Р Е
Ш Е Н
И Е № 130
гр.Кюстендил,
27.09.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№120/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
В.В.Г., ЕГН **********
*** оспорва заповед №484з-913/31.03.2022г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ - МВР, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение на основание чл.204,т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194,
ал.2, т.4 /тт.15, 19 и 20 от ЕК/, чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. Развиват
се съображения за незаконосъобразност, свързани с нарушение на закона и
съществено нарушение на административно производствените правила. Претендират
се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни
съображения са изложени в отговор и писмена защита. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно по
делото е, че В.В.Г. заема длъжността старши полицай в сектор ППДММ – Благоевград на ЗЖУ –
София към ДЖ при ГД „ЖСОБТ“ – МВР /срав. кадрова справка л.151/.
Със заповед №484з-913/31.03.2022г.
на директора на ГД „ЖСОБТ“ - МВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в деяние, несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата. Прието е, че 23.01.2022г. около 00.15ч., по време на изпълнение на
служебните си задължения на установъчен пункт /УП/ на вход-изход гр.Б.- посока
гр.Баня, на ул.“България“ в района между магазин „Банмастер“ и РСПБЗН – Банско,
младши инспектор В.Г. виновно е нарушил
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/ -
т.15, т.19 и т.20, като е употребил неправомерно физическа сила спрямо лицето Р.К.С.от
гр.Б./нанесен побой/, в следствие на което му е причинена средна телесна
повреда. Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2,
т.4 от ЗМВР и е скрепено с наказанието по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
От писмените доказателства по делото се
установява, че до издаването на оспорената заповед се е стигнало след като със
заповед №4843з-186/24.01.2022г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ –
МВР, на основание чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши
инспектор В.В.Г. – старши полицай в сектор ППДММ – Благоевград на ЗЖУ – София
към ДЖ при ГД „ЖСОБТ“ – МВР и е определен дисциплинарно разследващ орган /ДРО/.
Проведено е дисциплинарно разследване от ДРО, резултатите от което са
обективирани в обобщена справка рег.№484р-4175/14.03.2022г. Същата заедно с
всички материали по производството е предоставена за запознаване на държавния
служител /вж. покана л.65/. ДРО е
приключил дисциплинарното производство с изготвяне на становище
рег.№484р-4714/22.03.2022г., с което е предложил на ДНО да наложи на държавния
служител дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Поведението на държавния служител е квалифицирано като тежко нарушение на
служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР /неспазване на
етичните правила на ЕТ по т.15 – държавният служител съобразява законността на
действията, които възнамерява да
предприеме; т.19 – държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява и т.20 – държавният служител насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си/. В нарушение на посочените правила
държавният служител неправомерно е използвал физическа сила, като е причинил
средна телесна повреда на лицето С.; действията му са станали достояние на
граждани, у които е формиран негативен облик на МВР; поведението му е в
противоречие с очакванията на обществото, а именно че полицейския служител
предотвратява, пресича и разкрива престъпления, като служи за личен пример на
гражданите.
Комисията прави извода, че са налице двете кумулативни предпоставки –
деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на
МВР и уронване престижа на службата, поради което от обективна и субективна
страна В.Г. е осъществил неправомерно поведение, което представлява дисциплинарно
нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на ЕК,
съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
С покана
рег.№484р-4805/24.03.2022г., връчена на 24.03.2022г. в 11.00 ч., държавният служител е поканен от ДНО да даде
писмени обяснения или възражения във връзка с воденото срещу него дисциплинарно
производство. След извършена справка в деловодната система не е установено да
са постъпвали обяснение или възражение от служителя /срав. писма л.264 и 265/.
С оглед така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима,
като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът установява
следното:
Оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е
издадена от компетентен орган по см. на чл.204 от ЗМВР, в предвидената от
закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Същата е изчерпателно и
добре мотивирана с посочване на конкретните фактически и правни основания за
налагане на наказанието. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете
по чл.195, ал.1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването му.
В хода на производството по издаването на заповед рег.№4077з-827/18.10.2016г.
съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Спазено е императивното изискване на ЗМВР по чл.206,
ал.1, според което ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. Анализът на покана
рег.№484р-4805/24.03.2022г. обуславя извода, че е изпълнено изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Спазени са
изискванията на чл.207, ал.1 и 2 от ЗМВР за образуване на дисциплинарното
производство с писмена заповед и за определяне на ДРО. Резултатите от
разследването са изложени в обобщена справка, която ведно с всички материали са
предоставени за запознаване на държавния служител /вж. покана л.62./. Съгласно чл.207, ал.12 от ЗМВР
ДРО е приключил дисциплинарното производство в определения му срок, като е
изготвил становище до органа за наличието на основание за реализиране на
дисциплинарната отговорност на В.Г..
Настоящият състав намира и че правилно е приложен
материалния закон, доколкото се установява деяние, несъвместимо с етичните
правила за поведение на служителите от МВР, уронващо престижа на службата.
Дисциплинарната отговорност на държавния служител В.Г. е ангажирана за дисциплинарно
нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с т.т.15, 19 и 20 от ЕК. С оглед събрания доказателствен
материал и анализа на посочените законови разпоредби, съдът счита, че
жалбоподателят с поведението си на 23.01.2022г. е нарушил ЕК до степен на
уронване престижа на службата. Според разпоредбите държавния служител т.15 -
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприема; т.19 -
пази доброто име на институцията, която представлява; т.20 - насърчава хората
да спазват законите, като дава личен пример с поведението си. Следователно, за
да бъде налице соченото нарушение е необходимо доказано противоправно деяние от
жалбоподателя – от една страна, а от друга – възприемане на това поведение от
други граждани, което не може да се разглежда като личен пример за спазване на
законите и водещо до накърняване доброто име на институцията, която
представлява.
След анализ на доказателствения материал поотделно и в
съвкупност съдът приема, че държавният
служител е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2,
т.4 от ЗМВР, във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. ДНО чрез проведеното
разследване от ДРО правилно е
установил фактическата обстановка и е извел законосъобразни изводи, че
дисциплинарно наказаното лице е извършило вмененото му нарушение, изразяващо се
в това, че на 23.01.2022г. около 00.15 ч., по време на изпълнение на служебните
си задължения на установъчен пункт /УП/ на вход-изход гр.Б.- посока гр.Баня, на
ул.“България“, в района между магазин „Банмастер“ и РСПБЗН – Банско, виновно е
нарушило правилата на ЕК - т.15, т.19 и т.20, като е употребил неправомерно
физическа сила спрямо лицето Р.К.С.от гр.Б./нанесен побой/, в следствие на
което му е причинена средна телесна повреда. Безспорно по делото е, че
пострадалото лице С. на посочения ден и час в оспорената заповед, се е
приближил до служебния автомобил на Жандармерията, след което е последвал
словесен контакт между него и полицейските служители /в този аспект са всички
писмени обяснения от административната преписка/. Приемайки за достоверни
писмените доказателства – експертна справка №22/ИДИ-017 от 28.01.2022г.,
протокол за визуален преглед на видеозапис на оптичен носител CD,
вещественото доказателство CD и писмените показания на останалите
полицейски служители за изпълнение на служебните задължения на В.Г. във
въпросната нощ и неговото местоположение по време на инцидента в служебния
автомобил и около него, както и писмените обяснения на лицата П.Н., Г. Г., К.А..,
Н.С., съдът намира за доказано, че жалбоподателят е слязъл от мястото на
водача, преминал е пред автомобила и се е отправил към пострадалия и стоящите
други двама полицейски служители. Извършил е нехарактерно движение, изразяващо
се в накланяне на тялото си в ляво и изнасяне на десния си крак напред. С оглед
така установеното негово движение и при съпоставка с обясненията на
пострадалото лице С. в аспекта, че служителят, който е седял на шофьорското
място в служебния автомобил го е ритнал в коляното, при което е паднал на
земята и го е изритал с кубинките в областта на гърдите, съдебномедицинското
удостоверение №40.01/2022г., установяващо безспорно нанесената телесна повреда
на С. по вид и обем, съответни на съобщения начин за причиняването й, съдът прави
извод, че именно В.Г. е осъществил неправомерното поведение – нанасяне на
физическа сила спрямо Р. С.. Като косвени доказателства, подкрепящи така
възприетата фактическа обстановка, съдът кредитира и обясненията на П.Н. и Н.С.,
които приближавайки патрулния автомобил са чули С. да вика „Защо ме биете“, а
при непосредственото си отиване на място Найденов е заварил пострадалия на
земята с двама стоящи до него полицаи; обясненията на К.А.. за разпознаване на
място – на земята шефа си Р.; обясненията на Г. Г. за позвъняването му на
телефон 112 за случващото се, за отиването на място, при което е видял
пострадалия да се държи за ребрата от дясно и едва да стои на краката си, за
споделеното от негова страна - за нанесен побой от единия от полицаите след
като го е ритнал в коляното, паднал е на земята и го е тъпчел с кубинките по
ребрата.
