Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 664
22.05.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ХІV състав,
в открито съдебно заседА.е на девети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря Валентина Василева, като разгледа докладваното
от съдия Илиев въззивно гражданско дело №432/2019г.
по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на В. Т.Т., ЕГН **********,
и А. И. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника им по
делото адв. Д. Г., против Решение №4153
от 03.12.2018г., постановено
по гр. дело №7835/2018г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.състав, с което
е признато за установено
по отношение на В. Д. Я., действащ като
ЕТ „В. Я.- А.“, със
седалище и адрес на
управление гр. Карлово, ул. „Балканска“
№12, ЕИК *********, В. Т.Т., ЕГН **********,
и А. И. Т., ЕГН **********, че „Хета асет резолюшън ауто България“
ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.
София, ул. „Лисец“
№7, ет.3, ЕИК
*********, е собственик на лек
автомобил „Мерцедес“, модел
ГЛК ЦДИ 4 матик, с оригинален
номер на рама ***, с поставена
табела с рег. №***.
Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност на решението, като се иска неговата отмяна и отхвърляне
на исковата претенция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
„Хета
асет резолюшън ауто България“
ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.
София, ул. „Лисец“
№7, ет.3, ЕИК
*********,
чрез пълномощника й адв. С.
В., в който е изразено
становище за неоснователност на
същата.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Д. Я.,
действащ като ЕТ „В. Я.- А.“,
със седалище и адрес на управление гр. Карлово,
ул. „Балканска“ №12,
ЕИК *********, като в писмено
становище по делото същият,
чрез упълномощения си
процесуален представител адв. С.
Ш., заявява, че признава
предявения иск за
основателен и иска
отмяна на решението
в частта му, с
която е
бил осъден да
заплати солидарно с ответниците В. Т. и А. Т. разноски
по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си
по чл.269 от
ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението съобразно посоченото в жалбата
и при служебна проверка за допуснати
при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция
се произнесе по
правния спор между
страните.
Първоинстанционният
съд е бил
сезиран с иск с
правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, предявен
от „Хета асет резолюшън ауто България“ ЕООД,
с предишно наименовние „Хипо алпе- адриа аутолизинг“ ООД,
против ЕТ „В. Я.- А.“, със
седалище и адрес на
управление гр. Карлово, ул.
„Балканска“ №12, ЕИК
*********, В. Т.Т., ЕГН **********, и А. И. Т., ЕГН **********, за признаване за
установено, че ищецът е
собственик на основА.е покупко-
продажба на лек автомобил „Мерцедес“,
модел ГЛК ЦДИ 4 матик, черен на цвят, с
оригинален номер на рама ***, с първоначален регистрационен номер ***, понастоящем
с регистрационен номер ***,
бял на цвят. Ищецът е обосновал
правния си интерес от предявяване на иска
с обстоятелството, че автомобилът
е иззет като
веществено доказателство по досъдебно
производство №72/2014г. по
описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД
на МВР- Пловдив, по което възникнал спор с
ответниците на
кого следва да
бъде върнат.
От приложените
по делото и
неоспорени от страните
писмени доказателства, се установява, че по
силата на договор за покупко- продажба
на МПС от
24.09.2008г. ищцовото
дружество е придобило от
„Синдерпен
212“ ЕООД правото на
собственост на лек автомобил
„Мерцедес“, модел ГЛК
ЦДИ 4 матик, черен на цвят, с
номер на рама ***, който е бил регистриран с
регистрационен номер ***.
От заключението на
приетата по делото авто- техническа
експертиза се установява, че
оригиналният номер на рамата на
автомобила *** е бил заличен, като е
изпълнен нов номер
на рамата ***и
автомобилът е бил цялостно пребоядисан в бяло.
Видно от приложеното свидетелство за
регистрация към момента
автомобилът с нанесения
неоригинален номер на рама ***е
регистриран с регистрационен номер *** на името на ответника В. Т. Т., по време
на брака му с ответницата А. И. Т.,
като на 13.05.2014г.
двамата са сключили
договор за продажбата му на
ответника ЕТ „В. Я.-
А.“. От приложените по досъдебно
производство №72/2014г. по описа
на Отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив писмени доказателства
е видно, че автомобилът е бил
регистриран от ответника
В. Т. въз основа
на договор за
покупката му от 10.01.2010г.,
сключен в Германия с
М. С. При така
установените по делото
фактически обстоятелства се
налага изводът, че предявеният
иск е основателен, тъй като
дружеството- ищец се легитимира
като собственик на процесния автомобил
по силата на договора
за покупко- продажба от
24.09.2008г. Ответниците В.
и А. Т.
не са могли да
придобият правото на собственост
върху същия, тъй
като към датата
на сключения от
тях договор за покупко-
продажба- 10.01.2010г. автомобилът не е
бил собственост на
лицето, от което са
го купили. Отделно от
това, доколкото автомобилът вече е
бил регистриран в
България, то съгласно разпоредбата
на чл.144, ал.2 от
ЗДвП договорът за
прехвърляне на собствеността е следвало да
бъде сключен с
нотариална заверка на
подписите на страните.
Неоснователни са доводите на ответниците,
изложени във въззивната
жалба, че те
били добросъвестни купувачи на автомобила. Даже
и това да
е така, то това
обстоятелство съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.1, изр.1 от
Закона за собствеността не
може да доведе до придобиване на
правото на собственост от
тях, тъй като в случая за придобиването на собствеността се
изисква нотариална заверка
на подписите на страните.
Предвид
горното обжалваното
решение следва да се
потвърди, като на основА.е чл.272 от
ГПК се препрати
и към мотивите на
първоинстанционния съд.
С
оглед неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемата
страна „Хета асет резолюшън ауто България“ ЕООД направените разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер
на 500 лв.
В писмено становище по делото ответникът
ЕТ „В. Я.- А.“, със
седалище и адрес на
управление гр. Карлово, ул.
„Балканска“ №12, ЕИК
*********, чрез пълномощника
си адв. С. Ш., е
направил искане за отмяна на постановеното от
първоинстанционния съд решение
в частта му, с която
ответникът е осъден
солидарно с ответниците В. и А.
Т. да заплати на дружеството- ищец направените
по делото разноски. Това
искане е следвало
да бъде направено пред компетентния
да се произнесе по него
първоинстанционен съд
по реда и
в сроковете на
чл.248 от ГПК,
поради което и въззивният съд не
дължи произнасяне по
него. Само за
пълнота на изложението
следва да се
отбележи, че твърденията на ответника
ЕТ „В. Я.- А.“, че
не е давал повод
за завеждане на делото, са неоснователни, тъй
като видно от
приложеното досъдебно производство
същият е правил искания пред
прокуратурата за връщане
на иззетия лек автомобил
и е обжалвал
пред съда постановленията на
прокурора, с които
му е отказано
връщане на автомобила.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4153
от 03.12.2018г., постановено
по гр. дело №7835/2018г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.състав.
ОСЪЖДА В. Т.Т., ЕГН **********, и А. И. Т., ЕГН **********, да заплатят
на „Хета асет резолюшън ауто България“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Лисец“ №7,
ет.3, ЕИК *********,
сумата от 500
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок
от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.