О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 08.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, I отделение,
в закрито заседание на осми август през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.дело № 4634 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от А.М.С., чрез адв. Г.В., срещу определение №
286 от 13.03.2019 г., на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен
отказ за заличаване на възбрана, вписана в том 18, акт № 113/2014 г., вх. рег.
№ 47335 по описа на Службата по вписванията, по заявление с вх. рег. № 13234/13.03.2019
г. по описа на Службата по вписванията, гр. София.
В жалбата се сочи, че при проведена на 31.07.2018 г. публична продан по
изп. дело № 20167880400219 на ЧСИ М.К., А.М.С. е обявен за купувач на
самостоятелен обект в страда с идентификатор № 68131.4091.96.1.190, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ
апартамент № 39, с площ от 86.38 кв. м., находящ се в гр. София, район
„Младост“, ж.к. „********. Поддържа, че постановлението за възлагане е вписано
в Службата по вписванията, гр. София, с акт № 54, том СХХVІ, дело № 39683/2018
г.
Със
заявление вх. № 13234/13.03.2019 г. жалбоподателят е поискал заличаване на
възбрана, вписана в том 18, акт № 113/2014 г., вх. рег. № вх.
рег. № 47335 от 23.09.2014 г. по описа на Службата по вписванията.
Жалбоподателят сочи, че възбраната е вписана по искане на ЧСИ М.Б.по изп.
дело 9063/2014 г. за обезпечаване на
вземането на взискателя по делото „Б.Т.БГ“ ЕООД срещу И.Д.Б.– ипотекарен
длъжник по изп. дело № 20167880400219 на ЧСИ М.К. (делото, по което е извършена
проданта). В тази връзка твърди, че „Б.Т.БГ“ ЕООД е присъединен взискател по
това изпълнително дело и е включено в изготвеното разпределение на сумите,
получени от публичната продан на имота, придобит от А.М.С..
Счита, че обжалваното определение е неправилно, защото е постановено в
противоречие с ТР т.
3 от Тълкувателно решение № 1/2015
гр.София, 10.07. 2018 г. по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2015 г., както и с определение 141 от 17.07.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 3974/2015 г. на ВКС, ІІ ГО, в което е прието, че при
изрично направено от купувача искане по публичната продан за заличаване на
възбраните, следва да се приеме, че същите са изпълнили своята защитна функция
да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан.
След като тя е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на
възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то
следва да се признае интересът на купувача от публичната продан, да иска и до
постигне заличаване на възбраната, така че придобитият имот да бъде „изчистен“
от всякакви тежести. Жалбоподателят сочи, че атакуваният отказ е в противоречие
и с конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост. В
случай, че отказът бъде потвърден, това означава да бъде лишен от възможността
да заличи възбраните върху имота, представляващи вещни тежести. Тези тежести ще
попречат да упражнява правото му на собственост в пълен обем – той няма да може
да продава имота, да го ипотекира и т.н. Въз основа на изложеното моли да бъде
отменен обжалвания отказ и да бъде разпоредено заличаване на възбрана възбрана, вписана в том 18, акт № 113/2014 г., вх. рег. № 47335 от
23.09.2014 г., по описа на Службата по
вписванията, вписана върху самостоятелен обект в страда с идентификатор №
68131.4091.96.1.190, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК,
Частната
жалба е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т.6 от ТР 7/25.04.2013 г., постановено по
т.д. 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията
извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали
представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава
до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията
за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
В чл. 31 от Правилника за вписванията е предвидено, че вписването на
възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното
лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението, като в случая такова искане не е налице. Отделно от това, няма
данни в настоящето производство, доколкото възбраната е постановена по друго
изпълнително дело, дали взискателят по чието искане е наложена възбраната е
присъединен взискател по изпълнителното дело, по което е проведена публична продан,
респ. дали същият е участвувал в разпределението на получената сума от
публичната продан.
Съгласно
приетото в т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/2015 гр.София, 10.07. 2018 г. по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2015 г., вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т.
1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по
чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична
продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона
хипотези.
Действително в мотивите на горецитираното
решение (така както се твърди в частната жалба), е прието, че след влизане в
сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска
заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима
и не брани права. В случая обаче, от страна на жалбоподателя не са представени
никакви доказателства относно обстоятелството, дали запазването на наложената
обезпечителна възбрана след публичната продан на недвижим имот (в рамките на
проведено принудително изпълнение), дали е удовлетворен обезпечения с възбрана
кредитор, като присъединен по право взискател и дали припадащата му се сума е
запазена по сметката на съдебния изпълнител. Съдията по вписванията вписванията
не може да преценява дали възбраната, чието заличаване се иска, е
противопоставима на купувача от публичната продан и дали брани права, тъй като
тази преценка е извън обхвата на проверката, която той може да извършва,
съгласно т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС.9 г. на ВКС, І Г.О. (В този смисъл определение 141 от 07.08.2019 .
по ч.гр.д. № 1747/2019 г.). Следователно, по изложените по-горе съображения,
частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба от А.М.С., чрез адв. Г.В., срещу определение № 286 от
13.03.2019 г., на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ за
заличаване на възбрана, вписана в том 18, акт № 113/2014 г., вх. рег. № 47335
по описа на Службата по вписванията, по заявление с вх. рег. № 13234/13.03.2019
г. по описа на Службата по вписванията, гр. София.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.