Р Е Ш Е Н И Е №499/20.7.2018г.
20.07.2018 г. град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд ХІV граждански състав
На двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в състав
Председател: Галя Русева
при секретаря Ив. Г.,
и в присъствието на прокурора Милена Кирова,
като разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 1408 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П.Д.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г., против Прокуратура на РБ, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответната Прокуратура на РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.04.2018 г. до окончателното изплащане, които вреди са причинени на ищеца вследствие на незаконно повдигнато обвинение.
В исковата молба е изложено, че на 04.01.2018 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по БП № *** г. по описа на РУ на МВР – С. за престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК за деяние, за което му било издадено наказателно постановление преди това. В хода на производството ищецът се позовал на забраната да му бъде налагано наказание два пъти за едно и също нещо и на 02.03.2018 г. получил постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление. Ищецът сочи, че воденото наказателно производство срещу него му е причинило неудобство пред колегите му, както и го е злепоставило пред работодателя, тъй като по време на извършване на деянието същият е управлявал служебен автомобил. Същият преди това имал съдебно минало, но бил вече реабилитиран, като образуваното наказателно производстнво отново сринало доверието на близки и приятели в него. Проведените процесуално-следствени действия провокирали и спорове с жената, с която ищецът живеел. Заради нанесените му неимуществени вреди, ищецът претендира осъждане на ответната страна да му заплати сумата от 5 000 лв. като обезщетение, както и лихва за забава от датата на исковата молба.
В с.з. ищецът изпраща процесуален представител, който поддържа иска, сочи доказателства и претендира присъждането на разноски.
Правното основание на предявения иск е чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В срока за отговор ответната страна е оспорила иска с възражението, че на първо място, липсват данни постановлението на Прокуратурата за прекратяване на наказателното производство да е влязло в сила, за да има ищецът правна възможност да претендира обезщетение. На следващо място, сочи се, че претендираният размер като обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и несъобразен с вида и характера на упражнената принуда, с това, че спрямо лицето не е била взета мярка за неотклонение, с продължителността на процеса в досъдебното производство, със стандарта на живот в Р България през този период, с практиката на ЕСПЧ и на съдилищета по чл. 52 от ЗЗД в подобни случаи. Сочи се, че няма доказателства за негативно отражение на обвинението върху ищеца, че не е доказал претендираните от него вреди да са настъпили. Твърди се съпричивяне на вредите поради това, че деянието е било извършено същия ден, в който на ищеца е била наложена административна санкция. Оспорва се дължимостта на лихва за забава, поради това, че няма данни актът на Прокуратурата за прекратяване на наказателното производство да е стабилен и да е влязъл в сила.
В съдебно заседание ответната страна изпраща представител, който поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска, респ. – за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди по размер.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, възраженията на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че на 04.01.2018 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по БП № *** г. по описа на РУ на МВР – С. за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, което впоследствие с постановление от м.март 2018 г. е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление. Спорят относно претърпените от ищеца вреди и техния размер, както и относно това дали крайният акт на Прокуратурата е влязъл в сила и от кой момент се дължи лихва за забава.
От приложената по делото преписка по БП № *** г. по описа на РУ на МВР – С. се установява, че производството срещу ищеца е било започнато като бързо за това, че на 27.12.2017 г. в гр. С., същият е управлявал МПС в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със заповед от същата дата на началника на РУ – С. – престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК. С постановлението за привличането му като обвиняем от 04.01.2018 г. спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение. Същият е разпитан само веднъж като обвиняем, в деня на привличането му. С постановление от 02.03.2018 г. наказателното производство срещу ищеца е било прекратено от наблюдаващия прокурор на осн.чл.24, ал.1, т.1 от НПК – поради това, че деянието не съставлява престъпление. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 20.03.2018 г., видно от направеното върху него отбелязване. Така, наказателното преследване срещу ищеца е продължило почти 2 месеца.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства за установяване на твърденията, че повдигнатото му обвинение за извършеното престъпление се е отразило негативно върху личния му живот. Разпитана е свидетелката Г. К. – негова колежка, която твърди, че ищецът работи като шофьор във фирма и по време на инцидента, за който е било образувано бързо производство и на който свидетел е станала К., е управлявал служебния автомобил. След проверка от полицейските органи за документи било констатирано, че ищецът има незаплатен фиш и че управлява МПС без включени светлини, като за това му била наложена принудителната административна мярка и му било отнето свидетелството за правоуправление, а малко по-късно, при повторна проверка от полицейски служители, било образувано процесното наказателно производство заради това, че ищецът управлява МПС без свидетелство за правоуправление. Свидетелката твърди, че многократно ищецът е викан за разпит по наказателното производство, както и че тя самата също е разпитвана /тези факти не се доказват по никакъв начин от приложената преписка/. Твърди също, че ищецът е имал множество семейни скандали вкъщи с жената, с която живее, тъй като имал предходни осъждания /изтърпял е присъда в затвора/ и тя се е страхувала да не би той „да се върне по стария път“. Сочи също, че тъй като е бил назначен като шофьор във фирмата, а е бил с отнето свидетелство за управление на МПС, ищецът в един момент се е оказал излишен и дори работодателят му е смятал да го освободи от длъжност. Това, обаче, не се случило, тъй като ищецът заплатил глобата, която дължал по издадения му фиш, и органите на реда му върнали свидетелството за управление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Претенцията на ищеца се основава на твърдения за вреди, причинени му при условията на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за тези вреди следва да се търси по реда на този специален закон, а не по общия ред, уреден в ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, каквото е основанието на предявените искове, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Обезщетение за вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Моралните вреди винаги са индивидуално определими и същите подлежат на обезщетяване по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, вкл. характера на увреждането, причинителя, тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване на случая чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца, неговата личност и др. /Решение № 673/15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г., ІV г.о. на ВКС/. От друга страна, съдебната практика приема, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, тъй като е сигурно по човешка презумпция, че подсъдимият в хода на наказателното производство е претърпял вреди под формата на страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, укор от близките, ограничения в личния живот.
В настоящия случай с влязло в сила постановление е прекратено наказателното производство срещу ищеца поради това, че деянието не съставлява престъпление, който факт ангажира отговорността на държавата, чрез Прокуратурата, за вредите, причинени на лицето от повдигането и поддържането на това незаконно обвинение. На обезвреда подлежат имуществените и неимуществените вреди, като последните се определят от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Безспорно в случая ищецът е претърпял неимуществени вреди по повод воденото срещу него наказателно производство – привлечен е като обвиняем, разпитван е в това качество; преследването, водено срещу него от органите на Прокуратурата, е станало достояние на работното му място, довело е до неприятности и кавги и в семейството му. Не може да бъде споделен, обаче, доводът на ищеца, че ответната Прокуратура носи отговорност за това, че ищецът се е дискредитирал пред работодателя си и е бил загрозен от опасността да бъде уволнен. За да се стигне до образуване на процесното наказателно преследване, е допринесъл и самият ищец, който е нарушил правилата на ЗДвП, като е управлявал процесното МПС без задължително изискуемото включване на светлини, като е имал и незаплатена глоба по предходно издаден фиш. Ако ищецът не бе извършил тези нарушения, които нямат нищо общо с образуваното наказателно производство, то на същия не би било отнето свидетелството за правоуправление и не би се стигнало до там работодателят му да обмисля неговото освобождаване от длъжност.
На следващо място, показанията на св. К. не установяват други вреди, различни от описаните като установени по-горе от съда. Наказателното преследване е протекло в разумни и кратки срокове – два месеца, като на ищеца не е била взета мярка за неотклонение и по досъдебното производство му е проведен само един разпит, както и са разпитани полицейските служители, констатирали нарушението; други свидетели не са разпитвани. От това може да се направи извод, че негативните последици за ищеца са били с неголям интензитет, още повече че следва да се дължи сметка и за обстоятелството, че същият има предходни осъждания, наказанията по които ефективно е търпял в затвора – обстоятелство, което налага извод за по-висок праг на търпимост на негативните последици.
Отчитайки горните обстоятелства, представляващи критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, индивидуалните изживявания на ищеца, както и вредите, които могат да бъдат определени като стоящи в пряка причинно-следствена връзка с незаконните действия на ответната страна, ЯРС счита, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 лв., което намира за справедливо. За разликата над сумата от 400 лв. до сумата от 5 000 лв., искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан.
Съгласно разясненията, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. Това е моментът, от който държавният орган изпада в забава, дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Поради това, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 20.03.2018 г., то от тази дата е дължима и лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди. Същата, обаче, е поискана от датата на завеждане на иска – 16.04.2018 г., и от тази дата следва да бъде присъдена, в съответствие с диспозитивното начало в процеса.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 32 лв., представляваща възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 10 лв. – заплатената от него държавна такса.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. С., ул. «*** – , ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.04.2018 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по БП № *** г. по описа на РУ на МВР – С. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 400 лв. до сумата от 5 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. С., ул. «*** – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 32 лв. съдебно-деловодни разноски, представляващи възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 10 лв. – заплатена от него държавна такса.
Банкова сметка, ***съдената на ищеца сума: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: