№ 80
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. М.
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. М. Въззивно гражданско дело №
20243000500140 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното&
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от В. Р. Р., чрез процесуалния му представител адв. М.П.,
против решение №1516/21.12.2023г., постановено по гр.д.№344/23г. по описа
на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от В. Р. Р.
против Т. М. М. иск за приемане за установено по отношение на ответницата,
че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот представляващ:
апартамент №17, с идентификатор 10135.2553.136.7.17 по КККР на гр.Варна,
намиращ се в гр.Варна, ул.“*“№*, ет.*, със застроена площ от 69, 58 кв.м.,
при граници: имоти с идентификатори *, *, *, * и *, ведно с прилежащото му
избено помещение №20 с площ от 2, 69 кв.м., при граници изба №19, №21 и
коридор, както и припадащите му се 4, 0859 % ид.ч., равняващи се на 10, 42
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, същото с идентификатор 10135.2553.136, цялото с
площ от 525 кв.м., на осн. чл.23, ал.1 от СК; 2/ В. Р. Р. е осъден да заплати на
адвокат Д. С. С. сумата от 5 558лв., определено от съда възнаграждение за
процесуално представителство, осъществено по гр.д.№344/23г. по описа на
ВОС в полза на Т. М. М..В жалбата се твърди, че решението в обжалваните
му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
1
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемата Т. М. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д.С. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 21.03.2023г. и в
уточненията на исковата молба, извършени в първото по делото проведено
пред първоинстанционния съд о.с.з. на 12.10.2023г., ищецът В. Р. Р. излага, че
с ответницата Т. М. М. са бивши съпрузи с брак, сключен на *г. и прекратен
чрез развод на *г.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№74/20.04.2011г., ищецът придобил собствеността върху недвижим имот -
апартамент, с идентификатор 10135.2553.136.7.17 по КККР на гр.Варна,
адм.адрес гр.Варна, ул.„*“№*, ет.*, ап.*, за сумата от 31 000 евро.Продажната
цена, посочена в цитирания н.а., която е действителната такава, уговорена
между страните по договора, е изплатена изцяло със средства, получени от
ищеца от продажбата на негов личен недвижим имот, придобит чрез договор
за дарение, сключен с родителите му, обективиран в н.а.№22/26.01.2007г.,
представляващ апартамент №24, находящ се в гр.Варна, ул.“* *“, бл.*, вх.*,
ет.*.Този недвижим имот той продал с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№111/22.08.2008г., за сумата от 75 000 евро, изплатена му
на две части - 13 000 евро в брой преди подписване на н.а. и 62 000 евро след
подписването му, като втората сума е била предоставена по сключен от
купувача като кредитополучател договор за банков кредит и е постъпила на
25.08.2008г. по открита на 22.08.2008г. лична банкова сметка на ищеца в евро
в „Е.“АД.Част от втората сума - 21 000 евро са изтеглени от сметката му и
изразходвани за изготвяне на строителни книжа по повод строителство в
придобит по-рано недвижим имот, находящ в с.К., община Варна, а
останалата част в размер на 41 000 евро са преведени от ищеца по депозитна
сметка на ответницата и впоследствие изразходвани за покупката на
процесния недвижим имот, като 28 340 евро са заплатени по банковата сметка
на продавачите, а остатъкът по специална банкова сметка на представителя
им адв.Д.В..Предвид обстоятелството, че за придобиване на недвижимия
имот са вложени изцяло негови лични средства, претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответницата, че е едноличен собственик на
същия, като придобит чрез пълна трансформация на лични средства по време
на брака.
Ответницата Т. М. М. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в
хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.Твърди, че с полученото на 06.08.2008г. капаро по посочения от
ищеца договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№111/22.08.2008г., е
закупен на 13.08.2008г. недвижим имот, находящ се в с.К./1031/1952 кв.м.
2
ид.ч. от ПИ №042019/ за сумата от около 10 000 евро, явяваща се
действителната му продажна цена, и семейството заживяло в каравана,
разположена в него, за кратък период, след което се преместили в имот на
родителите на ищеца, също находящ се в с.К., където живеели до
закупуването на процесния недвижим имот.С друга част от получената при
продажбата сума са извършени разходи за делба на съсобствения поземлен
имот, ограда и изготвяне на строителни книжа, както и за ремонт на къщата
на родителите на ищеца, където живеели до 2011г.С останалата част от
продажната цена е извършено погасяване на заеми на ищеца към различни
банкови институции и за хазартни игри.През 2006г. ищецът изтеглил заем в
размер на 35 000лв. от „Е.“АД, впоследствие през 2011г. изтеглил 34 200лв., с
които погасил 28 000лв., оставащи от предходния кредит от 2011г., както и
със 7 000лв. други кредити.В периода 2008г.-2011г. не са разполагали със
значителни средства, за покриване нуждите на семейството/с две малки деца
към този период/ използвали трудови възнаграждения и получаван наем от
личен на ответницата имот, придобит 2002г.От сумата от 75 000 за период от
три години не останало нищо, защото била разходвана по посочения начин,
вкл. за хазартните увлечения на ищеца.Процесният недвижим имот е закупен
с лични на ответницата средства, получени от баща й и баба й при
разпореждане с техни недвижими имоти, а именно баба й Ст. П. А. се
разпоредила със собствения си имот, находящ се в гр.Варна, ул.“*.*“№*, ет.*,
на 03.05.2007г. за действителна цена 82 000 евро, от която с частта от 24 000
евро баща й и брат й закупили на 16.05.2007г. друг недвижим имот, а
остатъкът от 58 000 евро бил разпределен по-равно между ответницата и брат
й.На 22.05.2007г. баща й и брат й продали друг недвижим имот, получен по
дарение, за действителна цена от 73 000 евро, от която баща й й дарил 36 500
евро.
В срока по чл.211 от ГПК ответницата Т.М. е предявила насрещен иск с
пр.осн. чл.23, ал.1 от СК за приемане за установено по отношение на В.Р., че
същата е едноличен собственик на процесния недвижим имот, като придобит
чрез пълна трансформация на лични средства по време на брака по
съображения, идентични с тези, изложени в цитирания отговор.Ответникът по
насрещния иск го оспорва, освен по съображенията в исковата му молба и
предвид следното -твърдените, че са сключвани от него договори за кредит са
неотносими към предмета на спора, защото според представената от Т.М.
справка те касаят период, започващ от 2017г.Не оспорва, че и преди 2017г. е
теглил кредити -напр.2007г. банков кредит, след август 2011г. също е теглил
заеми, но всички суми, получени по тях, са използвани единствено за
погасяване разходи на семейството/автомобили, техника, ремонти, почивки в
България и чужбина/, както и не са били погасявани със суми, получени от
продажбата на собствения му, придобит чрез дарение имот.Оспорва
твърденията, че родствениците на Т.М. са й дарили от сумите, получени при
продажбите на посочените имоти/оспорва и твърдените от нея действителни
продажни цени/, като поддържа, че част, равняваща се на равностойността на
3
дарения на Т.М. през 2002г. имот, са били дарени на брат й, а с останалата
част родителите й си закупили лек автомобил-джип, както и вложили за
ремонти на къща в гр.В. д., собственост на баба й, и на жилището, където
живеели на ул.“*.*“.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение предявеният
насрещен иск е отхвърлен по съображения, че когато придобиването на имота
е само на името на единия съпруг, установяване на трансформация на лично
имущество от страна на другия съпруг е изключено, независимо от това дали
заплащането на продажната цена е станало изцяло с негови парични средства
или не.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр. осн. чл.23, ал.1 от СК.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че същите са бивши съпрузи, с брак, сключен на
*г. и прекратен чрез развод на *г. с решение №361/*г., постановено по гр.д.
№15418/22г. по описа на ВРС, 25 състав, с което е утвърдено споразумение по
чл.51, ал.2 от СК, невключващо такова относно имуществените отношения
между съпрузите по повод придобитите възмездно по време на брака
недвижими имоти.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№74/20.04.2011г., В. Р.
Р. е закупил от лица, представлявани по договора от адв.Д.В., недвижим имот
- апартамент, с идентификатор 10135.2553.136.7.17 по КККР на гр.Варна,
адм.адрес гр.Варна, ул.„*“№*, ет.*, ап.*, за сумата от 31 000 евро, платима в
пет дневен срок след сключване на договора по следния начин: 28 340 евро
ще бъдат преведени по посочена в акта банкова сметка на продавачите, а
сумата от 2 660 евро ще бъде заплатена чрез внасяне по специалната банкова
сметка по чл.36 от ЗА на името на пълномощника на продавачите
адв.Д.В..Според представен предварителен договор от 24.02.2011г., сключен
между В.Р. като купувач и собствениците на недвижимия имот/участвали
лично, не чрез представител/, като продавачи, договорената цена е в размер
на 31 000 евро, платима, както следва: 3 100 евро, представляващи задатък, са
платени при подписване на предварителния договор, служещ за разписка за
получения задатък, а остатъкът от 27 900 евро при сключване на окончателен
договор в нотариална форма.Независимо от различията относно
договореностите на страните в предварителния договор и в окончателния
досежно размера на задатъка и начина на плащането му, то видно е, че
общата действителна продажна цена възлиза на 31 000 евро, като този факт и
не се оспорва от ответницата.
С договор за дарение, сключен между ищеца и родителите му,
обективиран в н.а.№22/26.01.2007г., ищецът е придобил в лична собственост
недвижим имот, представляващ апартамент №24, находящ се в гр.Варна,
4
ул.“* *“, бл.*, вх.*, ет.*.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№111/22.08.2008г., го е продал/със съгласието на ответницата, т.к. е
представлявал семейното им жилище/ за сумата от 75 000 евро, която,
съгласно посоченото в акта, е платима, както следва: 62 000 евро купувачът
ще заплати на продавача по посочена от него банкова сметка със средства,
предоставени му от „СЖ Е.“АД по договор за жилищен кредит
№410/21.08.2008г., а останалата част от 13 000 евро продавачът е заявил, че е
получил от купувача в брой преди подписване на н.а.Цитираният в н.а.
договор за жилищен кредит е представен по делото и между страните не е
спорно, че сумата от 62 000 евро по него била е предоставена на купувача по
посочената негова разплащателна сметка след вписване на законна ипотека в
полза на банката на 22.08.2008г.
Сключването на брака е осъществено при действието на СК от
1985г./отм.2009г./., същият е заварен от действащия СК/обн. 2009г./,
съответно намира приложение §4 от ПЗР на действащия СК.Съпрузите не са
упражнили правото си на избор на режим на имуществени отношения,
различен от този на законовия режим на общност, нито са сключили брачен
договор.Както при действието на СК от 1985г., така и при действието на СК
от 2009г. придобиването на вещни права върху имот, което е резултат от
съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО.Законовата
презумпция на чл.21, ал.3 СК предполага съвместния принос.В какво се
изразява съвместният принос дефинира чл.21, ал.2 от СК.Когато
недвижимият имот е придобит по време на брака чрез договор за покупко-
продажба, а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотът
е лична негова собственост, защото цената е платена с лични негови средства,
в тежест на този съпруг е да проведе обратното доказване по законовата
презумпция за съвместен принос.Според разрешенията, дадени в мотивната
част на т.4 от ТР №5/2013 от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС критерият за
преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака от
двамата съпрузи имот е изцяло обективен - изследва се характерът на
вложените в придобиването средства.Придобитото през време на брака,
независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването
средства.Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма
принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в
придобивната сделка.Бракът не е средство за неоснователно обогатяване.Кое
имущество, придобивано по време на брака, е лично дефинират чл.20 от
СК/отм./, съответно чл.22 от СК.
Твърди се от ищеца, че всички средства, т.е. 31 000 евро, вложени за
покупката на процесния недвижим имот, съставляват част от продажната
цена, която той е получил при продажбата на личния му имот, която цена му е
била изплатена по банков влог след предоставяне банков кредит на купувача
в размер на 62 000 евро.Влогът е открит при действието на СК/отм./,
съответно чл.19, ал.1 от СК/отм./, впоследствие заварен от СК/обн. 2009г./, а
недвижимият имот е закупен при действието на СК/обн.2009г./.По въпроса
5
„когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на
Семейния кодекс от 2009г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг,
за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да
се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ е
образувано т.д.№2/22г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е
поставено решение.Настоящият състав споделя становището, че от значение
за това какъв характер ще има придобитото имущество със средства от
банков влог на единия съпруг е произходът на средствата по влога.
Съгласно показанията на св.С.Р.а, ценени при условията на чл.172 от ГПК,
предвид родствената й връзка с ищеца/негова майка/, с получената при
продажбата на дарения на сина й апартамент в размер на 75 000 евро страните
закупили парцел в с.К., където възнамерявали да строят.Сигурна е, че и
парите за закупуване на апартамента на ул.“*“ са също от продажбата на
дарения му апартамент, това знае от В. и Т., те си теглили парите от банкова
сметка, не знае кой е бил нейн титуляр.Не й е известно синът й да има
задължения от хазартна дейност.
Съгласно показанията на св.К.К., същият познава В. и Т. от 2004г., били
приятелски семейства.Знае, че закупили апартамент 2011г.-2012г., не знае на
каква цена.Продали апартамента на ул.“* *“, отишли в с.К. в дома на
родителите на В., малко по-късно закупили място в близост до техния имот,
защото възнамерявали да строят, а малко след това и апартамента на
ул.“*“.Доколкото знае и двата имота са закупени с парите от апартамента на
ул.“* *“.Знае, защото е чувал В. и Т. да си говорят за това.Не са му споделяли
Т. да е получавала средства от някъде.Не му е известно В. да е имал
задължения към банки или други лица, нито от хазартна дейност.
Съгласно показанията на св.Л.Л., В. има задължения, които не са малко,
към различни кредитни институции и приятели, не можел да си покрива
сметките по кредитите и затова теглел нови, за да покрива старите.Сигурна е
и, че играе хазарт.Апартаментът на ул.“*“ е закупен след 2011г., цената била
около 32 000 евро.Покойните родители на Т. продали два апартамента,
единият в кв.“*“/сега „*“/, а другият бил на баба й, не знае къде точно.Знае, че
парите ги разделили между брата и сестрата, Т. й споделила.Апартаментът на
ул.“* *“ е продаден за 75 000 евро, с парите закупили място в с.К., където
възнамерявали да строят, после го продали, за да покрият кредити на В.,
около 20 000лв., 7 000лв. дали за ремонт на покрива на къщата на родителите
му, 4 000лв. за гаранция, за да излезе от ареста и 3 000лв. на ЧСИ.С остатъка
от средствата от продажбата на апартамента на ул.“* *“ купили апартамента
на ул.“*“, но парите не стигнали, защото В. теглил кредит без нейно съгласие,
за което Т. узнала по-късно.
Съгласно показанията на св.И.М., ценени при условията на чл.172 от ГПК,
предвид родствената му връзка с ответницата/нейн брат/, през 2007г.-2008г.,
продали семейни имоти-един апартамент на баба му Ст. и един общ на него и
баща му апартамент.От единия имот закупили той и баща му място в м.“* *“,
6
а останалата част от парите разделили между него и сестра му, от едната
сделка по 30 000-35 000 евро, а от другата по 27 000-30 000 евро.В. имал
натрупани дългове от хазартна дейност, започнал тегленето на кредити през
2007г.-2008г., продължил и след това.Знае, че са продали апартамента на
ул.“* *“, но не знае за каква сума и какво са правили впоследствие с нея.Т. му
е споделяла, че с дарените й пари от семейните имоти е закупен апартаментът
на ул.“*“.
Съгласно заключението по ССЕ от 22.11.2023г. на в.л. Б.Й. и обясненията
на в.л. в о.с.з. на 30.11.2023г., според издадени от „Б. Д.“ЕАД удостоверения,
не може да бъде предоставен архив, включващ движението по сметки за
периода 01.01.2008г.-01.01.2009г. в „СЖ Е.“АД, вляла се в „Б. Д.“ЕАД 2020г.,
защото този архив е съхраняван 10 години, вкл. при трансфера на
информация е включена една допълнителна година, но процесният период не
попада и в нея.Има информация за откриването и закриването на сметки, но
движенията по тях не са запазени, поради което и не може да се установи
сумата от 62 000 евро, получена при продажбата на собствения на ищеца
недвижим имот, по чия сметка е била получена.
Съгласно мотивната част на същото заключение, изготвено въз основа на
предоставената от „Б. Д.“ЕАД информация чрез издаденото от съда
удостоверение/приложена към корицата на първоинстанционното дело/, В. Р.
и Т. М. са имали открити посочените от вещото лице банкови сметки в „СЖ
Е.“АД/ищецът девет сметки, всички в евро, а ответницата седем сметки, от
които шест в евро и една в лева/, откривани и закривани на датите, посочени
от в.л., вкл. за част от тях в обясненията в о.с.з.Показаните движения по
сметките са за периода след 01.01.2009г.Първата сметка на В.Р./завършваща
на цифри */ е открита на 25.08.2008г., но по нея не е имало начално салдо,
следващата е открита на 29.09.2008г./завършваща на цифри */ и съгласно ССЕ
е била с начално салдо към 01.01.2009г. от 20 150, 38 евро.Тази сума е
олихвявана и с лихвите е достигнала 20 606 евро до 29.09.2009г., когато
същите са преведени по сметка, завършваща на цифрите *, от която също на
29.09.2009г. са преведени 16 606 евро по сметка, завършваща на цифрите *,
открита на 29.09.2009г. с посочено основание „захранване на депозит“, и
други 4000 евро са изтеглени.От сметката, завършваща на цифрите *, сумата
от 16 606 евро е преведена също на 29.09.2009г., за откриване на друг срочен
депозит/непосочен/.По сметка, завършваща на цифрите *, на 06.01.2010г. има
преведена сума в размер на 16 742 евро от сметка, завършваща на цифрите *,
от които също на 06.01.2010г. са преведени 14 000 евро за откриване на
срочен депозит по сметка, завършваща на цифрите *, а 2 742 евро са
изтеглени на каса.На 08.02.2010г. има преведени 3000 евро по сметка,
завършваща на цифрите *, където се олихвявани до 09.08.2010г. и с лихви
достигат 3 050 евро, които общо са преведени по сметка, завършваща на
цифрите * и са изтеглени на 09.08.2010г., към която дата крайното салдо по
сметката е 0 евро.На 06.12.2010г. по тази сметка са преведени 14 766 евро от
сметка, завършваща на цифрите *, от които на същата дата 2 000 евро са
7
изтеглени, а 12 737 евро са преведени по сметка, завършваща на цифрите *, от
която на 24.02.2011г. са преведени по сметката, завършваща на цифрите *,
12 415 евро.От тази сметка на 24.02.2011г. са преведени 8 315 евро за
откриване на срочен депозит по сметка, завършваща на цифрите *.От
последната сметка на 18.04.2011г. са преведени по сметка, завършваща на
цифрите *, 8 330 евро и на същата дата от нея са преведени 7 900 евро по
сметка на Т. М., завършваща на цифрите *, с основание „прехвърляне на
средства за превод“.
Първата сметка на Т.М. е открита на 07.10.2004г., разплащателна в лева,
по която са получавани трудови възнаграждения, а следващата е открита на
29.09.2008г., завършваща на цифри *, с начално салдо към 01.01.2009г.,
съгласно ССЕ, от 20 150, 38 евро, които са олихвявани и достигнали до
30.11.2009г. сумата от 20 709, 80 евро, които на 30.11.2009г. са преведени по
сметка, завършваща на цифрите *, била открита също на 29.09.2008г.От тази
сметка на 30.11.2009г. 20 709, 80 евро са преведени по сметка, завършваща на
цифрите *.От сметка, завършваща на цифрите *, 20 709, 80 евро и натрупани
лихви от 893, 11 евро или общо 21 602, 91 евро са преведени на 30.08.2010г.
отново по сметка, завършваща на цифрите *.На същата дата-30.08.2010г.
сумата от 21 602, 91 евро е преведена от сметка, завършваща на цифрите *, за
откриване на срочен депозит, която сума на 13.09.2010г. е преведена обратно
по сметка, завършваща на цифрите *, а от там също на 13.09.2010г. част от
20 000 евро са преведени по сметка, завършваща на цифри *, и 1 606 евро са
изтеглени.На 13.09.2010г. внесените 20 000 евро са преведени по сметка,
завършваща на цифрите *, и се олихвявани до 20.04.2011г., когато с лихвите
се превеждат общо по сметка, завършваща на цифрите *, 20 228 евро.
Сумата от 28 340 евро, представляваща остатъкът от продажната цена за
процесния недвижим имот, е била преведена от разплащателна сметка на В.Р.,
завършваща на цифри *, на 20.04.2011г. по посочената в н.а.№74/11г.
сметката на продавачите по него.Сметката, завършваща на цифри *, е открита
на 20.04.2011г. с внесен от В.Р. депозит от 440 евро и също на 20.04.2011г. е
получен превод от сметката на Т.М., завършваща на цифри *, в размер на
28 095 евро.
Видно от установеното от ССЕ, съответно движението на суми по
посочените банкови сметки е, че от тях не може да се установи
първоначалният произход на сумата от 28 430 евро, послужила за изплащане
на продажната цена по договора, с който е придобит процесния недвижим
имот.Безспорно тази сума е постъпила от сметка на ответницата по сметка на
ищеца, открита на 20.04.2011г.От своя страна частта от 20 228 евро е сума,
която след различни преводи от сметка в сметка произхожда от сметка на
ответницата, открита 29.09.2008г., но без яснота как е било достигнато
първоначалното салдо по нея, налично към 01.01.2009г.Частта от 7 900 евро
произтича от сметка на ищеца, преведена по сметка на ответницата на
18.04.2011г., за нея обаче не може да се установи, че е именно частта, с която
е захранена сметката на ищеца, открита на 28.08.2008г. с 20 150, 38 евро/ако и
8
да се допусне, че 20 150, 38 евро са съставлявали част от получените от
ищеца 62 000 евро продажна цена, за което по делото няма доказателства/,
защото сумата по тази сметка е била теглена на части на каса, други части
превеждани по други сметки/за даден период е била и с нулево салдо/ и
същевременно постъпвали суми от други сметки до преди 18.04.2011г., за
които също няма яснота относно първоначалното им захранване.Твърденията
на ищеца, че ответницата не е разполагала със средства към 2008г., когато е
открита сметката, се разколебават от показанията на св.Л. и св.М., макар и на
последния ценени при условията на чл.172 от ГПК, относно дарени й суми и
представените н.а.№158/07г., с който нейната баба Ст. П. А. се е разпоредила
с недвижим имот за посочената в акта сума от 33 128 лв./равна на данъчната
оценка/, както и н.а.№72/07г., с който нейният баща М. Ил. М. и нейният брат
В. М. М. са се разпоредили с притежаван от тях имот за посочената в акта
сума от 26 169, 90лв. /равна на данъчната оценка/.Действително твърденията
за симулация на цените не са пряко установени, но косвена индиция
касателно първия договор е установената от СОЕ от 09.10.2023г.
действителна пазарна стойност на този имот към датата на продажбата в
размер на 62 760лв., а досежно втория договор уговореното в н.а., че при
разваляне на договора ще се дължи връщане на сумата от 54 000лв., както и
установената му от цитирана СТЕ действителна пазарна стойност в размер на
50 340лв.От своя страна показанията на св.С.Р.а, които следва да се ценят при
условията на чл.172 от ГПК, и св.К.К. не се базират на лични наблюдения
относно начина на разходване на сумата, а не преразкази.
Опровергаването на презумпцията за съвместен принос следва да се
извърши чрез пълно и главно доказване.При липса на доказателства, пряко
установяващи, че сумата от 31 000 евро, заплатена на 20.04.2011г. съставлява
част от получената през 2008г. от В.Р. продажна цена при разпореждането с
дарения му недвижим имот, и при невъзможност от съвкупността от косвени
доказателства, установяващи странични обстоятелства, да се направи
еднозначен и несъмнен извод в тази насока, съдът приема, че предявеният иск
с пр.осн. чл.23, ал.1 от СК е недоказан, поради което и неоснователен, и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадане крайните правни изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, решението на ВОС следва да бъде
потвърдено в обжалваните му части.Въззиваемата претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция по реда на чл.38 от ЗА съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 07.05.2024г.С оглед
задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба
№1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са
задължителни за съда.Посочените в посочената наредба размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
9
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Спорът по
настоящото въззивно производство е разгледан в едно о.с.з., в което не са
събирани доказателства.Процесуалният представител на ответницата е
депозирал отговор на въззивната жалба и се е явил в о.с.з.При преценка
материалния интерес в производството/цена на иска 61 355, 50лв./,
количеството на свършената работа и фактическата и правна сложност на
делото, която не е ниска, но не е и изключително висока, съдът приема, че
възнаграждението следва да се определи в размер на 1 200лв., като след
включване на ДДС, предвид регистрацията на процесуалния представител по
ЗДДС, следва да се присъдят 1 440лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1516/21.12.2023г., постановено по гр.д.
№344/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от В. Р. Р. против Т. М. М. иск за приемане за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на недвижим
имот представляващ: апартамент №17, с идентификатор 10135.2553.136.7.17
по КККР на гр.Варна, намиращ се в гр.Варна, ул.“*“№*, ет.*, със застроена
площ от 69, 58 кв.м., при граници: имоти с идентификатори *, *, *, * и *,
ведно с прилежащото му избено помещение №20 с площ от 2, 69 кв.м., при
граници изба №19, №21 и коридор, както и припадащите му се 4, 0859 %
ид.ч., равняващи се на 10, 42 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, същото с
идентификатор 10135.2553.136, цялото с площ от 525 кв.м., на осн. чл.23, ал.1
от СК; 2/ В. Р. Р. е осъден да заплати на адвокат Д. С. С. сумата от 5 558лв.,
определено от съда възнаграждение за процесуално представителство,
осъществено по гр.д.№344/23г. по описа на ВОС в полза на Т. М. М..
ОСЪЖДА В. Р. Р., ЕГН **********, да заплати на адвокат Д. С. С. от АК-
Варна, сумата от 1 440лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение
за осъществена безплатно правна защита на Т. М. М. пред въззивна
инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11