Решение по дело №1737/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 216
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Милена Рибчева
Дело: 20215530201737
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Стара Загора, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530201737 по описа за 2021 година
Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия Г, № *** на ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят Н.Т.Б., в качеството на представител на “Б.М.“ ЕООД твърди, че ЕФ
е незаконосъобразен и моли да бъде отменен. Претендира за направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание, но представя писмено становище – л.21 от делото, с
което моли ЕФ да бъде потвърден, като законосъобразен и претендира за юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена, на жалбоподателя да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложено административно наказание “имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева на основание чл.638, ал.4 от КЗ – Кодекс за застраховането (“Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика
на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1) във
връзка ал.1, т.2 на същия член (“На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец“), във връзка с чл.461, т.1 от КЗ (“Задължителни
застраховки са: "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, наричана по-нататък…“) за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
(“Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява
и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор“).
Според съдържанието на ЕФ на 12.11.2018 год. в 18:52 часа в град Стара Загора, на
1
кръстовището между ул.“Граф Игнатиев“ и “Г.С.Раковски“ било установено управление на
МПС (моторно превозно средство), за което нямало сключен действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите и което не е било
спряно от движение – МПС лек автомобил “О.А.“, с рег. № ***, като нарушението било
заснето с АТТС (автоматизирано техническо средство или система) Tuin* CAM №
SD2D0025, а автомобилът е бил собственост на “Б.М.“ ЕООД със законен представител
Н.Т.Б..
В случая, видно от снимковия материал (извлечение от клипа, заснет от АТСС) – л.9 от
делото, на 12.11.2018 год. в 18:52 часа на кръстовището между ул.“Граф Игнатиев“ и
“Г.С.Раковски“ е било управлявано МПС процесното МПС, като техническата изправност
на процесното АТСС се установява от приложеното на л.14 от делото удостоверение за
одобрен тип средство за измерване.
Същевременно, доколкото липсата на валиден (действащ) договор за ГО (задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите) за процесния автомобил към
датата и часа, когато е било заснето управлението му от АТСС, съставлява отрицателен
факт, в тежест на жалбоподателя, като собственик на автомобила, в случая законен
представител на дружеството е да докаже, че към въпросната дата и час такъв договор е бил
сключен и действащ. Жалбоподателят обаче ангажира доказателства в тази насока
(комбинирана застрахователна полица “Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на застраховката 12 месеца с начало 13:57 на 12.11.2018 год. и край 23:59 на 11.11.2019
год.), поради което и съдът намира за установено, че към посочените в ЕФ дата и часа,
когато е било заснето чрез АТСС управлението на собственото на жалбоподателя МПС, за
него (МПС) е имало валиден (действащ) договор за ГО. Ето защо съдът намира
административнонаказателното обвинение за недоказано от фактическа страна по несъмнен
и безспорен начин.
Относно правната квалификация на нарушението: нормата на чл.638, ал.1 във вр. с
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ касае неизпълнение на задължението на собственика на МПС да
сключи договор за ГО, който състав на нарушение се явява довършен, независимо от това
дали МПС е в движение, докато чл.647, ал.3 от КЗ предвижда налагане на санкция с
електронен фиш при хипотеза, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС,
за което няма сключен и действащ такъв договор, при което субект на нарушението е
собственика на автомобила, в каквато насока е и хипотезата на чл.638, ал.4 от КЗ,
визираното от която изпълнително деяние е управление на МПС без валидно сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, като субект на
нарушението е също собственикът на МПС. Ето защо, когато се касае за неизпълнение на
задължението на собственика на МПС по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, ангажирането на
отговорността му следва да става на основание чл.638, ал.1 от КЗ по общия ред на ЗАНН с
издаване на АУАН и НП, а когато се касае за управление на МПС, без сключен договор за
ГО, установено чрез АТСС, правилната квалификация е чл.638, ал.4 във с чл.638, ал.1, т.1
или 2 (в зависимост от това дали собственикът на МПС е физическо или юридическо лице)
от КЗ, като препращането към ал.1 на чл.638 от КТ е единствено във връзка с вида и размера
на наказанието, а не е по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с чл.638, ал.4 от КЗ. В обжалвания
ЕФ обаче наказващият орган е посочил, че е допуснато нарушение на чл.483, ал.1, т.1 във
връзка с чл.638, ал.4 от КЗ, поради което не е посочено правилно основанието на налагане
на административното наказание. В този смисъл е решение № 140 от 24.08.2020 год. по к. а.
н. дело № 10130/2020 год. на Административен съд Велико Търново.
Освен това, видно от съдържанието му, в обжалвания ЕФ не е изрично посочен и
недвусмислено конкретизиран субекта, който е бил санкциониран с него – дали това е
ЕООД, собственик съобразно представената по делото справка касаеща собствеността на
процесното МПС, на какъвто извод навеждат правната квалификация на нарушението и
видът на наложеното административно наказание – имуществена санкция, или е
физическото лице, представляващо ЕООД-собственик на автомобила, на какъвто извод
навежда израза “Уважаема/и госпожо/господине, за извършеното нарушение на… Ви се
налага имуществена санкция…“ (не би имало съмнение в тази насока, макар да не е изрично
посочен санкционирания субект, ако вместо израза “Ви се налага“ беше използван примерно
изразът “на представляваното от Вас дружество/фирма се налага…“).
При тези данни съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да
2
бъде отменен, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на сумата от 400 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен
защитник съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия Г, № *** на ОД на МВР град Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на “Б.М.“ ЕООД град Стара
Загора, ЕИК ***, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направени
разноски по а.н.дело № 1737/2021 год. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия Г, № 0000577 на ОД на МВР град Стара
Загора.
Жалбоподателят Н.Т.Б., в качеството на представител на “Б.М.“ ЕООД твърди, че ЕФ
е незаконосъобразен и моли да бъде отменен. Претендира за направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание, но представя писмено становище – л.21 от делото, с
което моли ЕФ да бъде потвърден, като законосъобразен и претендира за юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена, на жалбоподателя да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложено административно наказание “имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева на основание чл.638, ал.4 от КЗ – Кодекс за застраховането (“Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика
на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1) във
връзка ал.1, т.2 на същия член (“На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец“), във връзка с чл.461, т.1 от КЗ (“Задължителни
застраховки са: "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, наричана по-нататък…“) за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
(“Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява
и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор“).
Според съдържанието на ЕФ на 12.11.2018 год. в 18:52 часа в град Стара Загора, на
кръстовището между ул.“Граф Игнатиев“ и “Г.С.Раковски“ било установено управление на
МПС (моторно превозно средство), за което нямало сключен действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите и което не е било
спряно от движение – МПС лек автомобил “О.А.“, с рег. № ***, като нарушението било
заснето с АТТС (автоматизирано техническо средство или система) Tuin* CAM №
SD2D0025, а автомобилът е бил собственост на “Буров моторс“ ЕООД със законен
представител Н.Т.Б..
В случая, видно от снимковия материал (извлечение от клипа, заснет от АТСС) – л.9 от
делото, на 12.11.2018 год. в 18:52 часа на кръстовището между ул.“Граф Игнатиев“ и
“Г.С.Раковски“ е било управлявано МПС процесното МПС, като техническата изправност
на процесното АТСС се установява от приложеното на л.14 от делото удостоверение за
одобрен тип средство за измерване.
Същевременно, доколкото липсата на валиден (действащ) договор за ГО (задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите) за процесния автомобил към
датата и часа, когато е било заснето управлението му от АТСС, съставлява отрицателен
факт, в тежест на жалбоподателя, като собственик на автомобила, в случая законен
представител на дружеството е да докаже, че към въпросната дата и час такъв договор е бил
сключен и действащ. Жалбоподателят обаче ангажира доказателства в тази насока
(комбинирана застрахователна полица “Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на застраховката 12 месеца с начало 13:57 на 12.11.2018 год. и край 23:59 на 11.11.2019
год.), поради което и съдът намира за установено, че към посочените в ЕФ дата и часа,
когато е било заснето чрез АТСС управлението на собственото на жалбоподателя МПС, за
него (МПС) е имало валиден (действащ) договор за ГО. Ето защо съдът намира
административнонаказателното обвинение за недоказано от фактическа страна по несъмнен
и безспорен начин.
Относно правната квалификация на нарушението: нормата на чл.638, ал.1 във вр. с
1
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ касае неизпълнение на задължението на собственика на МПС да
сключи договор за ГО, който състав на нарушение се явява довършен, независимо от това
дали МПС е в движение, докато чл.647, ал.3 от КЗ предвижда налагане на санкция с
електронен фиш при хипотеза, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС,
за което няма сключен и действащ такъв договор, при което субект на нарушението е
собственика на автомобила, в каквато насока е и хипотезата на чл.638, ал.4 от КЗ,
визираното от която изпълнително деяние е управление на МПС без валидно сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, като субект на
нарушението е също собственикът на МПС. Ето защо, когато се касае за неизпълнение на
задължението на собственика на МПС по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, ангажирането на
отговорността му следва да става на основание чл.638, ал.1 от КЗ по общия ред на ЗАНН с
издаване на АУАН и НП, а когато се касае за управление на МПС, без сключен договор за
ГО, установено чрез АТСС, правилната квалификация е чл.638, ал.4 във с чл.638, ал.1, т.1
или 2 (в зависимост от това дали собственикът на МПС е физическо или юридическо лице)
от КЗ, като препращането към ал.1 на чл.638 от КТ е единствено във връзка с вида и размера
на наказанието, а не е по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с чл.638, ал.4 от КЗ. В обжалвания
ЕФ обаче наказващият орган е посочил, че е допуснато нарушение на чл.483, ал.1, т.1 във
връзка с чл.638, ал.4 от КЗ, поради което не е посочено правилно основанието на налагане
на административното наказание. В този смисъл е решение № 140 от 24.08.2020 год. по к. а.
н. дело № 10130/2020 год. на Административен съд Велико Търново.
Освен това, видно от съдържанието му, в обжалвания ЕФ не е изрично посочен и
недвусмислено конкретизиран субекта, който е бил санкциониран с него – дали това е
ЕООД, собственик съобразно представената по делото справка касаеща собствеността на
процесното МПС, на какъвто извод навеждат правната квалификация на нарушението и
видът на наложеното административно наказание – имуществена санкция, или е
физическото лице, представляващо ЕООД-собственик на автомобила, на какъвто извод
навежда израза “Уважаема/и госпожо/господине, за извършеното нарушение на… Ви се
налага имуществена санкция…“ (не би имало съмнение в тази насока, макар да не е изрично
посочен санкционирания субект, ако вместо израза “Ви се налага“ беше използван примерно
изразът “на представляваното от Вас дружество/фирма се налага…“).
При тези данни съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на сумата от 400 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен
защитник съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
2