Разпореждане по дело №499/2020 на Административен съд - Русе

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

                                                       №

гр.Русе, 15.03.2021 г.

          Административен съд-Русе, 7 състав, в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: Йълдъз Агуш

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 499 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.213а, ал.2 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Л.В. ***,

подадена чрез пълномощник адв.Д.С., срещу решение № 1 от 11.02.2021г., постановено по адм. дело № 499/2020 г. на Административен съд Русе.

С решението, срещу което е подадена касационната жалба, е отхвърлена жалбата на В.Л.В. ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-000967 от 11.06.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с която на В.Л.В. ***, е наложена принудителна административна мярка, на основание чл.171 т. 1, б.“а“ ЗДвП -  „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до отпадане на основанието за това“, като неоснователна.

Съдът намира касационната жалба за процесуално недопустима, на основание  чл. 215, т. 4 от АПК, тъй като е насочена срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., доп., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

          Правната норма на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

От изложеното следва правният извод, че решение № 1 от 11.02.2021г., постановено по адм. дело № 499/2020 г. на Административен съд Русе, не подлежи на касационно оспорване.

Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП изрично предвижда окончателност на решението на административния съд, постановено по обжалване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, какъвто е процесният случай.

Предвид изложеното, касационната жалба е процесуално недопустима, на основание чл. 215, т. 4 от АПК, тъй като е насочена срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване.

 

 

 

На основание чл.213а, ал.2 от АПК вр.с чл.215, т.4 АПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

 На основание чл.213а, ал.2 от АПК вр.с чл.215, т.4 АПК, съдът

 

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба В.Л.В. ***, подадена чрез пълномощник адв.Д.С., срещу решение № 1 от 11.02.2021г., постановено по адм. дело № 499/2020 г. на Административен съд Русе, като процесуално недопустима.

Разпореждането може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изложеното и на основание чл. 2136, ал. 2 от АПК,

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Димекс Груп 2014" ЕООД против решение № 37 от 01.07.2019 г., постановено по адм. дело № 359/2019 г. по описа на Административен съд - Русе.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело № 11530/2019 г. по описа на Върховния административен съд.

Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: