РЕШЕНИЕ
№ 2031
гр. Бургас, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д. П. С.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Д. П. С. Гражданско дело № 20242120104738
по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. В. Х. с ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ***, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков - Казанджията”, №4-6,
представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов
Вълчев, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата не
му дължи следните суми: 11 788, 38 лв., представляваща главница, 4296, 42
лв. - неолихвяема сума, 14 104, 33 лв. - лихви, 14, 80 лв. допълнителни
разноски, 138, 00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 2515, 70 лв. – такса с
включен ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ, 1042, 88 лв. – разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, вещо лице, пазач и др., претендирани по
изпълнително дело №20248020400155, по което е взискател, последното
образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2013 г., издаден по
ч.гр.д.№933/2013 г.
Ищецът сочи, че по силата на подлежаща на изпълнение Заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№933/2013 г. по описа на БРС, бил издаден
изпълнителен лист от 15.02.2013 г., с който била осъдена да заплати солидарно
заедно с други лица, на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 11788, 38 лв. главница,
2729, 82 лв. – лихви за периода 30.07.2011 г. – 07.02.2013 г., 1498, 74 лв. –
наказателни лихви за периода 02.11.2011 г. – 07.02.2013 г., 55 лв. – заемни
такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
1
окончателно изплащане на вземането.
Твърди се, че с посочения изпълнителен лист през 2013 г. било
образувано предходно изпълнително дело при ЧСИ Н. Г., по което предходно
изпълнително дело извършвала плащания известно време така, както били
отбелязвани на гърба на самия изпълнителен лист. От 2015 г. плащанията
били преустановени. От тогава до 2024 г. не била търсена за абсолютно
никакви действия от страна на съдебния изпълнител, нито от взискателя.
Налице било пълно бездействие от страна на всички участници в
изпълнителното производство, като изминали повече от пет години от
момента на последното действие, което се изразявало в извършено от нейна
страна частичо плащане.
Вместо изпълнителното дело да бъде прекратено, съдебният изпълнител
въз основа на същия изпълнителен лист образувал друго изпълнително дело
от друг взискател – „ОТП Факторинг България“ ЕООД, който бил заместен по
– късно от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Легитимацията на взискателя по новото
изпълнително дело била въз основа на договор за цесия.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на
ответника, че ищцата К. В. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***, не му
дължи следните суми: 11 788, 38 лв., представляваща главница, 4296, 42 лв. -
неолихвяема сума, 14 104, 33 лв. - лихви, 14, 80 лв. допълнителни разноски,
138, 00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 2515, 70 лв. – такса с включен
ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ, 1042, 88 лв. – разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, вещо лице, пазач и др., претендирани по
изпълнително дело №20248020400155, по което е взискател, последното
образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2013 г., издаден по
ч.гр.д.№933/2013 г. Претендират се и разноските, направени в исковото
производство. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.
Сочи, че на дружеството е прехвърлено вземане в размер на главница –
3657, 46 лв., лихва – 6322, 35 лв. и разноски в размер на 206, 93 лв., поради
което посочените суми в исковата молба не отговаряли на действително
претендираната сума от ответника за събиране на която било образувано
изп.д.№155/2024 г. по описа на ЧСИ Н. Г., като материалният интерес на
делото следвало да бъде съобразен с действителния такъв.
Излага, че докато е траел изпълнителния процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по
т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от
когато било обявено за загубила сила ППВС №3/1980 г. Приложение намирали
постановките на т.3 от ТР №2/2023 г. от 04.07.2024 г.
Сочи, че следва да бъде взето предвид, че частичното погашение
прекъсва давността за цялото вземане на кредитора и поставя начало на нова
погасителна давност за него, защото плащането на единния дълг на части в
2
случая е обусловено само от ниските финансови възможности на длъжника.
Следвала да намери приложение разпоредбата на чл.116, б. „а“ от ЗЗД и всяко,
направено по делото на ЧСИ Г. частично плащане да се зачете като извършено
с конклудентни действия признание за наличие на целия дълг. Признанието на
вземанията било основание за прекъсване на погасителната давност, защото
длъжникът не оспорва вземането и изрично заявява, че дължи определена
парична сума. Затова и бездействието на кредитора не било осъдително и не
следвало да се наказва с лишаването му от право на съдебна защита и на
принудително осъществяване на вземането. Позовава се на съдебна практика в
този смисъл.
Твърди се, че в хода на новообразуваното изпълнително дело №155/2024
г. било поискано извършването на изпълнителни действия, били заплатени
дължмите за това авансови такси, като в хода на процеса били предприемани
множество действия, доказателствата, за които се намирали в кориците на
изпълнителното дело.
Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендират се разноските. Прави
доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че със Заповед №668 за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, длъжниците К. В. Х., Д. Д.К. и М.Н.Б. е
разпоредено в условията на солидарност да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД по
договор за кредит от 30.05.2006 г. следните суми: сумата в размер на 11788, 38
лв. – главница, сумата в размер на 2729, 82 лв. – лихва за периода от
30.07.2011 г. до 07.02.2013 г., сумата от 1498, 74 лв. – наказателна лихва за
периода 02.11.2011 г. до 07.02.2013 г., сумата от 55 лв. – заемни такси, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.02.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 892, 88 лв. Въз основа на посочената заповед срещу К. В.
Х., Д. Д.К. и М.Н.Б е издаден изпълнителен лист от 15.02.2013 г. за сумите,
посочени в цитираната по – горе заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК.
Въз основа на посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №20138020400181 по описа на ЧСИ Н. Г..
Заверено копие /с електронен подпис/ от същото е представено като
електронен документ по настоящото дело. По делото е представено и заверено
копие от изпълнително дело №20248020400155 по описа на ЧСИ Н. Г. като
електронен документ. Последното е образувано след преобразуване на
първото изпълнително дело, след конституирането на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК ********* като взискател въз основа на представения по делата
договор за цесия, ведно с приложенията към него и уведомления на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД.
3
Съдът намира, че представянето на електронен документ на електронен
носител е допустимо, съгласно и разпоредбата на чл.184 от ГПК. Видно от
същата, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на
хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е
длъжна да представи документа на електронен носител. По аргумент на
противното, от посочената разпоредба следва, че представянето на
електронния документ на хартиен носител като препис е изключение, от което
следва, че няма каквато и да е било пречка да бъде представен електронния
документ на електронен носител.
Към исковата молба е приложена покана за доброволно изпълнение,
изпратена до ищцата К. В. Х., за задължения по изпълнително дело
№20248020400155 към взискателя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като е посочено,
че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№933/2013 г. по описа на РС –
Бургас, е осъдена да заплати олихвяема сума в размер от 11788, 38 лв., ведно
със законната лихва, която към момента била в размер на 14 104, 33 лв. и
неолихвяема сума в размер от 4296, 42 лв.
Заедно с копие от изпълнителните дела, посочени по – горе, от съдебния
изпълнител по делото са представени и приети като писмени доказателства
справка за размер на дълга по изпълнително дело №20248020400155, видно от
която към момента задължението на К. Х. е в общ размер от 7439, 54 лв., от
която сума в размер на 3425, 24 лв. като неолихвяема сума, сумата от 3657, 46
лв. като олихвяема сума, лихви в размер на 138, 78 лв., както и
пропорционална такса с ДДС в размер на 218, 06 лв. Видно от справка за
размера на дълга по изпълнително дело №20138020400181, задълженията на
К. Х. по това изпълнително дело към момента е в общ размер от 14 107, 52 лв.,
от която сума в размер на 283, 20 лв. като неолихвяема сума, сумата от 7850,
79 лв. като олихвяема сума, лихви в размер на 5427, 61 лв., както и
пропорционална такса с ДДС в размер на 545, 92 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По допустимостта:
Искът по чл.439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу
материалната законосъобразност на принудителното изпълнение. Той е
предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на
предприетото срещу него изпълнение по конкретно образувано изпълнително
дело. Следователно защитата на длъжника в рамките на производството е
насочена срещу точно определено вземане, по конкретно изпълнително дело,
срещу конкретен взискател, който е конституиран като такъв по конкретното
дело.
В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о. е
посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не
дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство
4
/на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Следва да се посочи, че по
отношение на производството, образувано по повод на предявен иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК, при наличие на цесия на вземането е налице
специфика по отношение на правния интерес и надлежните страни в процеса.
Принципно надлежни страни в изпълнителния процес са лицата, които са
посочени в изпълнителния лист като кредитор и длъжник по вземането.
Разпоредбата на чл.429,ал.1 ГПК урежда изключенията от това правило, като
регламентира разпростирането на субективните предели на изпълнителния
лист и спрямо лица, които не са посочени в него, но притежават надлежна
легитимация да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на
изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването
на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по
изпълнителния лист. Надлежна пасивна процесуална легитимация по иск с
правно основание чл.439 от ГПК в случаите на цесия, има само взискателят,
който е придобил вземането след неговото прехвърляне, тоест цесионерът. /
Определение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о., ТК,
Определение № 1079 от 1.03.2018 г. на САС по в. гр. д. № 509/2018 г./.
В настоящия случай е цедирано част от вземането, което е видно от
приложените към отговора на исковата молба, както и от представените и
съдържащи се в „кориците“ на изпълнително дело №20138020400181 и
изпълнително дело №20248020400155 писмени доказателства. От същите се
установява, че вземането на ответното дружество е в размер на главница –
3657, 46 лв., лихва по изпълнителния лист – 3664, 75 лв., законна лихва –
2657,60 лв., както и разноски в размер на 206, 93 лв.
Видно е, че с молба от 25.08.2021 г., ответното дружество е поискало
конституиране въз основа на сключен договор за цесия като взискател по
изпълнително дело №20138020400181, както и връчване от страна на
съдебния изпълнител на уведомлението за извършената цесия. С
разпореждане от 26.08.2021 г. съдебният изпълнител е конституирал „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело.
С молба от 09.09.2021 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало да бъде
коригиран размера на дълга, за който същото дружество е конституирано, като
се посочи, че вземането на дружеството е в размер на главница – 3657, 46 лв.,
лихви в общ размер от 6584, 47 лв., както и разноски в размер на 206, 93 лв. С
протокол от 16.05.2024 г., съдебният изпълнител е приеобразувал
изпълнително дело №20138020400181 в изпълнително дело
№20248020400155.
Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато
съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на
който последният може да поиска образуване на изпълнително производство
/Така Решение № 50041 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 20/2022 г., I т. о./.
5
Видно е, че в настоящия случай, кредиторът се легитимира въз основа на
договор за цесия и изпълнителния лист, но вземането му не е цялото,
обективирано в посочения по – горе изпълнителен лист, а само една част. За
тази част, която е цедирана, длъжникът по изпълнителния лист има правен
интерес да води срещу ответното дружество отрицателен установителен иск
по чл.439 от ГПК.
По изложените по – горе съображения, следва производството по делото
да бъде прекратено за сумите, които са над претендираните от взискателя по
изпълнително дело №20248020400155 /ответното дружество/, доколкото
същият се легитимира като носител именно на вземане в размер на главница –
3657, 46 лв., лихва по изпълнителния лист – 3664, 75 лв., законна лихва –
2657,60 лв., както и разноски в размер на 206, 93 лв. Посочените суми
представляват част от тези, за които е издаден и изпълнителен лист от
15.02.2013 г. по ЧГД №933/2013 г. по описа на Районен съд – Бургас. Липсва
правен интерес от установяване на недължимост на сумите над тези,
претендирани от взискателя и ответник в настоящото производство, доколкото
същият не твърди, а и се установява, че не е носител на вземането над
посочените суми.
