Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 24.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16209 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 87869/ 2017 г.
на Софийски районен съд, І ГО, 162 състав, по предявен от К.Б.Б. /ЕГН **********/
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че К.Б.Б.
/ЕГН **********/ не дължи на „Ч.Е.Б.” АД- *** /ЕИК ********/ сумата 544.39 лв., представляваща 1/2 част от
стойността на потребена електрическа енергия през периода от 11.08.2017 г. до
8.11.2017 г. в обект на адрес: гр. София, в.з. „********, с клиентски №
300040230349, начислена по Констативен протокол от 08.11.2017 г. и фактура №
**********/ 14.11.2017 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 544.39 лв. до пълния предявен размер от 1 088.78 лв.,
представляваща останалата 1/2 част от начислената стойност на електрическа
енергия по посочените констативен протокол и фактура. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Ч.Е.Б.” АД е осъден да заплати на ищеца К.Б. сумата 175 лв.- разноски по делото, съобразно
уважената част от иска, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата 152.50 лв.- разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
Постъпила
е въззивна жалба от К.Б.Б. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта относно
присъдените на ответника разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и
да бъде постановено решение за признаване недължимостта на останалата част от
процесното вземане, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Подадена
е въззивна жалба срещу постановеното
от СРС решение и от ответника „Ч.Е.Б.“ АД- ***, съдържаща искане за отмяна на
същото в частта му, в която предявеният срещу дружеството отрицателен
установителен иск е уважен и са присъдени разноски на ищеца, като бъде
постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Насрещните
страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните
жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана
по същество, жалбата на ищеца- според мнозинството от въззивния съдебен състав,
е неоснователна.
Жалбата
на ответника е също неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявеният
от К.Б. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване
недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа
енергия е частично основателен.
Ищецът
твърди, че не дължи на ответника сумата 1 088.78
лв., представляваща
служебно начислена въз основа на констативен протокол от 8.11.2017 г.
коригирана цена на електрическа енергия за обект на адрес: гр. София, в.з. „********,
с клиентски № 300040230349.
По
делото не е спорно, че през исковия период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет- продажбата на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което ищецът е бил
купувач на доставена от ответника електрическа енергия. Като потребител на
електрическа енергия ищецът е носител на права и задължения по Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от действащите при ответника Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени с
Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР- арг. чл.298 ТЗ, изменени и допълнени
с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР. Тъй като облигационното
правоотношение произтича от притежавано от ищеца върху процесния електроснабден
имот право на собственост, обстоятелството, че същият се легитимира като
собственик на 1/2 идеална част от него обосновава извод, че дължи и 1/2 от
стойността на доставената в него електрическа енергия. Според представените по
делото писмени доказателства- Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 13/ 15.11.1999 г. и бракоразводно решение от 27.12.2013 г. по гр.д.№
20131240101243/ 2013 г. на PC- Разлог /вписано в книгите за вписвания на
12.12.2014 г./, ищецът е придобил процесния имот през времетраенето на брака с Ц.В.Д.-
Б. /сключен през 1988 г./, след прекратяването на който с влязло в сила през м.12.2013
г. бракоразводно решение върху него е установена обикновена съсобственост с
равни права на двамата бивши съпрузи /чл.28 СК/, които са останали и ползватели
на отделни етажи от вилната сграда /ищецът ползва приземния етаж, а Ц. Б., на
която е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от
брака непълнолетно дете- първия и таванския етажи на къщата/. Съгласно приложимата разпоредба на § 1,
т.2а от ДР на ЗЕ /в редакция
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 16209/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
след изм. от 17.07.2012 г./ битови клиенти на
доставена в процесния имот през исковия период електрическа енергия са били и
двамата бивши съпрузи- физически лица, съсобственици на имота, които реално са
ползвали електрическа енергия за домакинствата си /според доказателствата и
двамата са живели в имота/. Неприложима в случая е нормата на чл.32, ал.2 СК,
предпоставяща ангажиране отговорността на ищеца за цялата стойност на
начислената по процесния констативен протокол електрическа енергия, тъй като
към началния момент на процесния период собствениците на имота вече не са били
съпрузи и не може да се приеме, че се касае за задължения, поети за
задоволяване нуждите на семейството, за които е предвидена солидарна
отговорност.
