Определение по дело №560/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……….2020г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

Като разгледа докладваното от съдията т.дело №560/2019г. по описа на съда, намира следното:

          Производството е по чл.248 ГПК.

          С протоколно определение от 21.10.2019г. съдът е прекратил производството по делото поради направен от ищеца В.С.Г. отказ от предявените искове, на основание чл.233 ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

          С определение от същата дата съдът е осъдил ответното дружество ЗАД АРМЕЕЦ да заплати на ищеца сторените по делото разноски, изразяващи се в заплатената за производството държавна такса от 1000 лева, на основание чл.78, ал.3 и ал.6 ГПК.

          С молба вх.№32820/06.11.2019г. ответното дружество АРМЕЕЦ АД е направило искане за изменение на определението на съда в частта за разноските като същите не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника при направен изрично отказ от исковете. На ищеца следва да бъдат възложени всички разноски по делото. В тези случаи, съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски, но не и задължение да заплати сторените от ищеца както при разглеждане на спора по същество и уважаване на иска. Не са регламентирани изключения от предвиденото в чл.78, ал.4 ГПК при направен отказ от иска. В молбата се излага, че в случая са без значение мотивите на ищеца да направи отказ от иска. Твърди се, че отговорността на ответника за разноски възниква в хипотеза на разглеждане на иска по същество, съответно уважаване изцяло или отчасти на същия. Поради изложеното се претендира изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските.

          За да се произнесе по искането съдът констатира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез пълномощника и по делото в преклузивния срок. Поради това същата е допустима.

          Действително, в съдебно заседание на 21.10.2019г. съдът е прекратил производството по делото поради направен от ищеца отказ от предявените искове на основание чл.233 ГПК. За да прекрати производството с последици и относно разноските, съдът е отчел изявление на страните за постигнато извънсъдебно споразумение, вкл. заплащане на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя, в размер на 25 000 лева. Съдът е взел предвид молба от 02.10.2019г. на ищеца за отказ от иска както и молба на застрахователя от 04.10.2019г., с която е потвърдено подписаното споразумение и изплащането на сумата въз основа на него. В същата молба застрахователя е направил изявление, че не претендира разноски както че съобразно чл.78 ГПК и подписаното между страните споразумение, не носи отговорност за сторените от ищеца в производството по иска разноски. По делото на л.74 и сл. е приложено и подписаното споразумение от 05.09.2019г. С цитираната по-горе молба на ищеца от 02.10.2019г. се прави изявление за изплатено вече обезщетение и такива доказателства са представени от застрахователя по делото - обезщетението е изплатено на ищцата на 01.10.2019г., видно от приложено от ответника бордеро на л.90 по делото.

Отговорността на страните за направените разноски в исковото производство е уредена в разпоредбите на чл.78, ал.1 – 11 ГПК. За да бъдат присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл.81 ГПК регламентира задължение на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т.е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да иска присъждане в тежест на ответника разноски съобразно уважената част от иска.  Правото на ответника да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл.78, ал.2 ГПК. Според тази разпоредби разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В тежест на ищеца са и разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска – чл.78, ал.3 ГПК. Тълкуването на тези разпоредби налага извод, че правото на страните на разноски е предпоставено от изхода на спора, съответно основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, но и от извънпроцесуалното му поведение.

В чл.78, ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл.78, ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е повод за завеждане на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по същество на спора. Именно това са мотивите на съда да присъди разноски в тежест на ответника и в хипотезата на отказ от иска. Обратното съдът намира, че би довело до неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. В духа на изложеното по-горе разбиране е и постановената постоянна във времето съдебна практика на ВКС – опр.388/11.07.2017г. по ч.т.дело №831/2017г. на Второ т.о.; опр.№843/17.11.2014г. по ч.гр.дело №6176/2014г. на 4 г.о.; опр. №626/20.08.2012г. по ч.гр.дело №275/2010г. на 4 г.о.; опр.№129/07.07.2017г. по ч.гр.дело №1597/2017г. на Първо г.о. и мн.др. 

Независимо от изложеното, в случая не става въпрос за сторените от другата страна разноски, а за сторените от бюджета на съда. Когато страната е освободена от такси по силата на закона, както е в случая с ищцата (чл.83, ал.1 т.4 ГПК) и от разноски в производството, съдът разглежда делото, без да е внесена съответната такса, като изплаща необходимите разноски в производството от своя бюджет. Ако освободената от такси и разноски страна изгуби делото (предявения от нея иск бъде отхвърлен или предявеният срещу нея иск бъде уважен), тя не внася в съда нито таксите, нито разноските, от които е била освободена, но дължи разноски на насрещната страна. Когато делото е решено в полза на страна освободена от държавна такса и/или от разноски за производството, насрещната страна и дължи разноски само за изплатеното възнаграждение за един адвокат (други разноски освободената страна не е направила), или съответна част от тях, ако решението не е изцяло в полза на освободената страна. В случая страните не са претендирали разноски – ищецът не поддържа направеното с исковата молба искане за присъждане на разноски в молбата си за отказ от иска и не представя списък по чл.80 ГПК. Не на последно място същия е освободен от такива по реда на чл.83, ал.1 ГПК и не е правил разноски. Ответникът също изрично е заявил, че не претендира разноски. Направеното в евентуалност с молбата на ответника възражение за прекомерност на адв.възнаграждение е безпредметно тъй като такова не е претендирано от ищеца и не е присъждано от съда.

Поради това съдът намира, че спорът се концентрира относно дължимостта на съдебните разноски – държавна такса и депозити за вещи лица. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, доколкото не е налице произнасяне по същество на спора, съдът намира, че процесуалната норма не следва и не може да бъде приложена по аналогия, съотв. и тълкувана разширително. Поради това определението от 21.10.2019г. в частта, в която са възложени разноските на застрахователя е постановено при грешка и опущение и следва да бъде отменено от съда по реда на чл.248 ГПК.

Въз основа на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение на протоколно определение от 21.10.2019г., постановено по т.дело №560/2019г. на ВОС, ТО, в частта за разноските като ОТМЕНЯ същото за възложените в тежест на ЗК АРМЕЕЦ АД съдебни разноски в размер на 1000 лева, на основание чл.233 вр.чл.83 и чл.81 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от уведомяване на страните с частна жалба пред ВнАС.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: