Решение по дело №3271/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1402
Дата: 30 юли 2019 г.
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20121100903271
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 май 2012 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

    Гр. С., 30.07.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3271 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.

С решение от 29.11.2018 г., на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, съдът е постановил спиране на производството по несъстоятелност, което се провежда спрямо „Б. М.“ ЕООД /н./, поради невнасяне на определените разноски нужни за покриване на разходите за текущата му издръжка, чиито размер е бил фиксиран на сумата от 8 000 лв. 

С молба от 10.07.2019 г. кредиторът „К.“ ЕООД , чрез процесуалния си представител – адвокат С. е ангажирал доказателство за заплащане на определените от съда по несъстоятелността разноски необходими за провеждане на производството в размера на сумата от 8 000 лв., като иска от съда да възобнови производството по несъстоятелност. В молбата е формулирано и искане разноските да бъдат ползвани единствено за покриването на текущи и бъдещи разходи в производството по несъстоятелност, но не и за изплащането на натрупани такива за изтекъл период, в т.ч. и за начислено текущо възнаграждение на синдика. Аргументацията е извършена чрез позоваването на ТР № 1/2017 г., което е постановено по т.д. № 1/2017 г. от ОСТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.632, ал.2 от ТЗ, ако е спряно производството по дело за несъстоятелност поради липса на достатъчна наличност на средства в масата на несъстоятелността, която да обслужи производството, то може да се възобнови и да продължи, ако се установи, че има средства в дружеството, алтернативно, ако кредитор внесе сумата, необходима за покриване на разноските, като искането за възобновяване трябва да се направи в 1 годишен срок от вписване на решението в търговския регистър.

В случаят искането за възобновяване произхожда от легитимиран правен субект – кредитор в производството по несъстоятелност и е придружено от доказателство за привнасяне по депозитната сметка на СГС на определената от съда по несъстоятелност сума за покриване на разноски, чиито размер възлиза на 8 000 лв.  

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основание да бъде възобновено  производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Б. М.“ ЕООД /н./.

Относно поисканите от привнасящия разноските ограничения по отношение разходите, които да се покриват с тях, и в частност тези натрупани за обслужване на производството преди момента на неговото спиране с решението от 29.11.2018 г., настоящата инстанция не намира, че е налице основание, което да  допуска прилагането на подобно ограничение. Подобен извод не присъства и в цитираното ТР № 1/2017 г., където е дадено тълкувание само в посока, че разноски в производството по несъстоятелност не могат да бъдат удовлетворявани от сумите, получени от реализацията на обезпечението, което съществува в полза на определен кредитор, след като същото е недостатъчно да покрие необезпеченото вземане. Натрупаните текущо разноски за управлението и съхранението на масата на несъстоятелността до момента на спирането подлежат на изплащане от евентуално привнесените по реда на чл. 629а ТЗ парични суми, защото целта на това плащане е именно подсигуряване движение на производството. Когато съдът по несъстоятелност е определял размера на нужните за привнасяне разноски са съобразявани не само бъдещите разходи за обслужване на масата на несъстоятелността, но и неразплатените разноски, и най-вече тези касаещи текущото възнаграждение на синдика. Разбира се по времето, когато производството по несъстоятелност е било спряно на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ синдикът няма право на възнаграждение и такова не му се следва за този период.     

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност провеждано спрямо търговско дружество „Б.“ ООД /в несъстоятелност/ в рамките на т.д.№ 3271/2012 г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в.  

            Решението подлежи на вписване в търговския регистър.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: