№ 6657
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20221110148030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ...., ЕИК .... е предявил срещу ответника ...., ЕИК ...., осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2 533,81 лв., представляваща регресно
вземане за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“,
включващо 15 лв. ликвидационни разноски, по преписка по щета № ... за имуществени
вреди, причинени на лек автомобил марка „...“, ...., с рег. № .... застрахован при ищеца,
вследствие на ПТП, реализирано на 31.05.2021 г. в гр. ..., по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „...“,
модел „...“, с рег. № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. М. Г. твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Автокаско“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 31.05.2021
г. в гр. ..., водачът на застрахован при ответника лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег.
№ ...., реализирал ПТП – навлизайки в кръгово кръстовище, не намаля скорост и удря лек
автомобил марка „...“, ...., с рег. № .... застрахован при ищеца, при което му нанася
материални щети. За настъпилото ПТП бил изготвен двустранен констативен протокол за
ПТП от 31.05.2021 г. При ищеца била заведена щета № ..., а нанесените щети по увредения
лек автомобил били описани от експерти на дружеството в опис-заключение. На водача на
застрахования при ищеца лек автомобил било изплатено застрахователно обезщетение за
причинените материални щети в общ размер на 2 518,81 лв. По тази причина счита, че
спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на деликвента в полза на
1
ищеца е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение. Посочва, че до настоящия
момент ответникът не е заплатил дължимата се от него сума в общ размер на 2 533,81 лв.,
включваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните
разноски за определянето му в размер на 15 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати
предявената сума. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за
разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника
чрез адв. М. М., който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва факта на
изплащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“ в общ размер на 2 518,81 лв. Оспорва механизма на процесното ПТП, както и
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите в резултат от процесното
ПТП вреди и поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил.
Оспорва двустранния констативен протокол относно отразените в него обстоятелства по
механизма и причините за настъпване на ПТП. В условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек
автомобил, който с рязкото си спиране станал основна причина за настъпване на ПТП.
Оспорва изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като силно завишено по
размер. С тези доводи моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 533,81 лв., представляваща регресно вземане за
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“, включващо
ликвидационни разноски, по преписка по щета № ... за имуществени вреди, причинени на
лек автомобил марка „...“, ...., с рег. № .... вследствие на ПТП, реализирано на 31.05.2021 г. в
гр. ..., по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач
на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411, изр. 2 КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да докаже
2
положителния факт на плащане на обезщетението, както и релевираното от него възражение
за съпричиняване.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 24.01.2023 г., в което
е обективиран проектът за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на действително и
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответника .... относно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ....; наличие на
действително и валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по
застраховка „Автокаско“, сключен с ищеца .... относно лек автомобил марка „...“, ...., с рег. №
... изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 2 518,81 лв. от страна на ищеца
в полза на собственика на увредения лек автомобил.
На първо място, спорен между страните по делото се явява въпросът относно
конкретния механизъм на процесното ПТП, за чието установяване е представен и приет като
писмено доказателство по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 31.05.2021 г.,
подписан от двамата водачи, събрани са гласни доказателства чрез проведен разпит на
участвалите в процесното произшествие свидетели С. Г. Н. – водач на лек автомобил марка
„...“, модел „...“, и Д. В. В. – водач на лек автомобил марка „...“, ...., и е прието заключение на
САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Й. Д. Й..
От двустранния констативен протокол за ПТП, след анализ на показанията на
разпитаните свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, на които съдът дава
вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
писмени доказателства, и чрез изслушаното и прието заключение на САТЕ по делото се
установява следният механизъм на ПТП: на 31.05.2021 г. около 08:00 ч. в гр. ..., в близост до
бензиностанция „Лукойл“, в кръстовище с кръгово движение водачът на лек автомобил
марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., реализира удар с движещия се пред него водач на лек
автомобил марка „...“, ...., с рег. № .... който, за да предотврати настъпването на ПТП с
пресичащо в същия момент траекторията му трето превозно средство, рязко намаля скорост
и спира. В резултат на реализирания удар за увредения лек автомобил марка „...“, модел „...“,
настъпват видими материални щети по задна броня и спойлер задна броня. Установява се, че
водачът на третото превозно средство, което не е участник в процесното ПТП, при
навлизането си в кръстовището с кръгово движение е отнел предимството на движещия се в
този момент в кръстовището водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“. Това наложило
водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“ рязко да намали скоростта си и да спре с цел
предотвратяване настъпването на ПТП с водача на неизвестния лек автомобил. От приетото
по делото заключение се установява, че на пътното платно в процесното кръстовище с
кръгово движение, където е реализирано ПТП, са поставени пътни знаци Б3 „Път с
предимство“ и Г12 „Кръгово движение“. Според експертизата водачът на лек автомобил
марка „...“, модел „...“, е могъл да предотврати процесното ПТП. В открито съдебно
заседание вещото лице разяснява, че от техническа гледна точка първопричината за
3
задействането на спирачната уредба на увредения лек автомобил марка „...“, модел „...“ е
навлизането в кръстовището на трето превозно средство, което отнема предимството му,
пресичайки траекторията му, а причина за настъпване на процесното ПТП е неспазването от
страна на водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“ на безопасна дистанция, респ.
причина за настъпване на процесното ПТП е движението на водача на лек автомобил марка
„...“, модел „..., със скорост, при която е било невъзможно да спре в рамките на опасната
зона.
С оглед изрично наведеното от ответника оспорване на съставения между водачите
двустранен констативен протокол в частта относно отразените в него обстоятелства по
механизма и причините за настъпване на ПТП, съдът намира за необходимо да отбележи, че
съгласно чл. 5, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците
в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такава е хипотезата и в
разглеждания случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават
местопроизшествието. Следователно, по аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от
участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален
документ, поради което същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за
настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че двустранният констативен протокол
не се ползва с материална доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност
относно удостоверените в него факти - участниците в ПТП, отразената пътна обстановка –
разположението на двата автомобила на пътното платно при настъпване на ПТП, зоната на
удара и видимите щети по двете превозни средства, като доказателствената стойност по
отношение на тези обстоятелства следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства.
При изследване механизма на процесното ПТП чрез анализ на събраните по делото
доказателства, в т.ч., двустранния констативен протокол, изслушаните свидетелски
показания и приетото и неоспорено от страните по делото заключение на САТЕ съдът
намира, че застрахованият при ответника водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, е
извършил противоправно деяние, като не е съобразил скоростта и дистанцията на
управлявания от него автомобил и не е могъл да спре в рамките на опасната зона, без да
настъпи съприкосновение с рязко намаляващия пред него скоростта си, респ. спиращия пред
него лек автомобил лек автомобил марка „...“, модел „...“, застрахован при ищеца, което
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. С поведението си водачът на
лек автомобил марка „...“, модел „...“, е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия и с характера и интензивността на
4
движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В конкретния случай водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“ не се е
съобразил с характера на движението, доколкото процесното ПТП е настъпило в кръстовище
с кръгово движение – място, което несъмнено представлява по-натоварен участък от пътя,
особено при движение в градски условия. Следва да се вземе предвид и наличието на по-
висока интензивност на движението, доколкото от свидетелските показания на водачите се
установява, че процесното ПТП е станало в градски условия в по-натоварената част от
денонощието – в 8:00 ч. сутринта, когато хората пътуват със своите автомобили към работа,
респ. превозват децата си до детска градина/училище. Действително, по делото не се
установява безопасната скорост на движение, с която е следвало да се движи водачът на лек
автомобил марка „...“, модел „...“, но в показанията си пред съда последният изрично
посочва, че е възприел третото превозно средство, преминаващо в този момент траекторията
и по този начин отнемащо предимството на лек автомобил марка „...“, модел „...“, но не е
могъл да спре преди удара въпреки задействаната спирачна уредба. Този извод не се
разколебава от наличието на противоречие в дадените от двамата водачи свидетелските
показания относно състоянието на атмосферните условия по време на реализиране на
процесното ПТП – водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, споделя, че е валяло
дъжд и настилката е била мокра, а водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, сочи, че
времето било хубаво и дъжд не е имало. Напротив, то още повече насочва към извода, че
водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“ е трябвало, но не се е съобразил
атмосферните условия (ако се приеме, че действително е било дъждовно), специфичния
характер на движението в кръстовище с кръгово движение, както и интензивността на
движението в конкретната част от денонощието, поради което е станал причина за
настъпване на процесното ПТП.
С оглед всичко гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на лек
автомобил марка „...“, модел „...“, застрахован при ответника, е в противоречие с
предписаното в цитираната норма и е противоправно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД.
В процеса не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че
са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил „...“, модел „...“, по
отношение на причинените вреди от процесното пътно–транспортно произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лек автомобил марка „...“, модел „...“, поради това, че е спрял рязко, следва да бъде
изследван въпросът дали с това свое поведение той е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, е необходимо
извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда,
като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
5
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с
което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (така Решение № 99 от
08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012
г. на ВКС, II т. о.). Нарушението на установените в ЗДвП и Правилника за прилагане на
ЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от увреденото лице, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е., последният да е негово следствие, доколкото
приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на увреденото лице, с което то обективно
е създало предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да
се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението
на увреденото лице е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са
допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос -
определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на
визираните действия в конкретния причинен процес (в този смисъл Определение № 3306 от
9.12.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1488/2024 г.).
В настоящия случай не се установява по правилата на чл. 154 ГПК – без съмнение, че
водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с поведението си е станал причина за
настъпване на процесното ПТП. Напротив, безспорно по делото се установява, че в
съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДвП водачът на лек автомобил марка „...“,
модел „...“, е намалил рязко скоростта поради възникналата необходимост да предотврати
реализирането на пътнотранспортно произшествие с водача на третото превозно средство, за
който категорично се установи, че навлизайки в процесното кръстовище с кръгово движение
при наличието на поставени пътни знаци Б3 „Път с предимство“ и Г12 „Кръгово движение“,
е отнел предимството на водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“. Свидетелските
показания и на двамата водачи са именно в смисъл - водачът на лек автомобил марка „...“,
модел „...“, сочи, че „той беше пред мен и един възрастен мъж го засече“, а водачът на лек
автомобил марка „...“, модел „...“, разказва, че „аз съм с предимство, но видях, че една кола
няма да спре, затова спрях, за да не стане ПТП“. От изложеното дотук следва заключението,
че спирането, предприето от водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“, е имало
авариен, спасителен характер и не съставлява нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗДвП. Предвид
изложеното съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение за
съпричиняване, като единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“.
С настъпването на процесното застрахователното събитие, а именно – осъщественото
пътно-транспортно произшествие, при което на застрахования лек автомобил са нанесени
6
установените по-горе материални щети, за застрахователя по имуществена застраховка е
възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на
претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора
сума, поради което и на основание чл. 411, изр. 1 КЗ съдът намира, че ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата.
Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се
определя от предмета на имущественото застраховане, като задължението му за репариране
на вредите възниква дотолкова, доколкото застрахованото имуществено благо е
повредено/унищожено. В тази връзка размерът на дължимото застрахователно обезщетение
от застрахователя към застрахованото по договор за имуществено застраховане лице за
повредената вещ се съизмерява с възстановителната стойност. Същата зависи от това дали
застрахованата вещ, в случая – автомобил, е гаранционен или не, тъй като това пряко е
рефлектирало на решението на застрахователя да сключи договора за застраховка и
условията за това. При настъпило събитие последният дължи на застрахования стойността,
необходима за отремонтиране на превозното средство, ако е частично увредено, по цени на
официален сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от това зависи поддържането на
гаранцията за него, но не повече от застрахователната сума по договора. След изплащане на
определеното по този начин застрахователно обезщетение, застрахователят има право да се
суброгира в правата на застрахования срещу третото лице-деликвент, който е отговорен за
причинените щети, респективно срещу неговия застраховател.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно и
обективно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лек автомобил
марка „...“, модел „...“ са следните детайли: задна броня и спойлер задна броня. Съгласно
експертизата посочените материални щети по лек автомобил марка „...“, модел „...“, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 31.05.2021 г. пътно-
транспортно произшествие. От приетите в тази връзка писмени доказателства – опис на
щета № ... от 31.05.2021 г., възлагателно писмо до автосервиз .... за извършване на ремонт,
оферта по претенция № .../09.06.2021 г., фактура № **********/23.07.2021 г. за сумата от
300,72 лв., издадена от ...., фактура № **********/05.07.2021 г. за сумата от 2218,09 лв.,
издадена от „...., преводно нареждане от 05.07.2021 г. преводно нареждане от 21.09.2021 г. и
доклад по щета № ...02/06.08.2021 г., сочат, че ищецът е възложил на автосервиз .... да
извърши ремонт на увредения лек автомобил марка „...“, модел „...“, с резервни части,
доставени от „...., вследствие на което на 05.07.2021 г. и на 21.09.2021 г. е извършил
плащания в полза на тези две дружества в общ размер за сумата от 2518,81 лв.,
представляваща стойността на разходите за ремонт при използване на доставените от „....
резервни части. Заплащането на посочената сума не се оспорва от страна на ответника.
Съгласно чл. 400, ал. 2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
7
обезценка. От заключението на вещото лице се установява, че към датата на ПТП средната
пазарна стойност на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране при
влагане е в размер на 1803,80 лева, която ведно с ликвидационните разноски в размер на 15
лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както
съдът приема, че 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск
„Каско“ при ПТП.
С оглед всичко изложено, съдът достига до извод, че следващото се на ищеца
регресно вземане за застрахователно обезщетение за причинените вследствие от процесното
ПТП щети по лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ... възлиза на сумата от 1818,80
лв., в т.ч. и претендираните от ищеца 15 лв. за ликвидационни разноски, до която сума
предявената регресна претенция за заплатеното от ищеца в качеството на застраховател по
имуществена застраховка „Автокаско“ застрахователно обезщетение по преписка по щета №
... се явява основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането. За разликата от 1818,80 лв. до пълния предявен размер от 2533,81 лв. настоящата
осъдителна претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на спорa право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на следните разноски: 101,35 лв. за
държавна такса, 200 лв. за депозит за изготвяне на САТЕ, 60 лв. за депозит за призоваване на
свидетел и 660 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение /съгласно Договор за
правна защита и съдействие № 3049 от 13.03.2023 г., удостоверение от НАП за регистрация
по ЗДДС на лист 69-70 по делото/. Неоснователно се явява възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото същото не надвишава
минимално установения размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/, който минимален размер е
553,38 лв. без ДДС, или 664,06 лв. с ДДС.
С оглед гореизложеното, съразмерно с уважената част от исковете на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 733,14 лв.
Ответникът претендира и доказва извършването на следните разноски: 60 лв. за
депозит за призоваване на свидетел, 400 лв. за депозит за изготвяне на САТЕ и 1 088,83 лв. с
ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение /съгласно 3 бр. фактури и 3 бр. преводни
нареждания на лист 145-150 по делото/. Основателно се явява възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Действително, съгласно чл. 7,
ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Процесуалният представител на ответника
обаче се е явил на три съдебни заседания от общо шест проведени, а не на четири, поради
8
което сумата от 300 лв. с ДДС, заплатена за четвъртото по ред заседание съгласно фактурата
от 01.12.2023 г., не следва да се присъжда в тежест на ищеца. Ето защо поисканото от
ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата в общ размер от
788,83 лв., включваща заплатеното съгласно фактурата от 14.10.2022 г. първоначално
адвокатско възнаграждение в размер на 488,83 лв. с ДДС,, и заплатеното съгласно фактурата
от 28.06.2023 г. допълнително възнаграждение за трето по ред съдебно заседание.
С оглед гореизложеното, съразмерно с отхвърлената част от исковете на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 352,40 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 411 КЗ сумата от 1818,80
лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“, включващо 15 лв. ликвидационни разноски, по преписка по щета
№ ... за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „...“, ...., с рег. № ....
застрахован при ищеца, вследствие на ПТП, реализирано на 31.05.2021 г. в гр. ..., по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над 1818,80 лв. до пълния
предявен размер от 2533,81 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
733,14 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
352,40 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9