РЕШЕНИЕ
№ 1401
гр. Пловдив, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330108979 по описа за 2021 година
Производството – по реда на чл. 235 от ГПК, решение по исков спор.
К. Т. К. , ЕГН **********, от П., е предявил против "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. „Шести
септември „ № 250 , искове с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. трето и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите за връщане на суми, платени на отпаднало основание и
обезщетение за забава в това плащане.
Ищецът твърди, че ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е било
снабдено по реда на чл. 237 от ГПК ( отм. ) с изпълнителен лист за суми, дължими по
договор при общи условия за доставка на питейна вода за периода от 31.03.2000г. –
12.05.2003г. - 1309.20 лв. главница , стойност на доставената вода, ведно със законната
лихва върху главницата от 12.05.2006 година до окончателното изплащане на вземането;
26.18лв. - разноски и 40 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Възоснова така издадения изпълнителен лист, били образувани по искане на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД две изпълнителни дела – ** по описа на ***** при
ПОС ( прекратено на основанието по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК през **г. ) и впоследствие –
изпълнително дело № ** на същия ****по опис за **г.
През 2020г, по отрицателен установителен иск на ответника по чл. 439 от ГПК, било
признато за установено по отношение на кредитора , че сумите по изпълнителния лист са
недължими поради изтекла погасителна давност, и издаденият изпълнителен лист бил
1
обезсилен от съда. Въпреки това обаче ***** събрал дължимите суми, в размер, значително
надвишаващ посочените в листа стойности. Ищецът поискал от съда обратен изпълнителен
лист и такъв му бил издаден, но само за сумите по първоначалния такъв, които му били
върнати от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД; останали неплатени събраните от К.
суми за 366.50 лв. събрани на 23.01.2018 г., сумата 98.71 лв. съдебни такси и още 200 лв. ДТ
и на 04.05.2020г. – 3422.83лв. и 441.74 лв. съдебни такси.
Предвид казаното се иска „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да бъде осъдено да
заплати на ищеца следните суми:
366.50 лв. такси и разноски по изп. дело № **/** , *****, събрани на 23.01.2018 г.;
39 лева обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 366.50 лв. за периода от
07.05.2020г до 30.05.2021г. ;
98.71 лв. съдебни такси по същото дело
200 лв. – платени на ***** такси по изпълнителното дело,
3422.83лв. , платени на взискател на 04.05.2020г
369 лева обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 3422.83 лв. за периода
от 07.05.2020г до 30.05.2021г. ;
441.74 лв., платени на ***** като такси,
ведно със законната лихва върху всички суми от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.
Ответникът оспорва иска, отрича неоснователно получени суми, а за част от полученото
твърди , че е върнато на ищеца - платено по обратния изпълнителен лист .
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза за изследване на платените по
изпълнителни дела суми дава заключение , че по изпълнително дело № ** по описа на
*****, ищецът К. е заплатил следните суми: 98.71 лева такси по т. 26 от ТЗ** в полза на
*****, 366.50 лева в полза на взискателя ( от които 100 лева възнаграждение на
юрисконсулт и 266.50 лева репариране на авансово платени такси по изпълнението), 441.74
лева отново в полза на ** – такси , а на взискателя са изплатени изцяло главницата по
изпълнителния лист – 1309.19 лева , и законна лихва върху тази главница в размер от
2043.64 лева, начислена за периода от 12.05.2006г. до датата на плащането , 07.05.2020г. ,
200 лева авансово платени по делото от взискателя такси през 2018г., и още 70 лева такси
по тарифата към З**. Последните пет плащания са извършени на дата 07.05.2020г.
Исковете са допустими.
За допустимостта на осъдителен иск за парично вземане е достатъчно твърдението на
ищеца за наличие на неудовлетворено притезание; съдът проверява наличието на вземане
срещу посоченото като ответник лице, и в зависимост от това наличие , постановява
решението си. Ако соченото притезание не съществува или не е между посочените от ищеца
страни , искът следва да бъде отхвърлен. В случая, наличието на друг процесуален ред за
защита срещу разноските по изпълнението, които са част от процесното вземане –
2
обжалване на акта на съдебния изпълнител за определяне на тези разноски по смисъла на чл.
435 ал. 2 т. 7 от ГПК – не съставлява процесуална пречка пред иска по чл. 55 от ЗЗД ,
доколкото към датата на твърдяното отпадане на основанието през ноември 2020г. ,
изпълнителното производство е било вече прекратено и длъжникът не е разполагал с
правата по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК. Дори да е била процесуално възможна защитата на К.
