РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. Бургас, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120201659 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „.....срещу Наказателно постановление № 1230-F528919 от
23.10.2020 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и
чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министерство на финансите му е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно. В
жалбата излага съображения в тази насока. Сочи, че не става ясно кой е субектът на
нарушението. Възразява за издаване на наказателното постановление извън предвидения в
чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок. Алтернативно поддържа съображения за наличие на предпоставки
за приложение на чл. 28 ЗАНН, поради маловажност на нарушението. Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се представлява.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт ..., оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
Свидетелката И. В. в качеството си на инспектор в ТД на НАП е извършила проверка в
данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя и констатирала, че жалбоподателят в
качеството си на осигурител не е подал в срок до 30.09.2019 г. декларация образец 6 за
месец август 2019 г. Декларацията е била подадена по електронен път на 25.10.2019 г. Във
връзка с установеното нарушение до жалбоподателя била изпратена покана за явяване за
съставяне на АУАН. В указания срок обаче представляващият дружеството или друго лице
не се е явило за съставяне на акта, поради което последният бил съставен на 25.11.2019 г. от
свидетелката В. в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Последвали
действия за връчване на АУАН. Служители на АНО посетили два пъти адреса на
дружеството на 14.02.2020 г. и на 25.02.2020 г., като не е било открито лице, на което да
бъде връчен. Образуваното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство е било спряно на 25.02.2020 г. с цел намиране на нарушителя и връчване на
съставения АУАН. На 11.08.2020 г. производството е било възобновено и АУАН е бил
връчен на управителя на жалбоподателя. Впоследствие на 23.10.2020 г. е било издадено
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелката В. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г.), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В тази връзка съдът не споделя
изложеното в жалбата възражение за неспазване от АНО на предвидения в чл. 34, ал. 3
ЗАНН срок за издаване на НП. Декларацията образец 6 е следвало да бъде подадена от
жалбоподателя до 30.09.2019 г., като при неспазване на този срок нарушението се счита за
2
извършено на следващия ден (01.10.2019 г.). Следователно от тази дата е започнал да тече
тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 за съставяне на АУАН. Както се установи от фактическа
страна АУАН срещу жалбоподателя е бил съставен на 25.11.2019 г. т.е. бил е спазен срокът
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. От тази дата (25.11.2019 г.) АНО е разполагал с 6 - месечен срок
съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на НП. В случая обаче от доказателствата по делото
се установява, че на 25.02.2020 г. производството е било спряно и следователно е спрял да
тече и срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Производството е било възобновено на 11.08.2020 г. и
на 23.10.2020 г. е било издадено НП. При така установената по делото фактическа
обстановка следва безспорен извод, че процесното НП е издадено при стриктно спазване на
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН от АНО.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при
които е извършено са описани в пълна степен в АУАН и в НП. Съдът намира за
неоснователно и възражението в жалбата, че не става ясно кой е субектът на нарушението.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по
смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО и за него съществува задължението да подаде декларация
образец 6. От съдържанието на АУАН и НП според съда ясно и недвусмислено се
установява, че именно жалбоподателят е субект на нарушението.
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че в качеството си на
осигурител не е подал в срок до 30.09.2019 г. декларация образец 6 за месец август 2019г.
Съгласно посочената като нарушена норма на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, вр. чл. 2, ал.2 вр. чл. 3,
ал.3, т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, като и от самоосигуряващите се лица осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите декларация с данни за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за
лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
Както се посочи по-горе в изложението, по делото не е спорно между страните, че
жалбоподателят има качеството осигурител, както и че има задължение да подава данни
декларация образец 6 за месец август 2019 г. В случая декларацията е следвало да бъде
подадена до 30.09.2019 г., като същата е била подадена на 25.10.2019 г. Следователно по
делото се установява от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение.
Съдът не споделя изложеното в жалбата възражение за маловажност на случая.
3
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл.
93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В действителност по делото се установява, че декларацията обр. 6 за месец август 2019
г. е била подадена с 25 дни закъснение, но според съда този период от време не се явява
незначителен. Независимо, че не са настъпили вредни последици от нарушението, което е на
просто извършване, същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
от нарушенията от същия вид. Липсата на предходни нарушения следва да намери
отражение при определяне на наказанието, но не обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че не се касае за маловажен случай.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО предвижда
„имуществена санкция“ в размер от 500 до 5000 лева за юридическите лица. Наказващият
орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия
случай и на жалбоподателя е било наложено наказание в минимално предвидения размер от
500 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1230-F528919 от 23.10.2020 г.,
издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „..... на основание чл. 355, ал.
1 от КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министерство на финансите му е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „....да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5