Извършената
от ответника корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с
решение на ДКЕВР приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ-
бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /понастоящем отменени с Решение №
1500 от 6.02.2017 г. по адм. дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от
14.02.2017 г., и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г.
на ВАС- ДВ, бр.97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51
ПИКЕЕ//. Извънсъдебната претенция на ответното дружество към ищеца- потребител
на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза потестативно
право за едностранно извършване на корекция в сметката за потребена
електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно наличието
на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорно отношение за доставка на електрическа енергия между страните,
наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметка и
правилно преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията
си срещу вземането, респ. срещу неговата изискуемост.
Тъй
като ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период /според данните
в приложената от ответника справка- приложение към процесната фактура /л.11 от
делото на СРС/- за периода от 11.08.2017 г. до 8.11.2017 г./, основният
правопораждащ вземането юридически факт
е установяване наличието
на възникнало в
полза на ответника потестативно право да извърши тази
корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика
на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия. Правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция на количеството доставена енергия не е обусловено
от доказването на виновно поведение на потребителя. Целта на корекционната
процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а
не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг
аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно
поведение на потребителя. За преизчисляването на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в ПИКЕЕ способи е
достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно
измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ /отм./
процедура /в този смисъл Решение № 115/ 20.09.2017 г. по т.д.№ 1156/ 2016 г. на
ВКС, ІІ ТО/.
Не
е спорно по делото, а се установява и от събраните доказателства, че ответникът
е обществен доставчик на електроенергия за територията на гр. София, в.з.
„Малинова долина“, и че за процесния имот на ул.„*******е открита партида с
клиентски № 300040230349 /на името на ищеца К.Б./. Измерването и отчитането на
потребената в посочения имот електрическа енергия е осъществявано чрез еднофазен
електромер с фабричен № **********, за чийто монтаж и проверка е представен от
ответното дружество Констативен протокол № 1405445/ 31.03.2014 г., и който
именно е бил обект на процесната проверка по Констативен протокол № 1018744/ 8.11.2017
г.
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство
съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето
от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, в случая при проверката е
констатирано нарушение на пломбата на капачката на клемния блок на електромера
и на самия клемен блок, като е установена промяна в схемата на свързване на
измервателната система- бил е поставен допълнителен проводник /шунт/ между
изходящата и входящата фазови линии на клемния блок на електромера; с еталонен
уред е била измерена грешката, с която отчита СТИ, като е установено, че
измерваното количество енергия е много по- малко от потребеното- грешката е – 93.39
%; допълнителният проводник е бил демонтиран, след което електромерът е
измервал в класа си на точност. Поставянето на допълнителен проводник
представлява нерегламентиран достъп до СТИ и води именно до промяна на схемата
на свързване към мрежата на измерителната система. Според вещото лице
незаплатената стойност на потребената през периода 11.08.2017 г.- 8.11.2017 г. електрическа
енергия е изчислена математически правилно и съобразно действащите утвърдени от
ДКЕВР цени.
Според
мнозинството от въззивния съдебен състав по делото е установено и наличието на
предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметката на ищеца от
ответното дружество, поради следните съображения:
В
чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, действащ към датата на извършване на проверката- 8.11.2017
г., е предвидена възможност при наличието на определени предпоставки операторът
на съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не
по- дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това
право, следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва средство за търговско
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 16209/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
измерване или при метрологична проверка да се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата. Мнозинството от въззивния състав счита, че разпоредбите на
чл.48- чл.51 ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган- ДКЕВР, въз основа на
законова делегация съобразно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което, доколкото
действат занапред след датата на влизането им в сила- 16.11.2013 г., т.е. и към
8.11.2017 г., отношенията между страните по договора за продажба на
електроенергия се регулират и от тези правила. Поради това за неоснователен се
приема доводът на жалбоподателя- ищец, че за ответното дружество не е
съществувало законово основание за извършването на едностранна корекция на
задължението, в случай на установено неизмерване или неточно измерване на
количеството електрическа енергия. Според установената към настоящия момент
практика на ВКС по приложението на цитираните норми с изменението на Закона за
енергетиката от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /в този смисъл: Решение
№111/ 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 115/
20.05.2016 г. по гр.д.№ 4907/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 173/ 16.12.2015 г.
по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО; Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д.№
2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО/.
Мнозинството
от въззивния съдебен състав не споделя становището, че разпоредбите на чл.48-
чл.51 ПИКЕЕ в случая не намират приложение, доколкото с Решение от 6.02.2017 г.
по адм.д.№ 2385/ 2016 г. на ВАС, Петчленен състав, са отменени ПИКЕЕ, с
изключение на цитираните норми, които са останали в сила /поради оттегляне на
касационната жалба, а не защото са законосъобразни/. По аргумент от чл.195 АПК
и при съобразяване на дадените в мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 19.11.
2014 г. по тълк.д.№ 2/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения въззивният съд
намира, че законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до
момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е.
до постановяването на окончателен съдебен акт за прогласяване разпоредбите на
чл.48- чл.51 ПИКЕЕ
за нищожни или
унищожаеми, същите намират приложение, като отмяната им няма
обратно действие. Същевременно Решение № 2315/ 21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/
2017 г. на ВАС, ІV отделение, в което се разглежда въпросът за отмяната на
чл.48- чл.51 ПИКЕЕ, е влязло в сила след процесния период.
Въз
основа на съставения на 8.11.2017 г. констативен протокол и приетото като
неоспорено от страните експертно заключение на съдебно- техническата експертиза
се установява, че при извършена на 8.11.2017 г. проверка е констатирана промяна
на схемата на свързване в електромера, отчитащ потребената в процесния имот
електрическа енергия. Цитираният констативен протокол е изготвен съобразно
изискванията на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ /отм./, подписан е от служителите на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД и двама независими свидетели, като е съставен в
присъствието на служител на МВР и подписан от него. Доколкото представлява
официален свидетелстващ документ, същият се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила /в този смисъл Решение № 104/ 16.08.2016 г. по гр.д.№
1671/ 2015 г. на ВКС, І ТО/, която не е оборена с допустими по ГПК
доказателствени средства, вкл. направените в него констатации не се
опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели.
За
неоснователен мнозинството от въззивния съдебен състав намира и довода на ищеца, че по делото не е доказано
ответното дружество да е спазило процедурата за осъществяване на корекция, тъй
като липсва доказателство за уведомяването на потребителя за извършената
корекция. С разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ /нова- ДВ, бр.54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г./ е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Подобно изискване е предвидено и в чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ. С така въведената
законова регламентация е установено задължение за доставчика на електрическа
енергия да предвиди в публично известните си общи условия предварително
оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на доставяната от него
електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените корекции на техните
сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр.
чл.48 ПИКЕЕ /отм./. Цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, но не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство. Целта на
разпоредбата е клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни своевременно
законоустановените си права и да организира защитата си, в случай че счита
корекцията за неправилна. В чл.17, ал.2 от Общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е
уредено задължение на дружеството да изготви справка за дължимите суми по
корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В чл.49, ал.2 от Общите
условия е уреден начинът, по който снабдителното дружество и потребителите
разменят помежду си „всякакви документи, включително съобщения, уведомления и
други, свързани с тези Общи условия“, като по отношение на потребителя изискването
за уведомяване е изпълнено.
Поради
изложеното въззивният съд приема, че по делото е доказано наличието на
предпоставки за извършването на едностранна корекция, като правилно е извършено
и преизчисляването на дължимата от потребителя сума.
Съгласно
разпоредбите на чл.48 ПИКЕЕ /отм./ при
липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 16209/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско
измерване, но не по- дълъг от 90 дни, както следва: 1. за битови клиенти: а)
при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване; б) при липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8- часово натоварване- ал.1
/т.1/; когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
по чл.47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от
тях- ал.2.
В
случая преизчисляването на доставената в процесния обект през исковия 90-
дневен период електрическа енергия е извършено съобразно цитираните норми на
чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2 ПИКЕЕ /отм./, като не са събрани доказателства
по делото определеният от електроснабдителното дружество размер на вземането да
е несъответен на визирания в ПИКЕЕ /отм./ способ за извършване на корекцията.
При
тези съображения обжалваното решение, което според мнозинството от въззивния
съдебен състав, е правилно в обжалваната от ищеца отхвърлителна част, следва да
бъде потвърдено. Като правилно, при изложените по- горе съображения, основани
на липсата на права върху 1/2 от процесния имот за ищеца, следва да бъде
потвърдено решението и в частта, в която отрицателният установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК е уважен за 1/2 от начислената по констативния протокол от
8.11.2017 г. стойност на електрическа енергия. Наведените в тази връзка от
страна на ответника доводи за недопустимост и неправилност на решението са
неоснователни. Не е налице произнасяне на първоинстанционния съд в нарушение на
диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като заявеното от ищеца
оспорване на задължението се основава на твърдението, че партидата за процесния
имот е открита на негово име и стойността на начислената по констативния
протокол от 8.11.2017 г. електрическа енергия поради това е начислена също на негово
име, т.е. по извънсъдебната претенция на ответника той се явява задължено за
плащане на процесната сума лице. Наличието на материалноправно основание за
ответника да начисли процесната сума на името на ищеца не е свързано с
процесуалната допустимост на иска, а с основателността му, в предмета на
доказване по делото е и доколкото е установена липсата му за 1/2 от имота и
съответно- за 1/2 от стойността на потребената в него електрическа енергия,
искът за установяване несъществуването на такова вземане на ответника правилно
е уважен с обжалваното решение.
Предвид
отхвърлянето и на двете подадени по делото въззивни жалби, разноски за
въззивното производство на насрещните страни с настоящото решение не следва да
бъдат присъждани.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 14.09.2018
г., постановено по гр.д. № 87869/ 2017 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 162 състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Р. Коджабашева- съдия- докладчик по въззивно гр.д.№
16209/ 2018
г. на СГС, ГК, ІV- Б
въззивен състав:
Не
споделям съображенията и изводите на останалите членове на съдебния състав, че
предявеният по делото отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване недължимостта на служебно начислена от ответника „Ч.Е.Б.” АД
стойност на електрическа енергия е частично неоснователен /за 1/2 от процесната
сума/ и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния
обект и корекция на сметката на ищеца са извършени при действието на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г. /понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ//. Извънсъдебната претенция
на ответното дружество към ищeца-
потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза
потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно
наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена
от ищеца енергия за минал период-
от 11.08.2017 г. до 8.11.2017 г., основният право-пораждащ вземането юридически
факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно
право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на новата
законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./, съдържание /в случая такива са създадени- цитираните по- горе ПИКЕЕ, в
сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи условия на
договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на
корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при
кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл: Решение №
111/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по
т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В случая
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищеца- като битов клиент на
електрическа енергия, не е ангажирал доказателства в посочения по- горе смисъл.
При прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неотчитане или неточно
отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и
допълнени през 2010 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване
на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка.
Клаузата на чл.18, ал.2 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това.
При тези
съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия,
е извършил едностранна корекция в сметката на ищеца- потребител, без да е било
налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявения отрицателен установителен иск за останалата 1/2
част от процесната сума основателен.
СЪДИЯ
: