Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б въззивен
състав, в
публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 12242 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 24.10.2017 г. по гр.д. № 52380/2012 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 30 състав, е признато за
установено по предявения от С.Т.К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, че С.М.К. му дължи сумата от 225 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на ½ идеална част от следния
недвижим имот: гараж № 8 с площ от 21, 51 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******,
за периода 11.11.2011 г. – 31.03.2012 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 11.04.2012 г. до окончателното изплащане. С решението С.М.К. е осъдена
да заплати на С.Т.К. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата от 144, 50 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на същия имот в периода 31.03.2012 г. –
21.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.11.2012 г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 150 лв.
В
законоустановения срок ответницата С.К. е подала въззивна жалба, с която
обжалва частите от решението, с които предявените искове са уважени. Изложени
са съображения, че приложената по делото нотариална покана не е достатъчна за
уважаване на предявените искове, тъй като е изготвена и подписана едностранно
от ищеца. Твърди се, че процесният гараж е бил използван изцяло от Е.Г., като
много преди ищецът да изпрати нотариалната покана Е.Г.е поискал ключ за гаража
от сина на ответницата, за да държи в него своя мотор. Ключът му бил
предоставен, тъй като бил съдружник на ищеца и според ответницата имал право да
използва гаража, като ответницата не знае какви са вътрешните отношения между
свидетеля и ищеца. Твърди се също така, че районният съд не е взел предвид
направеното от свидетеля признание, че среща между страните по делото, на която
ответницата е отказала да даде ключ на ищеца, не е имало. Поддържа се, че
показанията на свидетеля в останалата им част са неверни. По изложените
съображения се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните
части, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с
който се моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части. Поддържа се, че
от събраните по делото доказателства се установява, че съсобственият между
страните гараж е бил използван единствено от ответницата през процесния период,
като тя дори го е отдавала под наем, като въпреки отправената от ищеца покана
за осигуряване на достъп, такъв не му е бил предоставен.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и осъдителен иск с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. То следва
да бъде потвърдено и като правилно по следните съображения.
С нотариален акт № 164 от 21.06.2005 г., том III, рег. № 5671,
дело № 488/2005 г. на нотариус М.К., С.М.К. и съпругът й Е.И.К.са учредили договорна ипотека в полза
на банка „Хеброс“ АД – гр. Пловдив върху съсобствените им недвижими имоти –
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „*******, с площ от 119, 39 кв.м., мазе
№ 9 с площ от 10, 72 кв.м. и гараж № 8 с площ от 21, 51 лв.
Между страните не се спори, а и от приложеното на л. 7
постановление по изп.д. № 20088510400001 на ЧСИ М.П., се установява, че на
30.06.2009 г. съдебният изпълнител е възложил на ищеца С.Т.К. следния недвижим
имот: ½ идеална част от гараж № 8 с площ от 21, 51 кв.м., при съседи:
гараж № 7 и от три страни – двор, и заедно с принадлежащите му 1, 27 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. С
възлагателно постановление по изп.д. № 20128510400704 на ЧСИ М.П.от 21.06.2012
г. същият имот е бил възложен на ответницата С.М.К. в качеството й на съделител
и купувач в публична продан на основание чл. 348 ГПК.
На 03.11.2011 г. ищецът С.К. е изпратил до ответницата С.К.
нотариална покана чрез нотариус М.Г., рег. № 622 от регистъра на НК, с която я
е уведомил, че от момента на придобиване на ½ идеална част от процесния
гараж единствено тя използва гаража и въпреки многократните му покани, отказва
да му предостави достъп, с което нарушава правата му на съсобственик. С оглед
на изложеното ищецът е поканил ответницата да се яви в кантората на нотариус Г.на
11.11.2011 г. в 16.00 ч. и в присъствието на нотариуса, ищеца или негов
пълномощник да предаде ключ от имота, с което да му осигури достъп до същия. В
противен случай ищецът е предупредил, че ще заведе дело за заплащане на
обезщетение за времето, през което е бил лишен от ползването на съсобствения
имот. Видно от отбелязването на гърба на нотариалната покана, тя е била връчена
на 07.11.2011 г. на К.Е.К., син на С.К., със задължение да я предаде, което
обстоятелство не се оспорва от ответницата.
На л. 6 е приложен нотариално заверен констативен протокол
№ 171, том IVп, рег. №
16157 от 11.11.2011 г., с който е констатирано, че на 11.11.2011 г. в 16.00 ч.
в кантората на нотариус М.Г. се е явил адв. Ш. в качеството си на пълномощник
на С.Т.К., като до 17.00 ч. С.М.К. не се е явила в кантората, нито неин
представител или пълномощник.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят
Е.К.Г.. От неговите показания се установява, че през лятото на 2011 г. е
поискал да използва процесния гараж, като ответницата С.К. му го предоставила
по силата на договор за наем. Свидетелят заплащал наемна цена в размер на 40
лв. на месец, като с ответницата се били разбрали да използва половината от
гаража, а другата половина използвала ответницата, която държала в него свои
вещи. Свидетелят е използвал гаража в периода от лятото на 2011 г. до края на
лятото на 2012 г., като през това време ищецът С.К. не го е използвал. През
лятото на 2011 г. ищецът и неговият син Р.К. поискали от свидетеля да им
предостави ключ от гаража, но свидетелят отказал, тъй като не знаел кой е
собственик на гаража. От проведени разговори със страните по делото поотделно Г.останал
с впечатление, че С.К. не желае да предостави ключ от гаража на С.К..
От приетото и неоспорено заключение на
съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано като пълно и обективно изготвено, се установява, че
средната пазарна наемна цена на процесния гараж за периода 11.11.2011 г. –
31.03.2012 г. е 573 лв., а за периода 31.03.2012 г. – 21.06.2012 г. е 289 лв.
След анализ на събраните доказателства въззивният съд
намира от правна страна следното. Вземането по
чл. 31, ал. 2 ЗС произтича от факта на реалното ползване на една обща вещ, по
отношение на която всеки от съсобствениците е титуляр на правото на собственост
в определен обем. За да бъде основателна претенцията за присъждане на
обезщетение за ползване, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на следните правнорелевантни обстоятелства: 1)
качеството съсобственик на имота – собственото си и това на ответника; 2)
обстоятелството, че ответникът ползва лично имота, в смисъл на възпрепятстване
или ограничаване останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове, и 3) наличието на
писмена покана, получена от ответника.
В разглеждания случай са налице и трите елемента от
фактическия състав, който поражда вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС. По делото не се
спори, а и от представените нотариален акт и две постановления за възлагане се
установява, че в процесния период страните са били съсобственици на процесния
гараж при равни квоти, като ищецът е придобил ½ идеална част от него на 30.06.2009
г., след което на 21.06.2012 г. тази идеална част е била придобита от
ответницата.
Обстоятелството, че ответницата е възпрепятствала
ползването на имота от страна на ищеца, се установява от съвкупната преценка на
показанията на свидетеля Е.Г.и приложената на л. 5 нотариална покана. Съгласно
свидетелските показания в периода от лятото на 2011 г. до лятото на 2012 г. Е.Г.е
използвал половината от процесния гараж по силата на сключен договор за наем с
ответницата, а останалата част от гаража е била използвана лично от С.К., като
ищецът не е използвал никаква част от гаража и не е имал ключ от него.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание показанията на свидетеля да
не бъдат кредитирани, тъй като са логични и безпротиворечиви и не се
разколебават от други приети по делото доказателства. Показанията на Г., че
през лятото на 2011 г. ищецът и неговият син са поискали да им предостави ключ
от гаража, но той е отказал, тъй като не е бил сигурен чия собственост е
гаражът, а и е останал с впечатлението, че С.К. не желае да предостави достъп
до гаража на ищеца, се подкрепят от съдържанието и датата на изпращане на
приетата по делото нотариална покана, която е била изпратена през есента на
2011 г. С тази нотариална покана ищецът е поканил ответницата да му предостави
достъп до съсобствения им гараж като се яви пред нотариус на 11.11.2011 г. и
предаде ключ от гаража. Поканата е била получена от сина на ответницата К.К.със
задължения да я предаде, като по делото фактът на получаването на покана не е
спорен. Възражението на ответницата, че е предоставила ключ от гаража на
свидетеля Г., тъй като бил съдружник на ищеца, не се подкрепя от събраните
доказателства. От показанията на самия свидетел се установява, че основанието
на което е използвал половината от гаража, е наемно правоотношение между него и
С.К., по което свидетелят й е заплащал месечна наемна цена в размер на 40 лв.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Това писмено поискване има действие
занапред, като в този смисъл е и изложеното в мотивите към Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, в което е посочено, че задължението за заплащане
на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2
ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. То е равнозначно на покана и след получаването му
съсобственикът изпада в забава, като обезщетението се дължи от момента на получаване
на поканата, от който съгласно тълкувателното решение започва да тече и срокът на общата пет годишна
погасителна давност.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че по
делото са доказани всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което предявените искове правилно са
били уважени в размерите съобразно заключението на вещото лице и в рамките на
заявеното с исковата молба. За периода, посочен в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, предмет на установителния иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, искът се явява основателен в предявения размер от 225 лв. с оглед
диспозитивното начало, въпреки че съгласно изчисленията на вещото лице размерът
на средната пазарна наемна цена за периода, предмет на установителния иск е 573
лв., т.е. 286, 50 лв. за притежаваната от ищеца през този период ½
идеална част от гаража. За периода, предмет на осъдителния иск, претенцията е
основателна за сумата от 144, 50 лв., което е половината от размера на средната
пазарна наемна цена за целия гараж през този период, равняваща се на 289 лв.
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на делото разноски следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца. По делото е представен договор за правна помощ и
адвокатско пълномощно за адв. Ш., в което е посочено, че С.К. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. в брой, за което договорът служи
като разписка. Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г
по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, това отбелязване е достатъчно, за да
се приеме, че посоченото в договора възнаграждение действително е било
заплатено. Следователно в полза на ищеца С.К. следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Направеното от въззивницата възражение в откритото съдебно заседание пред
въззивния съд, че не дължи заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Отговорността й за разноски произтича от правилото на чл. 78,
ал. 1 ГПК, като в разглеждания случай уговореното адвокатско възнаграждение е в
минималния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 24.10.2017 г. по гр.д. № 52380/2012 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 30 състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на С.Т.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски
за въззивното производство в размер на 600 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.