№ 8129
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110146400 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. К. Т. и Н. А. Р..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В същия срок е
направено искане за привличане на М. Т. Т., като трето лице-помагач на страната на
ответниците. При условията на евентуалност е предявен и обратен иск срещу посоченото
лице. В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 219, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор по обратния иск.
Налице са всички предпоставки за приемане за съвместно разглеждане на така предявения
обратен иск.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за конституиране на „Нелбо“ АД като трето лице –
помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за
наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното
решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за ищеца решение
същият да предяви регресни права срещу „Нелбо“ АД.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, които искания следва да се уважат.
Искането на ответниците по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи по
делото всички фактури, следва да се остави без уважение, като не необходимо, с оглед
допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Без уважение следва да се остави искането на ответниците за задължаване на ищеца
да представи по делото оригинал на Договор за продажба на ТЕ, сключен между ищеца от
1
една страна и ЕС, от друга, както и за задължаване на същия да представи Договор сключен
между ищеца от една страна и Ел... Драгомирова Т.а, от друга, доколкото никъде в исковата
молба не са изложени твърдения, че облигационното отношение е възникнало от
сключването на такива договори, респ. липсват данни у ищеца да се намират такива
документи.
Без уважение следва да се оставят исканията на ответниците за задължаване на ищеца
да представи оригинал на Протокол от 15.09.2002 г. и Договор от 30.09.2002 г., доколкото
представените копия са четливи, заверени са от процесуалния представител на ищеца и
липсва необходимост от представянето им в оригинал на този етап.
Относно направените оспорвания от страна на ответниците досежно подписите в
Протокол от 15.09.2002 г. съдът намира, че на същите следва да се дадат указания да посочат
изрично – кой подпис оспорват, в какво се изразява оспорването, респ. желаят ли откриване
на производство по смисъла на чл. 193 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА М. Т. Т., ЕГН ............, с адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 509, вх. Г,
ет. 6, ап.63 като трето лице-помагач на страната на ответниците Т. К. Т. и Н. А. Р..
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от
ответниците Т. К. Т. и Н. А. Р. обратен иск срещу техния помагач М. Т. Т..
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 3113/2022 г., по описа на СРС, 148-ми
състав.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Нелбо“ АД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба, както и със следната задача, формулирана от съда: да установи
стойността на главницата, представляваща стойност на топлинна енергия, за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
2
експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице В.... Т..., специалност „Промишлена топлотехника“.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба, като вещото лице да отговори и на следните въпроси: 1/ Редовно ли
е водено счетоводството на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД ? 2/ да отговори на
четвъртия от въпросите, формулирани в исковата молба, като ползва отговорите по СТЕ,
включително да посочи законната лихва върху главницата, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., от изпадане на
ответниците в забав до 22.10.2021 г., общо и помесечно.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице П... Д...., специалност „счетоводство и контрол“
УКАЗВА на ответниците в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение
с писмена молба изрично да посочат дали оспорват някой от подписите, положени в
Протокол от 15.09.2002 г., респ. кой подпис, в какво се изразява оспорването и желаят ли
откриване на производство по смисъла на чл. 193 ГПК. При неизпълнение на указанията в
срок съдът ще приеме, че оспорването не е по смисъла на чл. 193 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответниците.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2024 г. от
12,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
искова молба срещу Т. К. Т. и Н. А. Р., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество
сумите както следва: 1274,37 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
223,82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.12.2021 г., 20,39лв. – стойността
3
на извършена услуга дялово разпределение за периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 4,70 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2019 г. –
22.12.2021 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
Т. К. Т. – ¼ - или сумата от 637,19 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 111,91 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.12.2021 г., 10,20 лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.12.2018 г. – м.04.2020
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.01.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 2,35 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2019 г.
– 22.12.2021 г.,
Н. А. Р. – ¼ или сумата от 637,19 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 111,91 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.12.2021 г., 10,20 лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.12.2018 г. – м.04.2020
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.01.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 2,35 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2019 г.
– 22.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.02.2022 г. по ч.гр.д. 3113/2022 г.
Ищецът твърди, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Нелбо“ АД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в
етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установени, че
ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответниците считат, че
претенциите не са индивидуализирани в достатъчна степен. Излагат, че имотът през целия
процесен период е ползван от трето лице – М. Т.. Оспорват ищецът да е извършил
топлоподаване с качество, което да съответства на нормативните изисквания. Сочат, че ТЕ
4
не е отчитана правилно. Твърдят, че не е налице валидно направен избор на лице за
извършване на услугата дялово разпределение и развиват подробни съображения в тази
насока. Излагат, че ищецът не е приспадал технологичните разходи. Оспорват наличието на
облигационни отношения. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят
съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответниците са направили и искане за
привличане на трето лице помагач на тяхна страна – М. Т. Т., като в същия срок е предявен
и обратен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 365 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което М. Т. Т. да бъде осъден да заплати на
ищците по обратния иск сумата от 1274,37 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 223,82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.12.2021 г., 20,39лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.12.2018 г. – м.04.2020
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.01.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 4,70 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2019 г.
– 22.12.2021 г.
В исковата молба по обратния иск, ответниците са изложили, че макар и да са
съсобственици на процесния имот, са били лишени изцяло от ползването на същия през
процесния период. Твърдят, че на 13.07.2021 г. между тях от една страна и лицето М. Т., е
сключено Споразумение с нотариално удостоверяване на подписите рег. №
17742/13.07.2021 г., извършено от нотариус Иван Дахтеров, съдържащо констативна част за
правата на страните върху имота, заведените дела към онзи момент от „Топлофикация
София“ ЕАД, както и други имуществени отношения във връзка със съсобствеността. Сочат,
че споразумението съдържа и клауза, която предвиждала, че М. Т. дължи заплащане на
всички суми за комунални услуги, в това число и при евентуални осъдителни решения
срещу Т. и Н., следва да им възстанови всички платени от тях суми. Претендират разноски
по обратния иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 219, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор по обратния иск.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ е да докаже по делото пълно и главно наличието на
сключен между страните валиден договор, качеството потребител – собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника, точно изпълнение на договора от ищеца –
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и
5
размера на законната лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже наличието на факти при настъпването на които законът предвижда спиране и/или
прекъсване на давността в случай че твърди такива.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключено Споразумение с нотариално
удостоверяване на подписите рег. № 17742/13.07.2021 г., извършено от нотариус Иван
Дахтеров, част от съдържанието на което е клауза предвиждаща заплащане на разходите за
комунални услуги /в това число и тези за топлинна енергия/ от лицето М. Т. Т., както и че
същото е поело задължение при евентуални осъдителни решения срещу Т. К. Т. и Н. А. Р.
/досежно разходи за комунални услуги/ да им възстанови заплатените от тях суми.
В тежест на ответника по обратния иск е да докаже погасяване на дълга.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК факти:
1/ че ответниците Т. К. Т. и Н. А. Р. са съсобственици на процесния имот при квоти по
¼ за всеки.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6