Решение по дело №368/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, депозирана от Х. Е. Ю. от [населено място], представляван от адв. А. Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000054/30.03.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ – Свиленград.

Жалбоподателят оспорва наличието на компетентност у издателя на обжалвания административен акт. От съдържанието на акта не ставало ясно каква е точната длъжност, която издателят му заема, както и от коя от точките на Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР - Хасково същият черпи компетентността си. Посочва, че съгласно т. 8 от цитираната заповед, ЗППАМ по ЗДвП можело да издават „Държавните служители от звената „Пътен контрол “ в РУ при ОДМВР – Хасково - полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР“. В Районно управление - Свиленград обаче липсвало звено „Пътен контрол“.

С оглед гореизложеното, се моли да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна оспорената ЗППАМ № 24-0351-000054 от 30.03.2024 г., издадена от Д. Г. В. - младши автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ – Свиленград, като административният орган бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените съдебни разноски.

Ответникът - Младши автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ – С. Д. Г. В., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. В придружителното писмо от Началник на РУ - Свиленград, с което е изпратена административната преписка, е обективирано възражение за редуциране на адвокатското възнаграждение при прекомерност на същото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.03.2024 г. около 14:00 часа в [населено място], на [улица], при управление на лек автомобил марка Мерцедес Ц 220 ЦДИ с peг. номер [рег. номер], водачът на лекия автомобил - жалбоподателят Х. Е. Ю., е спрян за проверка от служители на Районно управление – Свиленград към Областна дирекция на МВР – Хасково. При извършване на проверката жалбоподателят е тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер DrugTest 5000 с фабричен номер ARLJ-0022, касета с номер ARSE 0061, което техническо средство отчело положителен резултат за кокаин. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 0158903. Съставен е Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от д-р Х. П. – медицински специалист във ФСМП – Свиленград, в който протокол е отразено, че жалбоподателят е отказал даване на кръвна проба.

Във връзка с извършената проверка са издадени АУАН серия GA № GA1049497/ 30.03.2024 г., както и Заповед № 24-0351-000054/30.03.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата, с която на Х. Е. Ю. е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Видно от инкорпорираната в текста на заповедта разписка, заповедта е връчена на Ю. на 16.04.2024 г. Оспорването й е осъществено на 18.04.2024 г. с подадена до Административен съд – Хасково жалба.

В хода на съдебното производство по делото от Директора на ОД на МВР - Хасково е представено писмо рег.№ 272000-8689/25.04.2024 г., в което се удостоверява, че служителят Д. Г. В. заема длъжността младши автоконтрольор I степен към РУ – Свиленград, като е приложена Заповед № 272з-280/27.01.2023 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково, с която Д. Г. В. е преназначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково.

В писмо рег.№ 351000-2751/22.04.2024 г. Началникът на РУ – Свиленград удостоверява, че в Районно управление – Свиленград няма звено „Пътен контрол“, а само група „Охранителна полиция“.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед № 272з-199/19.01.2023 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР - Хасково, на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и съгласно Заповед с рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил държавните служители в сектори/групи „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР - Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (т. 12), да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл. 31, т. 2 от ЗМВР. Установява се по делото, че младши инспектор Д. Г. В., назначен на длъжност младши автоконтрольор, към датата на издаване на оспорената ЗППАМ, е служител в група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, тоест попада сред посочените в т. 12 от цитираната заповед държавни служители – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид което материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта се явява доказана.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по чл. 22 от ЗАНН, сред които посочената в т. 1, б. "б" от ЗДвП – "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Предпоставките за прилагането на посочената ПАМ са алтернативно изброени, като една от тях е по отношение на водача на МПС да е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния случай не е спорно, че по отношение на жалбоподателя е установена употреба на кокаин чрез техническо средство. Отчетените чрез теста показания не са опровергани, тъй като лицето не е дало кръв и урина въпреки издадения му талон за изследване. С оглед разпределената доказателствена тежест, предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, въз основа на който се образува административнонаказателното производство, като същият представлява и доказателствено средство в настоящото производство.

Налице е една от алтернативно посочените от законодателя предпоставки, при осъществяването на която административният орган, в условията на обвързана компетентност, прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон, действащ към момента на издаването на акта, с който се прилага ПАМ, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.

Извършеното формално нарушение, доколкото за осъществяването му не се изисква настъпването на противоправен резултат, е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве. Поради това административният орган е приложил ПАМ, която няма санкционен характер, а е с цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на последиците, които биха могли да настъпят в резултат на управлението на МПС под въздействието на наркотично вещество, както и с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя, без значение вината му, към спазване на установения чрез ЗДвП и Правилника за неговото прилагане правен ред.

В тази връзка съдът приема, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на акта, съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК, съответно - за отмяната му, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка чл. 146, т. 2 - 5 от АПК, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК.

Въпреки изхода от спора, разноски в полза на ответника не се дължат, тъй като такива не са поискани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Е. Ю., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000054/30.03.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ – Свиленград.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.