Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 273 18.07.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 202 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.С.А. ***, против Ревизионен
акт № Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г., издаден от В.П.А. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и В.Г.Г. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 90/ 15.02.2019г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт по отношение на Г.С.А.
са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 26.11.2018г., както следва: за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за периода на 2017г. - 1 854.74 лева и лихва в размер на
108.20 лева; за ДОО за самоосигуряващи се за 2017г. – 3 496.64 лева и
лихва в размер на 259.66 лева; за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2017г.
– 2 027.04 лева и лихва в размер на 150.53 лева и за универсален пенсионен
фонд за самоосигуряващи се за 2017г. – 1 266.90 лева и лихва в размер на
94.09 лева или общо задължения в размер на 9 257.80 лева.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост; за издаването
му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателката
оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в
ревизионния акт и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП”
– Пловдив извод, че е налице основание по някоя от хипотезите на чл.122, ал.1
от ДОПК за прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на основата за
облагане респ. на осигурителния доход, за установяване на задължения за данък
по чл.17 от ЗДДФЛ и за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за ревизирания
период на 2017г. Твърди, че през 2017г. не е осъществявала каквато и да е било
трудова дейност като източник на приходи/ доходи, подлежащи на облагане и
обуславящи задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице. Поддържа, че
в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната
администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието
на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като необосновано са приели
съществуването на данни за укрити от ревизираното лице приходи/ доходи,
единствено по съображения за закупен от съпруга й С.А. лек автомобил, придобит в
режим на съпружеска имуществена общност и че ½ от стойността на
закупения автомобил следва да бъде определен като разход, направен от Г.А..
Счита, че придобиването на автомобила по време на брака при режим на съпружеска
имуществена общност поради презумпцията за съвместен принос, само по себе си не
означава, че ½ от заплатените парични средства за закупуването на
автомобила представляват извършен от Г.А.
разход, който разход се явява необоснован от гл.т на дохода, от който са получени средствата за
извършване на разхода. Оспорва съществуването на несъответствие между
декларирания доход и извършените от нея разходи, което несъответствие да
представлява облагаем доход, придобит от извършването на трудова дейност от Г.А.
през ревизирания период, недеклариран
по реда на ЗДДФЛ. С подробно изложени съображения за липсата на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за извършване на
ревизия по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, е направено искане Ревизионен акт №
Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г., потвърден с Решение № 90/ 15.02.2019г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като
незаконосъобразен.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и представеното
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт № Р-16002418003385-091-001/
26.11.2018г., е правилен и законосъобразен. Твърди, че доколкото от една страна
наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е подкрепено от събраните
в хода на ревизионното производство доказателства и съотв. фактическите
констатации при извършената ревизия по чл. 122 от ДОПК се смятат за верни до
доказване на противното, а от друга страна в тежест на ревизираното лице е да
установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените факти и
обстоятелства, при непредставянето на доказателства от жалбоподателката,
опровергаващи фактическите констатации в ревизионния акт и в ревизионния
доклад, оспорването се явява недоказано, като такова и неоснователно.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418003385-020-001 от 12.06.2018г., издадена
от В.П.А.
на длъжност Началник на сектор /л. 166 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК,
е възложено извършването на ревизия на Г.С.А. ***, ЕГН **********, като е
определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017г. Извършването на ревизията е възложено на В.Г.Г. -
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Е.И.К. – главен
инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три
месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002418003385-020-001/ 12.06.2018г. е
връчена на Г.А. на 21.06.2018г. На 20.09.2018г. е издадена Заповед за изменение
на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418003385-020-002/ 20.09.2018г., с
която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е
определено, че ревизията следва да завърши до 19.10.2018г. Заповедта за
възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР са издадени в електронен
вид и подписани с квалифициран електронен подпис на В.П.А. в посоченото й
длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив,
валиден в периода 20.12.2017-20.12.2018г. /л. 15 по делото/.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, като са извършени справки и са съставени
протоколи за присъединяване на документи.
С Уведомление №
Р-16002418003385-113-001/ 31.08.2018г., издадено от В.Г.Г. - главен инспектор по приходите, в
качеството си на ръководител на ревизията /л.111 по делото/, на основание
чл.124, ал.1 от ДОПК, ревизираното лице се уведомява, че доколкото в хода на
възложената със ЗВР № Р-16002418003385-020-001 от 12.06.2018г. ревизия на Г.А.
са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – „налице са данни за
укрити приходи или доходи“, основата за облагане с Данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и
осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ за ДОО за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г.; за здравно
осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. и за
Универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г., ще бъдат определени
по реда на чл.122-124а от ДОПК. Определен е 14-дневен срок за представяне на
доказателства и за вземане на становище. Уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК
е връчено на Г.А. на 23.11.2018г. На Г.А. са изпратени и Уведомление № Р-16002418003385-139-001/
31.08.2018г. по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК, както и Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-16002418003385-140-002/
31.08.2018г., които са връчени на ревизираното лице също на 23.11.2018г. /л.113
– л.116 по делото/.
Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117
от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - В.Г.Г. - главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Е.И.К. – главен инспектор по приходите, е
съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002418003385-092-001/ 02.11.2018г. С
Ревизионния доклад, в резултат на извършените действия и направените
констатации и изводи, ревизиращият екип е предложил, по отношение на
ревизираното лице Г.С.А. да бъдат установени размери на задълженията по видове,
периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 02.11.2018г., както
следва: за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. –
1880.08 лева и лихва в размер на 97.15лв.; за вноски за ДОО
за самоосигуряващи се за 2017г. – 3 243.26 лева и лихва в размер на 219.21
лева; за вноски за ЗО самоосигуряващи се за 2017г. – 2 027.04 лева и лихва
в размер на 137.01 лева и за вноски за УПФ за самоосигуряващи се за 2017г. –
1 266.90 лева и лихва в размер на 85.62 лева, при общ размер на
задълженията за внасяне /главници и лихви/ 8 956.27 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и
е подписан с електронни подписи от В. Г. и от Е. К., като доказателства за
датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка /л.16 –
л.17 по делото/ и на оптичен носител.
Констатирано е, че за ревизирания период -
01.01.2017г. - 31.12.2017г., Г.А. няма регистрирана дейност като едноличен
търговец или като лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска или
земеделска дейност; по данни на ИС на НАП А. не е работила по трудови или
извънтрудови правоотношения, съотв. през ревизирания период за лицето няма
данни да е получавало доходи по трудови или извън трудови правоотношения; за
отчетната 2017г. не е подадена Годишни данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и
лицето не е осигурявано/самоосигурявано по реда на КСО. Сочи се, че Г.С.А. е
собственик на ЕООД „СИГА“, като дружеството има подадена ГДД за 2010г. с нулеви
данни, а от 2011г. до момента не са подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО.
При извършен анализ на имущественото състояние на
Г.С.А. и въз основа на писмо вх. № 9475 #2/ 02.02.2018г. от ОД на МВР – Стара
Загора, сектор „Пътна полиция“, с данни за регистриран по партидата на съпруга
на Г.А. - С.С.А. лек автомобил „Мерцедес МЛ 350" с рег. № ******** с
посочен документ за придобиване Договор от 23.03.2017г. и фактура № *********/ 23.03.2017г.,
издадена от СОФАУТО ООД, е прието за установено, че през ревизирания период Г.А.
е извършила придобиване на движимо имущество – МПС - съпружеска имуществена
общност. По съображения, че стойността на придобитото имущество /МПС/ е
по-голяма от размера на реализираните доходи; че не е посочен източника на
дохода и не са надлежно декларирани получени суми, послужили за плащане на
посоченото МПС, ревизиращите органи са приели, че съществува несъответствие между стойността на
направените от ревизираното лице плащания за придобиване на лек автомобил
„Мерцедес МЛ 350" с рег. № ******** и декларираните и получените доходи. С
оглед на което е направен извод, че са налице обстоятелствата, визирани
в чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно "налице са данни за укрити приходи
или доходи". На основание чл.124, ал. 1 от ДОПК, на задълженото лице е изпратено
Уведомление с № Р- 16002418003385 -113-001/ 31.08.2018г., с което е уведомено,
че основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г. и осигурителния доход за определяне на вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г.; за Универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г. и за Здравно осигуряване
за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., ще
бъдат определени по реда на чл.122 – 124 а от ДОПК. Заедно с уведомлението, на
основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК, на лицето са изпратени Уведомление изх. №
Р-16002418003385-139-001 от 31.08.2018г. и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения с изх. № Р-16002418003385-040-002/31.08.2018г., с което е
изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл.124, ал.3
от ДОПК за 2017г., каквато ревизираното лице не било представило.
Въз основа на извършен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства, се сочат като
направени следните фактически и правни изводи за основанието за облагане и за
определяне основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица за
2017г. и за осигурителния доход за установяване задълженията за ЗОВ за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г.:
Г.С.А., в качеството си на местно физическо лице
по смисъла на чл.6 от ЗДДФЛ, на основание чл.12 от същия закон, е данъчно
задължено за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в
България и от чужбина. Съгласно чл.17 от ЗЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа
е сумата на годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с
предвидените в този закон данъчни облекчения. През периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г., от Г.С.А., в качеството й на физическо лице, не са декларирани
доходи от стопанска дейност, нито по трудови или извънтрудови правоотношения. В
хода на ревизията на С.С.А. - съпруг на ревизираното лице, е установена сделка
по придобиване на движимо имущество - лек автомобил „Мерцедес МЛ 350" с
рег. № ********, като придобиването е извършено чрез покупка от СОФАУТО ООД, за
която продажба от дружеството е издадена фактура № *********/23.03.2017г. на
стойност 53 676лв. и е
представена вносна бележка от 24.03.2017г. за заплатената сума в размер на 27
445 евро по сметката на дружеството. За извършеното плащане в размер на 53 676лв. не са налице доказателства
за приходоизточника на средствата - не са представени писмени доказателства и
не е посочен вида на дохода, от който са получени. Закупеният автомобил е
придобит в режим на СИО, поради което 1/2 от стойността му се счита като разход
за придобиване, направен от ревизираното лице. За сумата, послужила за
заплащане на придобитото МПС, от ревизираното лице не са представени документи
за произход, нито доказателства относно източника на дохода, като не е и декларирано
надлежно получените суми, послужили за извършеното плащане, с оглед на което за
целите на ревизията е прието, че същите са реализирани приходи/доходи от друга
трудова дейност, които не са декларирани. В резултат на извършена съпоставка на
декларираните/получените доходи с извършените разходи и стойността на
имуществото на физическото лице във вид на парични средства, с които е
заплатено придобитото МПС - 1/2 от
стойността на придобитото имущество /
26 838лв./, е прието като установено несъответствие в размер на -25 338
лева, което несъответствие се сочи представляващо облагаем доход, придобит от
извършването на трудова дейност през ревизирания период, недеклариран по реда на ЗДДФЛ. Въз
основа на декларираното от Г.А., че извършените разходи за домакинството
възлизат на 100 лв. месечно и че домакинството се издържа изцяло от съпруга й –
С.А. и доколкото ревизираното лице не е представило документи относно размера
на извършените разходите за живот, издръжка, лечение, транспортни и др., е
прието, че годишният размер на разходите за издръжка на домакинството са в
размер на 1 200 лв. и са извършвани от съпруга на ревизираното лице, като
същите са включени при определяне на основата за облагане с ДДФЛ в ревизионното
производство на С.А..
На база извършен анализ
по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с данък по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за доходи
от друга трудова дейност, както следва: 1. Годишна данъчна основа за доходи от
друга трудова дейност - 25 338лв.
2. Намаления с размера на дължимите осигурителни вноски, определени по реда на
чл.122-124а от ДОПК - 6 537.20лв.,
в т.ч: за фонд ДОО – 3 243.26лв.; за фонд УПФ - 2 027,04лв. и за фонд ЗО –
1 266.90лв, при посочена годишна
данъчна основа за доходите от друга трудова дейност по чл.122 от ДОПК след
приспадане на ЗОВ - 18 800,80 лв., съответно дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ - 1 880,08 лв., която сума
представлява и размера на задължението на ревизираното лице по ЗДДФЛ /данък за
внасяне/, като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за
невнесената в срок сума се дължат и лихви в размер на 97,15 лв.
Въз
основа на приетото за установено наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК за 2017г., е приложен специфичния процесуален ред по ДОПК за
определяне на осигурителния доход и на дължимите суми за ЗОВ. С оглед на
направените констатации за извършване
на друга трудова дейност от Г.А. през 2017г., от която е получило доходи
като самоосигуряващо се лице, ревизиращият екип е приел, че Г.А. е извършвало
друга трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване като
самоосигуряващо се лице, по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, съответно
на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, както и че като лице, родено след ***г.,
във връзка с чл.127 ал.1 от КСО, Г.А. е задължително осигурена за допълнителна
пенсия в универсален пенсионен фонд. Установените размери на задълженията за
ЗОВ и лихви за просрочие към тях на основание чл.175, ал.1 от ДОПК и във връзка
с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, са както следва: за вноски за ДОО
за самоосигуряващи се за 2017г. – 3 243.26 лева и лихва в размер на 219.21
лева; за вноски за ЗО самоосигуряващи се за 2017г. – 2 027.04 лева и лихва
в размер на 137.01 лева и за вноски за УПФ за самоосигуряващи се за 2017г. – 1 266.90
лева и лихва в размер на 85.62 лева.
Срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002418003385-092-001/ 02.11.2018г. Г.А. е подала възражение вх.№ К7-48/ 13.11.2018г., което възражение е основано
на съображения, че ревизионният доклад е издаден при нарушаване на материалните
и на процесуалните разпоредби на закона. Ревизираното лице твърди, че не са му
връчвани нито Уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК с № Р- 16002418003385 -113-001/31.08.2018г., нито Уведомление
чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК изх. № Р-16002418003385-139-001 от 31.08.2018г. нито
Искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх. №
Р-16002418003385-040-002/31.08.2018г., с което е изискано представянето на
декларация за имуществено състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2017г. Оспорва се констатацията за извършен от Г.А. разход за придобиване на лек автомобил „Мерцедес МЛ 350" с рег. № ********,
като се твърди, че покупката е извършена от съпруга й, като сумата по сделката
е наредена от неговата банкова сметка. ***, че ревизираното лице не е
извършвало търговска или трудова дейност, се възразява срещу предложените за
установяване данъчни и осигурителни задължения.
Въз основа на съставения
Ревизионен доклад и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПОК, от В.П.А. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и В.Г.Г. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, е издаден
оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16002418003385-091-001/
26.11.2018г., с
който по отношение на Г.С.А. са установени данъчни и
осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
26.11.2018г., както следва: за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода на 2017г. - 1 854.74 лева и лихва в размер на 108.20
лева; за ДОО за самоосигуряващи се за 2017г. – 3 496.64 лева и лихва в
размер на 259.66 лева; за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2017г. –
2 027.04 лева и лихва в размер на 150.53 лева и за универсален пенсионен
фонд за самоосигуряващи се за 2017г. – 1 266.90 лева и лихва в размер на
94.09 лева или общо задължения в размер на 9 257.80 лева. Ревизионният акт
е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани
електронни подписи от В.А. и от В. Г., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. В
ревизионния акт е обсъдено подаденото от Г.А. възражение срещу съставения
Ревизионен доклад № Р-16002418003385-092-001/ 02.11.2018г., като същото е
прието за неоснователно. Посочено е, че Уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК,
Уведомлението по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК и Искането за представяне на
документи и писмени обяснения с изх. № Р-16002418003385-040-002/31.08.2018г.,
са изпратени за връчване на декларирания за целите на ревизионното производство
електронен адрес, като Г.А. не е потвърдила получаването им, а впоследствие /на
23.11.2018г./ посочените документи са връчени лично на лицето. След преценка на
извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и на
направените изводи и основанията за тях, е прието че през ревизирания
период Г.С.А. е извършила придобиване на МПС, в режим на съпружеска семейна
общност в размер, по голям от реализираните/декларираните
доходи, без да е посочен източника на дохода и надлежното деклариране на
получените суми, послужили за плащане на посоченото МПС. Предвид установеното несъответствие
между стойността на направените плащания за придобиване на лек автомобил
„Мерцедес МЛ 350" с рег. № ******** и декларираните и получени от лицето
доходи, като недеклариран доход е приета 1/2 от стойността на придобитото МПС.
Направения извод за наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК,
са обусловили определянето на данъчната основа и на осигурителния доход за
ревизирания период по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. На основание чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК във връзка с чл.123, ал.1 от ДОПК и след анализ на обстоятелствата
по чл.122, ал.2 от ДОПК, е определена данъчна основа за облагане с данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ от друга трудова дейност в размер на 25 338лв. - 1. Годишна данъчна
основа за доходи от друга трудова дейност - 25 338лв.; 2. Намаления с размера на дължимите осигурителни
вноски, определени по реда на чл.122-124а от ДОПК - 6 790.58
лв., в т.ч. : за фонд ДОО - 3 496.64 лв., за фонд ДЗПО УПФ 1 266.90
лв. и за фонд НЗОК 2 027.04 лв.; 3. Годишна данъчна основа за доходите от
друга трудова дейност по чл.122 от ДОПК след приспадане на ЗОВ - 18 547.42
лв.; 4. Дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и данък за внасяне - 1 854.74
лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената в
срок сума е определена лихва в размер на 108.20лв. На основание чл.124а от ДОПК
във връзка с чл.122, ал.1 от ДОПК и чл.123, ал.1 от ДОПК, след анализ на
обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, е определен окончателен размер на осигурителния
доход в размер на 25 338лв. При определяне размера на задължителните
осигурителни вноски съгласно материалните закони - КСО и ЗЗО, е прието, че на основание
чл.6, ал.7 от КСО ревизираното лице дължи авансови осигурителни вноски в приход
на ДОО в размер на 761.76лв. и лихва в
размер на 100.11лв. за невнесените в срок суми; на основание чл.157, ал.1, т.1,
ал.5 и ал.6 от КСО - авансови осигурителни вноски в приход на ДЗПО УПФ в размер
на 276лв. и лихва в размер на 36.28лв. за невнесените в срок суми; съгласно
чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО - авансови здравноосигурителни вноски в размер на 441.60лв.
и лихва в размер на 58.04 лева за невнесените в срок суми. Съгласно чл.6, ал.8
от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО дължимите осигурителни вноски за довнасяне за фонд
НЗОК са в размер на 1 585.44 лв. и лихва в размер на 92.49лв.
Ревизионен акт №
Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г. е връчен на Г.А. на 26.11.2018г. по електронен път
съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“
/л.32/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК Г.А. е обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с
подадена на 10.12.2018г. до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба,
регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 94-00-9786/ 11.12.2018г.
С Решение № 90/ 15.02.2019г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155,
ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт № Р-16002418003385-091-001/
26.11.2018г. и допълнително установените с ревизионния акт по отношение на Г.С.А.
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
на 2017г. - 1 854.74 лева и лихва в размер на 108.20 лева; за вноски за ДОО
за самоосигуряващи се за 2017г. – 3 496.64 лева и лихва в размер на 259.66
лева; за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2017г. –
2 027.04 лева и лихва в размер на 150.53 лева и за вноски за ДЗПО - УПФ за
самоосигуряващи се за 2017г. – 1 266.90 лева и лихва в размер на 94.09
лева. С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив е потвърден като
правилен и обоснован извода на органите по приходите, че от събраните
доказателства се явява установено по несъмнен начин, че през ревизирания период Г.А. е извършила разходи за придобиване на МПС, които не отговарят на
реализираните за периода приходи. Констатираното несъответствие между
направените от задълженото лице разходи и при липсата на декларирани доходи, е
прието като индиция за укрити доходи, конкретният източник на които не е
установен и съотв. че е налице обстоятелство
по чл. 122 от ДОПК, като основание ревизията да бъде извършена по реда на чл.
122 – 124а от ДОПК. Решаващият орган е приел, че ревизираното лице с виновното
си поведение, а именно недеклариране на доходи и избягване на заплащане на
данъчни и осигурителни задължения, е дало повод да бъде обложено по реда на чл.
122 – 124а от ДОПК, тъй като не може да се черпят благоприятни последици от
факта на укриване на доходи и облагането да зависи от добросъвестността на
ревизираното лице да посочи източника на дохода.
Решение № 90/ 15.02.2019г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е потвърден №
Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г., е връчено на Г.А. по електронен път на
07.03.2019г. /л. 25 по делото/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР,
ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете,
генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата
С.С.А. и К.С.А.. Свидетелят С.А. /съпруг на жалбоподателката Г.А./, твърди, че
жена му не само през 2017г., но и никога не е работила по трудов договор и не е
получавала доходи от друга трудова дейност. Заявява, че по техните ромски
обичаи жените не работят, а се грижат за домакинството, семейство и за децата.
Откакто се е родило внучето им Г. И.С.през 2015г., съпругата му се е грижела за
внучето, като в тяхната къща жените не ходили на работа – нито жена му, нито
снаха му. Свидетелят заявява, че през 2017г. е закупил автомобил „Мерцедес“,
като повечето пари за закупуването били от времето, когато работил на един
пазар в Полша в гр. Варшава, където продавали стоки без касови апарати, а
останалите пари взел назаем от братовчеди и приятели. Твърди, че жена му нито е
знаела за закупуването на автомобила, нито за взетите заеми, тъй като
свидетелят е глава на семейството и той си решавал сам – финансовите въпроси
вкъщи той ги решавал, като съпругата му с пари не боравела. Свидетелката К.С.А.
/снаха на жалбоподателката/ заявява, че откакто се е родило детето им, свекърва
й е помагала. Според свидетелката, Г.А. никога не е работила и от никъде не е
получавала доходи. Както свидетелката, така и свекърва й, не работят, а се
занимават с домакинството и с детето, като съпрузите им се грижат за тях.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г., на основание чл.
160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР
на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА
№ Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г., изцяло потвърден с Решение № 90
/ 15.02.2019г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.18-л.20/. В случая издателят
на заповедта за възлагане на ревизия – В.П.А., с оглед на
заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с
изнесено работно място в офис в гр. Хасково/, е сред органите, посочени в т.2
от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002418003385-020-001 от 12.06.2018г. и Заповед за
изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418003385-020-002/
20.09.2018г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия,
като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване
на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен
подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В.А..
Възложената за извършване ревизия на
Г.С.А. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002418003385-020-001 от 12.06.2018г.
органи по приходите - В.Г.Г. - главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Е.И.К. – главен инспектор
по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за
провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад №
Р-16002418003385-092-001/ 02.11.2018г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се
издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция - чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за
възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г. е издаден от В.П.А. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на Г.С.А. със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002418003385-020-001 от 12.06.2018г. и от В.Г.Г. на
длъжност главен инспектор по приходите, определена за
ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16002418003385-020-001 от 12.06.2018г., така и РД №
Р-16002418003385-092-001/ 02.11.2018г. и издаденият въз
основа на него РА № Р-16002418003385-091-001/
26.11.2018г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни
документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по
силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи са представени по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/. Съгласно чл. 13, ал. 4 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, респ.
чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014,
квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В
случая от представените електронни документи се установява, че подписалите ги
лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема,
че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни
издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се
считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна
част от него.
Ревизията
е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите
органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117,
ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Съответно спазен е и
срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
В хода на проведеното ревизионно
производство е допуснато нарушение на административно-производствените правила –
на изискването по чл.124, ал.1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба когато
органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, той уведомява ревизираното
лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и му определя срок за представяне
на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от
14 дни. В случая действително в материалите по административната преписка се
съдържа Уведомление № Р-16002418003385-113-001/ 31.08.2018г., издадено от В.Г.Г. - главен инспектор по приходите, в
качеството си на ръководител на ревизията /л.111 по делото/, за уведомяване на
ревизираното лице, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, че доколкото в хода на
възложената ревизия са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК –
„налице са данни за укрити приходи или доходи“, основата за облагане с Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. и осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ за
същия период, ще бъдат определени по реда на чл.122-124а от ДОПК. Но видно от
доказателствата по делото /разписка на л.112/, посоченото Уведомление по
чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-16002418003385-113-001/ 31.08.2018г., е било връчено
на ревизираното лице Г.А. едва на 23.11.2018г.
т.е след съставянето на РД № Р-16002418003385-092-001/ 02.11.2018г. и подаването на възражение срещу ревизионния доклад. Противно на приетото
в обжалвания Ревизионен акт № Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г., липсват
каквито и да е било данни дори и като индиция, че уведомлението по чл.124, ал.1
от ДОПК е било изпращано за връчване на декларирания за целите на ревизионното производство
електронен адрес, на който са били получавани и други документи в хода на
ревизионното производство, като Г.А. не е потвърдила получаването му – не са
представени каквито и да е било доказателства за извършено по електронен път
уведомяване по чл.124, ал.1 от ДОПК на Г.А. преди издаването на ревизионния
доклад – нито за изпратено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК на посочения от
ревизираното лице електронен адрес, нито за неговото получаване. Идентични са и
съображенията по отношение на сочените като изпратени на Г.А. Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК изх. №
Р-16002418003385-139-001/ 31.08.2018г. и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице № Р-16002418003385-140-002/ 31.08.2018г. –
същите са връчени на Г.А. едва на 23.11.2018г. /л. 114 и л.116 по делото/ т.е след издаването на РД, като липсват
доказателствата посочените Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК и ИПДПОЗЛ да са били
изпращани за връчване на
декларирания за целите на ревизионното производство електронен адрес, съотв. да
са получени от ревизираното лице.
Съдът приема, че горепосочените нарушения следва
да бъдат определени като за съществени такива, доколкото на практика
ревизираното лице е било лишено от възможността да упражни законово
регламентирани права, в качеството му на страна в ревизионното производство.
Следва да се отбележи, че неизпращането, респ. невръчването на Г.А. на Уведомлението по
чл.124, ал.1 от ДОПК изх. № Р-16002418003385-113-001/ 31.08.2018г. и на Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
Р-16002418003385-140-002/ 31.08.2018г., не само са довели до ограничаване правата на ревизираното лице да представи
доказателства, да вземе становище и да даде обяснение респ. да изпълни
задължението си по чл.124, ал.3 от ДОПК да декларира имуществото си, вида и
размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи и
т.н. Фактически, до получаването на
съставения Ревизионен доклад № Р-16002418003385-092-001/ 02.11.2018г.,
ревизираното лице изобщо не е било надлежно уведомено, че ревизионното
производство се провежда по особения ред на чл.122 – чл.124а от ДОПК и за
основанието за това - установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК –
наличие на данни за укрити приходи или доходи. На следващо място обективираният
в издадения ревизионен доклад анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК на относимите към
ревизираното лице обстоятелства и направените фактически и правни изводи,
органите по приходите са обосновали вкл. с прилагане на правните
последици, с които законът свързва непредставянето на изискани документи, без обаче
ревизираното лице да е било надлежно уведомено, че следва да представи
съответните документи, обяснения и т.н. Действително, във връзка с подадено от Г.А.
възражение против ревизионния доклад, вкл. с твърдения за
невръчването на Уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК с изх. № Р- 16002418003385 -113-001/31.08.2018г., на Уведомление
по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с изх. № Р-16002418003385-139-001 от 31.08.2018г. и
на Искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх. №
Р-16002418003385-040-002/31.08.2018г., същите са били изпратени на ревизираното
лице и получени от него на 23.11.2018г. Но органите по приходите не са
осигурили определения в Уведомлението по чл. 124, ал.1 от ДОПК и в ИПДПИЗЛ изх.
№ Р-16002418003385-139-001 от 31.08.2018г. 14 дневен срок за представяне на
доказателства, становище и декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК, а само три дена след получаването им от Г.А. –
на 26.11.2018г., са издали ревизионния акт. С оглед на което съдът приема, че
оспореният Ревизионен акт № Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г. и
представляващият неразделна част от него РД № Р-16002418003385-092-001/ 02.11.2018г., са издадени
при допуснато съществено нарушение на процесуалните изисквания и правила по
чл.124 от ДОПК.
По съответствието на
оспорения ревизионен акт с материалния закон:
Ревизионното
производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122
– 124а от ДОПК,
даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка
съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/, тогава, когато
необходимите данни за установяването на данъчните и осигурителните задължения
съобразно приложимите норми на материалния закон, не са налице. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК /на която хипотеза в случая се основава провеждането на
ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице са данни за укрити
приходи или доходи.
В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е
регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по
чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.
1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за
вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за
това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване
на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание
за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията
на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които
се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на
доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото
производство със съдебно разпореждане от 05.04.2019г.
В случая, за провеждането на ревизионното
производство по особения ред на чл. 122
- 124 от ДОПК,
органите по приходите са приели, че е налице нормативно регламентираната
предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно „наличието на данни за
укрити приходи“ /Уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК изх. № Р-16002418003385-113-001 от 31.08.2018г./. Съответно
жалбоподателката оспорва
като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната
основа респ. на осигурителния доход за ревизирания период следва да бъде
осъществено по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК, като твърди, че не са налице данни за обстоятелства по
смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи
или доходи.
Констатациите
на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на
ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, на които се
основа извода им за наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, се
основават на следното:
1.
За ревизирания период - 01.01.2017г. -
31.12.2017г., Г.А. не е декларирала извършване на дейност като едноличен
търговец или като лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска или
земеделска дейност; по данни на ИС на НАП А. не е работила по трудови или
извънтрудови правоотношения, съотв. през ревизирания период за лицето няма
данни да е получавало доходи по трудови или извън трудови правоотношения; за
отчетната 2017г. не е подадена Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и
лицето не е осигурявано/самоосигурявано по реда на КСО.
2.
По партидата на съпруга на Г.А. - С.С.А., в
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора е регистриран лек автомобил „Мерцедес
МЛ 350" с рег. № ******** с посочен документ за придобиване Договор от
23.03.2017г. и фактура № *********/23.03.2017г., издадена от „СОФАУТО“ ООД, което
движимо имущество е придобит при режим на съпружеска имуществена общност.
Прието е, че доколкото закупеният автомобил е придобит в режим на СИО,
1/2 от стойността му /в общ размер на 53
676,00 лв./, се счита като разход за придобиване, направен от
ревизираното лице. За сумата, послужила за заплащане на придобитото МПС, не са
представени документи за произход, нито доказателства относно източника на
дохода, като не са и декларирани надлежно получените суми, послужили за
извършеното плащане на МПС, поради което и за целите на ревизията е прието, че
същите са реализирани приходи/доходи от друга трудова дейност, които не са
декларирани. В резултат на извършена съпоставка на декларираните/получените
доходи с извършените разходи и стойността на имуществото на физическото лице
във вид на парични средства, с които е заплатено придобитото МПС - 1/2 от стойността на придобитото имущество
/ 26 838лв./, е прието като
установено несъответствие между
стойността на направените от ревизираното лице плащания за придобиване на лек
автомобил „Мерцедес МЛ 350" с рег. № ******** и декларираните и получените
доходи - несъответствие в размер
на 25 338 лева, което несъответствие се сочи представляващо облагаем
доход, придобит от извършването на трудова дейност през ревизирания период, недеклариран по реда на ЗДДФЛ, при наличие на
хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
От фактическа
страна по делото не е спорно, че на 23.03.2017г., между „СОФАВТО“ ООД гр.
София, в качеството на продавач и С.С.А., в качеството на купувач, е сключен
Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /л. 70 по делото/. По
силата на този договор продавачът „СОФАВТО“ ООД продава на купувача С.С.А.
собственото си МПС – джип „Мерцедес МЛ 350“ за сумата от 53 676 лева с
ДДС, платена по банков път, като за извършената продажба от „СОФАВТО“ ООД е
издадена фактура № *********/ 23.03.2017г., с посочен
получател по доставката С.С.А.. Не е спорно и че купувачът по сделката – С.С.А.,
е съпруг на ревизираното лице – Г.С.А., при сключен граждански брак на
19.04.2013г. и законов режим на общност на имуществените отношения. Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити, като в ал.2 на чл.21 от СК е регламентирано, че
съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи
за децата и в работа в домакинството. С оглед на което и при прилагането на
законовата презумпция по чл.21, ал.3 във вр. с ал.1 от СК, правилно
ревизиращите органи са приели, че придобитото от и на името на С.С.А. МПС -
джип „Мерцедес МЛ 350“ въз основа на Договор за
покупко-продажба на МПС от 23.03.2017г. и фактура № *********/ 23.03.2017г., е
придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Но абсолютно необосновано
органите по приходите са приели, че ½ от стойността на придобития в режим
на СИО автомобил /26 838 лева/,
представлява направен от ревизираното лице разход
под формата на заплатени парични средства за придобиването на автомобила, който
разход да се явява несъответен на декларираните от лицето като получени
приходи/ доходи, което несъответствие да обоснове извод за наличието на данни
за укрити приходи или доходи по см. на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Действително, граматическото тълкуване на
чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК води до извода, че за да се приеме наличието на тази
хипотеза, е достатъчно да съществуват индиции, а не категорични доказателства
за укрити приходи или доходи. Не могат да се приемат за такива индициращи данни
соченото от органите по приходите, че щом МПС е придобито при режим на СИО,
½ от стойността на придобитото МПС представлява плащане от ревизираното
лице и съотв. направен от ревизираното лице разход, несъответен на
декларираните от него приходи/ доходи. Законовият режим на общност на
имуществените отношения на съпрузите определя като съпружеска имуществена общност
вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо
от това на чие име са придобити, при презумиране на съвместния принос за
придобиването /чл.21, ал.3 от СК/, а не въз основа на презумпцията, че
разходите, като парични средства за придобиване на имуществото, са направено
съвместно. Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от СК,
съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи
за децата и в работа в домакинството. След като презумираният от закона
съвместен принос за придобиване на имущество по време на брака в режим на СИО
не се свързва единствено и само с влагането на средства, като същият може да
бъде и под формата на грижи за децата и работа в домакинството, очевидно само
по себе си обстоятелството, че в случая МПС е придобито по време на брака на С.А.
и Г.А. при режим на СИО и съотв. принадлежи общо на двата съпрузи, не е
достатъчно за възприемането му като индициращи данни за наличието на хипотезата
на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК по отношение на ревизирането лице Г.А.. Ето защо
направеният в ревизионния доклад и в издадения въз основа на него РА извод, че
½ от стойността на придобитото в режим на СИО моторно превозно средство
представлява несъответен на декларираните приходи/доходи на Г.А. направен от
ревизираното лице разход на парични средства за плащане за придобиването на
автомобила, е абсолютно необоснован и противоречи не само на правната, но и на
житейската логика. За да бъде включена дадена сума като приход или разход в
паричния поток на дадено лице, следва да е доказано получаването, респ.
плащането на съответната парична сума. В случая при условие, че договорът за
покупко-продажба на моторно превозно средство е сключен между „СОФАВТО“ ООД гр.
София, в качеството на продавач и С.С.А., в качеството на купувач т.е Г.А. не е
страна по договора; че съгласно представените по делото доказателства цялата договорена
покупно-продажна цена за придобиването на автомобила - 53 676 лева /27 455
евро/ е внесена, съотв. платена от С.А. при издадена за извършената продажба от
„СОФАВТО“ ООД фактура № *********/23.03.2017г., с посочен
получател по доставката С.С.А., липсват каквито и да е било данни дори и като
индиция за приетото от ревизиращите органи като направено от Г.А. плащане за
придобиване на лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“ в размер на ½ от
стойността на автомобила, без да са декларирани източника на дохода и
получените парични суми, послужили за плащане на МПС. След като няма каквито и
да е било данни за съвместно участие на Г.А. в извършеното от нейния съпруг С.А.
касово плащане за закупуването на автомобила, липсва основание да се приеме, че
разходът за придобиването на МПС е направен от двамата съпрузи, съотв. че този
разход като парична стойност следва да бъде разделен поравно между съпрузите.
Доколкото СИО по см. на чл.21 от СК е съпритежание /общо притежание/ на вещни
права, от възникването на общността върху правото на собственост на МПС не се
следва общност на разхода за неговото придобиване т.е фактът на извършването на
разхода за придобиване на имущество в режим на СИО не се презюмира от закона, а
следва да бъде установен и доказан.
В
случая, както беше посочено, от страна на приходната администрация, нито се
сочи, нито е установен, още по-малко е доказан фактът на извършено от
ревизираното лице Г.А. плащане на сума, равняваща се на ½ от стойността
на закупения от съпруга й автомобил, като приетият като направен от Г.А. разход
на парични средства за придобиването на МПС в размер на ½ от покупно-продажната
му цена, се основа единствено на възникващото по силата на чл.21, ал.1 от СК
общо притежание на придобитото право на собственост върху МПС в режим на СИО. При
условие, че от една страна че съвместният принос при придобиването по време на
брака на имущество в режим на СИО, може да се изразява не само във влагане на
средства /чл.21, ал.1 във вр. с ал.2 от СК/, а от друга страна законовата презумпция
по чл.21, ал.3 от СК за съвместния принос на двамата съпрузи при придобиването
на вещни права по време на брака не презумира общност на направения разход под
формата на платени парични средства за придобиването на имуществото, очевидно
така направения от ревизиращите органи извод, е фактически, правно и
доказателствено необоснован.
Следва да се отбележи че
обстоятелството, че липсват доказателства за приходоизточника на паричните
средства и вида на дохода, от който е получена сумата, послужила за заплащане
на закупения от С.А. автомобил, само по себе си не е основание да се приеме, че
1/ 2 от заплатената за придобиване на автомобила сума представлява недеклариран
от Г.А. и съотв. укрит от ревизираното лице доход/ приход, подлежащ на облагане
по реда на чл.122 от ДОПК. На практика възприетият и приложен от органите по
приходите подход за определяне на данъчни и осигурителни задължения на
ревизираното лице за 2017г., се основава на общност на приходите /доходите/ и
разходите на двамата съпрузи, което не следва от института на съпружеската
имуществена общност по чл.21 от СК, като фактически се извършва семейно
подоходно облагане, каквото не е регламентирано в действащото законодателство.
В този смисъл основателно е възражението на жалбоподателката, че извършеното
облагане и определените й задължения по ЗДДФЛ и за ЗОВ за 2017г. в случая не са
обосновани с данни за реализирани и недекларирани от нея приходи/ доходи, а се
основават единствено и само на семейното й положение – сключен граждански брак
със С.А. при законов режим на общност на имуществените отношения на съпрузите,
което е недопустимо.
За
материалната законосъобразност на оспорения в настоящото съдебно производство ревизионен
акт е ирелевантно обстоятелството, че в хода на ревизионното производство на
съпруга на Г.А. – С.А., е приет като разход и респ. като недеклариран доход
само ½ от стойността на придобитото МПС. Неправилното определяне на
паричния поток и съотв. на основата за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК при
извършената ревизия на С.А. от гл.т на стойността на направения от лицето
разход за придобиване на МПС /и то при условие, че С.А. изрично е декларирал,
че други средства освен неговите доходи няма вложени в домакинството/, не обуславя
определянето на другата ½ от стойността на автомобила като разход,
формиращ изцяло приетият като недеклариран доход на съпругата му Г.А. и съотв.
не може да бъде основание за провеждане на ревизионно производство по чл.122 –
чл.124а от ДОПК в хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК по отношение на Г.А.
и за определяне на данъчни и осигурителни задължения за това лице при
прилагането на чл.122, ал.2 от ДОПК - като беше посочено, семейно подоходно не
е регламентирано.
След като не е установен и доказан
направен от Г.А. разход за
придобиване, под формата на заплатена сума в размер на 26 838лв.,
равняваща се на ½ от стойността на придобития в режим на СИО лек
автомобил „Мерцедес МЛ 350“, не е налице приетото от органите по приходите
несъответствие между декларираните/получените доходи с извършените разходи и
стойността на имуществото на ревизираното лице във вид на парични средства, с
които е заплатена ½ от стойността на МПС. Липсата на такова
несъответствие опровергава съществуването на „данни за укрити приходи или
доходи“ от ревизираното лице за периода на 2017г., като материалноправна
предпоставка по см. на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за определянето на данъчната основа и
осигурителния доход за ревизирания период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
съответно от страна на органите по приходите не е установено и доказано
възприетото основание за облагане по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. Няма
каквито и да е било данни въз основа на които да се обоснове извод, че
недекларирането от Г.А. на приходи/ доходи за 2017г. може да се приеме като
резултат от укрити от ревизираното лице реализирани приходи/ доходи от трудова
дейност през ревизирания период. Тъкмо обратното – данните сочат, че липсата на
декларирани доходи е резултат от неизвършване на дейност – източник на такива
доходи, подлежащи на деклариране и облагане. Че през 2017г. А. не е
осъществявала трудова или стопанска дейност, за която да е получавала доходи,
са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които еднозначно заявяват,
че през 2017г. А. се е грижела за домакинството, семейството и детето
/внучето/; не е работила и не е получавала никакви доходи, като издръжката на
семейството се е осигурявала от съпруга й С.А.. След като съществуването по
отношение на Г.А. на хипотезата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК не се подкрепя от
събраните в хода на ревизията данни и доказателства, не е било налице основание
за провеждането на ревизионното
производство, приключило с оспорения РА, по особения
ред на чл. 122
– 124а от ДОПК,
даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка респ.
на ЗОВ да се приложи към установена от органа по реда на чл. 122 във вр. с
чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. При липсата на доказателства за
възприетото от органите по приходите основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, не
може да се приложи презумпцията по чл. 124, ал.
2 от ДОПК за вярност на фактическите констатации в обжалвания РА и
съотв. не се следва възлагане на ревизирания субект на тежестта за опровергаването
на фактическите констатации по РА.
С оглед на
изложените съображения съдът приема жалбата за основателна. Оспореният РА № Р-16002418003385-091-001/ 26.11.2018г., потвърден с Решение № 90/
15.02.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който по
отношение на Г.А. са установени данъчни и осигурителни задължения за 2017г., при
извършена, поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК ревизия
по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК, като издаден в нарушение и при неправилно
приложение на закона, следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
– Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена
да заплати на Г.С.А. сумата от 810 лева, представляваща 10 лева внесена
държавна такса и 800 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.А. ***, Ревизионен акт № Р-16002418003385-091-001/
26.11.2018г., издаден
от В.П.А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.Г.Г. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 90/ 15.02.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на Г.С.А. са установени данъчни и осигурителни задължения и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 26.11.2018г., както следва: за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода на 2017г. -
1 854.74 лева и лихва в размер на 108.20 лева; за ДОО за самоосигуряващи
се за 2017г. – 3 496.64 лева и лихва в размер на 259.66 лева; за здравно
осигуряване за самоосигуряващи се за 2017г. – 2 027.04 лева и лихва в
размер на 150.53 лева и за Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за
2017г. – 1 266.90 лева и лихва в размер на 94.09 лева или общо задължения
в размер на 9 257.80 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за
приходите, да заплати на Г.С.А. ***, ЕГН **********, сумата от 810 лева
/осемстотин и десет лева/, представляваща направените от жалбоподателката по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: