№. . . . . . . ./29.11.2018 г., гр.
Варна
Административен съд – гр. Варна, ХХІХ състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета
година като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно
дело №2791/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
З.Р.М. ЕГН **********, чрез адв. В.Б. с искане да бъде осъдена Областна
дирекция „Земеделие“ /ОСЗ/ - гр. Варна да заплати на ищцата сумата от
47 000 лева, представляваща стойността на частичен иск от иск за
обезщетение за вреди в размер от 235 000 лева, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на
ОСЗ – гр. Варна да разгледа молба вх. № 2180/12.12.2008 г. и да произнесе по
нея мотивирано предложение до Общински съвет – гр. Варна, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението. При условията на евентуалност и в
случай на отхвърляне на частичния иск срещу главния ответник е отправено искане
да бъде осъден евентуалния ответник Община Варна да заплати сумата от
47 000 лева, представляваща стойността на частичен иск от иск за
обезщетение на вреди в размер от 235 000 лева, претендирана като обезщетение
за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на общинския
съвет да разгледа и да се произнесе по предложението на ОСЗ – гр. Варна по
повод на молба с вх. № 2180/12.12.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
С Разпореждане на съда №14813/05.10.2018 г. производството
по делото е оставено без движение и е предоставена възможност на ищцата да: 1. Представи доказателства за платена
държавна такса в размер на 10,00 лева; 2. Посочи един ответник по иска, съобразно чл.205 от АПК, който член не
предвижда другарство и 3. Да установи допустимостта на иска, като съобразно чл.
204, ал.1 от АПК, представи доказателства за наличие на отменен мълчалив отказ
на ОСЗ – Варна по Заявление № 2180/12.12.2008 г. от З.Р.М..
С Молба с. д.
18521/26.10.2018 г. ищцата е представила доказателства за платената държавна
такса. Изложено е, че субективно евентуално съединените искове не са при
условията на другарство /чл.215 от ГПК/. Сочи, че е налице фактическо бездействие
на административен орган, а не на правно такова, поради което не е обжалван мълчалив
отказ и не е налице отменен такъв. Счита, че фактическото бездействие следва да
се установи в настоящото производство, на основание чл.204, ал.4 от АПК.
От ОСЗ – Варна и Община
Варна по искане на съда са представени административните преписки по молба вх.
№ 2180/02.12.2008 г. от З.Р.М..
От тях се установява, че е
подадена молба вх. № 2180/12.12.2008 г. от З.Р.М. ***, в която е посочено, че
във връзка с отказа да й бъде възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на имот: лозе с площ от 0,475 дка, находящ се
в строителните граници на гр. Варна, м. „Узун бой“ с кадастрален № 4837 от 1956
г. с Решение № 1576/16.06.2008 г. на ОСЗГ – гр. Варна, отправя искане да бъде
обезщетена с имот равностоен на горепосочения от Общински поземлен фонд на гр.
Варна.
С Решение № 1057/23.12.2008 г. на ОСЗ – гр. Варна е решено:
Определя на Р. И. П. ЕГН **********, гр. Варна, правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както
следва: 0,475 дка, V категория, с Решение № 1576/16.06.2008 г. по чл.18ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ от които:
За обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни
бонове:
0,475 дка, V
категория х 629 лева/дка на стойност 299 лева,
0,475 дка
обезщетение всичко на обща стойност 299 лева.
С част III от Решение
№1576/16.06.2008 г. на ОСЗ – гр. Варна е отказано на Р. И. П. да му се
възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на лозе от 0,475 дка, находящо се в строителните граници на гр. Варна в
КП от 1956 г., заявен с пореден номер 1 от заявлението и установен с н. а. 18,
том 2, д.№ 334/1950 г., като правото на собственост не се възстановява поради –
в частта на имота с площ 0,475 дка са изпълнени мероприятията по отреждане –
изграждани са жилищни блокове, паркинги, улици по регулация.
Исковата молба е недопустима, поради
следното:
Съгласно
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници, притежавали
земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства
или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в
тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън
тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове.
На основание чл.18д, ал.2 и
3 от ППЗСПЗЗ:
ал.2 - Общинската служба по земеделие определя
имотите или частите от тях, върху които не може да се възстанови правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради
обстоятелствата, посочени в чл. 10б, ал. 1,
чл. 24, ал. 2, 3 и 4 и чл. 29, ал. 1 ЗСПЗЗ. За направените
констатации службата уведомява заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
ал.3 - Лицата по ал. 2 в
14-дневен срок от датата на получаването на уведомлението подават писмено
искане до общинската служба по земеделие, в което избират начина на
обезщетяването съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 19б,
ал.1, обезщетяването
със земи от общинския поземлен фонд и със земи от държавния поземлен фонд в
случаите по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2,
т. 1 и ал. 4 се извършва от общинската служба по земеделие по писмено
искане на собствениците, като ал.2 предвижда, че земите от общинския поземлен
фонд за обезщетяване на собствениците, включително и в случаите по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 и 4 ЗСПЗЗ
се определят по реда на чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ.
Регламентирано
е с § 29, ал.1 от Преходни
и заключителни разпоредби към Постановление № 121 на Министерския съвет от 25
март 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, че в едногодишен срок от
влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 79 от 1996 г.) лицата по чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 и по чл. 15, ал. 2 ЗСПЗЗ, които не са заявили
предпочитанията си за обезщетяване в сроковете по чл. 18д, ал. 3, чл. 19, ал.
10 и чл. 19а, ал. 1, могат с допълнително заявление да посочат начин на
обезщетяване, както следва: 1. лицата по чл.
10б, ал. 1 и 3 и по чл. 15, ал. 2 ЗСПЗЗ
- пред поземлената комисия; 2. лицата по чл.
10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 ЗСПЗЗ - пред Министерството на земеделието и
хранителната промишленост. Съгласно §29, ал.2, лицата, които не са посочили
начин на обезщетяване в срока по ал. 1, се обезщетяват чрез инвестиционни
бонове.
От посочените правни норми, се налага извода, че за
искане вх. № 2180/12.12.2008 г. по описа
на ОСЗГ /сега ОСЗ/ – гр. Варна от З.Р.М., в качеството на наследник на Р. И. П.
относно признатото, но отказано за възстановяване в съществуващи /възстановими/
стари реални граници право на собственост върху лозе 0,475 дка се провежда
гореописаното административно производство на основание чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ,
приключващо с обезщетение с равностойни земи от държавния или от общинския
поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Издава се административен акт на основание чл.18д, ал.9
от ППЗСПЗЗ или §29 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, който подлежи на обжалване. Следва, че
след като фактическите действия за обезщетение приключват с правни такива –
издаване на административен акт, на обжалване подлежи административния акт, а не
фактическите действия по арг. на чл.21, ал.5 от АПК. Установяване и преценка
законосъобразността на фактически действия е допустимо по реда на чл. 204, ал.4
от АПК само когато те не приключват с правни такива - издаването на
административен акт. В случая не е така поради изложените по-горе съображения.
На ищцата е предоставена възможност да представи
доказателства за отменен мълчалив отказ по направеното искане вх. №
2180/12.12.2008 г. по описа на ОСЗ – гр. Варна, същата е заявила, че не е
налице отменен мълчалив отказ. В допълнение съдът установява, че е издаден
административен акт по направеното искане – Решение № 1057/23.12.2008 г. на ОСЗ
– Варна, което подлежи на оспорване пред Районен съд – Варна.
След отмяна на изричен административен акт или мълчалив
отказ за издаване на такъв може да се предяви иск по реда на чл. 204, ал.1 от АПК. В случая не са налице доказателства за отмяна на мълчалив отказ по
направено искане вх. № 2180/12.12.2008 г. от ищцата или на издаденото Решение №
1057/23.12.2008 г. на ОСЗ – Варна, поради което исковете са недопустими.
Друга самостоятелна предпоставка за недопустимост на
исковете е субективното съединяване на два иска в едно производство по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
При предвиден орган, който издава административен акт в
производството по чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ следва ответника да се определи по
реда на чл.205 от АПК. Съдът е указал на ищцата да посочи ответник по иска.
Същата е заявила, че поддържа първоначалното си становище, че предявява иска
срещу двамата ответници. Такава възможност не е предвидена в АПК, поради което
неопределяне на конкретен ответник от ищцата, води до извод за липса на такъв.
На основание чл. 205 от АПК и чл.127,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, следва че исковата молба не отговаря на
изискванията за редовност, тъй като не е посочен ищец по иска, което налага
връщане на исковата молба, съгласно чл.130 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Воден от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба от З.Р.М.
ЕГН **********, с искане да бъде осъдена Областна дирекция „Земеделие“ - гр.
Варна да заплати на ищцата сумата от 47 000 лева, представляваща
стойността на частичен иск от иск за обезщетение за вреди в размер от
235 000 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразно бездействие на ОСЗ – гр. Варна да разгледа молба
вх. № 2180/12.12.2008 г. и да произнесе по нея мотивирано предложение до
Общински съвет – гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. При условията на евентуалност и в случай на отхвърляне на
частичния иск срещу главния ответник е отправено искане да бъде осъден
евентуалния ответник Община Варна да заплати сумата от 47 000 лева,
представляваща стойността на частичен иск от иск за обезщетение на вреди в
размер от 235 000 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно бездействие на общинския съвет да разгледа и да
се произнесе по предложението на ОСЗ – гр. Варна по повод на молба с вх. №
2180/12.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2791/2018 г. по описа на Административен
съд – гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: