АУАН, нито в НП, нито пред съда са формулирани
твърдения и/или са представени доказателства за такива факти, обременяващи
нарушението на наказаното лице, които налагат по-строго наказване от минимално
предвиденото.
Ето
защо НП следва да се ИЗМЕНИ като се преквалифицира приложената санкционна норма
на чл.185, ал.2, изречение ПЪРВО вр. ал.1 от ЗДДС в тази по чл.185, ал.2,
изречение ВТОРО вр. ал.1 от ЗДДС и се намали наложената на жалбоподателя
имуществена санкция от 3000 лв. на 500 лв.
В
тази връзка и на основното искане на жалбоподателя НП да се отмени като касаещо
маловажен случай на административно нарушение по см.на чл.28 от ЗАНН следва да
се отговори, че от една страна превишението на разрешените обеми гориво, които
годишно могат да се ползват без въвеждане на ЕСФП, е значително, а от друга
страна не е пренебрежимо кратък срокът, в който субектът практически е
консумирал самото нарушение. Ето защо по отношение на това искане жалбата се
явява неоснователна.
По
делото жалбоподателят не е доказал разноски и не претендира такива.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна – юрк. П., е представил списък с разноски
за юрисконсултско възнаграждение на стойност 120 лв., изчислено съгласно чл.63,
ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ от
01.01.2006 г.
Съгласно
чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
завишена нито фактическа, нито правна сложност – от една страна жалбоподателят
не е оспорил фактите на нарушението, а от друга страна за разглеждането на
делото беше проведено едно открито съдебно заседание с продължителност от 11
минути (от 14:31 ч. до 14:42 ч.), в което беше разпитан един свидетел. Ето защо
като справедлив размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт по това
дело следва да се възприеме минимумът от 80 лв.
Същевременно,
съдът намери претенцията на жалбоподателя за отмяна на НП за частично
основателна, като намали размера на наложената имуществена санкция. Съгласно
препращащата норма на чл.144 АПК, приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Следователно
по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в размер
на 66,67 лева. За заплащане на същото следва да бъде осъден жалбоподателят „АСС
– Синко“ ЕООД. Разноските по аргумент и от т. 6 от допълнителните разпоредби на
АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган - Националната агенция за приходите.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