РЕШЕНИЕ
Гр. София, 14.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети август две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 9705 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на ЗАД „ОЗК – З.“ – длъжник по
изпълнително дело № 20199210400636 по описа на ЧСИ С.П.срещу постановление от 17.06.2019
г. на частен съдебен изпълнител, с което е присъединено за събиране
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 189,02 лева.
Жалбоподателят поддържа,
че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил възнаграждение,
тъй като същото е прекомерно. Наред с направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение са въведени и твърдения за това, че неправилно
частният съдебен изпълнител е определил размерът на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Моли определеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до сумата
от 240 лева, както и да се измени размерът на начислената такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Взискателят в
производството ЗАД „А.Б.“, чрез процесуалния си представител адв. А.Б. оспорва
жалбата като поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното
постановление. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител С.П.е представила подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството
изпълнително дело № 20199210400636 по описа на ЧСИ С.П.е образувано по молба от
ЗАД „А.Б.“ от 10.05.2019 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.04.2019
г. по гр.д. № 40349/2015 г. по описа на СРС, 174 състав, с който ЗАД „ОЗК – З.“
е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“ сумата от 734,87 лева, представляваща неплатен
остатък от регресно обезщетение за заплатено от ЗАД „А.Б.“ АД обезщетение по
застраховка „Пълно каско“, полица № 12-0300/140/5000518, в общ размер на
1779,02 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, по повод на пътно –
транспортно произшествие, настъпило на 23.10.2012 г., ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и сумата от 480 лева, представляващи сторени от
ищеца разноски в хода на производството. Към молбата е представено пълномощно
от 02.03.2018 г., с което адвокат А.Л.Б. е упълномощен да образува и води
искови, обезпечителни, изпълнителни дела.
В
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 26.05.2019 г. е посочено, че задължението по изпълнителното дело
възлиза на общо 2002,56 лева, от които 734,87 лева – главница, законна лихва в
размер на 290,17 лева за периода от 10.07.2015 г. до 31.05.2019 г. и 480 лева –
присъдени разноски, както и сумата от 240 лева – разноски по изпълнителното
дело и 257,52 лева – такси по Тарифата за ЗЧСИ, дължими към 17.05.2019 г.
С молба
от 14.06.2019 г. взискателят е направил искане да бъде извършена справка за
притежавани от длъжника банкови сметки, а с молба от 17.06.2019 г. е направено
искане да бъде наложен запор върху банкови сметки в „О.Б.“ АД, както и да бъде
определен допълнителен адвокатски хонорар от 189,02 лева с ДДС.
С
Постановление от 17.06.2019 г. съдебният изпълнител е постановил на основание
чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдв.С присъединяване за събиране в
изпълнителното производство на допълнителен адвокатски хонорар в размер на
189,02 лева с включен ДДС. Препис от постановлението е връчен на длъжника на
20.06.2019 г.
Съдът намира
от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.
Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на
надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за
разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния
съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление
от 17.06.2019 г., по изпълнително дело № 20199210400636 по описа на ЧСИ С.П..
Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е
процесуално допустима в частта, с която е направено искане да бъде отменено
обжалваното постановление.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Направените
от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение са дължими от длъжника, ако са
заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за
това. В конкретния случай, към молбата за образуване на
изпълнителното дело, така и към молби от 14.06.2019 и 17.06.2019 г. не е
представен договор за правна защита и съдействие, както и не са представени
доказателства за реалното извършване на претендираните разноски от взискателя.
Следователно не е налице и законово основание частният съдебен изпълнител да определя
този размер, доколкото в конкретния случай не са налице предпоставките,
предвидени в чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Обжалваното
постановление е неправилно и следва да бъде отменено изцяло.
Жалбата се явява процесуално
недопустима в частта, с която е направено искане да бъде намалена определената
от частния съдебен изпълнител пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
Размерът на тази такса е определен от частния съдебен изпълнител и е
инкорпорирана в призовката за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на
26.05.2019 г. Призовката за доброволно изпълнение представлява актът, с който
са определени разноски и такси в изпълнението и срокът за обжалването му е изтекъл на 03.06.2019 г. Жалбата е подадена
на 27.06.2019 г. след изтичане на срока, предвиден в чл. 436, ал. 1 от ГПК и
следователно тя е процесуално недопустима в частта, с която е обжалван акт на
съдебния изпълнител, с който е определена
пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
Съгласно чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати сумата от
192,50 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от жалбата.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на З.А.Д.„ОЗК - З.“, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******- длъжник по изпълнително дело № 20199210400636
по описа на ЧСИ С.П., Постановление от 17.06.2019 г.,
с което е постановено на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдв.С присъединяване за събиране в изпълнителното производство на допълнителен
адвокатски хонорар в размер на 189,02 лева с включен ДДС
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на З.А.Д.„ОЗК - З.“, ЕИК – *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „*******-
длъжник по изпълнително дело № 20199210400636 по описа на ЧСИ С.П.в частта, с която е направено искане да бъде намалена пропорционална такса
по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители (ТТРЗЧСИ) като недопустима.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „А.Б.“, ЕИК
– *******, гр. София, бул. *******да заплати на ОЗК - З.“, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******сумата от 192,50 лева (сто деветдесет и два лева и двадесет и пет ст.), представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението може
да се обжалва в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.