Р Е Ш Е Н И Е
№ 164 14.05.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на седми май две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 297 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.Д. ***, чрез адв. В. Ч. от АК – Х. срещу Наказателно постановление № 45-0000009 от 23.01.2019 г. на Началник на ОО „АА”, град Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 2000 лева по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалноправните норми. Твърди се от страна на жалбоподателя, че процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение била незаконосъобразна по конкретно заявени твърдения за нарушение по чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и изложени аргументи за описание на деяние, което не било съставомерно по цитираната правна разпоредба. Неправилна била и дадената правна квалификация в атакуваното НП за извършеното деяние и били нарушени императивните норми на чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Началника на ОО „АА”, град Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, след изпращане на делото по подсъдност от РС – Димитровград, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез процесуалния си представител – адв. В. Ч. от АК – Х. заявява, че поддържа жалбата, а в съдебно заседание, в което е даден ход по същество не се явява лично. Чрез пълномощника по делото развива подробни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началника на ОО „АА”, град Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, чрез който да заяви становище по жалбата, като в съпроводителното писмо, с което същата, заедно с цялата АНП, се изпраща в съда счита, че наказателното постановление било съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността ѝ, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 07.12.2018 г., свидетелят С.А.С. ***, заедно със съпругата си – Г.Т.С. посетили Аптека Живакова в град Хасково, след което застанали на автобусната спирка в град Хасково да чакат автобус по редовната линия за град Димитровград, а оттам да се придвижат до с. Добрич, община Димитровград, където живеели. Преди пристигане на автобуса, в района спирката спрял лек автомобил, обозначен като таксиметров, установен впоследствие с марка „Шевролет“, модел „К.“ с peг. № ****** и водачът на същия запитал свид. С.С. и съпругата му дали желаят да ги откара до град Димитровград на цената на автобусния билет, при което двамата се съгласили и заедно с още две лица, чакащи на спирката, се качили в превозното средство и тръгнали за град Димитровград.
На същата дата в град Димитровград, била провеждана специализирана полицейска операция от органите на РУ на МВР – Хасково, като в хода на същата било възприето от инсп. А. Т. А. - звено „ПК“ С“ОП“ при РУ – Димитровград движение по ул. „Хасковска“, в района на бившето УСМ движение на процесния лек автомобил марка „Шевролет“, модел „К.“ с peг. № ****** в посока юг – север и въз основа на предварително подадена информация, че в автомобила се превозват нерегламентирано пътници срещу заплащане го последвали с патрулен автомобил. След като го изпреварили, в около 10:45 часа го спрели на бул. „ 3-ти март“ в град Димитровград, и извършили проверка на документите на водача и пътниците в автомобила. Установили, че водач на превозното средство бил жалбоподателят А.Д.Д. ЕГН: ********** ***, а пътуващи били: В.К.К. ЕГН: ********** от с. Добрич, а на задна седалка от дясно - Г.Т.С. ЕГН: ********** ***, по средата – свид. С.А.С. *** и Д. Д. П. ***. Водачът бил тестван за алкохол, а в хода на проверката било установено, че притежава редовно СУМПС, полица за сключена застраховка ГО и документ за преминат технически преглед. За случая бил уведомен ОДЧ при РУ на МВР – Димитровград, а водачът на превозното средство в лицето на жалбоподателя и лицата, пътуващи в автомобила, били поканени в РУ гр. Димитровград за изясняването му. Било поискано съдействие и от органите на ОО „АА“ - Хасково. Междувременно, на място в РУ на МВР - Димитровград, пристигнали и свидетелите Д.М.П., на длъжност ст. инспектор в Областен отдел “АА”, град Хасково и В.С.М., на длъжност инспектор в Областен отдел “АА”, град Хасково. След преценка на фактите и обстоятелствата по случая, на база данните, които получили от органите на МВР и дадените писмени обяснения от пътуващите в лекия автомобил лица, и след като констатирали, че жалбоподателят представя Удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници – Разрешение № 31/2018 г., издадено от Община Димитровград на ЕТ „В. – А. *** за лек таксиметров автомобил с рег. № ******, което не било валидно за община Хасково, откъдето бил започнал процесният превоз, свид. Д.М.П. достигнал до извод за осъществяване на състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя А.Д.Д. по чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. С оглед на това, на същата дата, според отразяването в АУАН, в сградата на РУ на МВР – Димитровград, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. Д.М.П. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 258383, който жалбоподателят подписал лично, а в съответната графа вписал, че няма възражения.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, станало на същата дата – 07.12.2018 г., според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като преценил, че е налице извършено нарушение по визирания в процесния АУАН текст от закона, наложил санкцията по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Д.М.П. и В.С.М. съответно за обстоятелствата, във връзка с действията им по време на извършваната проверка, за данните, които са придобили опосредено от органите на полицията и от пътуващите лица в автомобила и водача на същия и за процедурата относно съставянето на акта. По отношение на осъществения от жалбоподателя превоз, фактическата обстановка се изяснява от изложеното от свидетеля С.С. Показанията му се основават на негови преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените данни, и се приемат от съда като правдиви и съответни на обективната истина от гледна точка фактите, включени в предмета на изследване по делото. Поради това, съдът ги възприема изцяло при обосноваване на фактическите си изводи, като всъщност съществено противоречие в гласните доказателствени източници, налагащо по – подробен анализ на тяхната достоверност не бе констатирано от съда.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.1999 г., в сила от 14.12.1999 г., изм. и доп., на водача е забранено да извършва таксиметров превоз на територията на община, за която няма издадено разрешение, в курортни комплекси, разположени на територията на две и повече общини, таксиметров превоз може да извършва всеки превозвач, който е получил разрешение за извършване на такава дейност от една от общините, на чиито територии е разположен комплексът. Според чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, в редакцията изм. ДВ, бр. 17 от 25.02.2011 г., относима към датата, посочена в НП като дата на нарушението, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като съдържа необходимите реквизити – дата на установяване на нарушението, съвпадаща с тези на неговото извършване и логически и смислово твърденията в процесния АУАН ясно сочат към възприетата дата на осъществяване на процесния таксиметров превоз на пътници, така също за мястото на извършване – започване на превоза и място на осъществяване и установяване на деяние, като за необходимото разграничение контролните органи също са изложили твърдения. Описанието е пълно и точно, я дадената правна квалификация – релативна на описаното деяние, а изложените възражения в обратна насока следва да се приемат за изцяло несъстоятелни. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, по който въпрос не се спори. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, съобразно изложеното по – горе за съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, съответно пренесено към изискванията за наказателното постановление.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват, като доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място водачът и жалбоподател бил спрял управлявания от него автомобил марка „Шевролет”, модел „К.”, с регистрационен № ******, обозначен като таксиметров автомобил, на спирка за автобусен транспорт в град Хасково по линия за град Димитровград и предложил на свид. С.С. и неговата съпруга да осъществи превоз до град Димитровград на цената на автобусния билет, а двамата приели и заедно с още две лица, се качили в превозното средство. На следващо място, изяснено е, че жалбоподателят А.Д.Д. предложил да качи в автомобила и още две лица в град Хасково и управлявал същия до град Димитровград, където бил спрян за проверка от органите на МВР, а впоследствие такава били извършена и от органите на ОО „АА“ – Хасково. Доказателствата, макар и част от тях, като гласните такива, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.П. и В.М., да са опосредени, са в достатъчна степен еднопосочни и убедителни, най – вече с оглед приетите за достоверни твърдения на свид. С.С. за фактите, около осъществения превоз, имащ преки и непосредствени впечатления, за да се прецени, че не е налице дефицит в обосноваността на обвинителната административнонаказателна теза.
Изложеното обосновава извод, че осъщественото от жалбоподателя деяние покрива признаците на понятието „обществен превоз”, по смисъла на Парагаф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй като, освен превоз, който се извършва с моторно превозно средство, същият е осъществен и срещу заплащане, с оглед съдържанието на легалната дефиниция. В случая, за да се приеме деянието по цитираната санкционна норма за довършено, е необходимо и достатъчно водачът при извършване на проверката от контролните органи да е извършва превоз на пътници като за него предварително е уговорено заплащане, без значение дали цената е заплатена към момента на осъществяване на проверката или е следвало да бъде заплатена на по – късен етап. Без значение е и нейния размер, който очевидно е въпрос на договаряне между страните по услугата или е предварително определена от една от тях, а такова определяне в случая е било направено от страна на жалбоподателя, което е явно демонстрирано пред пътуващите и конкретно свид. С.С. и неговата съпруга,а те са приели тези условия, при което е постигнато и договаряне. Т.е. установен е онзи елемент от фактическия състав на административното нарушение и съставляващ негов обективен признак, който способства характеризирането на извършения от жалбоподателя превоз като „обществен”, Осъщественият обществен превоз е на пътници, с оглед факта на констатирано физическо лице в автомобила /всъщност 4 лица/ и може, освен това, да бъде квалифициран като „таксиметров превоз на пътници“. Съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, такъв е общественият превоз, осъществен срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. Деянието по цитираната санкционна норма е довършено, тъй като водачът при извършване на проверката от контролните органи е извършвал превоз на пътници по зададен маршрут от град Хасково до град Димитровград, като за довършеността на деянието, както вече бе изтъкнато, е без значение дали цената, уговорена с пътниците /установено поне за двама от тях/ е заплатена към момента на осъществяване на проверката, или е следвало да бъде заплатена на по – късен етап. Няма спор, че началото на таксиметровия превоз е град Хасково, а при извършената проверка жалбоподателят е съумял да представил Удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници – Разрешение № 31/2018 г., издадено от Община Димитровград на ЕТ „В. – А. *** за лек таксиметров автомобил с рег. № ******, което обаче не било валидно за община Хасково, откъдето без съмнение е започнал процесният превоз. Последното, наред с изложеното по – горе, сочи на осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 93, ал. 1 от ЗАвтПр, вр. чл.45, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници предвид спецификите на случая, установени по делото и свързани с естеството на извършвания превоз. Т.е. установени са всички елементи от фактическия състав на административното нарушение, включително и този свързан с възмездността и съставляващ негов обективен признак, имащ за последица характеризирането на извършения от жалбоподателя превоз като „обществен”. Налице е и субективната страна на нарушението, изразяваща се в съзнаване от страна на водача на характера на извършваното от него действие и желание именно тези последици да настъпят, поради което в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон на същия е ангажирана административнонаказателната отговорност за деяние по чл. 93, ал. 1 ЗАвтПр, вр. чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Въз основа изложеното, наказващият орган правилно на основание чл. 53 от ЗАНН е наложил на А.Д. административно наказание „глоба” по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр в определения в цитираната материална норма размер, а именно – 2000 лв., за нарушение по чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, поради което не е допуснато нарушение на материалния закон и в този аспект на дейността на наказващия орган.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление – правилно и законосъобразно, поради което същото ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45-0000009 от 23.01.2019 г. на Началник на ОО „АА”, град Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е. Д.