№ 3887
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100505006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Б.п.“ ЕАД срещу решение №
16009/05.10.2023 г. по гр.д. № 19572/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, с което са
уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от В. М. К.
срещу „Б.п.“ ЕАД, като е отменено уволнението на ищцата от длъжността
„Длъжностно лице по защита на данните“ в звено „Защита на лични данни“ към
Централно управление на „Б.п.“ ЕАД, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със
заповед № 16/20.03.2023 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност и в нейна полза е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на
22269,66 лв. за период от шест месеца, считано от 21.03.2023 г.
Жалбоподателят – „Б.п.“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
уволнението на ищцата е било законосъобразно, поради което исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са неоснователни. Освен това, счита, че по
делото е доказано, че в полза на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в
размер на 11228,40 лв., поради което неправилно районният съд е отхвърлил
релевираното възражение за съдебно прихващане с посочената сума. Ето защо, моли
1
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – В. М. К., оспорва жалбата, като счита, че решението на
СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. М. К. с конститутивни искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата в размер на 22269,66 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за период от шест месеца, считано от 21.03.2023 г.
Ищецът - В. М. К., твърди, че е уволнена незаконосъобразно, тъй като не са били
налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
уволнително основание. Сочи, че е била в трудово правоотношение с ответника, като е
заемала длъжността „Длъжностно лице по защита на личните данни“, съгласно
допълнително споразумение № 44 от 15.04.2022 г. към трудовия договор. Трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед №
16/20.03.2023 г. Счита, че уволнението е незакосъобразно, тъй като заповедта за
прекратяването на трудовото правоотношение е немотивирана, а освен това
заеманата от нея длъжност не е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, поради
което не са налице предпоставките на посоченото уволнително основание.
С обжалваното решение предявените искове са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
На основание чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по чл. 328, ал. 1 КТ
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на договор за
управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване
на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. В тежест на
работодателя е да докаже законност на уволнението, а именно, че заеманата от
служителя длъжност е ръководна в предприятието на работодателя, като в
деветмесечен срок от започване изпълнението на сключен договор за управление
работодателят е упражнил правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, като е прекратил
трудовото правоотношение със служителя.
Основният спорен пред въззивната инстанция въпрос е, дали заеманата от
ищцата длъжност е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
2
Според практиката на ВКС, обективирана в решенията по гр. д. № 726/2011 г. IV
ГО, гр. д. № 582/2012 г. III ГО, гр. д. № 2682/2013 г. III ГО, гр.д. № 2712/2014 г. IV ГО,
по гр. д. № 117/2016 г. IV ГО, гр.д. № 4002/2017 г., IV ГО, с оглед отговорността на
управителя пред възложителя за постигането на определен стопански резултат по
сключен помежду им договор за управление с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ на
управителя е предоставена свобода за формиране на ръководен (управленски) екип за
изпълнение на бизнес програмата му, респективно на договора за управление. Дали
служител е част от ръководството на предприятието, е въпрос, относно който не са
определящи наименованието на длъжността и дали служителят е пряко или
посредством други служители подчинен на управителя. От значение са възложените на
служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на
управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по
отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране,
организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има
определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с
договора за управление.
В конкретния случай, видно от трудов договор № 71/10.12.2014 г., сключен
между страните, ищцата В. М. К. е била назначена на длъжността – директор на
дирекция „Управление на проекти и търговска дейност“. С допълнително
споразумение № 44 от 15.04.2022 г., трудовото правоотношение между страните е
изменено, като ищцата е била преназначена на длъжността „Длъжностно лице по
защита на личните данни“.
Съгласно заповед № 16/20.03.2023 г. на Главния изпълнителен директор на
„Б.п.“ ЕАД, трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл.
328, ал. 2 КТ.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността „Длъжностно лице по
защита на личните данни“, основните задължения на длъжността са следните:
информира и съветва ръководството на „Б.п.“ ЕАД и служителите на дружеството,
които извършват обработване на лични данни, за техните задължения, като отчита
рисковете, свързани с операциите по обработване, както и естеството, обхвата и
контекста на целите на обработването; организира и ръководи дейността на звено
„Защита на личните данни“, като организира, ръководи, възлага текущи задачи, дава
методически указания и подпомага експертите от звено „Защита на личните данни“;
участва при разрешаване на всички въпроси, свързани със защитата на личните данни;
осъществява контрол по спазването на законодателството, свързано със защитата на
личните данни, развива и контролира политиките по защита на личните данни;
осъществява връзка и сътрудничество с КЗЛД; организира и провежда инструктаж на
служителите по въпроси, свързани със защита на лични данни; организира, контролира
3
и при нужда предлага актуализиране на дружествените документи относно защитата
на личните данни; своевременно уведомява администратора при нарушение на
сигурността на личните данни; носи отговорност за своевременното уведомяване на
КЗЛД в срок от 72 часа от узнаване на нарушението; осигурява воденето на регистри
на дейностите по обработване на личните данни. Длъжността е на пряко подчинение на
Главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД, като получава задачи, докладва и се
отчита непосредствено на Главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД.
Съгласно класификатора на длъжностите в „Б.п.“ ЕАД, са налице девет вида
длъжности: ръководители; специалисти; техници и приложни специалисти; помощен
административен персонал; персонал, зает с услуги за населението, търговията и
охраната; квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии; машинни оператори и
монтажисти; професии, неизискващи специална квалификация. Процесната заемана от
ищцата длъжност е от втората група, а именно – специалисти, от което следва, че в
класификатора на длъжностите в „Б.п.“ ЕАД длъжността „Длъжностно лице по защита
на личните данни“ е изключена от ръководните длъжности в предприятието.
При анализ на трудовите функции на процесната длъжност и с оглед мястото в
класификатора на длъжностите в „Б.п.“ ЕАД се налага извод, че същата не може да
бъде квалифицирана като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото същата
няма пряко отношение към планиране, организиране, ръководене и контролиране на
трудовия процес, съответно – няма пряко и определящо значение за постигане на
стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. Видно
от представения бизнес план за 2023 г., част от бизнес програма 2023 г. – 2025 г. на
„Б.п.“ ЕАД, стратегическите цели на предприятието са – оздравяване и дългосрочна
финансова стабилност, развитие на портфолио от нови услуги с акцент в сектора на
куриерските услуги, финансови услуги в средносрочен хоризонт и административни
услуги за населението след изпълнение на проекта от НПВУ, подобряване на
качеството на извършваните услуги. Трудовите функции на длъжността „Длъжностно
лице по защита на личните данни“, коментирани по-горе, по никакъв начин не могат
пряко да се свържат с стратегическите цели, съгласно бизнес плана за 2023 г., част от
бизнес програма 2023 г. – 2025 г. на „Б.п.“ ЕАД. Задълженията на длъжността
„Длъжностно лице по защита на личните данни“ са чисто експертни в сферата на
защита на личните данни, имащи за основна цел осигуряване от страна на
администратора на лични данни (ръководителя на предприятието) и служителите на
предприятието спазването на правилата, гарантиращи защитата на личните данни,
предвидени в националното и международно законодателство.
Ето защо и според настоящия съдебен състав длъжността „Длъжностно лице по
защита на личните данни“ при „Б.п.“ ЕАД няма ръководни функции, поради което
служителят, който я заема, не е част от ръководството на предприятието и трудовото
4
му правоотношение не може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В тази
връзка следва да се посочи, че обжалваното решение съдържа подробни мотиви
относно липсата на предпоставките на уволнителното основание, които настоящата
съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до
какъвто извод достигна и настоящият съдебен състав. Установява се също, че
трудовото правоотношение между страните е имало безсрочен характер. Ето защо,
искът е основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа
за посочения период, че оставането му без работа е в причинна връзка с уволнението,
както и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за
последния пълен отработен месец.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. Работодателят не е оспорил твърдението на ищеца за оставането му
без работа по трудово правоотношение, което се доказва и от извършения оглед на
трудовата книжка на ищеца. Ето защо, в полза на ищцата е възникнало вземане за
обезщетение за периода от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г., което възлиза на сумата в
размер на 22269,66 лв., формирано от брутното трудово възнаграждение за последния
отработен месец.
Ето защо, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е
основателен.
С оглед формираните правни изводи за основателност на иска по чл. 225, ал. 1
КТ се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по възражението за
прихващане.
В исковата молба ищецът оспорва факта, че към датата на подаване на исковата
молба му е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие.
Дължимостта на посоченото обезщетение е определена по основание в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от представения фиш от
23.05.2023 г. за изплатена сума в полза на В. М. К., е удостоверено, че работодателят е
5
начислил и изплатил по банков път на 23.05.2023 г., т.е. след подаване на исковата
молба, в полза на работника сумата в общ размер на 20860,34 лв. В същата е включена
и сумата в размер на 11228,40 лв., представляваща обезщетение по чл. 220 КТ.
Следователно, противно на изложеното от районният съд, настоящата съдебна
инстанция намира за доказано, че работодателят в хода на процеса е заплатил в полза
на работника обезщетение за неспазен срок на предизвествие при прекратяване на
трудовия договор в размер на 11228,40 лв. Това вземане включва във фактическия си
състав законно уволнение. Само при законно прекратяване на трудовия договор
служителят има право да бъде обезщетен за неспазване на отправеното предизвестие.
Когато уволнението бъде признато за незаконно, отпада основанието за изплащане на
тази сума (тя не може да се кумулира с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ). Ето защо с
оглед формираните изводи за незаконност на процесното уволнение, полученото от
ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ подлежи на връщане.
Поради изложеното искът по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен до сумата
от 11041,26 лв., а за разликата до 22269,66 лв. бъде отхвърлен като погасен чрез
съдебно прихващане с подлежащо на връщане обезщетение за неспазено предизвестие.
Ето защо, първоинстанционното решение в посочената част следва да бъде
отменено.
Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата над 1781,51 лв. до
сумата в размер на 2800 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и
в полза на СРС сумата над 561,65 лв. до сумата в размер на 1010,79 лв. – държавна
такса за първоинстанционното производство.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 274,99 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно
уважената част от жалбата, както и сумата в размер на 50,42 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от
исковете.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на
1858,66 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 16009/05.10.2023 г. по гр.д. № 19572/2023 г. по описа на
СРС, 71 състав, в частта, с която „Б.п.“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в полза на В. М. К. сумата над 11041,26 лв. до 22269,66
лв., ведно със законната лихва от 01.05.2023 г. до погасяването, представляваща
обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 21.03.2023 г.
до 21.09.2023 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 1781,51 лв. до сумата в
размер на 2800 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и в полза
на СРС сумата над 561,65 лв. до сумата в размер на 1010,79 лв. – държавна такса за
първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. К., ЕГН ********** срещу „Б.п.“ ЕАД, ЕИК
**** иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата над 11041,26 лв. до 22269,66 лв., ведно
със законната лихва от 01.05.2023 г. до погасяването, представляваща обезщетение за
оставане без работа за период от шест месеца, считано от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г.,
като погасен чрез прихващане с вземане на „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ****, с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в размер на 11228,40 лв., представляващо платено обезщетение
за неспазено предизвестие.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16009/05.10.2023 г. по гр.д. № 19572/2023 г. по
описа на СРС, 71 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от В. М. К. срещу „Б.п.“ ЕАД, като е отменено
уволнението на ищцата от длъжността „Длъжностно лице по защита на данните“ в
звено „Защита на лични данни“ към Централно управление на „Б.п.“ ЕАД, извършено
на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 16/20.03.2023 г., ищцата е възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност и в нейна полза е присъдено обезщетение за
оставане без работа в размер на 11041,26 за период от шест месеца, считано от
21.03.2023 г.
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН ********** да заплати в полза на „Б.п.“ ЕАД, ЕИК
**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 274,99 лв., представляваща
разноски за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата, както и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50,42 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати в полза на В. М. К., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1858,66 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8