РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502853 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Терма Експерт Плюс“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез пълномощника по
делото адвокат М. Н., против Решение № 2950 от 27.06.2023 г., постановено
по гр.д.№ 6802/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII гр.с., с което
се отхвърля предявеният от „Терма Експерт Плюс“ ООД, ЕИК *****, срещу
„С. и Син - ДС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща незаплатено възнаграждението по договор за изработка за
изграждане на отоплителна инсталация, за което е издадена фактура № 6833
от 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.05.2022 г. до окончателното плащане,
както и се осъжда „Терма Експерт Плюс“ ООД да заплати на „С. и Син - ДС“
ЕООД, сумата в общ размер на 1380 лева – разноски в производството.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното
1
решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и поради необоснованост. Поддържа се, че е постановено в
противоречие на събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът на
районния съд за недоказаност наличието на валидно облигационно
отношение между страните. Намира се за неправилен и изопачен анализът на
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, позовава се на
осчетоводяването на процесната фактура, както и се оспорва
законосъобразното й сторниране от ответника с позоваване на разпоредбите
на ЗДДС. Излагат се съображения, че плащането по фактурата се дължало
предвид приключилото изпълнение на дейностите по
изграждането/монтирането на процесната отоплителна станция. Обосновават
се доводи за облигационната обвързаност на страните с позоваване на чл.293,
ал.3 ТЗ и възлагането от ответника за извършване на работата с позоваване на
показанията на св.М.. Поддържат се доводи, че издадените от ищеца три
фактури са по една оферта за изграждането на една отоплителна инсталация,
осчетоводени са и са платени две от тях, поради което се дължи и плащане по
процесната фактура. Намира се, че районният съд се е произнесъл по факти,
които не са оспорени от ответника. Сочи се, че страната не може да се позове
на недействителност на договора, ако от поведението й не може да се
заключи, че е оспорила неговата действителност. По подробно изложените
съображения в жалбата се поддържа наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за изработка и монтаж на
отоплителна инсталация по оферта, изготвена по искане на ответника и
изпратена му по имейл, съгласно разпечатка по делото. Оспорват се
защитните възражения на ответника против основателността на исковата
претенция и се поддържа доказаност на претенцията. Искането към въззивния
съд е да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск.
Претендират се разноските за двете съдебни инстанции, ведно с направените
в обезпечителното производство. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „С. и Син - ДС“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез
пълномощника по делото адвокат Г. Б., с който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
обосновано. Оспорва доводите в жалбата, че облигационното
2
правоотношение е доказано от осчетоводяването на процесната фактура в
счетоводството на ответника. Позовава се на разпоредбите на ЗДДС и
заключава, че със сторнирането на фактурата ответното дружество е оспорило
издаването й и обективираното в нея задължение, респективно плащане.
Оспорват се доводите за необходимостта от издаване на кредитно известие и
се намират за неотносими цитираните в жалбата разпоредби на ЗДДС. Като
преклудирани и недопустими се сочат изложените в жалбата твърдения
относно отразяването във фактурата на „аванс ИО“, по същество се оспорват
като неоснователни. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ е
неотносима. Сочи се, че от доказателствата по делото не е установено
възлагане от ответното дружество, нито изпълнение на сочената от ищеца
отоплителна инсталация. Като неправилни и необосновани се оспорват
мотивите на въззивника относно връзката между трите издадени фактури и се
сочи, че не е проведено доказване да са издадени във връзка с една оферта и
изграждането на една и същата отоплителна инсталация. За недоказани се
сочат твърденията за изготвянето на оферта по искане на ответника и нейното
изпращане по имейла на същия. Поддържа се, че липсата на облигационно
правоотношение и на извършена услуга в полза на въззиваемата страна
обуславя законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Искането към
въззивния съд е да потвърди първоинстанционното решение. Претендира се
присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
3
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по искова молба от “Терма Експерт
Плюс” ООД срещу „С. и Син-ДС“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща незаплатено възнаграждението по договор за изработка, за
което е издадена фактура № 6833 от 16.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.05.2022
г. до окончателното плащане. Сочи се, че на 15.09.2020 г. ищецът изпратил
подробна оферта на ответника, съгласно която общо дължимата сума за
исканата изработка е 32 603.38 лева, която оферта последният приел. Твърди
се, че ищецът изпълнил задълженията си да достави и монтира материали за
отоплителната инсталация, като ответникът приел работата без възражения. С
оглед изложеното счита, че неоснователно ответникът незаплаща сумата от
10 000 лева и дължи същата. Доколкото ответникът отказва да изпълни
доброволно, се поражда интересът у ищеца да търси вземането си по съдебен
път. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск. Възразява, че между страните не е
сключван договор за изработка. Оспорва ответникът да е искал от ищеца да
му бъде изпратена твърдяната от ищеца оферта, както и такава да му е
изпращана от ищеца по електронната поща. Оспорва се извършените от
ответника плащания да са по твърдения от ищеца договор. Оспорва
ответникът да има обект, в който да са монтирани твърдените от ищеца
съоръжения. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор и от приложените
по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е извършил
плащане в полза на ищеца по фактура № 6606 от 12.01.2021 г. на стойност 6
525 лева на дата 18.01.2021 г., както и че е платил на ищеца сума в размер на
15 000 лева по фактура № 6740 от 19.07.2021 г. с дата на плащане 26.07.2021
г.
В хода на първоинстанционното производство е извършена съдебно-
счетоводна експертиза /л.72/, от която се установява, че процесната фактура
№ 6833 от 16.11.2021 г. на стойност 10 000 лева, е осчетоводена и при ищеца
4
и при ответника през месец ноември на 2021г. Фактурата е включена в
дневниците за продажби по ДДС на ищеца и в дневниците за покупки по ДДС
на ответника за месец ноември 2021 г., като последният е ползвал данъчен
кредит. Вещото лице установява, че процесната фактура е включена в
дневниците за покупки по ДДС на ответника със знак минус, което значело,
че е сторнирана в период декември 2021 г. и е възстановен ползваният
данъчен кредит. След сторниране на фактурата в счетоводството на ответника
е отразено, че същият няма задължение към ищеца. Според вещото лице, за
да се сторнира една фактура, е необходимо да има кредитно известие, което
по принцип се издава от издателя на фактурата. В случая такова известие не е
издадено от ответника. Вещото лице допълва, че „сторниране“ означава
анулиране на задължението към „Терма Експерт плюс“ ООД по фактурата.
Разяснява, че при погрешно издадена фактура, се връща фактурата с обратна
разписка и се уведомява насрещната страна, че фактурата не е правилна и
няма да се осчетоводи в съответното счетоводство. След връщането на
неправилната фактура и уведомяването на другата страна за нея, страната има
право да анулира фактурата. Ако тя не се анулира, сумата по фактурата е
дължима.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебно-
техническа експертиза. От заключението по нея се установява, че писмо от
15.09.2020г. с тема/заглавие „Оферта за изграждане на инсталация“ не е
изпращано от имейл адрес на ищеца - **** и не е получавано по имейл адрес
на ответника - ****. По отношение данни за разменена кореспонденция
между тези два ел.адреса се открива едно писмо в пощата **** от
23.12.2020г., 15:59 часа с тема „Калкулация за изпълнени монтажни работи“,
а в пощата**** такава комуникация не се открива.
Настоящата инстанция също кредитира така изготвените експертни
заключения, като извършени от компетентни лица и даващи отговори на
поставените задачи.
По повод разпита на вещото лице в о.с.з. от 25.01.2023 г. /л.80/, в
който вещото лице заявява, че фактурата е неправилно сторнирана, доколкото
не е уведомен за това ищецът и не е издадено кредитно известие, на ищеца е
допуснат свидетел при режим на довеждане – *****ят, сторнирал фактурата.
От разпита на свидетеля В. К. Г. /протокол от о.с.з от 22.03.2023 г. л.90/ -
5
***** при ответника, се установява, че процесната фактура е постъпила
направо в счетоводството на ответника, което е с изнесена дейност, извън
адреса им на управление и била осчетоводена с ноемврийско ДДС.
Впоследствие свидетелката разбрала, че по повод тази фактура, няма
авансово плащане, няма сключен договор между страните и е погрешно
осчетоводена и неправилно е ползван данъчен кредит по нея, поради което
фактурата е сторнирана и е възстановен ползваният данъчен кредит.
Свидетелката установява, че за сторнирането на фактурата не е уведомявала
ищеца.
При преценка на евентуалната заинтересованост на свидетеля, съдът
кредитира показанията на същия, доколкото те не непротиворечат с
останалите събрани по делото доказателства.
Пред районния съд е извършен разпит на свидетеля А. Н. М. –
работещ в „Терма Експерт плюс“ ООД. От показанията му се установява, че е
работил по изграждането на отоплителна инсталация в гр.***** в периода от
м.септември 2020г., в продължение на година и един-два месеца.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали между страните
е сключен договор за изработка, по който е издадена фактура № 6833 от
16.11.2021 г. на стойност 10 000 лева.
Процесната искова претенция се основава на твърдение за
неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане стойността на
предоставени от ищеца услуги по договор за изработка, по който били
издадени представените по делото фактури.
Предвид предмета на спорното материално право, в тежест на
ищеца, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже следните кумулативни
предпоставки: 1) наличието на сключен между страните договор за изработка,
с който му е възложено предоставянето на услуги срещу насрещна парична
престация, 2) фактическото изпълнение на същите услуги и 3) приемане на
изработеното от ответника.
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор,
който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно
присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
6
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен между страните
договор, който е породил целените с него правни последици, както и
качеството си на изправна страна по договора - че е изпълнил съгласно
уговореното или е готов да изпълни. Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото съдействие за
изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и
да изплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената
работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо
получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното
съответства на поръчаното, т.е. приемане е налице само когато реалното
получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено
волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното.
На поръчващия е вменено не правото, а задължението да приеме извършената
съгласно договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може
да направи възражения по см. на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, в противен случай
работата се счита за приета.
Изпълнението и приемането на възложената работа може да се
докаже с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства,
съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Трайно установена е
практиката на ВКС, че издадените фактури отразяват възникналото между
страните правоотношение и осчетоводяването им от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на
данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на
задължението по тях. Следователно отразяването на парична престация като
дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и
ползването на данъчен кредит съобразно със стойността й съставлява
извънсъдебно признание на задължението и доказват съществуването му -
така практика на ВКС по решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г.,
II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., II ТО, решение №
92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по
т.д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т.д. № 491/2010 г. на
7
II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на II ТО, решение №
172813.01.2016 г. по т.д. № 2535/2015 г., I ТО. Ако възложителят, респ. негов
представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество
издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на
приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от
поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан
двустранен приемо-предавателен протокол - така решение № 65/24.04.2012 г.
по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 178/13.10.2017 г. по т.д. №
638/2017 г. на ВКС, II ТО.
В конкретния случай обаче, правилно районният съд е достигнал до
извод за неприложимост на горепосочената практика. От събрания
доказателствен материал се установява, че чрез извършеното сторниране на
фактурата за аванс /отстраняване на грешка при счетоводно записване/ и
премахването й от дневниците за покупки и с връщането на ползвания
данъчен кредит за нея, ответникът не е приел фактурата, както и това, че
дължи плащане по нея или да е извършил такова. С тези действия ответното
дружество е оспорило конклудентно издаването на фактурата и
обективираното в нея задължение. За манифестирането на това
противопоставяне от страна на ответника е без значение дали сторнирането на
фактурата е извършено в нарушение на установения ред за това, т.е. липсата
на издадено кредитно известие не влияе върху изразената с действия воля за
непризнаване на задължението.
Следователно, след като фактурата е сторнирана и данъчният кредит
е възстановен, в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за
изработка с ответника чрез доказателствени средства, рзлични от
осчетоводяването на процесната фактура за 10 000 лева. В тази връзка, с оглед
материалите по делото, такова доказване не е проведено.
На първо място, изпращането на оферта с конкретни параметри и
цени, респ. приемането й от ответника не се установява. Твърденията на
ищеца-въззивник в тази насока са оборени от приетата съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението, писмо от 15.09.2020г. с тема/заглавие
„Оферта за изграждане на инсталация“ не е изпращано от имейл адрес на
ищеца - **** и не е получавано по имейл адрес на ответника - ****. Не са
налице и данни за разменена кореспонденция между тези два ел.адреса в
8
пощата ****. Неоснователно е възражението, че не е налице тъждество между
несъхраняване на ел.писмо в пощенската кутия на страните и изобщо
неизпращане/неполучаване на такова писмо. За установяването на този факт
са необходими специални знания, поради което е и извършена въпросната
съдебно-техническа експертиза. Няма причина съдът да не кредитира
заключението на вещото лице, поради което изпращането, респ. приемането
на твърдяната оферта за изработка се явява недоказано твърдение.
На следващо място, не се установява фактическо изпълнение на
услуги по договор за изработка. От извършения разпит на свидетеля А. Н. М.
– работещ в „Терма Експерт плюс“ ООД, не се доказва същият да е работил
на обект, който се свързва с ответника. Дали въпросният обект в гр.*****, в
който е изграждана отоплителна система в продължение на година и един-два
месеца от м.септември 2020г., е собственост на „С. и син-ДС“ ЕООД е
ирелевантно. Евентуално възлагане от страна на ответника по договор за
изработка е възможно и по отношение на обект, който не е негова
собственост. При все това, не са налице доказателства, че изградената в
гр.***** отоплителна система е именно в изпълнение на твърдяното
облигационно правоотношение, възникнало между страните в процеса.
По отношение извършените от ответника плащания в полза на ищеца по
фактура № 6606 от 12.01.2021 г. на стойност 6 525 лева на дата 18.01.2021 г.,
както и сума в размер на 15 000 лева по фактура № 6740 от 19.07.2021 г. с
дата на плащане 26.07.2021 г. настоящата инстанция споделя извода, че не се
установява на база какви уговорки между страните са издадени тези фактури.
Извършеното плащане по тях не установява, че те, заедно с третата процесна
фактура за 10 000 лева, са издадени във връзка с една оферта за изграждане на
отоплителна инсталация. Не се споделя възражението на въззивника, че в тази
част на първоинстанционното решение е налице екстрапетитум. Районният
съд не се произнася по невъведени твърдения/оспорвания от страна на
ответника, а единствено обосновава липсата на яснота за това дали
дължимите плащания по фактурите произтичат от едно и също
правоотношение, респ. претендираните 10 000 лева по последната фактура са
част от твърдяното неизпълнено парично задължение по договор за
изработка.
Не се споделя и релевираното възражение във връзка с приложението
9
на чл.293, ал.3 от ТЗ и формираната по него практика. Съгласно цитираната
разпоредба страната не може да се позовава на нищожността на сделката
поради неспазена форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението. В случая ответникът не се
позовава на такава нищожност, а твърди, че изобщо не е сключван твърденият
договор. Още повече, че с поведението си се е противопоставил на
обективираното в издадената фактура № 6833 от 16.11.2021 г. на стойност 10
000 лева задължение.
Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора по същество, въззивникът „Терма Експерт
Плюс“ ООД следва да бъде осъден да заплати в полза на „С. и Син - ДС“
ЕООД сторените пред въззивната инстанция разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение с ДДС. Направеното възражение за прекомерност
от страната жалбоподателя се явява основателно – пред настоящата
инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание и не са
ангажирани нови доказателствени искания. В същото време настоящата
инстанция счита, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение,
предвид правната сложност на делото, е сумата от 1 000 лева с ДДС,
изчислено на база защитавания материален интерес по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1.
По отношение на депозираните частни жалби настоящата инстанция
приема следното:
В производството всяка от страните е подала и частна жалба против
Определение № 9918 от 01.09.2023г., постановено по гр.д.№ 6802/2022г. по
описа на Районен съд Пловдив, XXII гр.с., с което е оставена без уважение
молбата на "С. и син-ДС" ЕООД от 12.07.2023г. за изменение на Решение №
2950 от 27.06.2023 г. по гр.д. № 6802/2022 г. по описа на ПРС, като се присъди
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на още 180 лева и 360
лева - адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство, както и е
оставена без уважение молбата на "Терма Експерт Плюс" ООД от 27.07.2023г.
за изменение на Решение № 2950 от 27.06.2023 г. по гр.д. № 6802/2022 г. по
описа на ПРС в частта за присъденото на ответника адвокатско
възнаграждение, като същото бъде намалено до минимума, предвиден в
10
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С подадената частна жалба от „Терма Експерт Плюс“ ООД, ЕИК
*****, чрез адвокат С. М., се оспорва определението в частта, в която е
оставена без уважение молбата на „Терма Експерт Плюс“ ООД за изменение
на решението в частта за присъденото на ответника адвокатско
възнаграждение и намаляването му до минимума в Наредба № 1/2004г. В
частната жалба се развиват доводи за неправилност и необоснованост на
определението. Поддържа се възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна по делото, като надвишаващо
нормативно установения минимум. Излагат се съображения, че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност. Посочва се, че провеждането на
делото в повече от две съдебни заседания не обосновава присъждането на
адв.възнаграждение над минимума, което в случая е договорено и заплатено
на осн.чл.9, ал.7 от Наредбата. Моли да се отмени определението в
обжалваната част, да се уважи възражението за прекомерност и да се
редуцира претендираното от ответника адвокатско възнаграждение до 996
лева с ДДС - за изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба и
представителство по делото /вместо 1 200 лева с ДДС/ и до 120 лева с ДДС –
допълнително адв.възнаграждение за всяко следващо съдебно заседание след
второто открито съдебно заседание /вместо 180 лева с ДДС/.
Постъпил е отговор на частната жалба от „С. и Син - ДС“ ЕООД,
ЕИК *****, чрез пълномощника адвокат Г. Б., с който взема становище за
нейната неоснователност, оспорва доводите в същата и моли да се остави без
уважение.
С подадената частна жалба от „С. и Син - ДС“ ЕООД, ЕИК *****,
чрез адвокат Г. Б., се оспорва определението в частта, в която е оставена без
уважение молбата на "С. и син-ДС" ЕООД за изменение на решението в
частта за разноските за присъждането на 360 лева - адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство. В частната жалба се
излагат оплаквания, че в тази му част определението е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, постановено при неправилно прилагане
на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че доказателства за
сторените разноски в обезпечителното производство са представени с
отговора на исковата молба. Моли да се отмени определението в обжалваната
11
част и да се измени решението в частта за разноските с присъждането на
разноски в общ размер на 1740 лева, вместо присъдените от 1 380 лева.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Терма Експерт Плюс“
ООД, ЕИК *****, чрез адвокат С. М., с който оспорва същата, взема се
становище за нейната неоснователност и се моли да се остави без уважение.
По отношение на частната жалба, депозирана от „Терма Експерт
Плюс“ ООД, настоящата инстанция счита същата за неоснователна. Вярно е,
че при своевременно възражение за прекомерност, уговореното адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира до предвидения към момента на
сключване договора за правна помощ и съдействие в Наредбата минимум, но
с оглед фактическата и правна сложност по делото, това възражение е
неоснователно - в хода на първоинстанционното производство са проведени
четири открити съдебни заседание, извършени са разпити на свидетели и са
изготвени две експертизи, събрани са множество доказателства, а
процесуалният представител на ответника е участвал активно във всяко
открито заседание.
По отношение жалбата от „С. и Син - ДС“ ЕООД, същата се явява
основателна. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Не
съществува нормативна разпоредба, която да задължава представяне на
доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие и заплащане
на адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство в рамките на
производството, за което се отнасят. Няма пречка такива да се представят в
исковото производство, в което същите се присъждат с акта по същество. Ето
защо атакуваното определение следва да се отмени в частта, с която е
оставена без уважение молбата на "С. и син-ДС" ЕООД за изменение на
Решение № 2950 от 27.06.2023г. по гр.д. № 6802/2022г. по описа на ПРС и се
измени в частта с разноските, като се присъдят още 360 лева - адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство.
По изложените съображения съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2950 от 27.06.2023 г., постановено по
гр.д.№ 6802/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Терма Експерт Плюс“ ООД, ЕИК ***** да заплати на „С. и
Син - ДС“ ЕООД, ЕИК ***** разноски по делото в размер на 1 000 лева.
ОТМЕНЯ Определение № 9918 от 01.09.2023г., постановено по гр.д.
№ 6802/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на "С. и син-ДС" ЕООД от 12.07.2023 г. за изменение
на Решение № 2950 от 27.06.2023 г. по гр.д. № 6802/2022 г. по описа на ПРС,
като се присъди сумата от 360 лева - адвокатско възнаграждение за
обезпечителното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 2950 от 27.06.2023 г., постановено по гр.д.№
6802/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта с разноските, както
следва:
ОСЪЖДА „Терма Експерт Плюс“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** да заплати на „С. и Син - ДС“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** сумата от още 360 лева
– разноски, сторени в първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Терма Експерт
Плюс" ООД, ЕИК ***** против Определение № 9918 от 01.09.2023г.,
постановено по гр.д.№ 6802/2022г. по описа на Районен съд в частта, в която
е оставена без уважение молбата на „Терма Експерт Плюс“ ООД за изменение
на решението в частта за присъденото на ответника адвокатско
възнаграждение и намаляването му до минимума в Наредба № 1/2004г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14