Р Е Ш Е Н И Е
№ 5421
гр. Варна, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4420 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление *** срещу Д.П.Д., с ЕГН ********** и адрес *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл..422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
8371/07.11.2018г. по ч.гр.д. № 16760/2018г. по описа на ВРС:
сумата
от 378,61 лв. /триста седемдесет и осем лева и шестдесет и една ст./,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от
19.01.2016г. до 18.10.2018г. за обект, находящ се в гр. ***, представляваща ***
– партер с абонатен номер ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и
обезщетение
за забава в размер на 48,09 лв. /четиридесет и осем лева и девет ст./ за
периода от 19.03.2016г. до 30.10.2018г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество, в качеството му на ВиК оператор
предоставяло на ответника ВиК услуги потребявани на обект, находящ се в гр.***
отчитани по партида номер на платец ***. Ответникът не заплатил потребените ВиК
услуги за процесния период, поради което ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било
образувано ч.гр.д. № 16760/2018г. по описа на ВРС и била издадена заповед за
изпълнение. Ищцовото дружество получило указания за предявяване на иск за
установяване на вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК – поради постъпване на възражение от длъжника в
срока по чл.414, ал.2 ГПК.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените в
производството разноски.
Ответника е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва като недопустими, а в условията на
евентуалност и неоснователни и недоказани по основание и размер.
В заявлението по чл.410 ГПК било посочено, че
сумата от 378.61 лева е дължима за „ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен номер ***, за които имало издадени фактури за периода от
19.02.2016г. до 22.10.2018г. за обект – ***, находящ се в гр.***. Посоченото
основание за дължимост на сумите било възпроизведено и от съда в издадената
заповед за изпълнение. В исковата молба се твърдяло, че ползваните и
незаплатени услуги се отчитали по номер
на платец ***, а не по абонатен номер. „Номер на платец“ и „абонатен
номер“ се различавали съществено, което се установявало от общите условия на
ищцовото дружество, поради което и било налице изменение на основанието на
претендираните вземания спрямо посоченото в заповедното производство.
Ответникът оспорва да е потребител на ВиК услуги,
както и ищцовото дружество да е доставило такива в посочените в исковата молба
количества. Отчитането на ВиК услугите било извършено в нарушение на чл.23,
ал.4 от Общите условия на ищеца – за периоди по-дълги от 3 месеца. Ответникът
оспорва процесните ВиК услуги да са отчетени от годен и изправен водомер, който
да е преминал съответната периодична проверка.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц.
представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и
претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 16780/2018г. по описа
на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на
установителните искове против длъжника Д.П.Д., който е подал възражение в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца да установи
със сила на пресъдено нещо оспореното вземане и стабилизира изпълнителната сила
на заповедта.
По делото са представени и приети като
доказателства ОУ за предоставяне на В и К услуги, Решения на ДКЕВР за одобрени
ОУ и определяне на цени на услуги, копия от вестници, в които ОУ са били
публикувани и справка за недобора на частен абонат *** от 21.08.2013г. до 31.07.2015
г. /л.4-26/.
От представените от ищеца карнетни листи /л.57-58/
се установява, че през процесния период СТИ монтирано в обект, находящ се в гр.***,
аб.№ *** е отчитано ежемесечно, като подпис за абоната е положен последно на
18.10.2018г. при вписани показания на водомера 227.
Ответникът оспорва подписите в карнетните листи да
са положени от него. Ищцовата страна заявява, че подписите са положени от лице,
което е осигурило достъп до имота за отчитане на водомера, като не могат да
твърдят, че това лице е лично ответника.
За установяване на твърденията си, че ответникът е
потребител на доставяни в процесния имот ВиК услуги, ищцовото дружество е представило
удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация и справка от служба по
вписванията за ответника /л.66-95/.
В удостоверението за въвеждане на сградата в
експлоатация ответникът Д.П.Д. е посочен като възложител и собственик на имот в
сградата на основание нотариален акт от 1978г. От представената справка от
Имотен регистър се установява, че ответникът е собственик на *** ид.ч. от ***,
находящ се в гр.*** – На 17.07.2013г. е вписана възбрана върху притежаваните от
ответника части от имота /л.74/.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, като от заключението на вещото лице става ясно, че общото
количество преминало през водомер №*** и пломба №*** монтиран в обект *** на ***
и потребител Д.П.Д. – абонатен номер *** в периода от 19.01.2016г. до
18.10.2018г. е 143 куб. м. /л.111-112/.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
За уважаване на предявения установителен иск в
тежест на ищцовото дружество бе да докаже съществуването на твърдените вземания
по основание и размер.
С доклада по делото бе възложено в тежест на
ищеца да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е доставило посоченото в исковата молба количество ВиК
услуги, като обем и стойност, за процесния период на ответника в качеството му
на потребител на ВиК услуги на посоченият в исковата молба адрес.
Съгласно чл.2, ал.1 от общите условия на ищцовото
дружество потребители на ВиК услуги са собственици, ползватели и притежатели на
вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. От
представената справка от Имотен регистър се установява, че ответникът е
собственик на *** ид.ч. от ***, находящ се в гр.***. Доставяните в имота ВиК
услуги са отчитани по абонатен номер ***, а тъй като ответникът разполага с
няколко имота е определен номер на платец ***.
По тези съображения, следва да се приеме, че
ответника е потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди, по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество „В.и.к. – В.” ООД
доставяни в процесния ***.
От представените карнентни листи се установява, че
ищцовото дружество е отчитало ежемесечно показанията на монтирания в обекта на
ответника водомер.
В чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за
отчитане на средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да
се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов представител. По този начин резултатите от
отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си
върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт.
Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на карнетния лист –
той представлява частен свидетелстващ документ, поради което се ползва с
доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а
също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала. С подписа,
положен на карнетния лист абонатът не само удостоверява, че е запознат и е
съгласен със начисленото количество ВиК услуги за последния месец, но е и
съгласен с доставеното количество услуги в предходния период, тъй като
показанията за съответния месец на средството за търговско измерване са сбор от
количеството доставени ВиК услуги за предходни месеци.
За процесния период последното отчитане с положен
подпис на абоната е извършено на 18.10.2018г. при отчетени показания на
водомера 227.
Ответникът е оспорил истинността на представените
карнетни листи с твърдения, че положените подписи за абонат не са изпълнени от
него. При отчитане на водомерите служителите на ищцовото дружество не извършват
проверка на самоличността и не отразяват самоличността на лицата, които им
осигуряват достъп до имота. Карнетния лист се предоставя за подпис на лицето,
което е осигурило достъп до имота без значение дали това е собственикът на
имота или друго лице намиращо се в него. Ответникът не изложи твърдения, че
конкретно друго лице е било ползвател на доставяните в имота ВиК услуги, а
въведе възражения, че не е собственик и не е потребител, които възражения бяха
опровергани от събраните по делото писмени доказателства. Монтираните на обекта
на потребление водомери са в метрологична годност, което се установи от
Протокола за пломбирането им и заключението на вещото лице.
След като не е изпълнил задължението си в
предвидените в договорните отношения между страните срокове, ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение. При извършени изчисления се установи, че
претендираното обезщетение за забава отговаря по размер на дължимото съобразно
размера на всяко отделно задължение на ответника.
По изложените съображения ищцовото дружество
установи, че ответникът е ползвател на доставяни в процесния имот ВиК услуги,
както и доставянето на такива услуги в претендираните размери. Предявените
искове се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени
изцяло..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно
на уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на
275 лева, от които 75 лева заплатена държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение
определено на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк.
Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите
не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и изцяло уважената
искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лева.
Разноски в посочените размери следва да се възложат в
тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д.П.Д., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „В.и к.“ ООД, с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение № 8371/07.11.2018г. по ч.гр.д. № 16760/2018г. по описа на
ВРС:
сумата от 378,61 лв. /триста седемдесет и осем лева и
шестдесет и една ст./, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и
К услуги за периода от 19.01.2016г. до 18.10.2018г. за обект, находящ се в гр. ***
– партер с абонатен номер ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер на 48,09 лв.
/четиридесет и осем лева и девет ст./ за периода от 19.03.2016г. до
30.10.2018г.
ОСЪЖДА Д.П.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** сумата от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева /,
представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** сумата от
75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 16760/2018г. по описа на ВРС съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: