№ 4639
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110216279 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-021547 от
24.10.2022 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН на Д. Р. Ш., с ЕГН
**********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185
от ЗДвП и и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал Д. Р. Ш., който,
чрез адв. Х., го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против
обжалвания акт. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила, необосновано и
недоказано. Оспорва се обстоятелството, че настъпилите щети за НСА,
свързани с повреждане на бариерата, са в причинна връзка с поведението на
жалбоподателя. Сочи се, че той не е разполагал с карта-четец за бариерата.
Релевира доводи, че увреждането на бариерата е настъпило в резултат на
1
нейното преждевременно спускане между буса и тегленото от него ремарке,
като това спускане е настъпило вследствие поведението на служител, който
вдига и спуска бариерата или вследствие на автоматично ръководен от
сензори и софтуер процес. Обосновава се извод, че липсва вина на водача,
който дори не е разбрал, че е закачил бариерата. Наведени са аргументи, че
отстоянието между буса и ремаркето е толкова малко, че дори шофьорът да е
възприел преждевременното спускане на бариерата, той не е разполагал с
време да преустанови движението на моторното превозно средство. Сочи се,
че липсва разногласие за обстоятелствата на ПТП, защото липсва знание за
осъществяването му. Поддържа се, че едва когато служители на НСА са се
свързали с работодателя на жалбоподателя, от когото жалбоподателят е бил
уведомен, че трябва да се върне на мястото за съставяне на протокол за ПТП,
Д. Ш. е разбрал за реализираното ПТП и веднага се е върнал на мястото, като
е оказал съдействие. При условията на евентуалност се поддържа, че
извършеното нарушение представлява маловажен случай. Иска се отмяната
на наказателното постановление.
В последното съдебно заседание жалбоподателят Д. Ш., редовно
призован, не се явява лично, но се представлява от адвокат В. Г., която моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като изразява
становище, че от показанията на свидетелите се доказва, че най-вероятно
причината за ПТП е в сензора на бариерата и жалбоподателят няма вина.
Претендира разноски и представя списък с разноските.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
С обжалваното Наказателно постановление (НП) № 22-4332-021547 от
24.10.2022 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН на Д. Р. Ш., с ЕГН
**********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185
от ЗДвП и и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от
2
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП. Същото е издадено въз основа на АУАН № АД143882 от 01.08.2022
г., съставен от свидетеля А. С. С. на длъжност младши автоконтрольор в
СДВР.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Д. Р. Ш., с ЕГН **********, бил служител на дружество „ХХХХ, с ЕИК
*********. В изпълнение на служебните си задължения Д. Ш. редовно
посещавал НСА, където, управлявайки товарен автомобил с ремарке,
извършвал доставки на зеленчуци. До момента на процесното събитие Д. Ш.
нямал проблеми и възникнали ПТП при преминаване през бариери на
входовете на НСА.
На 10.05.2022 г., около 13:55 часа, в гр. София, на ул. „Проф. Атанас
Иширков“ № 21 КПП-2 /служебен вход/ на НСА „Васил Левски“, като водач
на товарен автомобил „Пежо Боксер“ № ХХХХХ и ремарке с рег. № ХХХХ,
Д. Ш. станал участник в ПТП. Последното било реализирано поради
преждевременно спускане на вдигаща се чрез сензор автоматичната бариера
на КПП-2 /служебен вход/ на НСА „Васил Левски“, като бариерата се
спуснала след преминаването на товарен автомобил „Пежо Боксер“ №
ХХХХХ и преди преминаването на тегленото от него ремарке с рег. №
ХХХХ. В резултат на съприкосновението между ремаркето и бариерата,
върху последната били нанесени щети. Механизмът на настъпване на ПТП се
установява от приложената по делото снимка, прикачена към изпратени от
представител на НСА съобщения по електронна поща, а от показанията на
разпитания по делото свидетел Д. П. се установява обстоятелството, че
бариерата е автоматична, ръководи се от сензор и няма човешка намеса на
охранителя или водача на МПС при регулиране на нейното вдигане и
спускане.
Д. Ш. не възприел, че е имало съприкосновение между бариерата и
тегленото от автомобила му ремарке. Свидетелят Дино П. констатирал
увреждането по бариерата, сигнализирал административния директор на
НСА – свидетеля В. Д. и при преглед на записите от налични на мястото на
настъпване на ПТП камери констатирали участника в ПТП. Едва когато
служители на НСА са се свързали с работодателя на жалбоподателя - „ХХХХ,
3
с ЕИК *********, жалбоподателят бил уведомен от представителя на
работодателя си – свидетеля Даракчиев, че трябва да се върне на мястото за
съставяне на протокол за ПТП. Това бил първия момент, в който Д. Ш. е
разбрал за реализираното ПТП и веднага се е върнал на мястото, като е оказал
съдействие за съставяне на протокол. Това обстоятелство се доказва от
показанията на свидетеля В. Д., свидетеля Даракчиев и от приложените по
делото протоколи за ПТП и декларации.
Фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел Даракчиев и показанията на
свидетеля А. С., показанията на свидетелите Д. Ш., В. Д. и Д. П., въз основа
на снимковия материал, протокол за ПТП и декларации, трудов договор,
приложена кореспонденция по електронна поща, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
нарушения на процесуалния закон. Те са съставени от компетентни органи,
по установения от закона ред, имат изискуемото по закон съдържание.
Въпреки това съдът констатира, че не се доказва извършването на
описаните в Наказателното постановление нарушения. Не се доказва
реализирането на ПТП вследствие на недостатъчен контрол върху МПС,
осъществен от жалбоподателя. Поначало не се доказва липса на достатъчно
контрол върху МПС. Напротив, доказва се, че причина за настъпването на
ПТП е преждевременно спусналата се бариера между товарния автомобил и
тегленото от него реамарке, като водачът на автомобила нито е имал
възможност за контрол върху движението на автоматичната, ръководеща се
от четец бариера, нито при малкото разстояние между товарния автомобил и
ремаркето, е разполагал с възможност своевременно да спре, дори да е бил
възприел спускането на бариерата.
На следващо място по делото не се доказва водачът да е възприел
преждевременното спускане на бариерата и настъпването на ПТП.
Следователно не се доказва и извършването на нарушенията от субективна
4
страна, тъй като водачът не е имал знание тези обстоятелства. Не е имал
възможност, при липса на представа, че е бил участник в ПТП, да остане на
мястото при наличие на разногласия за ПТП и да уведоми службата за
контрол, като изпълни указанията и – нарушението, описано в НП. В случая
към момента на настъпване на ПТП не се доказва и възникване на такива
разногласия. Напротив, доказва се, че щетите и МПС, с което са нанесени, са
установени в последващ момент, когато работодателят на Ш. е бил уведомен.
Доказва се, че след узнаването за твърдения за настъпило ПТП Ш. се е върнал
на мястото.
По административнонаказателните дела доказателствената тежест е за
наказващия орган.
В случая не се доказва извършване от жалбоподателя на описаните в
наказателните постановления нарушения.
Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде
отменено поради допуснати нарушения на материалния закон.
С оглед изхода на делото на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в
размер на сумата от 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-4332-021547 от
24.10.2022 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН на Д. Р. Ш., с ЕГН
**********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185
от ЗДвП и и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от
5
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Д. Р. Ш., с ЕГН **********, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6