Съдът не кредитира обясненията на останалите двама
полицейски служители – част от патрулния екип, доколкото се намират в
противоречие с експертна справка №22/ИДИ-017 от 28.01.2022г., протокол за
визуален преглед на видеозапис на оптичен носител CD, вещественото доказателство CD и
съдебномедицинското удостоверение №40.01/2022г. Отчита се и фактът, че до 17 ч.
на 23.01.2022г. нарядът не е докладвал в
ОДЧ при ЗЖУ – София за ситуацията /срав. докладна записка
рег.№6809р-2808/23.01.2022г. – л.213/.
Цялостната преценка на доказателствения материал
обуславя извода, че жалбоподателя не е съобразил законността на действията,
които е извършил спрямо Р. С., същите са неправомерни и несъвместими с
длъжността, която заема, поведението му не може да се разглежда като личен
пример за спазване на законите на страната и е довело до уронване престижа на
службата, доколкото е станало достояние и на други граждани и служители на МВР.
Законодателят е определил като „тежки нарушения на служебната дисциплина“ деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани предпоставки
определят тежестта на нарушението, а оттам и наказанието. Водещо е обстоятелството,
че при изпълнение на служебните задължения държавният служител от системата на
МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която
представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната
обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично
поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат спазвани, както
при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Нанасянето на
побой над гражданин на страната от служител на ЗЖУ – София по време на носене
на службата е недопустимо и неморално, и накърнява доброто име на институцията
МВР. В мотивите
на Тълкувателно постановление №3/07.06.2007г. на ВАС по т.д. №4/2007г. на ОС на
съдиите е посочено, че под „престиж на службата“ следва да се разбира
авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава
живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да
противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на
основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата
държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения
обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото
доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната
полицейска дейност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално
да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в
полицейската институция. В случая деянието е извършено на публично място и
действията са станали достояние на граждани и други полицейски служители, както
и на обществеността чрез медиите, а това се отразява негативно върху авторитета
на МВР като институция.
В оспорената заповед са обсъдени тежестта на нарушението,
изложени са мотиви относно формата на
вината и цялостното поведение на държавния служител. За тези фактически
обстоятелства са събрани достатъчно доказателства в хода на дисциплинарното
производство, които са подкрепени от събраните в хода на съдебното производство
такива. Посочени са настъпилите общественоопасни или вредни последици от деянието,
с което е спазена разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР предвиждаща, че при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. Не е допуснато нарушение на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като ДНО е упражнил правомощията си
справедливо, добросъвестно и след преценка на всички събрани в хода на
производството доказателства.
Предвид изложените мотиви съдът намира заповед
№484з-913/31.03.2022г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ – МВР за правилна и
законосъобразна, издадена при липса на отменителните основния по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода от делото на ответната страна се дължат
разноски на основание чл.143, ал.3 от АПК, в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определени на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на В.В.Г., ЕГН ********** *** срещу
заповед №484з-913/31.03.2022г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ - МВР, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение
на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 /тт.15, 19 и 20
от ЕК/, чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН
********** *** да заплати на Министерство на вътрешните работи съдебни разноски в размер на 100 лв.
/сто/.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: