№ 210
гр. Търговище , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200279 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Б. Т. от гр.Търговище против НП № 21-
1292-000319 от 04.03.2021г. издадено от Началник сектор към ОДМВР-
Търговище сектор пътна полиция. Считайки същото за незаконосъобразно,
жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Ответника по жалбата с писмено становище счита същата за
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна прави и евентуално
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60,
ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
На 17.01.2021г., в 19.35 ч. в с.Здравец, общ.Търговище на ул.Георги
Кирков в посока на движение ул.Братя Миладинови, по сигнал за водач на
МПС в нетрезво състояние полицейски патрул в състав свидетеля Г.Г., спрял
1
за проверка управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка „Сузуки
Витара” с рег. № ******. Бил повикан за съдействие патрул на Пътна полиция
в състав св.В.Д.. Водача бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство “Алкотест-Дрегер” 7510 с фабр № ARBA 0080. Пробата отчела 1.35
промила концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя. На последният
бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 073042/17.01.2021г.
Съгласно заключението на съдебно-химическата експертиза №
10/20.01.2021г., в кръвта на жалбоподателя били установени 1.40 промила
алкохол. За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН сер.Д №
974082/17.01.2021г. Със ЗПАМ № 21-1292-000032/17.01.2021г. на
жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със ЗПАМ № 21-1292-
000033/17.01.2021г. на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца. Било образувано БП № 36/21г. по описа на РУ Търговище.
Жалбоподателят бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство
от 28.01.2021г. прокурор при РП Търговище прекратил наказателното
производство по делото на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1
НПК и чл.9, ал.2 НК. След влизане в сила на постановлението за
прекратяване било издадено процесното наказателно постановление №21-
1292-000319 от 04.03.2021г., с което на жалбоподателя на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени следните наказания : “глоба” в размер на 1000
лв., и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като на
основание Наредба № I-1959 на МВР е постановено отнемането на десет
контролни точки. Видно от приложеният списък на средства за измерване
успешно преминали преглед, към процесната дата процесният Дрегер е бил
технически изправен. Видно от приложеното удостоверение, процесният
Дрегер е одобрен тип средство за измерване. Съгласно справката за
нарушител жалбоподателят има регистрирани множество нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Горната фактическа обстановка се доказа от показанията на
свидетелите, от писмените доказателства по делото, като и от заключението
на съдебно-химическата експертиза.
2
Видно от приложените Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на МВР, процесните АУАН и НП са съставени/издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както АУАН, така и НП
са издадени по предвиденият от закона ред и в предвидената от закона форма.
Няма процесуални нарушения допуснати при реализирането на
административнонаказателната отговорност.
Следва спора да бъде разгледан по същество.
Възраженията на жалбоподателя са, че нарушението не е извършено,
че в постановлението на прокурора няма указания за препращане на
материалите на наказващият орган, че не е приложен чл.28 от ЗАНН. В с.з.
пълномощника на жалбоподателя възразява, че АНО няма правомощия да
налага санкция при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1.2 на хиляда, тъй-като това е изключително правомощие само на съда.
Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Предвид заключението на химическата експертиза, свидетелските
показания, приетата фактическа обстановка в постановлението за
прекратяване на наказателното производство по БП №36/21г. по описа на РУ
Търговище и останалите писмени доказателства съдът прие за доказано, че на
процесната дата и място жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си 1.40 промила. Няма пречка да се реализира
административно наказателна отговорност за това деяние, след като
наказателното производство срещу жалбоподателя е било прекратено.
Изискването да бъдат препратени материалите на наказващият орган от
прокурора, е само в случаите когато прокурора е отказал образуване на
наказателно производство/чл.36, ал.2 ЗАНН/. Степента на обществена
опасност на дадено противоправно поведение се определя от охраняваните
обществени отношения които това поведение засяга или може да засегне и от
вида, характера и степента на отрицателното му въздействие. Именно
степента на обществена опасност отграничава престъпленията от другите
видове правонарушения – административните нарушения, дисциплинарните
нарушения и т.н. По-високата степен на обществена опасност, типична за
3
определен вид деяние, е основание за обявяването му за престъпление, при
предвидена в закона възможност при липсата на съответната степен на
обществена опасност, обусловила определянето на деянието като
престъпление, при прилагането на чл. 9, ал.2 от НК да отпадне престъпния
характер на деянието. Но обстоятелството, че извършеното деяние, поради
неговата малозначителност, не съставлява престъпление /чл.9, ал.2, предл. 1
НК/, не означава, че ако с това деяние се осъществяват от обективна и
субективна страна признаците на предвиден в закона
административнонаказателен състав, същото не може да се квалифицира като
административно нарушение. Няма пречка деяние, за което при прилагането
на чл.9, ал.2, предл. 1 от НК е прието, че не представлява престъпление, да
съставлява административно нарушение, обуславящо понасянето на
съответната правна отговорност. Аргумент за това е и разрешението, дадено с
ТР № 113 от 16.12.1982г. по н.д № 97/ 1982г. на ОСНК.
Направената от прокурора преценка за наличието на хипотезата на
чл.9, ал.2, предл. 1 от НК по отношение на деянието, е единствено в
контекста на образувано и водено наказателно производство за престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК – т.е прилагането на чл.9, ал.2, предл. 1 от НК
изключва само престъпния характер на деянието. Действително
административнонаказващият орган, при прилагането на чл.9, ал.2 от НК във
вр. с чл.11 от ЗАНН, може да приеме, че деянието не съставлява и
административно нарушение, но това не следва автоматично от факта на
прекратеното наказателно производство, а се свързва с преценката на
наказващия орган за липсата на съответната степен на обществена опасност,
обусловила определянето на деянието като административно нарушение.
Следователно дисквалифицирането на едно деяние като престъпление поради
малозначителност, само по себе си не представлява обстоятелство,
изключващо и административнонаказателната отговорност на дееца.
Действително при образуването на досъдебното производство
административно-наказателното производство не е било прекратено на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение не може да
бъде счетено за съществено, с оглед последващата възможност за
реализиране на административно-наказателната отговорност в приложение на
чл.36, ал.2 от ЗАНН, както ефектът от липсата на прекратяване е единствено,
4
че срокът за издаване на НП не е спрял да тече. След като с Постановление за
прекратяване на наказателно производство прокурорът е прекратил воденото
наказателно производство, са отпаднали пречките за реализиране на
административно-наказателната отговорност и вече не е бил налице признака
„idem“, описан в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№
3/2015г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е издадено след
издаването на постановлението за прекратяване на наказателно производство,
т.е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и не
съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на
дееца за едно и също деяние. НП е издадено и в шестмесечния срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН.
Управлението на МПС след употреба на алкохол реално застрашава
живота, здравето и имуществото на останалите граждани, което изключва
извод за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Безспорно като фактически състав управлението на МПС с
концентрацията на алкохол в кръвта от 1.40 промила включва и управление
на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда/чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП/.
Предвид горното административнонаказващият орган правилно е
приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
правилно е наложил предвидените в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП санкции.
Размера на санкциите е фиксиран в закона и не подлежи на корекции.
С оглед гореизложено съдът намира, че процесното наказателно
постановление е издадено при спазване на процесуалният и материален
закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лева. В случая
възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива сума с оглед
правната и фактическа сложност на делото.
5
На основание чл.189, ал.3 НПК жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РС Търговище направените разноски за заплащане
пътните разходи на свидетел в размер на 10лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1292-000319 от
04.03.2021г. на Началник сектор към ОДМВР-Търговище, сектор Пътна
полиция с което на Б. Б. Т. с ЕГН ********** от ************* на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени следните наказания : „глоба” в размер
на 1000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Б. Б. Т. с ЕГН ********** от ************* ДА ЗАПЛАТИ
на ОДМВР -Търговище сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
ОСЪЖДА Б. Б. Т. с ЕГН ********** от ************* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Търговище сумата от 10 лв. представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6