РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500106 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от ЮЛ. В. Р. срещу решение № 6/18.01.2022
год по гр.д. № 121/2021 год на Окръжен съд Търговище в частта, с която е
обявен за нищожен извършения от него отказ от наследството на покойния му
баща В. Р. С., б.ж. на с. Изворово, общ. Антоново, Търговищка обл., починал
на 18.01.2018 год, вписан в особената книга на Районен съд Търговище под №
2/01.02.2018 год въз основа на определение № 154/01.02.2018 год по ч.гр.д. №
228/2018 год на Районен съд Търговище поради неспазване на реда за
вписване пред компетентния районен съд Омуртаг, на осн. чл. 26 ал.2 пр.3 от
ЗЗД, както и в осъдителната част за разноските. По съображения за
незаконосъобразност на решението в обжалваната част, въззивникът моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен.
С определение № 365/28.06.2022 год е прекратено производството по
въззивната жалба срещу същото решение, подадена от КР. ИВ. КР.,
действаща като майка и законна представителка на Р. ЮЛ. В..
1
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата на ЮЛ. В. Р. е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕНА, по следните мотиви:
Отказът от наследство е едностранен акт, с който наследникът се отрича
от наследството, представляващо съвкупност от имуществените и
неимуществени права и задължения на наследодателя. За разлика от
приемането на наследството, което може да се извърши и чрез конклудентни
действия, отказът винаги представлява формален акт.
Поради значимостта на волеизявлението за отказ от наследство в закона
е предвиден специален ред, по който то следва да бъде направено, за да може
да породи своите правни последици. Съгласно чл. 52 във вр. с чл. 49 ал.1 от
Закона за наследството, отказът от наследство е уреден като двукомпонентен
фактически състав. Първият елемент от състава е изявлението на наследника,
направено в писмена форма, адресирано до съответния районен съд, в района
на който е открито наследството. Фактическият състав се счита довършен с
вписването на отказа в особената книга при съда. Едва тогава настъпват
правните последици на волеизявлението за отказ от наследство, следователно
вписването има конститутивен характер. Затова когато то е извършено от
друг съд, а не този, посочен в чл. 49 ал.1 от Закона за наследството, отказът от
наследство е недействителен. В този смисъл е решение № 1366 от 30.12.1985
год на I г.о. на ВС, постановено по повод приемане на наследство, вписано от
некомпетентен съд, но то с пълна сила може да се отнесе и към отказа от
наследство.
Разпоредбата на чл. 1 от Закона за наследството посочва мястото,
където се открива наследството и това е последното местожителство на
умрелия. Терминът местожителство към настоящия момент е загубил правно
значение след отмяната на чл.7 ЗЛС и регламентацията на адресната
регистрация в гл.ІV на ЗГР, в сила от 1.01.2000г. Макар и все още да се
използва в някои нормативни актове след 2000г., вкл. и в чл.1 ЗН, терминът
местожителство следва да се тълкува и прилага съобразно смисъла, вложен в
текста на съществувалата към установяването му норма на чл.7 /отм./ ЗЛС и
актуалните понятия, съдържащи се в чл. 89 и сл.ЗГР. При горните
съображения настоящият състав приема, че в разпоредбата на чл.1 ЗН под
2
последно местожителство следва да се има пред вид последният постоянен
адрес на починалия. В случая постоянният адрес на наследодателя преди
неговата смърт е в с. Изворово, общ. Антоново, което се намира в съдебния
район на Районен съд гр. Омуртаг. Поради това вписването, извършено в
особената книга при Районен съд Търговище е недействително.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното
решение от първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/18.01.2022 год по гр.д. № 121/2021 год
на Окръжен съд Търговище в частта, с която е обявен за нищожен
извършения от ЮЛ. В. Р. отказ от наследството на покойния му баща В. Р. С.,
б.ж. на с. Изворово, общ. Антоново, Търговищка обл., починал на 18.01.2018
год, вписан в особената книга на Районен съд Търговище под № 2/01.02.2018
год въз основа на определение № 154/01.02.2018 год по ч.гр.д. № 228/2018 год
на Районен съд Търговище, поради неспазване на реда за вписване пред
компетентния районен съд Омуртаг, на осн. чл. 26 ал.2 пр.3 от ЗЗД, както и в
осъдителната част за разноските.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3