срещу разноските по този ред, то повечето от тях са определени по размера си с документ от
датата 07.05.2020г; съобразно дадените в ТР 3/2015г., т. 2 разрешения, на обжалване
подлежи всеки акт на ****, с който се определят разноски, каквато възможност на длъжника
не е дадена. Изпълнителното производство е било прекратено с нарочно разпореждане на
**** от дата 08.05.2020г, преди да изтече евентуален срок за обжалване на акта по
разноските, а К. няма право да обжалва само по себе си разпореждането за прекратяване
поради пълно плащане.
Предвид изложеното в исковата молба като факти , исковете намират правното си
основание в нормата на чл. 55 ал. 1 изр. трето от Закона за задълженията и договорите , тъй
като се иска връщането на суми , дължими и платени при изначално налично основание –
договор; следователно не се касае за вреди в патримониума на ищеца, претърпени от
неизпълнение или деликт, и правилата на чл. 45- 49 от ЗЗД не са относими към предмета на
настоящия спор, като се има предвид, че в исковата молба липсва и изложение на факти,
касаещи евентуално претърпени от ищеца вреди. По аргумент от мотивите към т. 6 от
Тълкувателно решение № 4/2017 от дата 11.03.2019 година, за разноските по може в
определени хипотези да бъде издаден обратен изпълнителен лист , тоест, за тях е допустим и
иск за по чл. 55 от ЗЗД , тогава , когато обратен лист не може да бъде издаден, както е в
случая.
По фактите, в хронологичен порядък :
По искане на ответното дружество , на дата 12.05.2006 година , по реда на чл. 237 от ГПК
(отм.), е издаден против ищеца изпълнителен лист по частното гр. дело № 3479 по описа на
ПРС, за следните вземания на “Водоснабдяване и канализация „ ЕООД за стойност на
доставена питейна вода за периода от 31.03.2000г. до 12.05.2003г. : 1309.20лева – главница,
ведно със законната лихва върху нея от дата 12.05.2006г . до окончателното изплащане на
вземането, 26.18 лева – разноски и 40 лева възнаграждение на юрисконсулт. Няма данни К.
да е оспорил така издадения изпълнителен лист по реда на чл. 250 или 255 от ГПК ( отм. ).
Възоснова така издадения изпълнителен лист, е образувано през 2007г при *****
изпълнително дело № **.; има в изпълнителния лист отбелязване на събрана и изплатена
сума от 70.89 лева в рамките на това изпълнително дело , без да е ясно какво е платено с
нея. Делото е прекратено по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК с постановление на съдебния
изпълнител от дата 01.06.**г. Отново през **г. и по същия изпълнителен лист, при същия
съдебен изпълнител е образувано изп. дело № ** /**г.
На дата 04.03.2020г К. подава пред РС Пловдив иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.
Твърди изтекла в негова полза погасителна давност като новонастъпил факт и иска да се
установи по отношение на ответното дружество недължимост на това вземане, като по този
3
начин оспорва изпълнението по изп. дело № **/**г. С исковата молба е съединено искане за
обезпечението на иска, чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело № **/ ** по
описа на *****, тъй като по същото е бил насрочен способ за принудително изпълнение
срещу длъжника. По този иск е образувано исковото производството под номер 3663 по
описа на РС Пловдив за 2020 г и с определение от дата 05.03.2020г е допуснато обезпечение
на изпълнението на съдебното решение по него , като е спряно изпълнението по изп. дело
**/**г на *****. Издадена е на дата 12.03.2020г. обезпечителна заповед, получена от ищеца
по това дело на дата 14.03.2020г.
На 23.01.2018г по сметката на ** са постъпили, в рамките на изпълнителния процес, 1069
лева парични средства на длъжника. Те са разпределение по следния начин : 603.79 лева са
преведени на държавата като присъединен взискател, 366.50 лева- на ответното дружество ,
без посочване на вида или характера на платените суми , и 98.71 лева са усвоени като
дължими такси към съдебния изпълнител.
На дата 04.05.2020г. по сметката на ** постъпила общо сума от 5339.55 лева от длъжника,
и на 07.05.2020г. ** я разпределя по реда на чл. 460 от ГПК, по следния начин: 85.60 лева за
авансови такси на ** , 431.45 лева – на държавата като присъединен взискател, и 3352.83
лева – на взискателя, за пълно погасяване на задължението, от които : 1309.19 лева главница
, 2043.64 лева лихви като обезщетение за забава в плащането на главницата за период от
12.05.2006г. до 07.05.2020г. , и 70 лева – отново за взискателя, платено от него авансово
такси по сметката на ** по делото. Остатъка от сумата, 1043.53 лева, е върнат на длъжника.
Плащанията са извършени от ** на същия ден, 07.05.2020г.
На същата дата 08.05.2020г. изпълнителното дело е приключено от ***** поради пълно
плащане на задължението по него.
***** е била уведомена на дата 14.05.2020г. за издадената обезпечителна заповед.
През ноември 2020г. влиза в сила решението на РС Пловдив по делото № 3663/2020г., с
което предявените искове за недължимост на вземането са уважени. По искане на ищеца, РС
Пловдив , ІІІ бр. състав, издава в негова полза обратен изпълнителен лист за сумите по
първоначалния , като в листа не е включена законна лихва върху главницата от дата
12.05.2006г до окончателното изплащане на вземането. „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД плаща всичко дължимо съобразно този обратен изпълнителен лист.
По така установените факти страните не спорят.
Не се доказа твърдението на ищеца, че издадения по частното гражданско дело № 3479 по
описа на ПРС за 2006г. изпълнителен лист е обезсилен. Този факт остана недоказан.
По правото, при така установените факти :
По силата на чл. 55 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите, всеки, който
е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. На плоскостта на конкретния
спор, подлежат съответно на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК следните факти:
имущественото разместване – плащането на суми от страна на К., изначалното наличие на
основание за това плащане и последващото му отпадане от правния мир. Състава на чл. 55
4
от ЗЗД изисква също така и ответника да се е обогатил реално с платеното от ищеца, и общ
факт , пораждащ както обогатяването, така и обедняването.
По плащането в пълен размер на дълга не се спори, съдът го е приел за доказан факт с
оглед и удостоверенията от *****, отметките в изпълнителния лист и заключението на
вещото лице.
Изначалното наличие на основание за плащането също е безспорно, така , не е формиран
спор по това , че за вземането си за стойност на доставена вода , ответното дружество е
разполагало с изпълнителен лист , издаден по частното дело № 3479 по описа на ПРС за
2006г.
Част от таксите са платени направо на ** , без преди това да бъдат авансово внесени от
ответника като взискател; с тях по никакъв начин ответното дружество не е обогатено по
смисъла на чл. 55 от ЗЗД и само поради това исковете за връщането им са неоснователни.
Спори се обаче между страните дали , и от кой момент, основанието за плащане е
отпаднало.
Притезанието на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД е било ликвидно и изискуемо
към датата на издаването на листа. То се е ползвало и със изпълнителна сила, като е било
изпълняемо по принудителен ред до момента на влизане в сила на решението на съда по гр.
дело № 3663 по описа на ПРС за 2020г. през ноември същата година. С това решение е
оспорено изпълнението по изпълнителното дело № **/** на ** , тъй като притезанието е
било погасено с настъпването на нов факт – изтичане на давност. Решението , под №
260931/19.10.2020г, няма обаче ретроактивно действие- то не оспорва изпълнението от
датата на подаването на исковата молба (датата, на която длъжникът се е позовал на
давността и е завършен сложния фактически състав на същата ), тъй като, по аргумент от чл.
433 ал. 1 т. 7 от ГПК е необходимо настъпването на правопогасяващия факт да бъде
установено със сила на пресъдено нещо, за да е противопоставимо на ****, а според чл. 439
от ГПК необходимо е самия факт да е настъпил след датата на издаването на
изпълнителното основание. В противен случай ** е длъжен да събере вземането
принудително, тъй като дължи подчинение на издадения изпълнителен лист. Възможно е в
периода от датата на подаването на иска по чл. 439 от ГПК до датата на влизане на
решението по него в сила , да бъдат събрани по изпълнителното дело суми. Това
неблагоприятно за длъжника развитие на изпълнителния процес може да бъде преодоляно
само чрез обезпечението на иска, допуснато чрез спиране на изпълнението. В случая, съдът
е допуснал по искане на К. обезпечение на иска му, но издадената обезпечителна заповед е
доведена до знанието на ***** на дата 14.05.2020г. Преди тази дата обаче, на 07.05.2020г.,
***** е изпълнил вземането изцяло, платил е на взискателя още същия ден и е настъпило
основанието по чл. 433 ал. 2 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. То предхожда
евентуалното основание по чл. 433 ал. 1 т . 7 от ГПК , което би настъпило при уважен иск
по чл. 439 от ГПК и така явилата се конкуренция на основания следва да бъде решена в
полза на първото по време такова.
5
** не следи служебно за наличие на основание за спирането на изп. дело, той трябва да бъде
сезиран от страната, за да го приложи и да спре производството. Тоест , към датата на
плащането има основание за същото ; отпадането на това основание няма обратно действие
и затова и не може да се уважи иск за връщането му като недължимо платено; в тази връзка
съдът споделя и казаното в мотивите на ОС Пловдив по частното гр. дело , че в хипотеза на
уважен иск по чл. 439 от ГПК ищецът по него като длъжник по изпълнително дело не
разполага с правото да получи обратно платеното преди влизане на решението в сила , респ.,
няма право да получи и обратен изпълнителен лист. Даденото в т. 6 от Тълкувателно
решение № 4/2017 от 11 март 2019 г., разрешение не е приложимо по аналогия към
конкретния случай , тъй като възникването и съществуването на вземането на
„Водоснабдяване и канализация „ ЕООД към момента на неговото изпълнение не е отречено
със сила на пресъдено нещо; със такава е установен само факта на последващото му
погасяване, настъпило след това плащане.
На следващо място, трябва да се отбележи, че пълното плащане е новонастъпил факт, който
погасява вземането, а никое вземане не може да бъде погасено повече от един път. Тоест,
плащането е било нов факт от значение за спора по чл. 439 от ГПК, предмет на гр. дело №
3663 по описа на ПРС за 2020г. , и е следвало да бъде зачетен от съда по реда на чл.235 ал. 3
от ГПК; съдът е длъжен да зачете и процесуалните последици от настъпването му ,
доколкото е било налице (освен прекъсване на давността), но и основание за прекратяване
на изпълнителното дело, изпълнението по което е оспорено чрез иск. Гражданско дело №
3663/20 е инкорпорирано като част от доказателствената съвкупност по настоящото такова,
но от него не личи по никакъв начин този факт да е бил твърдян по реда на чл. 147 от ГПК
пред съда, съответно не е отчетен при постановяване на решението по него; в противен
случай решаващия състав би могъл да достигне до други правни изводи.
Отделно, по смисъла на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите , ако длъжникът
изпълни след изтичането на давността , той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел , че давността е изтекла; това важи с още по – голяма
сила тогава , когато длъжникът е платил, знаейки за настъпилата давност . Този извод на
съда не се променя от това , че е платено по принудителен ред, тъй като длъжникът е могъл
да осуети плащането.
Личи от заключението на вещото лице , че главницата по първоначалния изпълнителен
лист е част от претендираните с исковата молба 3422.83 лева; не се спори също така, че
тази главница, 1309.19 лева, е платена на К. възоснова издадения обратен изпълнителен
лист, тоест, в тази си част допустимото искане е неоснователно – имущественото
разместване е репарирано и притезанието за него е погасено.
Или доколкото имуществено разместване има, но основанието за него не е отпаднало с
ефект преди датата на плащането , исковете са неоснователни.
За пълнота , при уважен иск по чл. 439 от ГПК , съдът не обезсилва издадения
изпълнителен лист; нужда от такова процесуално действие няма , тъй като съдебното
решение само по себе си препятства последващото принудително изпълнение.
6
Разноските се присъждат в тежест на ищеца.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен иска на К. Т. К. , ЕГН **********, от П., да бъде осъдено
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление в Пловдив , бул. „Шести септември „ № 250, да заплати на ищеца следните
дадени на отпаднало основание суми по изп. дело № **/** , *****:
366.50 лв. такси и разноски, събрани на 23.01.2018 г.;
39 лева обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 366.50 лв. за периода от
07.05.2020г до 30.05.2021г. ;
98.71 лв. такси по същото дело
200 лв. – платени на ***** такси по изпълнителното дело,
3422.83лв. , платени на взискател на 04.05.2020г
369 лева обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 3422.83 лв. за периода
от 07.05.2020г до 30.05.2021г. ;
441.74 лв., платени на ***** като такси.
Осъжда К. Т. К. , ЕГН **********, от П., да заплати на "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. „Шести
септември „ № 250 , сумата от 100 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването на страните на препис от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
7