Следва да се посочи, че по отношение на останалите суми – за тези,
които са заплатени или погасени с провеждане на изпълнителното
производство, следва да се съобрази формираната съдебна практика, съгласно
която при установено частично плащане пътят на защита на длъжника при
твърдения за липсата на основание за това е чрез иск за връщане на платеното
без основание, но не и чрез отрицателен установителен такъв /Така
Определение № 40/25.01.2018 г. по ч. гр. дело № 4750/2017 г. по описа на на
ВКС, III г. о./. Тоест от това се налага изводът, че при събрани суми, защитата
на длъжника в изпълнителното производство не следва да се осъществява по
реда на чл.439 от ГПК, а са налице други средства и способи за защита. По
тези съображения, за тези суми и не е налице правен интерес от предявяване
на иска по чл.439 от ГПК.
Следва да се посочи и, че по отношение на сумите, посочени от ищеца
като претендирани за разноски по изпълнителното производство, същите не
биха могли да са предмет на производството по предявен иск с правно
основание чл.439 от ГПК. Относно дължимостта на таксите по ЗЧСИ
въпросът следва да бъде разрешен по реда за обжалване на действията на
съдебния изпълнител. / чл.435 ,ал.2, т.7 от ГПК/. Те не могат да бъдат предмет
на производството по чл.439 от ГПК, доколкото таксите, дължими към
съдебния изпълнител не съставляват вземане на взискателя по
изпълнителното дело. Отделно от изложеното, същите са вземане, което
възниква след това, за което е издаден изпълнителния титул и основание,
поради което не биха могли да са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
По тези съображения, производството по делото по предявения иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК иск следва да бъде прекратено в частта
6
относно признаване на недължимостта на сумите над 3657, 46 лв.,
представляваща главница, лихва по изпълнителния лист в размер от 3664, 75
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 08.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането,
включително цедираната в размер от 2657,60 лв., както и разноски в размер на
206, 93 лв. до пълния предявен размер от 11 788, 38 лв., представляваща
главница, 4296, 42 лв. - неолихвяема сума, 14 104, 33 лв. - лихви, 14, 80 лв.
допълнителни разноски, 138, 00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 2515,
70 лв. – такса с включен ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ, 1042, 88 лв. – разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение, вещо лице, пазач и др.,
претендирани по изпълнително дело №20248020400155.
По основателността:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
/заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
При изследване на предпоставките, нужни за уважаване на предявения
иск, следва да се съобрази и Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк.
дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което отмяната на
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно
от момента на постановяването на новия тълкувателен акт.
Ето защо, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от
когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Видно е, че след 26.06.2015 г. е налице отразено плащане по
изпълнителния лист на 24.08.2015 г. След посочената дата изпълнителни
действия не са извършвани. По делото е бил конституиран като взискател
дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕАД с молба от 19.04.2016 г. В тази
връзка следва да се посочи, че искане за конституиране на правоприемника
като взискател, респ.конституирането му от съдебния изпълнител в хода на
висящото изпълнително дело, непредставлява по своята същност
7
изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за
вземането. Прекъсване на погасителната давност ще настъпи,само ако в
молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т.е.
изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този
изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на
първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до
съдебния изпълнител /Така Решение № 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 770/2022 г., I т. о./.
Съдебната практика също така приема, че ако искането за предприемане
на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния
срок, по причина, независеща от волята на взискателя, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането
на поисканото действие, т.е. прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но считано от искането /Така Решение №37 от24.02.2021г., гр.д.
№1747/2020г., ВКС, IV г.о./.
Видно е, че с подадената по изпълнително дело № 20138020400181
молба за конституиране на този взискател /„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД/ не са поискани извършването на други изпълнителни действия, а видно
от приложените по изпълнителното дело материали, такива не са извършвани
като цяло. По тези съображения, следва да се приеме, че давностния срок е
започнал да тече с последното плащане по изпълнителния лист – 24.08.2015 г.
Съдът съобрази спирането на давността за вземанията по изпълнителния
лист за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение,
доколкото съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) за този период спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти – арг. чл. 3, т. 2 от закона. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г.,
поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г.
Следователно, процесният давностен срок по отношение на вземането от
ищцата е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, а именно през времето от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., поради което същият поначало изтича на
31.10.2020 г.
От това се налага, че предвидения в закона давностен срок по
8
отношение както на главницата, така и на акцесорните вземания, е изтекъл,
поради което вземането на ответното дружество, по повод на което е
образувано изпълнително дело № 20248020400155, се явява погасено по
давност на основание чл.110 от ЗЗД. Вземанията за лихви и допълнителните
вземания съгласно чл. 119 от ЗЗД, също се явяват погасени доколкото и
главното вземане се явява погасено.
По тези съображения, съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен в частта, в която същият не е прекратен – за сумата в размер на
3657, 46 лв., представляваща главница, лихва в размер от 3664, 75 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
08.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 206, 93 лв., които вземания са цедирани на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *********, представляващи част от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 15.02.2013 г. по ч. гр. д. № 933/2013 г. по описа на РС-
Бургас.
По разноските:
В полза на ищцата се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Представени са доказателства за извършени разноски в размер на 1362, 69 лв.,
както и за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Съдът намира,
че направеното на основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар, е неоснователно, доколкото се
претендира такъв, който е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото, а и същият е в минимален размер, съобразно обстоятелството, че се
касае до обективно съединени искове и съобразно цената на всеки един от тях.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят разноските на ищцата
съразмерно на уважената част от исковете, които са в размер от 413, 52 лв.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато
между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. Съгласно
чл.78, ал.4 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. При това положение, на ответното
дружество следва да се определи възнаграждение за един юрисконсулт в
размер на 150 лв., като съобразно прекратената част от исковете, дължимите
от ищцата разноски са в размер на 116, 70 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от К. В. Х. с
ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, В
9
ЧАСТТА относно признаване на недължимостта на сумите над следните
размери: 3657, 46 лв., представляваща главница, лихва по изпълнителния лист
в размер от 3664, 75 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 08.02.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 206, 93 лв., до пълния предявен
размер от 11 788, 38 лв., представляваща главница, 4296, 42 лв. - неолихвяема
сума, 14 104, 33 лв. - лихви, както и за таксите и разноските претендирани по
изпълнително дело №20248020400155 - 14, 80 лв. допълнителни разноски,
138, 00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 2515, 70 лв. – такса с включен
ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ, 1042, 88 лв. – разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, вещо лице, пазач и др.
ПРИЕМА за установено на осн. чл.439, ал.1 от ГПК, че К. В. Х. с ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ***, не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков - Казанджията”, №4-6,
представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов
Вълчев, следните суми: главница в размер на 3657, 46 лв., лихва в размер от
3664, 75 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 08.02.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 206, 93 лв., които вземания са
цедирани на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, представляващи част
от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 15.02.2013 г. по ч. гр. д. №
933/2013 г. по описа на РС-Бургас, за събиране на които е образувано
изпълнително дело №20248020400155.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков - Казанджията”, №4-6,
представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов
Вълчев, ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***,
сумата от 413, 52 лв. - представляваща направените в исковото производство
съдебно – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.4 от ГПК К. В. Х. с ЕГН **********,
с адрес гр. Бургас, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков - Казанджията”, №4-6,
представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов
Вълчев, сумата от общо 116, 70 лв., представляваща направените в исковото
производство съдебно – деловодни разноски, съразмерно на прекратената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която
производството по делото се прекратява, същото има характера на
определение и подлежи на обжалване в с частна жалба, пред Окръжен съд -
Бургас, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11